"На 22 вече бях спечелил много трофеи, включително Шампионска лига, Междуконтинентална купа, шампионати и други.
Често чувах моите съотборници да казват: "Ти спечели всичко, какъв е смисълът да се влагаш толкова в тренировките?“.
Занапред в кариерата си чувах този въпрос все по-често. В Милан спечелих много, а по-младите често го повтаряха, особено след пораженията. Когато бях в Реал, ме освиркваха на Бернабеу, в Интер и след това в Милан ме освиркваха и на Сан Сиро.
"Защо правиш това? Кое те кара да си го причиняваш?".
Така и не успях да си отговоря на този въпрос през цялата си кариера. Докато не дойде последният ми ден като футболист.
Когато се сбогувах със съотборниците си във Бутафого, аз им казах: На 16 години винаги пристигах първи на тренировка, никога не пропусках сесия, бях първи на беговите тестове, мразех да губя. Днес съм на 38, виждали ли сте ме да закъснявам? Някога пропускал ли съм сесия? Бил ли съм сред последните във физически или атлетически тестове? Виждали ли си ме някога спокоен, когато губя в мачове?
Отговорът на всички беше: "НЕ!”
Тогава се усмихнах и казах: Ето защо го направих, защото днес, след 23 години исках да чуя този отговор."
Кларънс Сеедорф
П.С. Ние си имаме бялата му версия, поне що се отнася до професионализма и издръжливостта.