ТОП Потребители

Клоп прави огромен риск с подхода „всичко или нищо” на пазара След първата предсезонна контрола на Ливърпул в сряда мениджърът на отбора Юрген Клоп имаше импровизиран брифинг. Обграден от журналисти и привърженици, той бе запитан дали усеща нервното напрежение у фенмасата на „червените” заради протакването на жизненоважни трансфери за тима. „Ако някой от феновете трепери от това, че другите клубове действат, а ние нищо не правим, не мога да направя нищо по въпроса – съжалявам. Няма да купуваме играчи само защото другите купуват. Ние си вършим работата по възможно най-добрия начин, по който умеем, и сме убедени в това, което правим. Съжалявам, не съм длъжен да отправям послания към нервните фенове. Аз не съм нервен… е, може би пък това е посланието.” Проблемът с отричането на нервност е, че всъщност повече задълбочава, отколкото облекчава тревогата. Това е като да се изцепиш с „Не съм ти ровил в нещата”, когато половинката ти те хване в крачка – накрая се стига до бързо разследване, разкритие и тежък разговор. На пръв поглед можете разбра настояването на Клоп за запазване на спокойствие. Въпреки все по-нарастващата глъчка около трансферния пазар и усещането, че ни се позволява да надникнем твърде далеч зад кулисите, никой клуб от Топ 6 в Премиър Лийг още не е спринтирал на разстояние пред конкурентите си. Арсенал, Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити добавиха по двама играчи за титулярните си единайсеторки (Сити ще увеличи бройката на трима с предстоящата покупка на Кайл Уокър), Челси и Ливърпул – по един, а Тотнъм още не е добавил и един. Обратната страна на монетата обрисува подобна картинка. Челси изтърва Ромелу Лукаку, Юнайтед – Тиемуе Бакайоко, а Сити – Даниел Алвеш. Арсенал пък още не е решил огромния си проблем с Алексис Санчес, а Тотнъм бързо осъзнава трудността на това да убедиш мишените си, че пейката на „Уембли” предлага красива гледка към мача. Елитните клубове може и да се къпят в пари, ала това не улеснява задачата им да изпълнят списъка с покупките си. И все пак, при един по-задълбочен поглед към действията на Ливърпул, бихте могли да разберете тревогите на техните привърженици. Водещите шест тима в ПЛ имаха до един всеки своя очевиден проблем за решаване в кадрово отношение. Ман Юнайтед купи нужния нападател, Арсенал – също, а Ман Сити доведе вратар, докато най-най-най-очевидният проблем на Ливърпул бе защитата. И си остава на дневен ред. „Червените” допуснаха с 16 гола повече от Тотнъм миналия сезон и най-много от всички в Топ 4. Няма как да не сте забелязали серийните гафове на Деян Ловрен, неуместността на Джеймс Милнър на левия бек и скъсаната връзка с Мамаду Сако, чието напускане още не е уредено. Добавете и съмненията около Натаниел Клайн (Трент Александър-Арнолд започна титуляр в първата контрола с Транмиър), оставащия да виси въпрос около надеждността на Симон Миньоле и евентуалните осем допълнителни мача в Шампионската лига до Нова година и ще видите, че списъкът със задачи на Клоп си остава доста назад откъм постигнати решения. Макар германецът моли за доверие, лятото на Ливърпул до момента едва ли го заслужава. След като Клоп убеди Върджил ван Дайк да дойде от Саутхамптън на „Анфийлд”, преди двата клуба да са се разбрали за цената на играча, Ливърпул бе принуден да се отдръпне на Мърсисайд с подвита опашка. „Червените” прескачат от една към друга мишена за 70 милиона (паунда) и сега са изправени пред втора лятна сага в опита си да докарат Наби Кейта от РБ (Лайпциг). Това, ясно е, няма да е лесно. У феновете остава усещането, че Ливърпул е неспособен да работи по два или повече трансфера едновременно, и то при положение че няма гаранция за краен успех на нито един от тях. Това загатна в четвъртък и отразяващият клуба журналист на „Дейли Телеграф” Крис Баскъм, който написа, че Юрген Клоп не е подготвил списък с алтернативи за топ мишените си, защото твърдо вярва, че Ливърпул трябва да купува само такива футболисти, които ще вдигнат качеството на състава му, без компромиси в името единствено на задоволяване на глада за нови попълнения сред фенмасата. Все пак линията между принципността и наивността е тънка. Ако Клоп наистина залага на позицията „Кейта или нищо!” или „Ван Дайк или нищо!”, клубът трябва да е готов да плати до стотинка исканите съответно от Лайпциг и Саутхамптън пари. А ако иска те да се приспособят навреме към неговите методи на работа и към новите си съотборници, трябва да настоява работата по трансферите им да бъде свършена възможно най-рано. И дори още не сме отворили и дума за левия бек… Най-честата контра на този род мислене е поддалият му се да бъде обвинен в нетърпеливост, ала Ливърпул има повече причини от всеки друг клуб в Топ 6 в ПЛ да приключи успешно и рано трансферите си. Отборът на Клоп е изправен пред пет жизненоважни мача още през август – в това число сблъсък с Арсенал в лигата плюс плейофите в ШЛ, които могат да определят сезона му. Трудно е човек да не се възхищава от здравото придържане на германеца към своя План А, още повече че той все пак може да се окаже успешно изпълнен. Доведете на мениджъра Кейта, Ван Дайк и ляв бек в идните три седмици и призивите към запазване на спокойствие ще се окажат оправдани. Клоп обаче трябва да има предвид, че проваленото ухажване води само и единствено към нещастие. И тогава може да стане така, че паника да залее улиците на Ливърпул… освен ако не се окаже, че през цялото това време германецът все пак е крил в ръкава си списък с впечатляващи алтернативи.Даниел Стори, „Футбол 365”

Не витай в облаците. Контузиите на Надал са плод на играта която има той. Адските усилия, които полага, няма как да не доведат до контузиите, които го сполетяха. Играта на Надал е базирана на тичането, на връщането на максимално много топки в противниковото поле и карането на съперника да сгреши. Ако го нямаше това натоварване при него, вероятно нямаше да ги има тези контузии, но и е сигурно че нямаше да има тези успехи,които постигна. Джокович и Мъри също разчитат страшно много на физиката в играта и ето, че контузиите и при тях не закъсняха. Големи играчи и велики атлети са тези 3-мата, това няма кой да им го отрече. Такова тичане и връщане на невъзможни топки по корта, беше нещо немислимо допреди да се появят тези. Разбира се те разполагат с огромен талант, но за мен водещото при тях за да постигнат тези успехи,е огромният труд който полагат. При Федерер е точно обратно положението . Естествено и той без да полага огромни усилия в тренировките не би бил това което е в момента,но таланта при Швейцареца е водещото нещо, нещото което го откроява пред абсолютно всички останали. Федерер е не просто играч, той е артист на корта. И това не е само мое мнение, а вероятно мнението на милиони по света. Затова е толкова обичан, не заради титлите които печели, а заради начина по който го прави. Отстрани всичко при него изглежда направено с лекота, с финес, без да полага огромните физически усилия като горните 3-ма. Надал може и да го мине по титли, имаше огромният шанс да го направи, ако беше победил Федерер на АО, но не успя. Дори и да го беше направил обаче и дори да надмине Федерер по титли, се съмнявам, че някога испанеца ще бъде признат за тенисист и спортист номер едно на всички времена. За подобно нещо не се изискват само титли. Федерер е направил толкова много за тениса и спорта извън тези 18 спечелени титли от шлема, че общо всички тенисисти от тура да се съберат, не могат да достигнат приноса му. Редица рекорди, поведение на корта и извън него, всичко при Федерер е изпипано като швейцарски часовник. Цялата тази съвкупност направи така,че вече години наред Федерер да е идол на милиони по света. За обикновените хора, за редица тенисисти и спортисти. Титлите са само израз на неговото величие, а не определящите го като най-великият на всички времена. Надал,Джоко,Мъри също са велики тенисисти. Всеки със своите достойнства,те ще останат в историята обаче като велики тенисисти в ерата на Федерер. Това което прави маестрото тази година, а и като цяло през кариерата си, е трудно да се опише. В крайна смета ние сме щастливци, че имахме възможността през всички тези години да гледаме великите битки между тези тенисисти. На Федерер никой не знае колко още години му остават, Надал, Джоко и Мъри също не са първа младост. Като гледам какви блъскачи идват отдолу, жална му майка на тениса след като се откажат тези 4-мата. Един Гришо и Нишикори ще са крайно недостатъчни. Дано се появят отново някога тенисисти като гореспоменатите, но изгледите не са обнадеждаващи. Постоянно никнат 2-метрови тополи,които освен да блъскат здраво топката от сервиз, друго трудно могат да съчинят. Хубавото е, че все още има кой да им преподава уроци. В следващите 2 етапа на Уимбълдън, предполагам, че ще им се проведе една хубава лекция на кулите, които останаха :)

Един лудак на 38. Да е жив и здрав. За малко време беше, но ще се помни винаги. Ч.Р.Д. големец :) http://cardiffcityfcfoundation.org.uk/wp-content/uploads/2017/01/Craig-Bellamy.jpg

Най-запомнящият се мач , големи емоции бяха .....

Надал с абсолютно същия успех и неуморим дух можеше да стане пощальон, но без колело или мотопед - бос и с едно сукманче около кръста, на Форест Гъмп брат му. Федерер е от друго измерение.

То може да сме продали и за 2 млрд., но какво значение има като витрината седи празна (титла на Англия). Челси и Сити (Манго трябва и те да са близо) също са (ще) преминат тази границата, но имат 1+ титла на Англия, т.е. някакъв вид успеваемост, която всъщност и търсят. Не съм сигурен, че за нас може да се каже същото. Според мен, ако на ФСГ предложат 10г да са на печалба от 5млн чисто, вместо 2 титли на Англия за този период, то те ще изберат $ или иначе казано бизнеса пред футбола.