Standard

Вижте, ще бъдем крайно нечестни към отбора, ако вземем да мрънкаме какво направили, какво не направили...Не играхме в голяма част от мача, както можем и следва тези странни заспивания да бъдат анализирани, НО. Момчетата заслужават цялото ни уважение и любов, за това, което правят!
Беше на косъм да стане чудото. Понякога е така, обаче! Учиш уроци по болезнен начин. Явно отборът има какво да учи в някои посоки.
Халал да им е титлата на Манчестър! Добър отбор, добър опонент. Вързва им и когато трябва. 
Нали разбирате, че, когато не зависиш от себе си, няма как да се обиждаш, претендираш, сърдиш, цупиш.
Не се нахвърляйте на Стийв. В началото на кариерата си е като треньор. Има много какво да учи. Играе на Етихад и за малко да постигне, което искахме. Играчите му явно не са игрово и ментално на ниво, което може да се очаква да устискат. 
Каквото и да е. Минало заминало. Не че нямаше да ликуваме, ако беше се случило да спечелим титлата, но нали знаете какво щяхме да слушаме и да се обяснява как ни вързало и прочее от цялата сган, която ненавижда Ливърпул.
Днес почетох английския форум на Вила и не мисля, че ни долюбват особено. Ние ги натоварихме с извънмерни очаквания... Те открито саркастично се надяваха да изпитаме болката от загубата на титлата, ако мога да сумирам мненията там...
На вълка вратът му е дебел, защото си върши сам работата. Догодина безмилостно и методично трупане на точки от мач 1!
Никакви лигавни, никакви аристократизми с разни клетници и локални герои, които да ни карат да треперим и да полудяваме от такива съспенси като днес...
Има играчи, които определено се чудя какво още правят в Ливърпул... като Кейта. Фирмино също издиша сериозно. Като цяло отборът изглежда доста уморен и безидеен. 
Влизане на нова кръв и раздяла с ненужни, високоплатени присъстващи е повече от наложителна лятото!
Клоп да огледа добре и безпристрастно състава и да бъде безкомпромисен в името на бъдещето!
Два халфа, десен бек са минимумите, които са нужни. Друго всичко би било бонус. 
И то в случай, че няма сериозни напускащи като Сала и Мане или някой от тях.
Иска се много мащабен цялостен поглед върху постройката на играта, минмизиране на глупавите грешки в защита. Нови подходи и инвенция и задължително бъдещo интегриране на Диаз. Това момче не се използва както трябва и не се играе достатъчно с него! А трябва.
Не знам кои ще бъдат входящите трансфери, но следва да бъдат фигури!
Днес отново имаше люсканици на топката, неизчистени удари, топки в ноу манс ланд и прочее. Това трябва да се изчисти маниакално и с много тренировки. Не сме флуентни в пасирането, особено като сме под напрежение.
Това обаче за следващия сезон и предсезонната. 
Сега предстои нещо голямо! Силно се надявам Тиаго да може да играе срещу Мадрид, защото с Кейтицата и Милнър сме чао. Без никакво подценяване на Мили. Дори и да играе Фабиньо, знаем, че след контузии не е баш баш онова си негово качество. А Тиаго е нужен с пасовете си.
Ван Дайк е повече от задължителен да внася ред отзад.
Пълна мобилизация и спортна злоба искам да виждам от отбора!
Така или иначе миналото не можем да променим. Лично аз няма да се разстроя от една ушата повече! Горе главите!
Благодаря на момчетата, Клоп и всички от екипа му, които допринасят за страхотните моменти с любимия ни клуб! 
Вярваме!
 
 

Честита победа на Всички.
Слави на 32 години. 
Ливърпул в велик. 

Имах удоволствието да посетя този невероятен спектакъл, ето и от мен една снимка за лека нощ:

Живеем в златни за отбора времена, за които ще се говори и след много, много години.

Другарки и другари!
 
Нека да претворим в дела решенията на 11 - я конгрес на ...Ох, това беше от друга епоха и няма нищо общо с темата. 
 
С риск отново да излеза от темата ще се наклоня към вестник "Лична драма".
Преди много, много години съвсем съзнателно, суеверно, примитивно отказах да гледам най-великия финал в историята на футбола и в частност Шампионска лига...
Знаете много добре, че имам предвид финала в Истанбул. Може и да съм казвал този скверен факт и друг път. Не ме питайте как съм издържал да не се интересувам от резултата... Ами...интересувах се. Тайно и обнадеждено. Само че, когато погледнах на полувремето в компютъра си, видях една голяма трагедия. 0:3 Казах си: Оххооо, " 'айде Чал!"....Е..М ТИ И ФИНАЛА! Събуждам се  сутринта и какво да видя: Ливърпул е новия европейски шампион...
Не вярвах какво виждам...Миракъл на миракълите!
 
Това е част от историята, а в неделя Ливърпул следва да композира няколко уводни партитури към симфония в хевиметал аранжимент за квадрупъл и нЕкои други съображения.
По зла ирония на съдбата или знам ли какво (Може да е за добро). Точно по време на мача ще бъда в самолета идващ в китната татковина от Албиона.
Ега ти гредата! Нали разбирате терзанията на младия Вертер..Е, добре де, нетолкова млад.  Ще умра от напрежение, очакване, надежди, вяра, хъс, злоба...Каквото се сетите....
Не искам да си мисля за здравния си статус.
Не ме е страх от Сити. Страх ме е от настройката на нашите играчи. Всички знаем какво могат като решат да убиват. Ами в неделя, ако искат да изкрещят на Ман Сити в лицата : Заминавайте у лево! Следва да забравят всякакви пестения, помотквания, лиготии и прочее. Няма да има прошка, ако мислим да играем тънкажни политики.
Ако можем да си позволим тънкости с някои отбори, с тези кавали шега не бива. После ще слушаме дитирамби за величието на Пеп, не знам какъв гений бил, как сме се бутилирали и знаете там наратива.
И без това целият мейнстрийм дава приоритет на Ман Сити. ..
Не знам кои трябва да играят, но който и да излезе на терена трябва да е готов да умре за каузата!
Клоп следва да е наясно, че тънка игра няма как да се играе. Равен е една утешителна никаквост, която само може да ни успокои безсмислено. Нищо друго. Победа и никакви други сурогати не би трябвало да ни интересуват!
Ама трудно щяло да бъде. Ами именно за такива мачове си заслужава да си футболен фен. Другото е нещо друго.
 
Издишаме сериозно във всички фази на моменти и дано намерим правилните лепенки временно да вакумираме ситуацията. Много ме тревожи спрялата форма на Сала, на Мане, на Жота. Диаз е торпила, но все още малко без поксока се движи.  Не е критика, казвам какво виждам. Може да бъде още по-зъл и остър. Виждаме, че може.
Дано, дано, дано да се изкара най-доброто отпред и безмсилостно да се ниже всяка една възможност.
Защитата ни е рехава и пробивна. Дано да затворим нашествениците като китайска стена. Дано!
Искат ми се удари от дистанция, карамболи,  Агресивност. Прецизност в пасовете на малък периметър в скорост. Инвенция...
 
Чакаме най-доброто от всеки един!
Не е мачът на сезона. Мачът за историята е! Бием ли Сити няма кой да ни излезе... 
Знам, че давате ненужни аванси на Сити от суеверие и застраховка! Добри са, но имаме методи, с които да ги смажем!
Вярвайте, подкрепяйте безрезервно! Аз ще стискам палци високо, високо в небето и дай Боже! Амин!
P. S. Надявам се първото изречение, което чуя като кацна да е: Боби, бихме! 😀

Изгледах стотици видео материали. Видях сълзите на Юрген, видях детската радост на играчите. Видях зрялото тържество на плеядата легенди като Кени, Томпсън, Сунес, донесли епохални успехи на този велик клуб. Както и на по-младите, допринесли за историята на Ливърпул.
Постоянно настръхвам...
Е, добре де, поплаках си...
Видях спонатанното FUCK YOU, CORONA WHATEVER!!! от така наречените обикновени хора, които се изправиха срещу всичко, което статуковото определя и показха колко много обичат този феноменален отбор, събирайки се около Анфийлд и по улиците на Ливърпул, за да засвидетелстват гордостта си от любимците ни...
Това без никакво съмнение не е само футбол! Това наистина е религия, съзаклятие, магия. Само целунатите свише влизат в това общество.
Не дръзвам да кажа секта, защото колкото и да сме различни по каквито и да се сетим показатели, ни свързва огромната, необяснима вселенска любов и почит към този неподражаем тим. Това не ми се връзва със секта...
 
Живея в някакво състояние на полутранс, което не може да не ме кара да не изпитвам гордост и неописуема радост, същевремено съм като на ксанакс. Леко мъгливо. Тази ненормалана обстановка те кара да се чудиш, това случва ли се или е някакво будно сънуване...
 
ЧЕСТИТА ТИТЛА, момичета и момчета! Няма да използвам думи като доживяхме и прочее. Ще кажа, логичното се случи. Някои неща в този свят са осъдени да творят история и да остават в същата тази история. Колкото и да е кален, неравен и трънлив пътят, Ливърпул винаги е намирал начин да стигне до целта.
Този път отне малко по-дълго време, за да изпитаме тази дълбинна тръпка на гордост, удовлетвореност и законно самочувствие, че принадлежим към тази абнормална феерия, зачената в Мърсисайд от архитектите, всички знаем имената им.
 
Колкото и налудничаво да звучи, изпитанията се изпращат отгоре и лошите моменти са за тест на характера.
 
Няма такъв отбор, харизма, случване, задружност и непреходност като Ливърпул! Няма!
 
Има успели клубове, има богати клубове, има уонаби клубове. Нашият Ливърпул е законодател и е един! Без дубликат!
 
Някои по -стари като мен помнят това онова и от по-стари времена, някои по-млади изпитват за първи път тази изключителна тръпка да видят любимия си отбор ШАМПИОН на най-силното първенство в света.
 
Това не се забравя лесно и остава в съзнанието ти, докато си жив.
 
Аз нямам абсолютно ясен спомен как точно се влюбих в Ливърпул преди около 45 години, но със сигурност помня легендарни фигури от 70 те, 80 те и нагоре.
 
То просто се случи, казах си. Ама, че отбор! Уаууу!!! Усетих магията, която ме залепи като магнит и останалото е история...
С цялата честност, от един момент насам не най-винаги най-леката за понасяне, но любовта е и изпитание. Затова много често апелирам да бъдем толерантни, разбиращи, прощаващи. Да бъдем истински съпортъри...Това ни отличава от огормна част от феновеете на много други отбори. NO MATTER WHAT I WILL SUPPORT YOU!!!
 
Крайно много се радвам, че въпреки лъкатушенията в настроенията огормна част от вас тайно в себе си вярваха, повярваха, че всичко е възможно, когато обичаш и подкрепяш безрезервно. Без АКО, ОБАЧЕ И НО...
 
 
Случи се! Чудото се случи! Чакането свърши. Време за отваряне на кой къде какво има класно и по вкуса му. Огормен товар се смъкна от гърбовете ни. Диша се леко, гордо и с пълни гърди.
 
Като казах, че чудото се случи...Не мога, няма как, не искам да пропусна да изкажа тоталната си благодарност, вяра и възхищение към човека от Черната гора известен като Юрген Норберт Клоп...
 
Ще бъда откровен. Преди много време някой беше казал, че си мечтае някой си Юрген Клоп да дойде в Ливърпул. Да, бил дивак, ексцентрик. ама бил хел оф а мениджър. Юрген, ху...Някакъв луд подскача там и криви уста, хм...Ама по принцип лудичките ми импонират.
 
Както китайците казват "Внимавай какво си пожелаваш"...
Отдавна вече знам кой е Юрген Клоп. Отдавна знам, че няма друг човек, който беше в състояние да рестартира заспалия колос и да върне точния ген код в клетките на легендата...
 
Без да преувеличавам дължим 90% от сюрреалистичната приказка, която изживяваме именно на Юрген. Първо, изключително човешко същество. Начетен, фин, състрадателен, Педагог, психолог. Феноманален футболен нърд и последователен мениджър. Не се интересува от никого. Следва свои правила в играта, в живота, във всичко.
 
Дойде, каза, постигна. A man of his word!
 
Всички вече са наясно, че няма как този гига успех да бъде просто късмет, случайност, подредба на звездите и минаване между капките.
 
Юрген Клоп върна институцията Ливърпул на мястото и. Някъде далече над върха!
 
Твърдо съм за статуя на този велик германец! Никой не иска скромното му мнение. Естествено, че ще откаже, но кой го пита! Има място до патрирасите Шенкли, Пейсли и Фейгън.
 
Разбира се, разбира се....Клоп не е всичко. Само, че той подбра асасин комндата си. Той сглоби дедли пъзела, който със сигурност ще предизвиква безсъние у противниците.
 
Имах една приятелка, която казваше "Моят зет както вземе да сглобява мебел, вечно му остава някоя излишна дъска...
Да имаш ингредиентите и да знаеш какво да правиш с тях...
Безспорно нашите любими играчи са си класа, та класа. Но главното и основното е, че са сглобени като отряд наемни убийци и никой не стърчи досадно. Това несъмнено е сериозен лост към феноменалните успехи в последните две години и нещо.
 
Няма смисъл да се спирам на всеки и да казвам имена по същата тази причина. Всички знаем кой, как, с какво е допринесъл великия Ливърпул да стане отново доминант.
 
Фил Томпсън го каза просто и ясно " Тези момчета дори не осъзнават, че със спечелването на тази титла спечилиха безсмъртието си. Оттук нататък, всеки, който иска да печели трофеи ще трябва да преодолее Ливърпул!"
Шапки долу за момчетата и Клоп! Благодаря Ви от дъното на душата си!
 
Обичайте клуба, момичета и момчета и никога не се съмнявайте в Клоп, нито за секунда!
 
Наздраве! Празнувайте юнашката!
 
LONG LIVE LIVERPOOL!!!

We will be all together soon.
For now tell the world...
WE ARE LIVERPOOL. CHAMPIONS OF ENGLAND!!!!
 
Jurgen Klopp
 
Доживяхме. Честито на всички! Светия Граал е в храма си.
 
Трудно е да се опишат емоции и факти, които никога преди това човек не е преживявал. А аз, както и много други хора за първи път преживяхме това което вече стана факт.
Знам, че на много от нас ни е кофти заради това, че най-вероятно титлата няма да бъде вдигната пред публика, че не станахме шампиони по време на наш мач, че я няма специфичната емоция от това да спечелиш финал или титлата в последен кръг.
Емоцията от тази титла обаче, е нещо много по-специално. Вярвам, че при много от нас снощи са се отприщили всички емоции, които са трупани толкова много години.
Една титла не се печели само в последния мач, преди математически да не можеш, да бъдеш достигнат. Титлата се печели в маратон, през който всички ние преминахме в низ от емоции. Въпреки, че титлата е спечелена по възможно най-категоричния начин, през сезона имаше мачове, които никога няма да бъдат забравени заради драматизма си. Кой знае дали, ако Мане не беше вкарал в последната секунда на Вила, какво щеше да пишем в момента? Или ако Милнър не беше вкарал отново в последната секудна на Лестър? Какво изпитвахме в онези моменти? Изпитвахме неща, които никога няма да забравим. Те всички са част от постигането на голямата цел. Имаше множество моменти, в които постигнахме нещата по Ливърпулския начин. С много борба, с пот, с дух, с непримиримост, за да може сега да изглежда, че "Светия Граал" е безпроблемно спечелен.
 
Този отбор завинаги ще остане в историята на футбола със своята непримиримост.
Героят на Силвестър Сталоун в един филм казваше -" Не е важно колко силно можеш да удариш, важното е колко силно могат да те ударят и да продължиш напред, колко удара можеш да поемеш и да продължиш напред. Така се раждат победителите!"
А ние поемахме много удари. Бяхме на земята, изправяхме се леко, пак ни поваляха, пак се изправяхме, и така отново, и отново, и отново.
Спомняме ли си какво ни беше положението в един понеделник през Май миналата година? Тогава Венсан Компани с гол, който никога в живота си няма да успее да повтори, на практика донесе титлата на Сити. Всички ние в онзи момент го осъзнахме това. Като същевременно ни предстоеше реванш с Барселона и 3 гола за наваксване?
По-повален на земята от това няма как да си. "Бонус" точки ни носеха и загубените финали в ШЛ, ЛЕ, КЛ, преди това загубнените титли и други финали.
Отбора, клуба обаче в онзи момент показа манталитета си на Уличен Боец. Показва, че колкото и дълго да си на земята, колкото и удара да понасяш, си способен отново да се изправиш, решен да повалиш противника си.
Именно заради този дух, заради този манталитет аз съм станал фен на този клуб. Този дух който е въплатен преди повече от половин век от Бил Шенкли, е нещо което никой друг отбор в света няма, и никога няма да има. Точно това прави Ливърпул различен. Сигурен съм, че всички ние го знаем, а и чуждите фенове го знаят, макар да им е трудно да го признаят.
 
Казваха ни, че сме жалки, но ние никога не се отказвахме. Нито пандемия, нито каквото ѝ да е, можеше да сломи този манталитет.
Сега вече всички ни вярват. Ние сме шампионите.
Искрено се надявам, че тези които бяха тук във форума през годините и вече не са сред нас, имат възможността някъде там да стават свидетели на това, което и ние.
 
Естествено най-голямата заслуга за всичко това е на Юрген Норберт Клоп. Такъв човек се ражда веднъж на столетие. Сигурен съм в това. Освен, че се ражда веднъж на столетие, аз съм сигурен, че съдбата си знае работата и свързва тези човешки същества точно с Ливърпул.
Клоп е всичко това, което аз някога съм си представял като човек, който да ни бъде мениджър. Повечето от нас само са чували и четат за това, което е представлявал Бил Шенкли. Човека дал началото на съвременния Ливърпул. Човек който е изградил всичко от нулата. Вдъхнал живот, извадил от калта клуба.
Преди близо 5 годиини този клуб се нуждаеше точно от подобна фигура, за да бъде възроден. Спомням си спомените през 2015 г. дали Анчелоти или Клоп е по-добрият вариант за нас. Аз тогава твърдо бях на мнението, че на нас не ни трябва просто добър мениджър, който да нареди правилно тактиката и да излезе на терена.
На нас ни трябваше фигура обединител. Фигура която има непримирим дух и може да гради нещо от нищото.
Той дойде, обеща и си изпълни обещанието! Да, Юргене ти успя и стана безсмъртен. Не ни подведе и сега всички, които се съмняваха, вече вярват. Вече вярват.
 
Разбира се не трябва да подминаваме бандата от гладиатори, които водят битките на всеки един терен.
Алисон Бекер - Този човек има не само визия като на разсънено лъвче, той във всеки един момент играе като Лъв на терена. Непоколебим, смел, вдъхващ огромно спокойствие на всички пред него, и на всички нас пред телевизионните екрани.
 
Трент Александър Арнолд - "Просто нормалното момче от Мърсисайд". Едва ли в скоро време ще се появи друг десен бек, за който да се каже, че е Магьосник с топка в крака. Пасовете на Трент за произведение на изкуството.
 
Джо Гомес и Джоел Матип. И двамата в много моменти изглеждат на терена така сякаш ще заспят, с едно такова лежерно изражение, но дойде ли време за голяма битка, нито един от тях не е подвел. Винаги въпреки множеството си контузии, са давали всчико от себе си.
 
Върджил Ван Дайк. Чудовището в центъра на защитата, което очарова с елегантност, непоколебимост, мъжество, майсторство. Най-добрият централен защитник, който моите очи са виждали. Върджил донесе нещо, което изглеждаше като мираж в пустиня за нас толкова дълго време - Железна отбрана.
 
Анди Робъртъсн - Шотландският Боец. Ако има човек, който да олицетворява в пълна степен духа и непримиримостта на този отброр, то това е точно Робо. Винаги готов за битка, винаги излиза и дава 120% от възможностите си. Без значение дали срещу него е Меси или Джеси (Лингард). Винаги готов да защити своите съотборници и да срита някой чужд противен задник.
 
Джеймс Милнър - Дядо Мили. Олицетворението на професионализъм и на сърцата игра. През всички тези години , в които Милнър е при нас, нито един път не се е оплакал дори за най-миниланото нещо. Въпреки, че игра почти на всяка възможна позиция на терена, въпреки че често е резерва чичи Мили винаги е бил готов да изпълни това, което се изисква от него.
 
Джорджиньо Вайналдум - Невидимия махнал невидимото одеало и станал много видим. Джини е един от футболистите не само в нашия отбор, а в световен мащаб с най-голяма трансформация в играта и влиянието си на терена. Всички знаем как го наричахме в първите години от пристинагането му. От човек който се губеше по терена, в момента Вайналдум може да обезличи собственоръчно всяка халфова линия в света. Освен това той винаги е имал качеството да бележи супер важните голове. Даже ми е трудно да се сетя за маловажен гол, който да е вкарал сърцатия Нидерландец.
 
Фабиньо Таварес - Железния човек в отбора. Като терминатор е по терена бразилеца. Фабиньо се оказа въплащенито на нашите мечти за чудовище в центъра на терена. Мечти за едно гадно к'пеле, което да тероризира нон-стоп баш майсторите в противниковите отбори. И това не е всичко както викаше Ханс едно време. Освен тероризирането на противниковите играчи, се оказа и че този човек може да бъде много съзидателен в атакуващ план. Истинско бижу.
 
Джордан ХЕНДЕРСЪН - КАПИТАНА с главни букви. Да, Хендерсън се превърна абсолютно заслужено в КАПИТАНА на този Ливърпул. Само това ще кажа за него. Поклон Хендо.
 
Роберто Фирмино - Магьосника, мозъка, интелекта на терена. Боби Фирмино буквално въведе нов пост в света на футбола. Не точно центален нападател, не точно 10-ка, не точно фалшива 9-ка. Просто Роберто Фирмино. Единствен и неповторим. Явление във футбола. Най-алтруистичният нападател, който е бродил по тази земя.
 
Садио Мане - "Единственото което имаме е малко Ориз и Садио Мане". Това е което имат хората от селото, в което е роден Садио. Момчето, което тръгна Бамбали, което е играело футбол с едни обувки, които е връзвал с тел, за да не се разпаднат, се превърна в един от най-добрите футболисти изобщо в света. Изключителен характер, непоколебим, смел, нахакан на терена, но и невероятно скромен извън него. Мане е символ на всичко най-добро, което може да има в човек. Непрестанната помощ, която оказва на хората в Сенегал посоянно доказва това. Както и факта, че въпреки милионите, с които несъмнено разполага, Садио все още носи един смартфон с напукан дисплей. Носи го не защото не може да си купи друг, а защото Вайналдум му го подари. Сълзи ми текат.
 
Мохамед Салах - Мо Сала, Мо Сала. Човека чудо в отбора. Хулен, оплюван, боготворен, всичко е бил и Е Салах за този клуб. Мо притежава онова докосване от Господ, което малцина играчи притежават. Салах може да реши всеки един мач, по всяко едно време, независимо от състоянието в което се намира, независимо от играта която е показвал по време на даден двубой. Фараона ще остане завинаги в историята не само на Ливърпул, но и в историята на ВЛ с това което прави. Мо Салах е гений по свой собствен начин.
 
Естествено и - Корнер Тейкен Куикли... ОРИГИИИИИИ. Божията частица в отбора. Моментите, в които бележи Ориги през годините за нас, изглеждат като божия намеса. Без неговите голове, не толкова в тази кампания, а в предишните, е много вероятно клуба да не се намира в положението, което в момента. Легенда завинаги ще остане Дивачето.
 
Не трябва да забравяме Деян Ловрен, Адам Лалана, Натаниел Клайн, Джердан Шакири, Наби Кейта, Алекс Окслейд Чембърлейн, все хора които малко или много през годините дадоха своята частичка принос. Всеки от тях има своите паметни моменти, които ще се помнят винаги. Ловрен с гола срещу Борусия, Шакири с трите гола и задната ножица срещу Юнайтед. ОКС с тупалките от халите.
 
Всички те се превърнаха в Легенди.
Със сигурност много хора остават в сянка зад успехите в последните години, но със сигурност трябва да знаят, че цялата Ливърпулска общност им е благодарна. От чистачката на стадион, до човека който коси тревата, до лелките които готвят.
Благодарност и към Джон W Хенри. Каквото и да си говорим, успехите на Ливърпул дойдоха като за учебник по правилно менажиране на бизнес, на футболен клуб.
От клуб изправен пред администрация, те ни превърнаха в успешен клуб на Терена, и в много успешен извън терена. При нас всичко се случи по най-правилният начин, без пари от Камили, без пари от Олигарси, без държавни помощи.
Всичко, което постигна клуба е благодарение на правилната работа в много от структурите, които има организацията извън футболното игрищте. Всичко това води до още по-голямо удоволствие при мен, защото знам че нещата станаха по начин по който винаги съм мечтал.
 
Не знам дълго ли се получи, кратко ли, но... Тази титла е огромно събитие в живота на много хора. Тази титла е за Стивън Джерард, за Кени Далглиш, за всички легенди и изстрадали хора покрай клуба в изминалите 30 години. Тази титла е за нас привържениците, които никога не се отказахме да подкрепяме отбора и в най-тъмните му времена. Титлата е за загиналите от Хилзбъро, за всички онези, които не можаха да станат свидетели приживе на този успех.
 
You''ll never walk alone

Вижте го ве, вижте го THE GOAT как денси, ебати великана си, Юргене!
 

Честита титла, пичове!
Чудех се дали да не използвам обръщението "копелета', обаче рискувам някой, особено от по- младите да се почувства обиден. Уточнявам- преди трийсетина години в София се чуваше често обръщението към приятели " Кво стаа, копеле?!".
Преди 30 години Ливърпул спечели, вече предпоследната си титла. Две години преди това, през сезон 87-88 Ливърпъл бяха сглобили една от най- невероятните машини, които лично аз съм виждал във футбола! Истински валяк! Или " Английския циклон", както беше написано в една стара статия от онези времена! Тогава никога не съм си и представял дори, че клуба ще изпадне в "миманса" за такъв период от време.
Честито! Заслужавате го, особено тези от вас, които са чакали през всичките тези дълги години!
Имате "право", след тези дълги години на чакане, на една дълга доминация в Англия, стига да я подкрепяте чат- пат и с по някоя купа в Европа:)!
Наздраве!

Друго си е да се събудиш като шампион (след само 4 часа сън при това).
Та така, добро утро ШАМПИОНИ. :)

Не може всички да са доволни, това не е на добре за трансфера! Требва некой да го захрани малко!
 
Откъде изскочи тоя?
Отхвърлен от МЮ и Арсенал!
Само им прибираме ненужните!
Нема да пасне в Англия с тая физика, щиглец е - ще го унижават такива като Шоукрос... ъъ, така де, като там елитните големи защитници и супер халфовете!
Нема психика, грозен е!
Латинос е, ще иска в Барса и Реал догодина!
Защо не изчакахме Световното?
Защо не го зехме по-рано, да се впише?
Вижте Челси кви резерви имат, Сити, МЮ взимат Бейл - най-големия! Арсенал даже нов мениджър!
Защо не се дадоха още 20-30 млн за Канте?
Изпускаме утвърден играч и взимаме недоказан!
..нещо за ФСГ..
 
Какво като бие дузпи, то на нас и без тва не ни свирят такива!
За тия пари ще плачете, помнете ми думите!
 
И т.н.

Откакто Клоп е начело на отборът ни, с всяко изминато лято трансферите стават все по-бързо и по-хладнокръвно. Уникално е чувството да се събудиш и да прочетеш - хоп, Ливърпул си купи Фабиньо, без никой да е чул, видял, дори помирисал. Признавам си, че напоследък не съм толкова активен, но аз не съм срещнал нито един слух, споменаване или каквото и да било за Фабиньо, и изведнъж той наш.
 
От толкова години искам дефанзивен халф, с мощ, който да може да си спира топката, да я води, да я подава, да преминава противници. За мен лично, това е прекрасен трансфер. Стилът му на игра лично на мен адски много ми наподобява Патрик Виейра, но е малко по-бърз и атлетичен, поне по очни впечатления.
 
Пожелавам му да е здрав и да се впише максимално бързо в стила и колектива, който гради Юрген. С този трансфер, най-накрая Хендерсън ще се премести малко по-напред и ще може да покаже качествата, които има, и да бъде полезен на отбора. Също така конкуренцията в средата започва да става много сериозна - Окс, Фабиньо, Хендо, Кейта, Джини, Мили, Лалана.... С привличането на този пич, смятам, че следващия сезон ще имаме една от най-добрите защити в лигата, ако ли не и най-добрата, само да видим какво ще се случи с вратаря.
 
Нямаше как по-добре да ни започне трансферното лято, дано успеем на всички нужни постове да добавим необходимата класа.

Фирмата е невероятен играч, може би най-ключовият в цялата схема на Клоп в момента. Головите му показатели за мен са впечатляващи и само и единствено това, че не е чист централен нападател по начало - винаги в предишните си отбори е играл или 10-ка, или флангови играч, няма този егоизъм присъщ на централните нападатели за да вкарва по 40+ гола на сезон. Знам, че би било хубаво да имаме топ класа централен нападател, но гледайки играта на Фирмино, и всичко, което тя носи на отбора, аз не бих го заменил за нищо на света.

Покрай цялата еуфория и рекорди около Салах, пропуснахме да отчетем един доста значим факт за един не по-малко важен футболист за нас от египтянина. Със своя 15-ти гол за сезона вчера, Боби Фирмино се превърна в бразилеца с най-много попадения в рамките на един сезон от Висшата лига. По този начин изпревари Робиньо, който през 2008/09 се разписа 14 пъти за Манчестър Сити.
 
Евала, Боби, не отпускай педала на газта до края на сезона!
 

Така или иначе имам становище по въпроса с Коутиньо. По принцип не харесвам подмолни и хленчещи човеци, камо ли мъже. Ако трябва да слушам хардлайнъра в себе си, би следвало да предложа бенчване на Коутиньо, докато му потече кръв от носа и е на ръба на самоубийство.
 
Рационалната ми половина, която ми сочи, кое е добро за клуба ми казва, че Клоп трябва да го използва, когато прецени, че му е нужен. Той безспорно е изключително талантлив футболист. Идиотско и крайно недалновидно би било да прибира едни сериозни, дебели кинти, а да не играе.
Абсолютно ми е през лайтхауса за изявите му и кариерата му в личен план. Ако има грам логика, останала в малката му индианска глава, би следвало да си бие два шамара и да даде максимума от себе си за ОТБОРА, който му даде възможност да се появи на картата на големите имена в тази игра. Има какво да се изстиска от него.
 
Аз също мисля, че отвратителната му постъпка в тази сага ще бъде покрита в сладка обвивка, ако се раздава. Временно ще бъде преглътната малко по-леко от милионите, които той неминуемо предаде.
Да, да знам, не е роден до Анфийлд, не е скаузър, не му дреме, ОБАЧЕ, кой се клe. че иска да става легенда и да печели трофеи с ЛИВЪРПУЛ. Даже се размечта за евентуална статуя.
Един резонен и сериозен мъж, който има достойнство трябва да внимава какво говори, кога го казва и какви последствия може да има. Само жените с леко поведение се фръцват и казват, да ама аз съм мислела и казала това тогава. Това тогава е било преди пет часа...
Кой си ти, Филипе, че да поставяш условия, ако това, ако онова. Кой да ти спечели трофеите?!?!? Кой, ако не ти подпомогнат от съотборниците си или обратното. Нали затова си един от екстраординерно надарените, нали затова си М-Р ГОЛЯМА РАБОТА.
Не, май не си...Жалко за таланта ти, жалко за скромността ти (уж), а можеше наистина да бъдеш легенда!!!
Питай С. ДЖИ, ДИРК, САМИ, как се постига това, когато изтрезнееш от шибаните халюциногенни коктейли, които ти сервираха агентите ти...
Хората те обичаха(т), не не те обичаха(т), те те боготворяха(т)...
Любовта и обожествяването много лесно се трансформират в ненавист и омраза. Само казвам за протокола...
Не мразя Филипе. Продължавам да мисля, че е едно крайно талантливо, скромно момче, което има крайно слаб и нерешителен характер. Ливърпул никога не е толерирал слабите менталности! Следователно...
 
Огромен, ясен стейтмънт от "алчните" янки към Акулите и Китовете на съвременния футбол "FUCK OFF, BASTARDS! WE ARE LIVERPOOL! Крайно време беше! Лично за мен събитието на джама!
Огромно браво, за което!
 
П.С. Philippe, be a smart boy!!!

Два три мача ще е резерва и после всичко по старому...не се надъхвайте много

Мисля, че в момента повече трябва да стискаме палци да вземем Ван Дайк. Коу ще остане, но Ван Дайк никак не е сигурен, а отзад ни трябва вероятно повече, отколкото Коу отпред. Десет гола да неутрализира за сезона ще сме с две места напред. Така че стабилизирането на защитата ни трябва да е приоритет.

Е така за всички от барсилона.

Коутиньо е едно много свястно момче, което слуша едни много лоши, покварени хора. Знаете приказката за пиратското око и съкровищата от другата страна на везните...Киа ПРЕджобчиян и Мино Райола(знам, че няма общо с Коутиньо, просто казвам...) са рядко противни и нагли копелдаци, които си заслужава да бъдат очистени от някой печен снайперист...
 
По принцип меките и деликатни хора са лесни за обработка. Представям си какво душевно инквизиране тече в момента спрямо Коутиньо..."Зарежи ги, ти трябва да гониш върховете, ти си гениален футболист." "Заеби този холерик Клоп, той няма да те заведе никъде, виж Меси и Суарез, сигура ще ти поднесат на тепсия титли!", "ТАМ ЩЕ БЪДЕШ НОМЕР ЕДНО, не си губи времето с тези смешници. Такъв шанс идва веднъж в живота, нямаш време, това е Барселона!!!" Ей такива едни, пробиващи като дрелка мозъка обработки със специален тон...Плюс съвети за неподчинение.
 
Спомням си с умиление първите дни на Филипе в Ливърпул, едно чорлаво, нескопосно, объркано хлапе, което било имало голям потенциал. Показа някакви неща тук -там, но като цяло си играеше даже под стойността на онези 8-9 милиона. Дълго време ударите му от средна и далечна дистанция бяха като на плаха гимназистка. Постепенно излъска маниери, прическата, езика на тялото, изряза мускулите. Вдигна неимоверно нивото на така или иначе уникалния си талант. Той си беше там, просто искаше да бъде изваден на показ с доста работа от страна на треньорите. В ЛИВЪРПУЛ!!! В ЛИВЪРПУЛ, ФИЛ!!!
Ето ни в 2017, Искам трансфер и това е! Няма пък! Много хлапашки, профански и нелоялно.
 
Едно е ясно, няма латинос, от когото да чакаш лоялност, вяра до гроб и прочее умилителни стойности. Те са емоционални хора, живеят за фиестата и мига. Никой не очакваше да се пенсионира в Ливърпул. Има едно НО, от чисто джентълменски позиции, би следвало да уведоми клуба за намеренията си много по-рано.
Този сед фейс, който беше лепнал от сума време говореше лоши неща за вътрешния му живот.
Тези истории как искал да стане легенда и да му се вдигне паметник, звучат много яко, само че, кой знае защо, хич не ми прозвучаха истински!
Филипе Коутиньо е обожаван от милиони. Скромен, талантлив, проспериращ. С пълно право! Същите тези милиони ще бъдат много разочаровани и засегнати, ако все пaк инатът му победи. Той е съсредоточен в момента като заек във фаровете на кола. После идва жестоката реалност. Да пита батко си Фернандо. Негативната енергия, която милиони ти изпращат е страшна сила, май френд!
 
Тъпоъгълните ти съветници не ти казват тези неща...Те виждат нули, много нули...
Аз лично не мразя Коутиньо, не одобрявам начина, по който се опитва да форсира нещата.
Логичната ми, по-малка половина казва, че е вредно да бъде продаден, защото, аргументите сте ги казали.
Емоционалната ми, по-голяма половина казва, че никога не съм обичал подмолните и шибаняшки действия, от когото и да било.
 
Ако ще ми разкарва цял сезон сед фейса си и прави нищо на терена, мерси! Да индуцира колегите си негативна нагласа, да му вземат парите и това е. Мерси! Няма незаменими играчи. Факт. Коутиньо е фантастичен пасьор, визьор, техничар и добро момче, но менталната му сила е твърде крехка. Той никога няма да бъде лидер, който да измъква отбора, да го поведе в онези моменти, когато всичко изглежда безнадеждно. Видяхте как се скри на финала в Базел, виждате как се прави на Дейвид Копърфийлд в не един и два мача.
Тези паникьорски истории, че виждате ли край без него са силно преувеличени и несъвсем истински.
Казвам всичко това без грам негативизъм към Филипе.
Дано все пак остане, но едва ли!
 
Просто лошо е и е пагубно, когато слушаш лоши батковци!
 
Ливърпул ще го има напук на всичко нелогично, грозно и непочтено!

Добре де, са гледам от телевизия взимаме 146 и нещо милиона. От продажби ще приберем да речем 54 милиона, стават 200. И 100 да дадат американците =300.
Естествено не се заблуждавм, че са чисти тия пари, ама не съм сложил пари от спонсори, билети, мачовете за купите, турнета и ала бала още.
Е ок ако имаме 300 милиона и не направиме отбор, кви трябва да сме.
И защо не се инвестират един път яко кинти и после 5 години по играч на джам, само нужен + дечурлиги.
Такива мисли ме мъчат напоследък.
Верно сме много стиснати и като добавим вече не толкова актуални + дестинацията ни, еми за тва никой не идва :(

Знаете ли какво казва Суарес на Клоп-,,Моля те ,направи ги шампиони,много ги обичам тия,,

Вайналдум е класически продукт на прословутата холандска школа. Притежава абсолютно всички белези на футболист от тази част на Европа - бърз, директен, повратлив, перфектно подготвен физически и технически. С други думи - научен и школуван играч. Едно време имаше едно неписано правило, че всеки голям тим трябва да има в редиците си холандски играч.
 
Звездата на Вайналдум изгря във Фейенорд преди 7-8 години и от онзи момент не спира да се усъвършенства. Още тогава треньорите му в школата са били сащисани от техниката, умелото му боравене с топка в крака и невероятния физически запас. Бери ван Аерле (един от треньорите в младежките гарнитури на Холандия) описва Вайндалдум като машина за футбол. Постоянно мислел как да се развива и подобрява играта си. Като играч на Фейенорд прекарвал почти цялото си свободно време във фитнеса, за да укрепне мускулатурата му и да отговори на високите стандарти. Каут между другото е много близък приятел с момчето и споделя само суперлативи за него и работната му етика по терена.
 
Фейенорд бързо отеснява за таланта му и впоследствие е трансфериран в ПСВ, където играе още по-солидно. Силно се изненадах, когато през 2015г. Нюкасъл го привлякоха за около 15 милиона паунда. Самият Вайналдум споделя, че е имал оферти от топ клубове в Ла Лига, Сериа А и Бундеслигата, но единствената му мечта била да заиграе във Висшата Лига. Миналия сезон изгледах страшно много мачове на Нюкасъл и смело мога да потвърдя, че холандецът бе може би най-добрият футболист на "свраките". Фактът, че отборът му изпадна със сигурност не е по негова вина и съвсем не означава, че не е дал всичко от себе си, или че е по-малко талантлив. Нюкасъл потънаха, заради отвратителното управление на Майк Ашли от години наред, а апотеозът на безумието бе назначаването на Макларън, който тотално заличи отбора от Тайнсайд и съсипа всичко, до което се докосна.
 
Няколко думи и за сезона му там. За 48 мача, Вайналдум отбеляза цели 13 гола (във всички турнири) и направи 8 асистенции. Бе местен къде ли не по терена - започна кампанията като вътрешен халф, а след това го пратиха на левия фланг. В нито един момент успеваемостта му не се понижи. Дори да се вземат предвид само сухите числа се вижда, че представянето му е на доста добро ниво. Казвам всичко това, защото много хора се учудиха на тази сделка и изразиха възмущението си, че купуваме изпаднали играчи от Висшата Лига. Само да припомня, че и фигури като Лес Фърдинанд, Джо Коул, Джърмейн Дефо, Майкъл Карик, Дейвид Джеймс, Паоло Ди Канио също са изпадали (визирам случая с Уест Хам от 2003), но това със сигурност не значи автоматично, че са футболисти за Чемпиъншип. Напротив, след злополучното отпадане на "чуковете", почти всички изброени играчи бяха буквално разграбени, а по-късно направиха бляскави кариери и нароиха цяла плеяда трофеи във витрината си. Фактът, че Нюкасъл изпаднаха може само да ни радва, защото можем да вземем качествен футболист от тях за прилична сума, защото ако бяха спасили елитния си статут, то щяха да му искат поне с 15 милиона отгоре. Толкова по тази тема.
 
Вайналдум се намира и в перфектна футболна възраст и ще се насладим на пика на кариерата му на Анфийлд. На пръв поглед дадените 23 милиона (+2 бонуси) изглеждат като много добра инвестиция, особено с оглед на лудостта на трансферния пазар, където се дават баснословни суми за какви ли не съмнителни играчи с доста спорни качества. Харесва ми и факта, че момчето е гъвкаво, притежава разнородни качества и Клоп ще има лукса, да върти халфовата линия в зависимост от профила на противника. Имаме футболисти за постепенна атака, имаме и такива, които със скоростта си да разсекат всяка една отбрана, имаме вече и физически мощни момчета, които ще дадат битка и отпор и на най-добре подготвените във физически план отбори като Уест Хам, Уест Бром, Евертън, повечето от новаците и т.н.
 
Очевидно е също, че обръщаме сериозно внимание и на резултатността в халфовата линия, откъдето падаха страшно малко голове - Лалана, Хендо, Милнър,Алън, Коу, Джан, Лукас, Айб не допринасяха с много попадения и цялата отговорност бе легнала на нападателите. Сега си осигурихме трима човека, които бележат често - Вайналдум, Мане и Груич са тъкмо такива футболисти. Първите двама са в топ 5 на най-резулатните футболисти от халфовата линия във ВЛ, което е красноречив факт за промянта, която трябва да очакваме през сезона в тази зона от терена. Разпределението на головете трябва да е далеч по-равномерно, а не всичко да лежи на плещите на Фирмино, Стъридж, Ингс и Ориги.
 
А иначе Клоп ни даде достатъчно жокери до момента с трансферите си, за да си изградим ясна представа относно стила, който ще се изповядва занапред. И Мане, и Вайналдум, и Гриуч боравят бързо с топката, директни са в подхода си, а първите двама търсят често битка един на един с противниковите играчи. Клоп ясно показва какво не е харесвал в миналогодишния Ливърпул, който беше муден, мек в единоборствата и не особено директен и скоростен в разиграването на топката. Сега тренорският щаб си набави необходимите изпълнители и планът би трябвало да започне да работи далеч по-гладко.
 
Най-много се радвам, че привличаме футболисти, които наистина искат да са в Ливърпул. Клоп няколко пъти дебело подчерта, че не смята да се моли на никого, нито да уверява т.нар. "звезди" в проекта си. В прав текста каза, че който започне да извива ръцете на клуба и да се пазари за статут и повече пари, то няма никакъв шанс да акостира при нас. Това е много важен детайл, защото наличните играчи ще впрегнат цялата си енергия за интересита на клуба.
 
Истината е, че Клоп бавно, но сигурно се заобиколи с качествени футболисти, които ще играят за клуба с цялото си сърце - без задни мисли за трансфер след няколко месеца, без мрънкане, че не сме в прословутата ШЛ, без съмнения относно потенциала в клуба и успешния край на проекта. Всичко това е от витално значение, защото фокусът в отбора ще е насочен на правилното място, а именно към отборната игра и общите успехи. Точно този микроклимат в един клуб е най-важната предпоставка за добри резултати и успешен сезон.

Не, напротив, пак ше направят 100 поредни победи, медиите на Острова ше ги възнасят като Богове и после на Световното същата песен както обикновено... секс, секс, секс и Хари Слепото Кейн ше бие корнери за гусин 50 милки.

Спомена се няколко пъти, но нека повторим. Мхитарян влиза в последната година от договора си. Другото лято няма да струва и цент. Дортмунд му предложиха нов контракт по-рано през сезона, но арменецът отказа. Продажбата бе най-добрата алтернатива пред клуба. Това лято бе единствената възможност пред Борусия да му вземат прилична сума. Това е цялата история.
 
И една вметка. Мхитарян изкара 3 сезона в Германия. През първите два определено не отговори на очаквания и не се представи задоволително. Едва през изминалия сезон демонстрира класата си и се отличи с доста голове и асистенции. Добър трансфер за Юнайтед, но ще видим как играчът ще се приспособи към футбола в Англия.