Jump to content

Leaderboard

Popular Content

Showing content with the highest reputation since 06/22/2013 in all areas

  1. We will be all together soon. For now tell the world... WE ARE LIVERPOOL. CHAMPIONS OF ENGLAND!!!! Jurgen Klopp Доживяхме. Честито на всички! Светия Граал е в храма си. Трудно е да се опишат емоции и факти, които никога преди това човек не е преживявал. А аз, както и много други хора за първи път преживяхме това което вече стана факт. Знам, че на много от нас ни е кофти заради това, че най-вероятно титлата няма да бъде вдигната пред публика, че не станахме шампиони по време на наш мач, че я няма специфичната емоция от това да спечелиш финал или титлата в последен кръг. Емоцията от тази титла обаче, е нещо много по-специално. Вярвам, че при много от нас снощи са се отприщили всички емоции, които са трупани толкова много години. Една титла не се печели само в последния мач, преди математически да не можеш, да бъдеш достигнат. Титлата се печели в маратон, през който всички ние преминахме в низ от емоции. Въпреки, че титлата е спечелена по възможно най-категоричния начин, през сезона имаше мачове, които никога няма да бъдат забравени заради драматизма си. Кой знае дали, ако Мане не беше вкарал в последната секунда на Вила, какво щеше да пишем в момента? Или ако Милнър не беше вкарал отново в последната секудна на Лестър? Какво изпитвахме в онези моменти? Изпитвахме неща, които никога няма да забравим. Те всички са част от постигането на голямата цел. Имаше множество моменти, в които постигнахме нещата по Ливърпулския начин. С много борба, с пот, с дух, с непримиримост, за да може сега да изглежда, че "Светия Граал" е безпроблемно спечелен. Този отбор завинаги ще остане в историята на футбола със своята непримиримост. Героят на Силвестър Сталоун в един филм казваше -" Не е важно колко силно можеш да удариш, важното е колко силно могат да те ударят и да продължиш напред, колко удара можеш да поемеш и да продължиш напред. Така се раждат победителите!" А ние поемахме много удари. Бяхме на земята, изправяхме се леко, пак ни поваляха, пак се изправяхме, и така отново, и отново, и отново. Спомняме ли си какво ни беше положението в един понеделник през Май миналата година? Тогава Венсан Компани с гол, който никога в живота си няма да успее да повтори, на практика донесе титлата на Сити. Всички ние в онзи момент го осъзнахме това. Като същевременно ни предстоеше реванш с Барселона и 3 гола за наваксване? По-повален на земята от това няма как да си. "Бонус" точки ни носеха и загубените финали в ШЛ, ЛЕ, КЛ, преди това загубнените титли и други финали. Отбора, клуба обаче в онзи момент показа манталитета си на Уличен Боец. Показва, че колкото и дълго да си на земята, колкото и удара да понасяш, си способен отново да се изправиш, решен да повалиш противника си. Именно заради този дух, заради този манталитет аз съм станал фен на този клуб. Този дух който е въплатен преди повече от половин век от Бил Шенкли, е нещо което никой друг отбор в света няма, и никога няма да има. Точно това прави Ливърпул различен. Сигурен съм, че всички ние го знаем, а и чуждите фенове го знаят, макар да им е трудно да го признаят. Казваха ни, че сме жалки, но ние никога не се отказвахме. Нито пандемия, нито каквото ѝ да е, можеше да сломи този манталитет. Сега вече всички ни вярват. Ние сме шампионите. Искрено се надявам, че тези които бяха тук във форума през годините и вече не са сред нас, имат възможността някъде там да стават свидетели на това, което и ние. Естествено най-голямата заслуга за всичко това е на Юрген Норберт Клоп. Такъв човек се ражда веднъж на столетие. Сигурен съм в това. Освен, че се ражда веднъж на столетие, аз съм сигурен, че съдбата си знае работата и свързва тези човешки същества точно с Ливърпул. Клоп е всичко това, което аз някога съм си представял като човек, който да ни бъде мениджър. Повечето от нас само са чували и четат за това, което е представлявал Бил Шенкли. Човека дал началото на съвременния Ливърпул. Човек който е изградил всичко от нулата. Вдъхнал живот, извадил от калта клуба. Преди близо 5 годиини този клуб се нуждаеше точно от подобна фигура, за да бъде възроден. Спомням си спомените през 2015 г. дали Анчелоти или Клоп е по-добрият вариант за нас. Аз тогава твърдо бях на мнението, че на нас не ни трябва просто добър мениджър, който да нареди правилно тактиката и да излезе на терена. На нас ни трябваше фигура обединител. Фигура която има непримирим дух и може да гради нещо от нищото. Той дойде, обеща и си изпълни обещанието! Да, Юргене ти успя и стана безсмъртен. Не ни подведе и сега всички, които се съмняваха, вече вярват. Вече вярват. Разбира се не трябва да подминаваме бандата от гладиатори, които водят битките на всеки един терен. Алисон Бекер - Този човек има не само визия като на разсънено лъвче, той във всеки един момент играе като Лъв на терена. Непоколебим, смел, вдъхващ огромно спокойствие на всички пред него, и на всички нас пред телевизионните екрани. Трент Александър Арнолд - "Просто нормалното момче от Мърсисайд". Едва ли в скоро време ще се появи друг десен бек, за който да се каже, че е Магьосник с топка в крака. Пасовете на Трент за произведение на изкуството. Джо Гомес и Джоел Матип. И двамата в много моменти изглеждат на терена така сякаш ще заспят, с едно такова лежерно изражение, но дойде ли време за голяма битка, нито един от тях не е подвел. Винаги въпреки множеството си контузии, са давали всчико от себе си. Върджил Ван Дайк. Чудовището в центъра на защитата, което очарова с елегантност, непоколебимост, мъжество, майсторство. Най-добрият централен защитник, който моите очи са виждали. Върджил донесе нещо, което изглеждаше като мираж в пустиня за нас толкова дълго време - Железна отбрана. Анди Робъртъсн - Шотландският Боец. Ако има човек, който да олицетворява в пълна степен духа и непримиримостта на този отброр, то това е точно Робо. Винаги готов за битка, винаги излиза и дава 120% от възможностите си. Без значение дали срещу него е Меси или Джеси (Лингард). Винаги готов да защити своите съотборници и да срита някой чужд противен задник. Джеймс Милнър - Дядо Мили. Олицетворението на професионализъм и на сърцата игра. През всички тези години , в които Милнър е при нас, нито един път не се е оплакал дори за най-миниланото нещо. Въпреки, че игра почти на всяка възможна позиция на терена, въпреки че често е резерва чичи Мили винаги е бил готов да изпълни това, което се изисква от него. Джорджиньо Вайналдум - Невидимия махнал невидимото одеало и станал много видим. Джини е един от футболистите не само в нашия отбор, а в световен мащаб с най-голяма трансформация в играта и влиянието си на терена. Всички знаем как го наричахме в първите години от пристинагането му. От човек който се губеше по терена, в момента Вайналдум може да обезличи собственоръчно всяка халфова линия в света. Освен това той винаги е имал качеството да бележи супер важните голове. Даже ми е трудно да се сетя за маловажен гол, който да е вкарал сърцатия Нидерландец. Фабиньо Таварес - Железния човек в отбора. Като терминатор е по терена бразилеца. Фабиньо се оказа въплащенито на нашите мечти за чудовище в центъра на терена. Мечти за едно гадно к'пеле, което да тероризира нон-стоп баш майсторите в противниковите отбори. И това не е всичко както викаше Ханс едно време. Освен тероризирането на противниковите играчи, се оказа и че този човек може да бъде много съзидателен в атакуващ план. Истинско бижу. Джордан ХЕНДЕРСЪН - КАПИТАНА с главни букви. Да, Хендерсън се превърна абсолютно заслужено в КАПИТАНА на този Ливърпул. Само това ще кажа за него. Поклон Хендо. Роберто Фирмино - Магьосника, мозъка, интелекта на терена. Боби Фирмино буквално въведе нов пост в света на футбола. Не точно центален нападател, не точно 10-ка, не точно фалшива 9-ка. Просто Роберто Фирмино. Единствен и неповторим. Явление във футбола. Най-алтруистичният нападател, който е бродил по тази земя. Садио Мане - "Единственото което имаме е малко Ориз и Садио Мане". Това е което имат хората от селото, в което е роден Садио. Момчето, което тръгна Бамбали, което е играело футбол с едни обувки, които е връзвал с тел, за да не се разпаднат, се превърна в един от най-добрите футболисти изобщо в света. Изключителен характер, непоколебим, смел, нахакан на терена, но и невероятно скромен извън него. Мане е символ на всичко най-добро, което може да има в човек. Непрестанната помощ, която оказва на хората в Сенегал посоянно доказва това. Както и факта, че въпреки милионите, с които несъмнено разполага, Садио все още носи един смартфон с напукан дисплей. Носи го не защото не може да си купи друг, а защото Вайналдум му го подари. Сълзи ми текат. Мохамед Салах - Мо Сала, Мо Сала. Човека чудо в отбора. Хулен, оплюван, боготворен, всичко е бил и Е Салах за този клуб. Мо притежава онова докосване от Господ, което малцина играчи притежават. Салах може да реши всеки един мач, по всяко едно време, независимо от състоянието в което се намира, независимо от играта която е показвал по време на даден двубой. Фараона ще остане завинаги в историята не само на Ливърпул, но и в историята на ВЛ с това което прави. Мо Салах е гений по свой собствен начин. Естествено и - Корнер Тейкен Куикли... ОРИГИИИИИИ. Божията частица в отбора. Моментите, в които бележи Ориги през годините за нас, изглеждат като божия намеса. Без неговите голове, не толкова в тази кампания, а в предишните, е много вероятно клуба да не се намира в положението, което в момента. Легенда завинаги ще остане Дивачето. Не трябва да забравяме Деян Ловрен, Адам Лалана, Натаниел Клайн, Джердан Шакири, Наби Кейта, Алекс Окслейд Чембърлейн, все хора които малко или много през годините дадоха своята частичка принос. Всеки от тях има своите паметни моменти, които ще се помнят винаги. Ловрен с гола срещу Борусия, Шакири с трите гола и задната ножица срещу Юнайтед. ОКС с тупалките от халите. Всички те се превърнаха в Легенди. Със сигурност много хора остават в сянка зад успехите в последните години, но със сигурност трябва да знаят, че цялата Ливърпулска общност им е благодарна. От чистачката на стадион, до човека който коси тревата, до лелките които готвят. Благодарност и към Джон W Хенри. Каквото и да си говорим, успехите на Ливърпул дойдоха като за учебник по правилно менажиране на бизнес, на футболен клуб. От клуб изправен пред администрация, те ни превърнаха в успешен клуб на Терена, и в много успешен извън терена. При нас всичко се случи по най-правилният начин, без пари от Камили, без пари от Олигарси, без държавни помощи. Всичко, което постигна клуба е благодарение на правилната работа в много от структурите, които има организацията извън футболното игрищте. Всичко това води до още по-голямо удоволствие при мен, защото знам че нещата станаха по начин по който винаги съм мечтал. Не знам дълго ли се получи, кратко ли, но... Тази титла е огромно събитие в живота на много хора. Тази титла е за Стивън Джерард, за Кени Далглиш, за всички легенди и изстрадали хора покрай клуба в изминалите 30 години. Тази титла е за нас привържениците, които никога не се отказахме да подкрепяме отбора и в най-тъмните му времена. Титлата е за загиналите от Хилзбъро, за всички онези, които не можаха да станат свидетели приживе на този успех. You''ll never walk alone
    53 points
  2. Изгледах стотици видео материали. Видях сълзите на Юрген, видях детската радост на играчите. Видях зрялото тържество на плеядата легенди като Кени, Томпсън, Сунес, донесли епохални успехи на този велик клуб. Както и на по-младите, допринесли за историята на Ливърпул. Постоянно настръхвам... Е, добре де, поплаках си... Видях спонатанното FUCK YOU, CORONA WHATEVER!!! от така наречените обикновени хора, които се изправиха срещу всичко, което статуковото определя и показха колко много обичат този феноменален отбор, събирайки се около Анфийлд и по улиците на Ливърпул, за да засвидетелстват гордостта си от любимците ни... Това без никакво съмнение не е само футбол! Това наистина е религия, съзаклятие, магия. Само целунатите свише влизат в това общество. Не дръзвам да кажа секта, защото колкото и да сме различни по каквито и да се сетим показатели, ни свързва огромната, необяснима вселенска любов и почит към този неподражаем тим. Това не ми се връзва със секта... Живея в някакво състояние на полутранс, което не може да не ме кара да не изпитвам гордост и неописуема радост, същевремено съм като на ксанакс. Леко мъгливо. Тази ненормалана обстановка те кара да се чудиш, това случва ли се или е някакво будно сънуване... ЧЕСТИТА ТИТЛА, момичета и момчета! Няма да използвам думи като доживяхме и прочее. Ще кажа, логичното се случи. Някои неща в този свят са осъдени да творят история и да остават в същата тази история. Колкото и да е кален, неравен и трънлив пътят, Ливърпул винаги е намирал начин да стигне до целта. Този път отне малко по-дълго време, за да изпитаме тази дълбинна тръпка на гордост, удовлетвореност и законно самочувствие, че принадлежим към тази абнормална феерия, зачената в Мърсисайд от архитектите, всички знаем имената им. Колкото и налудничаво да звучи, изпитанията се изпращат отгоре и лошите моменти са за тест на характера. Няма такъв отбор, харизма, случване, задружност и непреходност като Ливърпул! Няма! Има успели клубове, има богати клубове, има уонаби клубове. Нашият Ливърпул е законодател и е един! Без дубликат! Някои по -стари като мен помнят това онова и от по-стари времена, някои по-млади изпитват за първи път тази изключителна тръпка да видят любимия си отбор ШАМПИОН на най-силното първенство в света. Това не се забравя лесно и остава в съзнанието ти, докато си жив. Аз нямам абсолютно ясен спомен как точно се влюбих в Ливърпул преди около 45 години, но със сигурност помня легендарни фигури от 70 те, 80 те и нагоре. То просто се случи, казах си. Ама, че отбор! Уаууу!!! Усетих магията, която ме залепи като магнит и останалото е история... С цялата честност, от един момент насам не най-винаги най-леката за понасяне, но любовта е и изпитание. Затова много често апелирам да бъдем толерантни, разбиращи, прощаващи. Да бъдем истински съпортъри...Това ни отличава от огормна част от феновеете на много други отбори. NO MATTER WHAT I WILL SUPPORT YOU!!! Крайно много се радвам, че въпреки лъкатушенията в настроенията огормна част от вас тайно в себе си вярваха, повярваха, че всичко е възможно, когато обичаш и подкрепяш безрезервно. Без АКО, ОБАЧЕ И НО... Случи се! Чудото се случи! Чакането свърши. Време за отваряне на кой къде какво има класно и по вкуса му. Огормен товар се смъкна от гърбовете ни. Диша се леко, гордо и с пълни гърди. Като казах, че чудото се случи...Не мога, няма как, не искам да пропусна да изкажа тоталната си благодарност, вяра и възхищение към човека от Черната гора известен като Юрген Норберт Клоп... Ще бъда откровен. Преди много време някой беше казал, че си мечтае някой си Юрген Клоп да дойде в Ливърпул. Да, бил дивак, ексцентрик. ама бил хел оф а мениджър. Юрген, ху...Някакъв луд подскача там и криви уста, хм...Ама по принцип лудичките ми импонират. Както китайците казват "Внимавай какво си пожелаваш"... Отдавна вече знам кой е Юрген Клоп. Отдавна знам, че няма друг човек, който беше в състояние да рестартира заспалия колос и да върне точния ген код в клетките на легендата... Без да преувеличавам дължим 90% от сюрреалистичната приказка, която изживяваме именно на Юрген. Първо, изключително човешко същество. Начетен, фин, състрадателен, Педагог, психолог. Феноманален футболен нърд и последователен мениджър. Не се интересува от никого. Следва свои правила в играта, в живота, във всичко. Дойде, каза, постигна. A man of his word! Всички вече са наясно, че няма как този гига успех да бъде просто късмет, случайност, подредба на звездите и минаване между капките. Юрген Клоп върна институцията Ливърпул на мястото и. Някъде далече над върха! Твърдо съм за статуя на този велик германец! Никой не иска скромното му мнение. Естествено, че ще откаже, но кой го пита! Има място до патрирасите Шенкли, Пейсли и Фейгън. Разбира се, разбира се....Клоп не е всичко. Само, че той подбра асасин комндата си. Той сглоби дедли пъзела, който със сигурност ще предизвиква безсъние у противниците. Имах една приятелка, която казваше "Моят зет както вземе да сглобява мебел, вечно му остава някоя излишна дъска... Да имаш ингредиентите и да знаеш какво да правиш с тях... Безспорно нашите любими играчи са си класа, та класа. Но главното и основното е, че са сглобени като отряд наемни убийци и никой не стърчи досадно. Това несъмнено е сериозен лост към феноменалните успехи в последните две години и нещо. Няма смисъл да се спирам на всеки и да казвам имена по същата тази причина. Всички знаем кой, как, с какво е допринесъл великия Ливърпул да стане отново доминант. Фил Томпсън го каза просто и ясно " Тези момчета дори не осъзнават, че със спечелването на тази титла спечилиха безсмъртието си. Оттук нататък, всеки, който иска да печели трофеи ще трябва да преодолее Ливърпул!" Шапки долу за момчетата и Клоп! Благодаря Ви от дъното на душата си! Обичайте клуба, момичета и момчета и никога не се съмнявайте в Клоп, нито за секунда! Наздраве! Празнувайте юнашката! LONG LIVE LIVERPOOL!!!
    46 points
  3. Вайналдум е класически продукт на прословутата холандска школа. Притежава абсолютно всички белези на футболист от тази част на Европа - бърз, директен, повратлив, перфектно подготвен физически и технически. С други думи - научен и школуван играч. Едно време имаше едно неписано правило, че всеки голям тим трябва да има в редиците си холандски играч. Звездата на Вайналдум изгря във Фейенорд преди 7-8 години и от онзи момент не спира да се усъвършенства. Още тогава треньорите му в школата са били сащисани от техниката, умелото му боравене с топка в крака и невероятния физически запас. Бери ван Аерле (един от треньорите в младежките гарнитури на Холандия) описва Вайндалдум като машина за футбол. Постоянно мислел как да се развива и подобрява играта си. Като играч на Фейенорд прекарвал почти цялото си свободно време във фитнеса, за да укрепне мускулатурата му и да отговори на високите стандарти. Каут между другото е много близък приятел с момчето и споделя само суперлативи за него и работната му етика по терена. Фейенорд бързо отеснява за таланта му и впоследствие е трансфериран в ПСВ, където играе още по-солидно. Силно се изненадах, когато през 2015г. Нюкасъл го привлякоха за около 15 милиона паунда. Самият Вайналдум споделя, че е имал оферти от топ клубове в Ла Лига, Сериа А и Бундеслигата, но единствената му мечта била да заиграе във Висшата Лига. Миналия сезон изгледах страшно много мачове на Нюкасъл и смело мога да потвърдя, че холандецът бе може би най-добрият футболист на "свраките". Фактът, че отборът му изпадна със сигурност не е по негова вина и съвсем не означава, че не е дал всичко от себе си, или че е по-малко талантлив. Нюкасъл потънаха, заради отвратителното управление на Майк Ашли от години наред, а апотеозът на безумието бе назначаването на Макларън, който тотално заличи отбора от Тайнсайд и съсипа всичко, до което се докосна. Няколко думи и за сезона му там. За 48 мача, Вайналдум отбеляза цели 13 гола (във всички турнири) и направи 8 асистенции. Бе местен къде ли не по терена - започна кампанията като вътрешен халф, а след това го пратиха на левия фланг. В нито един момент успеваемостта му не се понижи. Дори да се вземат предвид само сухите числа се вижда, че представянето му е на доста добро ниво. Казвам всичко това, защото много хора се учудиха на тази сделка и изразиха възмущението си, че купуваме изпаднали играчи от Висшата Лига. Само да припомня, че и фигури като Лес Фърдинанд, Джо Коул, Джърмейн Дефо, Майкъл Карик, Дейвид Джеймс, Паоло Ди Канио също са изпадали (визирам случая с Уест Хам от 2003), но това със сигурност не значи автоматично, че са футболисти за Чемпиъншип. Напротив, след злополучното отпадане на "чуковете", почти всички изброени играчи бяха буквално разграбени, а по-късно направиха бляскави кариери и нароиха цяла плеяда трофеи във витрината си. Фактът, че Нюкасъл изпаднаха може само да ни радва, защото можем да вземем качествен футболист от тях за прилична сума, защото ако бяха спасили елитния си статут, то щяха да му искат поне с 15 милиона отгоре. Толкова по тази тема. Вайналдум се намира и в перфектна футболна възраст и ще се насладим на пика на кариерата му на Анфийлд. На пръв поглед дадените 23 милиона (+2 бонуси) изглеждат като много добра инвестиция, особено с оглед на лудостта на трансферния пазар, където се дават баснословни суми за какви ли не съмнителни играчи с доста спорни качества. Харесва ми и факта, че момчето е гъвкаво, притежава разнородни качества и Клоп ще има лукса, да върти халфовата линия в зависимост от профила на противника. Имаме футболисти за постепенна атака, имаме и такива, които със скоростта си да разсекат всяка една отбрана, имаме вече и физически мощни момчета, които ще дадат битка и отпор и на най-добре подготвените във физически план отбори като Уест Хам, Уест Бром, Евертън, повечето от новаците и т.н. Очевидно е също, че обръщаме сериозно внимание и на резултатността в халфовата линия, откъдето падаха страшно малко голове - Лалана, Хендо, Милнър,Алън, Коу, Джан, Лукас, Айб не допринасяха с много попадения и цялата отговорност бе легнала на нападателите. Сега си осигурихме трима човека, които бележат често - Вайналдум, Мане и Груич са тъкмо такива футболисти. Първите двама са в топ 5 на най-резулатните футболисти от халфовата линия във ВЛ, което е красноречив факт за промянта, която трябва да очакваме през сезона в тази зона от терена. Разпределението на головете трябва да е далеч по-равномерно, а не всичко да лежи на плещите на Фирмино, Стъридж, Ингс и Ориги. А иначе Клоп ни даде достатъчно жокери до момента с трансферите си, за да си изградим ясна представа относно стила, който ще се изповядва занапред. И Мане, и Вайналдум, и Гриуч боравят бързо с топката, директни са в подхода си, а първите двама търсят често битка един на един с противниковите играчи. Клоп ясно показва какво не е харесвал в миналогодишния Ливърпул, който беше муден, мек в единоборствата и не особено директен и скоростен в разиграването на топката. Сега тренорският щаб си набави необходимите изпълнители и планът би трябвало да започне да работи далеч по-гладко. Най-много се радвам, че привличаме футболисти, които наистина искат да са в Ливърпул. Клоп няколко пъти дебело подчерта, че не смята да се моли на никого, нито да уверява т.нар. "звезди" в проекта си. В прав текста каза, че който започне да извива ръцете на клуба и да се пазари за статут и повече пари, то няма никакъв шанс да акостира при нас. Това е много важен детайл, защото наличните играчи ще впрегнат цялата си енергия за интересита на клуба. Истината е, че Клоп бавно, но сигурно се заобиколи с качествени футболисти, които ще играят за клуба с цялото си сърце - без задни мисли за трансфер след няколко месеца, без мрънкане, че не сме в прословутата ШЛ, без съмнения относно потенциала в клуба и успешния край на проекта. Всичко това е от витално значение, защото фокусът в отбора ще е насочен на правилното място, а именно към отборната игра и общите успехи. Точно този микроклимат в един клуб е най-важната предпоставка за добри резултати и успешен сезон.
    45 points
  4. Честита титла, пичове! Чудех се дали да не използвам обръщението "копелета', обаче рискувам някой, особено от по- младите да се почувства обиден. Уточнявам- преди трийсетина години в София се чуваше често обръщението към приятели " Кво стаа, копеле?!". Преди 30 години Ливърпул спечели, вече предпоследната си титла. Две години преди това, през сезон 87-88 Ливърпъл бяха сглобили една от най- невероятните машини, които лично аз съм виждал във футбола! Истински валяк! Или " Английския циклон", както беше написано в една стара статия от онези времена! Тогава никога не съм си и представял дори, че клуба ще изпадне в "миманса" за такъв период от време. Честито! Заслужавате го, особено тези от вас, които са чакали през всичките тези дълги години! Имате "право", след тези дълги години на чакане, на една дълга доминация в Англия, стига да я подкрепяте чат- пат и с по някоя купа в Европа:)! Наздраве!
    37 points
  5. Guest

    СТИВЪН ДЖЕРАРД

    Няма думи, с които да бъде описан Стиви Джи!!! Няма толкова богат речник,който да използва максимало пълноценно подходящите изразни средства за него.Този човек е непреходен, велик, един от последните играчи от романтичната епоха на този спорт, когато футболът беше предимно любов, а не пари. Спомням си,че преди няколко години играхме един мач с Барнзли на Анфийлд за ФА КЪП. Никога няма да забравя песента,която припяваха феновете им. " Той е огромен англичанин,капитан и е шибан здравеняк..." Тези думи колкото и да е странно се отнасяха за Джерард. Тази песничка,макар и позабравена все още ми се върти в главата. А интересното,че още не е загубила актуалността си. Защото Стиви си е все същият - непоколебим водач на "червената армия". Наскоро отново го доказа,като подпечата собствениръчно победата срещу КПР,както го е правил хиляди пъти. И доказа,че не е забравил как се решават мачове за части от секундата. Ей така,от нищото. Чест му отдаде дори Моуриньо. Един доказан мръсник,лицемер,лъжец и неблагодарник. С уважение го удостоиха за секунди дори и измислената и пластмасова публика на Челси и то насред Лондон,в деня,в който течаха празненствата за титлата им. За 15 години Стиви изигра 708 мача и вкара 185 гола.Капитан на Англия, за тима с трите лъва на гърдите има 114 двубоя и 22 попадения.Единственият футболист, вкарвал гол на финал за Купата на лигата, Купата на Футболната асоциация, Шампионската лига и Купата на УЕФА.Спечели 10 купи и води Ливърпул като капитан в цели 11 години. Колкото и да се опитваме да омаловажаваме новината за напускането на Джерард,да се правим на силни и да приемаме мъжки нещата,то истината е,че този човек бе твърде значима фигура в историята на клуба за да можем някак мимоходом,тихо и спокойно да загърбим случващото се и просто да продължим напред. Все едно нищо не се случило. Невъзможно е да няма период на преболедуване,страдание,та дори и лека футболна депресия. Толкова много години,толкова много красиви моменти,толкова победи,сълзи,радост и разочарования. Общото между цялата тази компилация от емоции се казва Стивън Джерард. Той бе в в основата на всеки значим миг. Всичко започна преди 27 години, тогава на 8, Стиви измина дългия път от анонимно слаботелесно местно момче,до може ни най-големия герой в историята на клуба. От портите на Мелууд до сърцата на милиони. Онзи ден четох едно прочувствено интервю в "Дейли Телеграф" с Реднап. Темата естествено бе именно напускането на капитана. В него Реднап с умиление си спомняше и говореше за първите му дни на клубната база. За това как Джерард е оставал още от малък след треноровка,за това как се е учел от по-старите,за невероятната му издръжливост,атлетизъм,скромност и доброта. Той просто е бил по-различен от останалите. И такъв си остана до самия край. Лоялен и честен.Истински мъж във футболен смисъл. Един от малкото, за които славата и честта не се измерват с пари.Една от причините това момче да е толкова специално за нас се крие във факта,че ние се асоциирахме с него. Сякаш той бе нашия представител и посланик на терена. Сякаш бяхме изпратили на зеления терен близък роднина,на който имаме безрезервно доверие. Той никога не се възгордя,никога не ни изостави,никога не поиска баснословна заплата,с която да извие ръцете на клуба,никога не показа неуважение,никога не се скара с някой,никога не нагруби феновете. Съвършен и единствен. Джерард е започнал буквално от най-ниското стъпало.И знае цената на успеха до съвърешнство. Лъскал е обувките на такива фигури като Джейми Реднап и е гонил топките на вече утвърдените тогава звезди. Днес е легенда. Тази дума загуби от стойността си в последните години,заради прекомерната и употреба,но този човек изпълва всяка буквичка от нея. Прекаления патос и емоционалност никога не са били неща,с които съм се идентифицирал и които съм адмирирал. Но моментът е толкова носталгичен и специален,че няма как да остана равнодушен. Сърце не ми дава и не мога да го направя,поради простата причина,че Ливърпул губи може би най-великия си играч в историята,губи своето вдъхновение в последните 20 години,губи своето неуморно тупкащо сърце. Джерард беше нещо много повече от капитан и играч за нас. И след него ще има Ливърпул, ще има "Коп", знамето му ще се вее там,песента му ще отеква винаги,но.... нищо няма да е същото.Джерард е толкова значим, че вероятно в деня на неговото напускане птиците феникс от сградата на ливърпулското кметство ще отлетят.Той носеше магията, че този отбор никога не бива да бъде отписван, винаги има шанс. Той бе онзи, към когото гледаха всички, когато нещата не вървяха.Този човек носи клуба като Атлас на раменете си в последните 15 години. Той пренесе в тъмните за клуба години на Висшата лига духа на непобедимост. Джерард е Ливърпул - олицетворение на онова, което направи историята ни в последните години толкова различна и красива.И то във времена, в които отборът ни често тъне в сивота и посредственост, търсейки път към връщане на върха. Мач с Кристъп Палас би следвало да не е някакво грандиозно и трогателно събитие само по себе си. Поредният двубой от календара.Но не би.Винаги съм чакал съботите с нетърпение. Това е ден,в който релаксирам и чакам поредната доза страст,която си набавям с Ливърпул. Сега,тази седмица,този уикенд,този ден....нищо не е както обикновено. Дори е трудно да го опиша. Сякаш наближава датата,в която клубът ще фалира или ще се случи нещо изключително лошо. Така се чувствам. Тази събота вечер ми се струва,че наближава по-бързо, отколкото ми се иска.Мачът ще започне, ще свърши, последният сигнал на съдията ще прозвучи и ще отекне в сърцата ни - като присъда. Завесите ще паднат,а този митичен клуб ще затвори още една славна страница от своята пребогата историята. Тази на Стивън Джордж Джерард. Честно казано почти не мога да си представя Ливърпул без Джерард. Отказвам да се примиря с мисълта,че уикендите няма да го виждам съсредоточн в тунела и извеждащ хората зад него за поредната победа. Не мога да намеря точните думи,с които да изразя вдъхновението,което бе този човек за мен докато растях. И възхищението,което до ден днешен буди в мен. Той символира най-чистото,романтичното и магичното във футбола. Истински пълководец бе на отбора,дори и в най-мрачните и буреносни дни. Джерард е човекът от приказките,от мечтите на всички нас. Той ще човекът, без който Ливърпул ще изглежда някак празен,загубил идентичността си. През годините слушах много неща за велики и легендарни халфове във Висшата Лига. Немалко хора се възхищаваха на Скоулс,Кийн,Виера,Лампард,а сега на Туре,Фабрегас,Рамзи и т.н. Истината е,че Джерард е всичко това в едно. Нито повече,нито по-малко. Зидан всъщност каза всичко,което трябва да знаем: "Джерард е най-добрият, комплексен, сърцат и влиятелен футболист в света. А колко са казвали това за самия Зизу!? Кои сме ние в крайна сметка,че да спорим с него. Ясно е,че всяко чудо е за три дни...така са казали мъдрите хора. И сигурно са прави. Лятото отново ще дойде,историята с Джерард ще се уталожи,Висшата Лига ще започне поредния си сезон,ние ще побеждаваме, ще правим ремита, ще губим. Вероятно скоро пак ще печелим купи, ще имаме звезди, разочарования, а гръмогласните ни и верни фенове няма да ни изоставят никога. Но пак нещо ще ми липсва. Сигурен съм. Анфийлд няма да засиява така без яркото сияние на своя син. Без номер 8 и без неговите речи в съблекалнятата,кодидорите на този славен стадион ще бъдат пусти,кухи и пропити от тишина.В съзнателния живот на милиони по света Джерард е Мистър Ливърпул. И това скоро няма да се промени,каквото и да стане. Видът му, когато излиза с лентата от тунела, прави първия шпагат, стреля, подава точно и с физиономията си изисква от съотборните още и още... Спасителните му удари, пасове и голове.Това е Ливърпул за всички, които са го гледали поне веднъж през новия век. Истината е,че за три сезона клубът загуби Джейми Карагър, Луис Суарес, а сега и Джерард. Твърде много,дори за търпеливи и привикнали към разочарования фенове като нас. Равносметката - двама местни герои от приказките, един уругвайски супериграч, превърнал се в идол на "Анфийлд". Не си спомням Ливърпул да е бил на такъв кръстопът в последните 20 години. Всичко ще е някак пусто,празно,мъртво...без страст,без емоция,без местни момчета,готови да умрат за каузата. Никога досега клубът не се е сбогувал с такава личност. А надали и скоро ще видим подобен герой с подобна харизма,качества,ореол,осанка и държание на и извън терен. Такива се раждат един път на 100 години,че и отгоре. За нас трябва да е бъде привилегия и чест,че сме живяли във времето на Стивън Джерард. Същите емоции изпитах и преди две години с отеглянето на Карагър. Тогава обаче ме крепеше надеждата,че остава поне един местен войн в отбора. Джейми беше велик боец,но Джерард за мен е несравнимо по-високо в йерархията, построена от любов. Слушах преди малко пресконференцията на Стиви преди мача с Палас. Тъгата бе изписана на лицето му. В очите му се четеше истинска мъка. Ливърпул никога не се е делил от Джерард и Джерард никога не се е делил от Ливърпул. Едно е сигурно,утре ще има сълзи. И от двете страни. Карагър не се разплака, остана железен, просто се скри в тунела,но сега моментът ще е по-трогателен от всякога. "Аз не съм от камък", призна Стиви преди малко. Сълзите във футбола понякога са полезни, за да се уверим още веднъж , че тази игра ражда не само машини и суперфутболисти,а ражда и приказни герои. И ни успокоява,че футболът е измислен за хората,за да ги докосва емоционално и да им доставя вътрешна радост. Може и да не сме печелили титлата от 20 и кусур години,може и да отстъпваме на Реал,Барса,Юнайтед,Сити,Челси,може и да не сме от най-богатите клубове,но няма сума на света,която да купи всичко онова,което изпитах,докато гледах Джерард на Анфийлд през всички тези години. Звучи клиширано,шаблонно,високопарно,помпозно,но е така по дяволите.Това никой и никога не може да ми/ни го отнеме. За такива като него ще се говори и след десетилетия. Не за титлите и медалите им, а за аурата. За това колко сърца са спечелили. Както се изрази онзи ден Жерар Улие: Купите са студени, от метал.Сърцата, които ще плачат за Джерард, са горещи. Само това има значение! Сбогом Стиви,сбогом вездесъщи капитане. Ти просто бе създаден да носиш червеното и да браниш Ливърпул. Завинаги!
    35 points
  6. Трима приятели сме - съседски деца. Заедно гледахме финала в Рим /първия/. От онази вечер сме и част от Ливърпул общността. Началото беше хубаво и дълго време беше хубаво. Шампиони, КЕШ, Купа на лигата, чат-пат FA cup. Шампиони, КЕШ, Купа на лигата, чат-пат FA cup. Шампиони, КЕШ, Купа на лигата, чат-пат FA cup. После мрак и бури. Мрак и бури. Мрак и бури. Чат-пат купа. Вярно, държахме главите вдигнати, но си беше тегаво дълго време. 30 години и 58 дни. Снощи пак гледахме заедно мача. Казахме си - сега пак е хубаво. И дано дълго време да е хубаво. Danke, Herr Klopp.
    34 points
  7. И забравих да вметна, леко и небрежно. Същата година, когато Филипе си тръгна посока Каталуня, бяхме на Европейски финал - без него, с много по-добра игра. А за тези, които смятаха това за 'какафония' и някакъв прост "fluke", година по-късно бяхме отново 'там' и си я прибрахме у дома! Нагоре колегата @AllorNothing много добре е написал как седят нещата с латиноса в състава. Лично на мен, а съм сигурен, че и на 90% от форума (и не само) - не им се нрави. В последните си мачове, ако не ме лъже паметта беше именно в центъра на 'парка' и 'бягаше' напред. Ама като го викаха да се прибере, бяхме без него. Тогава и Фирмата беше принуден да действа много по-дълбоко назад, отколкото го прави сега. На крилото вече няма как да го видим - абсурд. Мане е в страховита форма и му стискам палци на Сади да продължава да ги ниже до безброй! Та, в средата по негово време липсваше този баланс, да печелиш именно в тази част на терена. Имаше го, но не беше с такова постоянство и ефективност - все пак имахме някои мачове със завиден резултат, на които се радвахме, а година по-късно минавахме през целия топ 6 с подобни цифри - без него! А именно с футболисти, които имат баланс и много правилен ритъм в средата на терена се печелят мачове, специално във ВЛ и това се видя много добре в няколко мача от началото на сезона. Джини беше твърда пейка тогава, а сега е във вихъра си и играе повече от добре и то стартира в 90% от мачовете, откакто Филипе го няма (факт). Плюс това вече имаме дефанзивен футболист в лицето на Фабиньо, което вдъхва много повече увереност в защитата. Другото, което се видя, е че с неговото привличане Хендо заигра в типичния си 'box-to-box trait', нещо, което по времето на бразилеца не се случваше. Това какво говори? Баланс, ритъм и много по-ефективно изпълнение на дадените от треньора задачи - за тройката в средата на 'парка'. Играта много повече се отвори, головете започнаха да валят, а и сега - звездите в отбора са няколко - не една. Другото, което е адската голяма пречка за неговото връщане е, не само, че играта ще започне да ни куца отново в центъра, ами и нещата, които стори преди да затвори вратата(за последно със сигурност). До такава степен му се 'клякаше', че дори ни извеждаше с лентата в някои мачове. Нито тогава не видях тази тръпка в очите му, че това е отбора, в който иска да продължи, нито нищо. И накрая мога да кажа, че той при Нас стана футболист, не само заради отбора, а заради мениджъра, който имаше вяра у него и го молеше да остане и заедно с него да се събуди 'Европейския Гранд'! Когато 'носеше' мачове феновете го боготворяха, а когато не играеше добре - го разбираха, защото очакванията към него бяха огромни, а и той успяваше да им се противопостави и изплаваше отгоре им. Коутиньо беше края и началото на едно 'пренасяне' на отбора, което се получи много повече от добре. Каква беше разликата тогава(с него) от Сити, каква беше миналата година.. И колко трофея успяхме да 'приберем' с негово участие! Латиноса е бита карта, дошъл - заминал.. Или с една дума - 'минало'!
    34 points
  8. Аз снощи плаках, признавам си. Падна ми не камък, ами цяла планина от сърцето като станахме шампиони. И макар, че ще вдигнем титлата на празен стадион, хората реално ще бъдат духом там, кой пред монитора, кой пред телевизора, кой на балкона, кой пред стадиона, няма значение. Всички ще се радват, както от много време не са. Аз миналата година преди реванша с Барса си мислех, че просто тоя отбор няма да спечели нищо и толкова потенциал ще отиде на вятъра. А това е потенциал, който аз лично никога не съм виждал в този отбор. Винаги в отбора е имало не повече от 2-3-ма изключителни футболисти, около които се е движело всичко и макар те да бяха наистина световна класа, все пак около тях се въртяха разни подметки. Затова и в онзи момент, два-три дена преди реванша с Барса просто проклинах съдбата. Една година по-късно вече сме шампиони на Европа. Света и Англия. Доживях го. Искам да спомена и едни наши съфорумци, които не са между нас вече. Дано да могат да видят отбора, където и да са. Тази титла не е само за нас, а и за всички онези, които по някакъв начин някога са били свързани с този клуб.
    33 points
  9. Guest

    СТИВЪН ДЖЕРАРД

    Много от вас днес споделиха, че трябвало да се гледа рационално на ситуацията и да се подхожда с хладен разум, с което аз съм напълно съгласен, но пък в същото време смятам, че е и толкова хубаво и чисто да излееш истинската емоция, неподправена и чиста, която чувстваш от вътре. Това смятам и аз да направя в следващите няколко реда, макар и толкова объркани, несвързани и нелогични сами по себе си, поради причината, пораждаща въпросната емоция, а причината на днешния ден лично за мен е........няма как да я опиша..... Цял ден върша някакви неща, някакви задачи за новата година, обикалям София, обаче мисълта ми е на едно и също място, и няма как да е друго яче, защото този велик Човек ме е изпълнил с толкова радост, че мога да го сравня само и единствено със семейството си, да не казвам по-силни думи! През далечната 1996-та година (за някои може би не толкова далечна), вече осъзнаващ се ембрион започнах съзнателно да играя и гледам футбол, като имаше едно европейско първенство в Англия, където едно луничаво момче, с къдрава, средно дълга коса ми направи толкова силно впечатление, че попитах баща ми - "Тате, кой е това?" И, той ми отвърна с неповторима строгост "Как, кой? Сещаш ли се аз, че от доста време ти разказвам едни приказки, за един приказен отбор?" И, аз като хлапе за Коледа откликнах "Ливърпул". И бях прав, говорехме за невероятно интелигентния и прекрасен играч - Стив М'кМанаман. Съвсем скоро от човека, фен на отборът ни от 1971-ва година, който ме запали с такава страст и обич по този отбор получих един от най-яките подаръци в живота си - От баща - на син, нещо, което той е събирал с години, защото като е бил в ранните си детски години, не е имал лукса да има интернет, да е залят с информация, а е заделял от парите си за закуски, за да си купува списания и да колекционира каквото може за английски футбол с основна цел обаче Ливърпул, и ето тук ще споделя снимки от това така наречено съкровище за мен: http://www.img-share.eu/f/images/45/IMG_20150102_234946WPWYQju.jpg http://www.img-share.eu/f/images/45/IMG_20150102_234914DtKIwad.jpg http://www.img-share.eu/f/images/45/IMG_20150102_234941z6ElWDd.jpg http://www.img-share.eu/f/images/45/IMG_20150102_235030oeUlJXn.jpg (Съжалявам за лошото качество) И още, доста снимки, снимки и статии за Ливърпул, но просто не ми се снима 1 час, за да споделя. След това прословуто Европейско първенство и нелепото отпадане на Англия, заради изпусната дузпа от Гаред Саутгейт на полуфинала срещу Германия, аз вече знаех кой отбор ще подкрепям. И, така времето минавайки в игри, безгрижно детство и весели моменти дойде лятото на 1998-ма година, когато едно дребно, слаботелесно, невръстно и голобрадо тийнейджърче изкочи на небосклона, за да разкатае Аржентина, преминавайки цялата им защита от центъра, при който момент, аз вече знаех, че това е моя човек, това е моят отбор, това ще е до гроб! Е, да - 7 години по-късно този мъник ни изостави, но той си понесе кръста за това си решение! И така в сладки приказки стигаме до момента, когато аз вече като осъзнат юноша играещ футбол с цялата си страст и сърце се появи моя идол - човека, който уважавам повече от почти всичко на тоя свят. Много хора ще ме помислят за леко мръднал, но не съм - аз просто обичам футбола, обожавам го и продължавам да вярвам като пълен наивник, че някой ден хора като Стивън, с достойнство и доблест, ще са отново в тази велика игра - най-вероятно бъркам, но пък мечтите са безплатни, още повече по време на коледно-новогодишни празници. Та, да се върнем на основната тема тук - а, именно Стивън Джордж Джерард - речникът ми избледнява и нямам възможността да изкажа възхищението си пред този човек. Знам, че в момента форумът ( и не само българската ливърпулска-форумна общност) е пълна с гнусни, долнопробни навлеци, които умират от кеф, че Стивън ни напуска и злорадстват самодоволно, подигравайки се на кофти формата ни, но затова Ливърпул е бил, е и ще бъде най-великият клуб, защото феновете и обичта им към клуба е безрезервна. Затова Ливърпул има Стивън Джерард, защото го заслужава, а другите имат.............. пари и моментна слава. Ама, имали титли, имали успехи, да ги имат! Знаете ли кога Франк Лампард щеше да стои 10+ години в Челси, ако не бяха милионите на Абрамович и "купените" титли, щеше да стои точно толкова, колкото аз съм първият човек стъпвал на луната! Стивън Джордж Джерард е най-комплексният и завършен футболист, който някога аз съм гледал и ако не беше роден във време на комерсиализация, пари, леки жени и "леки хора", щеше да е непрестанен носител на всяка Ballon D'оr появявала се на планетата, но Стивън Джордж Джерард постигна много повече от материалната облага и безполезни тенекии, този човек заслужи уважението на стотици милиони по целия свят, заслужи пиедестала, на който малцина ще имат възможността да погледнат от най-долното стъпало до върха, без да имат привилегията и качествата да се изкачат. Жалките подмятания и подигравки на емоционално осакатени олигофрени от другите отбори могат да продължават колкото си искат, но реалността е такава, че всеки един футболен фен, истински такъв иска да каже с гордост, че Стивън Джордж Джерард е играл за неговия отбор и, който не го признава е долен лицемер, който има общо с тази велика игра, колкото аз с луната, както вече казах, но тази привилегия я имаме само ние - феновете на най-великият отбор Ливърпул! Да, той не успя да спечели най-значимият трофей, беше на косъм на три пъти, но не успя, ами такава е била съдбата му, няма вече как да я промени. Безкрайно се надявам, че един ден ще се завърне на чело на Ливърпул, психологически необременен и ще го направи като мениджър, аз не само се надявам, аз съм убеден, защото не може този велик човек да е чак толкова "наказан", че да не успее да го постигне ако не като играч, то поне като мениджър. И накрая, но не на последно място искам да пожелая на всички ни да обичаме и подкрепяме отбора си, така както Стивън го е правил през всичките 17 години, защото 95% от пишещите тук са израснали с този човек и са станали фенове на отбора и заради Стивън Джордж Джерард. Нека подкрепяме отбора, играчите, треньора и ръководството и да бъдем единни, и съм убеден, че слънцето отново ще изгрее и на нашата улица един ден. Знам, че много от вас не харесват Брендън и желаят неговата оставка, но Ви призовавам да си пуснете отново мача срещу Сити миналата година и да се замислите кой треньор е показал подобна страст, отдаденост и е припявал химна на отбора в съзнателният Ви живот! Едва ли са много хората, които могат с ръка на сърцето си да се сетят за подобен момент. Нека всички сме здрави и щастливи, и повече да подкрепяме, отколкото критикуваме!
    33 points
  10. Коутиньо е едно много свястно момче, което слуша едни много лоши, покварени хора. Знаете приказката за пиратското око и съкровищата от другата страна на везните...Киа ПРЕджобчиян и Мино Райола(знам, че няма общо с Коутиньо, просто казвам...) са рядко противни и нагли копелдаци, които си заслужава да бъдат очистени от някой печен снайперист... По принцип меките и деликатни хора са лесни за обработка. Представям си какво душевно инквизиране тече в момента спрямо Коутиньо..."Зарежи ги, ти трябва да гониш върховете, ти си гениален футболист." "Заеби този холерик Клоп, той няма да те заведе никъде, виж Меси и Суарез, сигура ще ти поднесат на тепсия титли!", "ТАМ ЩЕ БЪДЕШ НОМЕР ЕДНО, не си губи времето с тези смешници. Такъв шанс идва веднъж в живота, нямаш време, това е Барселона!!!" Ей такива едни, пробиващи като дрелка мозъка обработки със специален тон...Плюс съвети за неподчинение. Спомням си с умиление първите дни на Филипе в Ливърпул, едно чорлаво, нескопосно, объркано хлапе, което било имало голям потенциал. Показа някакви неща тук -там, но като цяло си играеше даже под стойността на онези 8-9 милиона. Дълго време ударите му от средна и далечна дистанция бяха като на плаха гимназистка. Постепенно излъска маниери, прическата, езика на тялото, изряза мускулите. Вдигна неимоверно нивото на така или иначе уникалния си талант. Той си беше там, просто искаше да бъде изваден на показ с доста работа от страна на треньорите. В ЛИВЪРПУЛ!!! В ЛИВЪРПУЛ, ФИЛ!!! Ето ни в 2017, Искам трансфер и това е! Няма пък! Много хлапашки, профански и нелоялно. Едно е ясно, няма латинос, от когото да чакаш лоялност, вяра до гроб и прочее умилителни стойности. Те са емоционални хора, живеят за фиестата и мига. Никой не очакваше да се пенсионира в Ливърпул. Има едно НО, от чисто джентълменски позиции, би следвало да уведоми клуба за намеренията си много по-рано. Този сед фейс, който беше лепнал от сума време говореше лоши неща за вътрешния му живот. Тези истории как искал да стане легенда и да му се вдигне паметник, звучат много яко, само че, кой знае защо, хич не ми прозвучаха истински! Филипе Коутиньо е обожаван от милиони. Скромен, талантлив, проспериращ. С пълно право! Същите тези милиони ще бъдат много разочаровани и засегнати, ако все пaк инатът му победи. Той е съсредоточен в момента като заек във фаровете на кола. После идва жестоката реалност. Да пита батко си Фернандо. Негативната енергия, която милиони ти изпращат е страшна сила, май френд! Тъпоъгълните ти съветници не ти казват тези неща...Те виждат нули, много нули... Аз лично не мразя Коутиньо, не одобрявам начина, по който се опитва да форсира нещата. Логичната ми, по-малка половина казва, че е вредно да бъде продаден, защото, аргументите сте ги казали. Емоционалната ми, по-голяма половина казва, че никога не съм обичал подмолните и шибаняшки действия, от когото и да било. Ако ще ми разкарва цял сезон сед фейса си и прави нищо на терена, мерси! Да индуцира колегите си негативна нагласа, да му вземат парите и това е. Мерси! Няма незаменими играчи. Факт. Коутиньо е фантастичен пасьор, визьор, техничар и добро момче, но менталната му сила е твърде крехка. Той никога няма да бъде лидер, който да измъква отбора, да го поведе в онези моменти, когато всичко изглежда безнадеждно. Видяхте как се скри на финала в Базел, виждате как се прави на Дейвид Копърфийлд в не един и два мача. Тези паникьорски истории, че виждате ли край без него са силно преувеличени и несъвсем истински. Казвам всичко това без грам негативизъм към Филипе. Дано все пак остане, но едва ли! Просто лошо е и е пагубно, когато слушаш лоши батковци! Ливърпул ще го има напук на всичко нелогично, грозно и непочтено!
    32 points
  11. Какво не му харесвате на момчето, не мога да разбера. Як, здрав, млад. Не се минава покрай него, ако трябва с две ръце държи нападателите за краката и минава само с жълт картон. Изключителна атракция е с топка в краката. При някой скучен защитник може спокойно да си пиеш пиенето докато разцъква с колегите си къси пасчета. При Мамаду Сако това нещо е изключено ! В момента в който получи топката адреналина вече ме е хванал за шията и пълзи нагоре. А се е завъртял - а съм станал от стола ( ако въобще съм си позволил лукса да седна, когато кълбото е във него ). Времето обаче за мен истински спира, когато тръгне да финтира някой, понякога двама. Има нещо в него от младият Питър Крауч. То са едни завъртания, прикляквания - обикновено съм си пресушил питието без да се усетя. В момента, в който тръгне да заобикаля противника, спирам да дишам ! Следва леко побутване напред за да я нагласи на удобния крак и с последвалият шут ( обикновено правилно насочен към някой притичал съотборник ) всичко приключва. Океан от адреналин, събран в един миг ( за който понякога и комшиите разбират ). Ливърпул с Мамаду Сако има една тръпка, която малко ми убягва при Ливърпул без него.
    32 points
  12. И аз не разбирам тоя патос по предстоящата невероятна игра на Барса. Коу/Моу/Суарез, който ще да играе там, не ми пука. Точно пък тия двамата, дето по един или друг начин ни направиха криви. Единият рева цяло лято да ходи в Арсенал и после хапа, за да си форсира трансфера в Барса. Другият тежко контузен за Ливърпул, после с националите първа пушка. Тежко му беше на детето, чак е плакал. Ама нищо де, нали Суарез му беше уредил къща до на Меси и го чакаше на летището, та сигурно се е поуспокоил. Та баш тия не ми пука особено, ако искат пасчета с уши да си разменят на Камп Ноу. Ама радвайте им се, де, всеки си има право. Има и хора, дето не са фенове на отбора, а по-скоро на някакви конкретни играчи и си ги следват тях. Нито е подсъдно, нито нищо. Просто някои колеги не го разбираме това и не се чудете защо.
    30 points
  13. Така или иначе имам становище по въпроса с Коутиньо. По принцип не харесвам подмолни и хленчещи човеци, камо ли мъже. Ако трябва да слушам хардлайнъра в себе си, би следвало да предложа бенчване на Коутиньо, докато му потече кръв от носа и е на ръба на самоубийство. Рационалната ми половина, която ми сочи, кое е добро за клуба ми казва, че Клоп трябва да го използва, когато прецени, че му е нужен. Той безспорно е изключително талантлив футболист. Идиотско и крайно недалновидно би било да прибира едни сериозни, дебели кинти, а да не играе. Абсолютно ми е през лайтхауса за изявите му и кариерата му в личен план. Ако има грам логика, останала в малката му индианска глава, би следвало да си бие два шамара и да даде максимума от себе си за ОТБОРА, който му даде възможност да се появи на картата на големите имена в тази игра. Има какво да се изстиска от него. Аз също мисля, че отвратителната му постъпка в тази сага ще бъде покрита в сладка обвивка, ако се раздава. Временно ще бъде преглътната малко по-леко от милионите, които той неминуемо предаде. Да, да знам, не е роден до Анфийлд, не е скаузър, не му дреме, ОБАЧЕ, кой се клe. че иска да става легенда и да печели трофеи с ЛИВЪРПУЛ. Даже се размечта за евентуална статуя. Един резонен и сериозен мъж, който има достойнство трябва да внимава какво говори, кога го казва и какви последствия може да има. Само жените с леко поведение се фръцват и казват, да ама аз съм мислела и казала това тогава. Това тогава е било преди пет часа... Кой си ти, Филипе, че да поставяш условия, ако това, ако онова. Кой да ти спечели трофеите?!?!? Кой, ако не ти подпомогнат от съотборниците си или обратното. Нали затова си един от екстраординерно надарените, нали затова си М-Р ГОЛЯМА РАБОТА. Не, май не си...Жалко за таланта ти, жалко за скромността ти (уж), а можеше наистина да бъдеш легенда!!! Питай С. ДЖИ, ДИРК, САМИ, как се постига това, когато изтрезнееш от шибаните халюциногенни коктейли, които ти сервираха агентите ти... Хората те обичаха(т), не не те обичаха(т), те те боготворяха(т)... Любовта и обожествяването много лесно се трансформират в ненавист и омраза. Само казвам за протокола... Не мразя Филипе. Продължавам да мисля, че е едно крайно талантливо, скромно момче, което има крайно слаб и нерешителен характер. Ливърпул никога не е толерирал слабите менталности! Следователно... Огромен, ясен стейтмънт от "алчните" янки към Акулите и Китовете на съвременния футбол "FUCK OFF, BASTARDS! WE ARE LIVERPOOL! Крайно време беше! Лично за мен събитието на джама! Огромно браво, за което! П.С. Philippe, be a smart boy!!!
    30 points
  14. Прехвърлете се тук! И нека празненствата започнат сега и не свършват цяло лято! Паметник за Клоп на Анфийлд още утре. За протокола - в момента сме действащи шампиони на Англия, Европа и света. А и на всички червени сърца...и така до края на света! НИЕ СМЕ ЛИВЪРПУЛ! А вие, кои бяхте ?!
    29 points
  15. Честито на всички! Толкова страдание и падения през годините! Толкова пъти докосване на тая пуста титла! Толкова красиви моменти, и един скромен, земен, учтив, възпитан, уважителен, откачен германец! Колеги споменаха за ретроспекция.... Моята история е започнала 1972 година, когато дядо ми прибирайки се от командировка от "Съюза", както му викат старите хора носи някакво контрабандно списание на баща ми преди започването на сезона, в който Ливърпул печели титлата в предпоследната година от режима на Бил Шанкли. От тогава името Ливърпул се носи в моето семейство и ще продължи да се носи и занапред. Баща ми никога не ме насърчаваше да харесвам Ливърпул, но тази работа я свърши Стийв Макманамън през 1995/6, после с брилянтно представяне на Европейското и след това един велик бивш нападател на Ливърпул продължи тази страст, за да може Капитан Фантастик - Стивън Джордж Джерард да я пренесе през тези съзнателни 18-19 години, изпълнени с въпросните емоции и неспирни подигравки и всеки полу-грамотен чобанин, който само е чувал, че е модерно да се подиграваш на Ливърпул! Дерзайте, колеги, дерзайте и се наслаждавайте. Мандалото падна, нашият ред дойде, сега ще видим колко точно силно е чувството за хумор, на иначе толкова високо извисените публични личности от разни други клубчета! Сега най-вероятно всичките доайени на честта и чистата като момина сълза съвест, ще се изредят да обясняват какви безотговорни "убийци" са феновете на Ливърпул и как е възможно да се събират заедно да празнуват! Нека празненствата продължат! И нека традицията в моето и вашите семейства продължи! - https://photos.google.com/share/AF1QipMzowdtZKaFIrqMNvc6uwwcY0yN5ypbQHQLK0_HdtSzRZJ4cEiVQ4zD82dZfmGnTg/photo/AF1QipNvAOfl5ZvtzyQoMhH7-pOcUuuw8lQklDmvLx_4?key=Zk10OTNkQms4TE1BYlEzdTJGQVpueEI0ZmY5d2l3
    29 points
  16. Кейта и 30 млн за Тилеманс и ако Лестър се навият, паля колата, взимам опаковъчна ролка от тая с балончетата, влизам резко у на Кейта къщата, почвам да му крещя заплашително на български, увивам го във фолиото, товаря го в багажника и ръчен режим на автомата с мръсна газ потеглям към Лестър сити. Намирам на Брендо къщата, вадя клещи и го заплашвам, че ще му извадя новите зъби ако не подпише и му оставям Набито като пакет от Амазон с надпис "чупливо" в гаража.
    28 points
  17. Винси,как не ти писна бе човек. Не мога да повярвам на очите си. Като латерна си. Ден и нощ за нещо мрънкаш (буквално),ти и още няколко човека. Това твоето не е критика,щото знам,че под този предтекст се замита и замаскира всичко. Критика е едно,безцелно и денонощно опяване и каканижене на дадена теза е съвсем съвсем друго,а и безкрайно монотонно и досадно. Това твоето си е перманентен и неспирен хленч по мениджъра,играчите,комитета,собствениците,политиката ни,старата ни слава...изобщо всичко! Без изключение! Стига с този крещящ песимизим бе човек,давай го по-ведро и една идея по-оптимистично. Как пък едно хубаво нещо не прочетох от теб. Едно! Как пък едно действие на клуба не одобри,как пък един играч не ти се хареса. Винаги контра. По всяка тема и по всяко време. Никой не те кара да си с розови очила,постоянно да благоговееш сваляш звезди и редиш похвални слова и фанфари към ръководството. Нищо такова! Но постоянно да чета от теб песимистични прогнози,граничеши с апокалипсис ... Писал съм ти за мярата и колко важно е човек да я има в наличност. А си умен човек,разсъдлив,с хубав и нестандартен изказ и стил на писане. Но човек като ти прочете 3-4 мнения,които всъщност казват едно и също нещо,казано по различен начин и....всичко отива по дяволите. Потъпкваш всички добри впечатления. Тия дни малко си беше дал почивка и ето, че днес пак си излезнал на сцената. Това със "средняшкия" манталитет на Ливърпул още колко дни,седмици,месеци и години ще го чета от теб - под различна форма,но винаги поддържащ една линия на разсъждение. Ако не говориш за араби и кашони с долари,то ще подхванеш другата си любима тема - извехтялата ни репутация и слава. ОК,разбрахме. Мнението си е твое. Малко обаче понамали императивния тон и прочети и доводите на отсрещната страна. Конкретно по темата. Казусът със Стърлинг е показателен за тоталната деградация на днешните футболисти. А Стърлинг е събирателен образ на цялата помия,в която се превърна този иначе прекрасен спорт. Ямаецът е чудесен пример за това,как нереалистичната оценка на един човек за самия себе си,гарниран с абсолютно необоснования медиен шум от таблоидите на Албиона могат да го направят жалък,че и на моменти направо смешен. Това момче се самозабрави,загуби връзка с реалността и ми се струва,че ще плати висока цена за безумното си поведение в последните 6 месеца. И не,не съм с розови очила. Ясно ми е къде се намираме,какво можем да предложим и какво ни липсва. Категоричен факт е,че към днешна дата Ливърпул не може да се съревновава с тимове като Барселона,Челси,Реал М,Байерн М.Сити и т.н.,но е още по-категиричен факта,че Стърлинг няма никакво право и основание да смята,че е надхвърлил пределите и мащабите на футболен клуб Ливърпул. Никакво! Поне все още! В момента той се възприема за нещо повече,отколкото всъщност представлява. Наистина ли не разбираш,че заради това е цялото неодобрение към него. Не защото е нарочен и не защото е "черна овца". Той се смята за по-добър,отколкото всъщност е! И тук идва проблемът. Нека да изместя темата и да я разширя,защото ми се струва,че я разглеждаш прекалено едностранчиво. Обяснението с купите е толкова плоско,че дори не ми с коментира. За какви купи и медали ми говори момче,което има 3 професионални сезона във футбола зад гърба? За какви купи ми говори момче,чието име благодарение и само на Ливъврпул изгря на футболния небосклон?! И за какви купи ми говори момче,което е г-н никой във футбола. Та той дори не е най-добрия играч в отбора. На базата на какво Рахим Стърлинг има наглостта да иска трофеи сега и веднага. Та,позволи ми да продължа за темата. ЗА миг ще я разширя и ще отместя твоя фокус. Нека да задам въпроса така - взел ли е Стърлинг всичко възможно от клуба като поле за развитие или не е взел? Можеш сам да си отговориш на въпроса. Тука от 3-4 седмици ми тикаш в лицето имената на хора като Макманаман,Оуен,Торес,Суарез и т.н. Ти хубаво ги редиш всичките тия играчи,но дали ситуациите са им сходни с тези на Стърлинг,защото за мен категорично отговорът е отрицателен! Когато Оуен напусна,той беше световна звезда с купища голове зад гърба си и невероятно влияние върху целия клуб. Когато Торес напусна вече бе на 27-28 години и бе безусловно един от най-добрите нападатели в света,а за кратко и може би бе и най-добрия. Когато Суарез напусна,то той го направи с чест и чиста съвест,защото бе сътворил всичко по силите си за да прогресира този отбор. При нас се превърна в машина за попадения и кариерата му тръгна стремглаво нагоре. Когато обяви,че напуска в посока Барселона,то той бе дал всичко на което е способен,вкарваше за удоволствие,едва не ни изведе до титлата,остави душата и сърцето си на терена. Бори се като лъв до последния кръг,справи се с всички кошмарни обстоятелства на Острова,плака на "Селхърст парк" срещу Палас,припозна Ливърпул като свой дом,отклони оферта на Арсенал,остана в клуба и бе с основна заслуга за връщането ни в ШЛ. Нещо повече - остави клуба там и се лиши от възможността да играе с нас в турнира на богатите. И затова Суарез е почитан като жива легенда към днешна дата в град Ливърпул,докато отношението към Стърлинг е много различно. Питал ли си се защо? Какво има този хлапак на сметката си? Колко сезона има Стърлинг на топ ниво? Колко са? Колко гола има Стърлинг в кариерата си? Колко трофея? Колко международен опит има Стърлинг? Освен безспорната си бързина,кое качество му е на световно ниво,че претендира да играе в подобни тимове от първата 10-ка в Евроа. И изобщо,какво по дяволите е постигнал този футболист и за кой се мисли че е ? Потенциалът му е неоспорим и безусловен,не подлежащ на дискусии,но също толкова ясно изразени са и неговите личностни качества,които просто отсъстват. Това момче прекачи някои граници. Веднъж и завинаги. Просто не трябваше да преминава отвъд тях. В моите очи,Стърлинг е неблагодарен,самозван,самозабравил се и подчертано не особено интелигентен футболист,който в момента е жестоко подвеждан от агентите си,които кръжат около него и които ще използват името му за да се облагодетелстват лично. Чак сега разбирам колко е бил прав Фъргюсън,когато преди години обяви агентите за най-голямото зло във футбола. Защото такива като Стърлинг стават лесна тяхна плячка. Единствената им цел е да осребрят таланта му и в момента здраво мътят и без това празната му китара. Финално.Нямам нищо против да напусне,но нека се докаже първо,нека наистина клубът му утеснее,нека даде всичко,на което е способен. Тогава дори бих да благословията си и на драго сърце бих му пожелая всичко най-добро. Държанието,отношението,демонстративно безобразната игра,както и всички хватки на агента му са нещата,които ме вбесиха в него в последната половин година. За това обяснения с титли и купи за съжаление не могат да се дадат. Колкото и бездарни да сме,колкото и слаб мениджър да е Роджърс,клубът не заслубавапе такова отношение. При все,че Стърлинг дължи целия си прогрес на Ливърпул. При първата трудност той на практика се изплю на кладенеца от който до вчера пи вода,метафорично казано. Страхотна се отплати,не ще и дума! И стига вече с тези шаблони,клиширани и наизустени фрази. Стърлинг прекали,твърде рано сметна самия себе си за звезда от световна величина,каквата със сигурност не е. Ръковдството оцени таланта и приносът му за отбора изключително щедро и адекватно - 100 000 паунда,повече от три пъти в сравнение със сегашното му възнаграждение. Не виждам какво повече можехме да направим. Ръководството ни не се слави като най-прозорливото и адекватното,но в тези конкретни преговори изигра картите се брилянтно. Стърлинг да се сърди на себе си и искрено се надявам да го застиген съдбата на Янузай на нечия пейка в Сити,Байерн,Реал или друг подобен клуб "отговарящ на класата му" и изискванията му за титли. Сполай му!
    28 points
  18. Guest

    СТИВЪН ДЖЕРАРД

    Признавам си честно аз не го обичах това момче. Аз го обожавах! Заедно с "оня който е жив мъртвец" ги имах като мои синове. Единия сам се разсинови. Но този......това момче направи по някакъв начин живота ми по-хубав. Защото с много от своите изпълнения на терена носеша огромна радост и гордост. Радост от гениалността му. И гордост от това че преди мноого години съм избрал правилния отбор. През тези 40 години съм преживял доста раздели. Първо- отиването на Кигън в Хамбургер, за мене напълно непонятно тогава. Беше заместен от някакъв си шотландец, разочарованието ми беше пълно.Оказах се не съвсем прав,меко казано, защото този шотландец се превърна в най-голямата легенда. Следващото- отказването на най-големия / за мен/ треньор който някога Ливърпул е имал великия Джо Фегън. Но решението му си беше лично негово след случилото се на "Хейзъл". Треньорстването на една от легендите-Греъм Сунес също беше твърде разочароващо,почти като раздяла. Тогава си казах че няма да имам кумири от този отбор, кво толкова това са само едни играчи и нищо повече. Ама не било писано да е така. Появиха се две момчета които с играта си направиха така, че на стари години да се вдетиня и съвсем несъзнателно да ги поставя на някакъв пиедестал. Бяха нещо повече от другите, много повече от другите. Единият сам се самосвали от пиедестала. Но другият......другият остана в сърцето ми / както на всички Вас/. Не би трябвало да съм тъжен,защото виждам мъките на МОЯТ КАПИТАН този сезон под вещото ръководство на великана от Ирландия. Но някак си сълзите ми напират, мамка му. И си мисля че това момче напълно ги заслужава тези сълзи. Това момче заслужаваше да има треньор по-добър. а не Улие.Бенитес. Ходжсън и Роджърс. Тези не го заслужаваха. Така както не го заслужават и Хенри,Вернер,Айери и другите измисляци от ФСГ. Сега много приказки ще се изприказват, много думи ще се изпишат от знайни и незнайни анализатори и драскачи. Но истинската мъка ще я преживеят феновете на отбора- много от тях станали такива именно заради Него.
    28 points
  19. Guest

    СТИВЪН ДЖЕРАРД

    Моментът е много специален и разтърсващ всички ни. За нас Джерард не е просто играч,той е институция,емблема и талисман на Ливърпул. Малко хора извън отбора могат да разберат влиянието,което имаше този човек върху целия отбор в последните 16-17 години. Той съставляваше всичко свързано с Ливърпул. Името му бе синоним не лоялност,честност,гениалност,вдъхновение и неизчерпаема отдаденост. Има моменти,в които думите просто не стигат за да изразя възхищението си от този титаничен човек. С неговото напускане се бележи една цяла ера. За мен беше чест,привилегия и истинска наслада да проследя блестящата му кариера за клуба. Не само Ливърпул губи от неговото напускане,а и Висшата Лига се лишава от може би най-яркия си представител,който се превърна в истинско олицетворение и символ на това велико първенство. Без съмнение Стивън Джерард е най-талантливият и комплексен футболист на отбора,който някога съм гледал. Преди време Кени Далглиш дори стигна по-далеч с изказването си,че клубът никога не е имал по-велика и отдадена личност от него. Името и харизмата му без съмнение ще отекват страшно дълго из коридорите на Анфийлд. Онова злощастно подхлъзване срещу Челси се оказа непреодолимо препятствие пред него най-вече в емоционален план. Някъде тогава нещо в него се прекърши и срина до основи непоколебимия му дух,с който ни водеше години наред. В момента всичко в мен агонизира,предполагам,че при повечето чувството е сходно. Никога не е имало и момент в който да си представя Анфийлд без неговото доминантно и вдъхновяващо присъствие на терена. Мислено забавях този момент в главата си и го отлагах във времето,просто нямах сили да си представя животът на терена без него. С неговото напускане си отива огромна част от същността на този клуб,защото той е велик заради играчи като него. Винаги съм олицетворявал Джерард не само с чисто геналните футболни качества,които притежаваше,но и с моралните ценности в спорта,които са на изчезване. Той е един от последните мохикани и романтици в тази игра и ще ми е ужасно трудно да свикна с липсата му. Ще ми липсват головете му,ще ми липсват 50 метровите пасове,ще ми липсват шпагатите,ще ми липсва присъствието,страстта и отдадеността,на която Джерард ни правеше съпричастни в продължение на толкова много години. Сърцето ми казва,че той все още има своето място на Анфийлд и решението му е прибързано. Трезвият прочит на ситуацията подсказва,че моментът е дошъл. Струва ми се,че тук пропускаме един важен детайл,който трябва да се отбелжи и за който се сетих преди малко. Няколко пъти през кариерата си Джерард е споменавал,че ако усети момент в който не е полезен за отбора,то той сам ще напусне и ми се струва,че моментът е точно такъв. Очевидно е,че той не е от играчите,които ще се примирят да имат второстепенна роля в клуба,просто защото това е Стивън Джерард. Той беше,продължава и винаги ще бъде лидер,където и да отиде. Не желае да се превръща в бреме и да бъде в клуба само заради заслугите и статутът си. Джерард не е глупав и усеща,че през този сезон не е футболистът,който винаги е бил и може би изпитва дори чувство за вина,че подвежда отбора. Сигурен съм,че решението му е добре премислено и не е плод на някакъв емоционален порив или стечение на обстоятелствата. Аз бях един от хората,които смятаха,че той може да остане поне още два сезона при правилно разпределяне на силите му и дозиране на мачовете. Само че пропускам една важна подробност,а именно желанието му да присъства на терена винаги,във всеки мач и минута. Каквото и да си говорим Джерард винаги е бил горд футболист и явно демонстрира,че не желае да е вирее в среда,която ще е чужда на него. Пренасищането чисто емоционално също не трябва да се пренебрегва. Този човек понесе незаслужени падения,изтърпя толкова години всякакви мениджъри,посредствени футболисти и грандиозни провали,стана свидетел на всякакви жалки експерименти и напускания на много големи фигури като Фаулър,Оуен,Макманамън,Торес,Алонсо,Хупия,Карагър,Суарез и т.н.. Добавям и истинските разочарования с двете втори места при Бенитес и Роджърс,които са най-близкия му досег с така бленуваната титла. Тази година срещу Челси отборът бе по-близко от всякога до единствения трофей,който липсваше във визитката му. Истинска ирония на съдбата е,че точно той стана косвената причина отборът да не се поздрави с 19-та. Този кошмар ще го преследва може би докрая на живота му. Твърде суров завършек на кариерата бе това за него,определено не заслъжаваше това,което му се случи. Нещо в него завинаги угасна,тъй като бе очевидна страстта,която се четеше в очите му при онази прочувствена реч срещу Норич,която ще остане завинаги в историята. Всичко това Джерард преглъщаше през годините,но стана верен на Ливърпул и престоят му трябва да бъде канонизиран завинаги,защото не съществува човек свързан с Ливърпул,който да го заслужава повече от него. Още един път му благодаря с цялото си сърце за предаността и великите моменти,които белязаха изключителната му кариера. Спечели почти всичко,което можеше с отбора. Но истинската награда е,че влезе дълбоко в сърцата на феновете на Ливърпул и ще си остане там завинаги. Може и да завърши ерата на Стивън Джордж Джерард като футболист,но това надявам се ще бъде началото на едно ново поприще за него - очаквам го след няколко години заедно с Карагър да сформират дори по-успешен тандем по горните етажи на клуба или като мениджъри. Ливърпул повече от всичко се нуждае от тях двамата и съм сигурен,че няма да чакаме дълго преди да сме ги видели отново в истинският им дом - този на Анфийлд! Джерард винаги е казвал :Отдай се тотално на футбола и той непременно ще ти отвърне с взаимност.“ - това всъщност казва всичко! Когато умирам, не ме водете в болница. Закарайте ме на „Анфийлд“. Там се родих, там и ще умра. http://www.webcafe.bg/img/but-arrow-next.gif http://images.webcafe.bg/2013/08/04/1111113/618x396.jpg http://pbs.twimg.com/media/BlG-obtCcAApQYt.jpg
    28 points
  20. Guest

    Даниел Агер

    Добре де , к'во ви става? Защо така го грабвате, даже някои искат и да си върви. Всички говорите за предаността на капитана ни, а никой не озенява верността на вице-капитана. Преди 2 години той беше най - добрият на тази позиция в Европа, а защо не и в света. Тогава отклоняваше предложения на Барса и още няколко големи клуба. Помните каква беше Барса преди две години, нали? А къде бяхме ние преди две лета? Не помните. Точно тогава обаче той си направи татуировка "YNWA" на пръстите и тук го искарахте Бог. Сега го гоните - чуплив бил, малко мачове играл , не можело да се разчита на него!!! Осъзнайте се хора, ТОВА Е ДАНИ АГЕР, човека дал близо 10 години от живота си тук, класирал ни за финал в ШЛ с гола си с/у Челси, опазил най - великите нападатели за своето време. Кого гоните, кои сте вие да го нападате - НЕГО???
    28 points
  21. http://i.imgur.com/TdHhVFC.jpg
    28 points
  22. BR: "It was remarkable. I think you have to hold him up as one of the best strikers in the world - and yes, he's maybe worth £40million and two pounds now!
    28 points
  23. Това мнение е взаимствано от форума на This is Anfield, като съм добавил и аз някои неща. Мемоарите на един Фил. Беше слънчев ден когато Киа ми се обади. Трябваше да взема моето Ламбурджини и да се махна от имението ми с 18 спални, за да успея да забравя всичките си проблеми. Чувствах се доста самотен в Англия от известно време... все пак само 50 души от моите роднини живееха около мен, както и половината от моите съотборници. Имах трудна връзка с Клоп, който ме помоли да играя на различни позиции за цели 2 мача, като дори понякога ме сменяше в 88 минута :( Не можех да повярвам, че Клоп няма лична ненавист към мен ! Чувствах се толкова нещастен, че дори островът в Гърция който си купих миналата седмица, не успяваше да облекчи тъгата. Малко по-рано през седмицата от Барселона се бяха свързали с Кия / Джорбачиян / за да му кажат, че ме искат в отбора. Макари и не официално. Много е важно да се каже, че това беше моят голям шанс в живота да избягам от мизерни 150 хил. паунда на седмица,които получавам за 3 часа работен ден. С тези пари едва успявах да вържа 2-та края през месеца. Дори преди месец се обадих на Джон да му поискам 2 заплати предсрочно, тъй като трябваше да изпратя пари на останалите ми роднини в Бразилия, с които да се справят с така трудният живот по плажовете в Бразилия. Барса тъкмо бяха продали Неймар и бяха готови да похарчат цяла 1/4 от парите които взеха, за да ме купят. Не можех да пропусна този шанс, не можех да остана в този капан още един сезон в Ливърпул. Докато шофирах моето Ланбурджини, моят инкрустиран с диаманти телефон позвъня. Беше отново Киа. Обикновено нямаше да отговоря докато шофирах, но полицаите със сигурност щяха да разберат важността на този разговор. Бъдещето на цялата ми рода за 340 години напред зависеше от този разговор. :- Здравейте господин Джорбачиян / Киа му харесва да го наричам така / :- Фил - Отговори той . Седнал ли си? Гласът му беше мрачен. : - Какво се е случило попитах аз,страхувайки се от най-лошото. :- От Ливърпул отказват да те продават. Почти излязох от пътя чувайки тази новина, като само това,че съм блестящ шофьор спаси живота ми. Знаех обаче, че от това обаждане зависи всичко, дори живота ми не беше толкова важен. Все пак беше по-добре да умра, отколкото да продължа с мъките на, които съм подложен в този клуб. Все пак спрях. Треперех от гняв. Киа ми обясни по-подробно ситуацията. Офертата на Барселона била дошла твърде късно и цената не отговаряла на стойността ми. Не можех да повярвам, че ми причиняват това :( Аз дошъл като световно известен футболист от 2-рият отбор на Интер, помогнал на Ливърпул да се спасят от изпадане, работил само заради една мизерна заплата, да получа такова отношение? Как се осмеляват да откажат, водейки се само от своите егоистични причини, за това че съм щял да съсипя сезона на играчите, клуба и всички фенове. Как смеят! След като детайлно и внимателно обмислих нещата за 30 секунди, с Киа разработихме план за действие. Щях да подам молба за трансфер. Г-н Джорбачиян като най-добрият агент в света, написал и-мейла и го прати до клуба. Просто ме измъкни г-н Джорбачиян, измъкни ме от този ад в който съм попаднал. Само, ако може не отивайте твърде далеч, защото другата година предстои световно, а и имам да връщам 2 заплати на Джон. Остави всичко на мен каза Кия, и не говори много . Влязох тъжен в моето Ламбурджини, мислейки си как може да се наложи да играя още една година за заплата на седмица, която повечето хора не получават за цяла година. Мислех си за живота в този празен дворец, в този скапан дворец, в този скапан град в който никой не милее за футбола. Дали ада щеше да продължи .....
    27 points
  24. Не мисля,че е много уместно да се очерня и отрича с лека ръка направеното от Суарез за клуба само за няколко часа. Винаги съм смятал за глупави лъкатушенето от едната в другата крайност на емоциите - от осанна до разпни го. Какъв е смисъла да се зачеркват с такъв замах прекрасните моменти с които този велик играчи ни дари?! Ако се проследи детайлно живота на уругваеца и респективно футболната му кариера лесно ще се установи,че това е човек,който ясно и категорично преследва своите цели и рано или късно ги реализира. Независимо през какви трудности и препяствия преминава. Той просто знае откъде е тръгнал,през какво преминава и накъде се е устремил. Очевидно е,че за него София (съпругата му) наистина играе огромна роля в живота и цялото му същество е движено само и единствено към постигането на баланс между кариерата от една страна и семейството от друга.Всеизвестен факт е,че Суарез е имал ужасно детство белязано от противоречиви събития,които преобръщат живота му на 180 градуса. Баща му го зарязва още,когато е на 9 годинки,а за капак впоследствие и любовта на живота му се мести да живее в Барселона. Някъде оттук започва преследването на голямата мечта на Суарез,буквално той посвещава всеки един миг от своята кариера за да покори своя бленуван връх.Не е тайна,че Суарез подновява тренировки като футболист на Насионал само и единствено воден от стремежа да си осигури трансфер зад граница за да бъде по-близо до София. Тъкмо затова се мести и в Грьонинген,а по-късно и в Аякс. Разказвам всичко това не защото не се знае,а защото малцина може би осъзнават колко е важно за самия Суарез този трансфер в Барселона. Доводът за семейството на София,който изтъкна в своето прощално изявление в интернет е наистина изтъркан,чува ли сме го стотици пъти,но в този конкретен случай аз лично съм склонен да му се доверя,просто защото цялата му карира ясно показва,че всички пътища около Суарез водят към едно конкретно място.Съвсем друг е въпроса дали одобрявам едно такова действие,но в крайна сметка Суарез е свободен да прави каквото пожелае,всеки живее живота си,така,както намери за добре. Суарез е решил,че Барселона ще е неговия връх в кариерата и просто следва неотлъчно това свое желание. Много е спорно дали той ще има същия успех в Испания,същата ентусиазирана на моменти дори фанатична подкрепа,същото влияние върхи клуба като цяло,но в крайна сметка Суарез е този който прави своя избор и ще трябва да изпие чашата до дъно с всички позитиви или негативи от това свое решение.Нито за миг не съм се и съмнявал,че уругваецът ще напусне клуба,нямах идея кога точно ще го направи,но знаех,че неизбежно той ще потърси щастието си в Испания. Вдигам ръка и си признавам,че не очаквах точно този сезон Суарез да абдикириа по този начин от клуба,по ред причини. Индикациите,които самият той даваше също бяха разнопосочни,но по-скоро клоняха към негово оставане. Паметта на доста хора е къса и в това се убеждавам всекидневно. В този ред на мисли ми се иска да припомня,че уругваецът неколкократно заявяваше,дори добре си спомням,че обещаваше да остане и този сезон в Ливърпул за да спечели титлата. Няколко пъти подчерта,че желае да усети тръпката от европейските нощи на Анфийлд и ред подобни сладки приказки,които нямам идея с каква цел бяха хвърлени в медийното пространство. Договорът,който подписа също бе доказателство за мен,че уругваецът планира поне още година да ни радва с головете си. Това,което ме разочава най-много в Суарез е неистовият стремеж в много моменти да постави собственото си "аз" пред интересите на клуба. Примерите са много,така че не смятам да задълбавам. Няколко пъти вече го повтарям,но това за мен е недопустимо,колкото и блестящ играч да си не можеш и нямаш право да се държиш по този начин. Суарез пристъпи многократно линията на търпимостта и през всичките тези години клубът и най-големите му легенди заставаха твърдо зад Суарез и понесоха всички негативи на света за тези си действия. Аз останах с усещането,че всичко това Суарез не оцени или поне не го осъзна докрай,сякаш си въобразяваше,че така е редно да се случват нещата,приемаше всичко за даденост. Обсебването,задушаването на клуба с личността "Суарез",подплътени с нечуваните му глупости,които сътвори на и извън терена (от дисциплинарна гледна точка) и кухите обещания,които даде през месец май са главните обстоятелства,които поне мен разочавоха със страшна сила. До самия край не можах да оценя личността Суарез,така както го правех с професионалистта и геният на зеления терен. Сякаш наблюдавахме две различни персони на и извън терена. Поведението му след скандалът с Киелини също бе крайно неадекватно. Последвалите истерии,трансферни слухове и догадки,както и напрежението,което се насади у нас феновете и Ливърпул като клуб бе абсолютно излишно. Кому бе нужно цял месец да четем приказки от 1001 от нощ за това далу уругваецът ще благоволи да остане в клуба или по някое време на денонощието ще реши,че трябва да си тръгне.За мен поне Суарез трябваше и бе длъжен отдавна да излезе и да заяви,че времето в клуба му е изтекло и е за доброто и на двете страни той да напусне и да следва мечтите си. Надали някой щеше да му се разсърди,вместо това той избра пасивността,скри се от цялата тази шумотевица и остави клуба си отново на произвола на медиите,които само това и чакат. Доводът,че едно евентуално негово изявление,което би осветлило бъдещето му и би свалило от пазарната му цената също не издържа,защото надали някой вярва,че от Барселона не са били наясно,че ургуваецът желае или поне има намерението да напусне. Тази мощна офанзива в последните месеци от тяхна страна едва ли е случайна и то точно това лято след всичките скандали в които се забърка. "Блаугранас" изиграха картите си очаквано за мен,всички топ сделки са осъществявани по този начин от тях и всички техни действия целят тъкмо драстичното намаляване на цената на играча. В крайна сметка те отново постигнаха целта си,така както го направиха и с Ибрахимович,Неймар,Фабрегас,Масчерано,а сега и със Суарез. В личен план Суарез бе брилянтен служител на клуба,просто истинска сензация. Лекотата с която правеше невероятните неща да изглеждат толковао прости и достъпни бяха стряскащи. Глупаво е да се отричат безспорните достойнства,които притежава. За мен Луис Суарез е истинско олицетворение на феноменален играч,той въплъщава всички качества,които един топ футболист трябва да притежава. И докато Торес често създаваше впечатлението,че е незавинтресован на терена,особено при неблагоприятен развой на събитията за отбора,то никой не може да обвини уругваецът в липса на мотивация и влагане до последната му тренировка на "Мелууд",самият Джерард неколкократно спомена,че уругваецът е най-силният играч с когото е играл в един отбор. Такава чест не помня да е оказвана на друг играч на Анфийлд. Това е истинската оценка за качествата му,не нашите празни приказки по форумите,изявлението на толкова голям футболист като Джерард казва всичко.Суарез е и ще бъде помнем вечно на Анфийлд,независимо дали ние тук споделяме или не едно такова мнение. Този стадион помни вечно своите гениални синове,Суарез беше и ще остане такъв,делото му ще се помни дълго,защото той е с огромна роля за връщането ни в голямата игра. От моя гледна точка този уругваец определено беше един от най-добрите и специални играчи,които съм наблюдавал. Бе истинска чест и привилегия да го наблюдавам във всеки мач,шоуто с което ни даряваше си струваше очакването на всеки футболен уикенд с марката Ливърпул.За съжаление ерата "Суарез" в Ливърпул не бе особено дълга,краят очаквано дойде,но клубът трябва да продължи своя път,който към момента изглежда светъл и обещаващ. За разлика от напускането на Торес този път Ливърпул не е оставен на средата на нищото. Направи ми впечатление,че уругваецът подчерта,че отборът е в поверен в сигурни ръце и Роджърс ще жъне успехи,същите думи съм чувал и от Джерард,което означава,че те не са просто от куртоазия и добро възпитание. Истината е,че играчите идват и си отиват,но целите пред нас никога не ще се променят. Това не го казвам с цел да смекча болката от това напускане,напротив. Ливърпул никога не може да бъде губещ от раздялата си с играч,единственият губещ от цялата тази операция се казва Луис Суарез,няма да мине дълго време и той ще го осъзнае,макар и на подсъзнателна основа и макар вече да е много късно да върне времето назад... http://kissedthebadge.files.wordpress.com/2012/03/kissthebadge_suarez1.jpg
    27 points
×
×
  • Create New...