Един от най противните ми отбори, но все пак, историята си заслужава.
🗣"Вечерта на 22-ри май 2010 вървях по улиците на Милано и имах някакво странно усещане. Гледах 17-18-годишни младежи да празнуват. А аз чаках това повече от 40 години... Почти ми прилоша. Вървях сам. Стигнах до Дуомото и видях как хората полудяват. След това се насочих към вкъщи, към Порта Романа. Усещах, че забравям нещо.
В 6 сутринта скочих от леглото. Бях забравил обещанието, което дадох на майка ми, починала преди няколко години. Беше ме помолила: "Ако ми се случи нещо и Интер спечели Шампионска лига, донеси ми нещо за спомен".
Майка ми беше повече от ултрас. Последният мач, който гледаше на Сан Сиро, беше между Интер и Борусия Мюнхенгладбах от Купата на Уефа. Беше с мен. В един момент я видях да шамари един германец. "Обиди ме", оправда се тя. А аз: "Ти дори не знаеш неговия език...". От този ден, когато играеше Интер, винаги я държах вкъщи. На стадиона страдаше много. Със спомена за това в 08:00ч. отидох при нея. По улицата имаше всякакви останки от празненствата. Момчетата ходеха с шалове на Интер около врата си. Едно нещо обаче ме порази. Пред мен се изправи едно момче, което се клатушкаше. Беше със знаме и шал и видимо беше в еуфория. Приближи се към мен. След като ме разпозна, започна да крещи: "Шампиони! Шампиони! Къде са другите?"
"Празникът приключи", отговорих му аз и го попитах: "Видял ли си къде продават шалове, знамена и артикули на Интер? Защото обещах нещо на един човек, който вече не е сред нас". Той си свали шала: "Този е от Мадрид. Тъкмо се прибрах. Вече е твой!"
С шала на врата си отидох на гробищата в Ламбрате. Купих няколко цветя и го скрих между тях. Не ми изглеждаше правилно да вляза на такова място с шал, сякаш съм на стадиона. Изпълних обещанието си, което направих към майка си. Разпънах шала около снимката ѝ. Бях притеснен. Докато се изправях, видях един мъж да забива знаме на Интер пред един гроб. Усмихна ми се. "Черно-синьото" беше навсякъде на това гробище и първоначалното притеснение се превърна в усмивка, когато видях надуваема Купа на Шампионската лига до един порцеланов ангел. За мен този ден по някакъв начин бе кулминацията на романтичния футбол".