Толкова енергия изхабих в миналото, Сити да сбъркат някъде, а сега да чакам това от Арсенал, ми идва в повече вече. Въпреки, че в началото на сезона, ако някой ми беше казал, че 7 кръга преди края ще сме в тази ситуация, бих я приел с 2 две ръце.
Това което правим до тук, си е своеобразен подвиг, с изцяло обновена халфова линия и с изиграни повече мачове от титулярите на неврологични позиции, от играчи, които не сме си и помислили, че ще помиришат терен през сезона.
Най-големия парадокс е, че мачовете, в които играхме слабо ги спечелихме, някои и даже и с разлика, а в тези които имахме ярко преимущество-не.
Гротеско е да се споменава, но може да се опитаме да стопим головата разлика.
Най-реалистичният вариант, поне за мене е, при условие, че ние си вземем мачовете до края е един полуфинал в Шампионската лига между Сити и Арсенал и там да се хвърлят като на умряло и това да повлияе на представянето им в първенството. И на 1/4 финал, мачовете им са тежки, но сблъсък по между им ще е по-изцеждащо.
Пожелавам си/ви повече от когато и да е, да я спечелим, както подобава, пред фенове на стадиона и пред хората по улиците на града! Има шанс!