DeaThRoW

Не знам за вас, но аз се чувствам благословен, че вече 15 години съм свидетел на такъв спортист, това е абсолютно безумие. Федерер и Надал са най-великите, досущ както Меси и Роналдо са, но Джокович няма еквивалент в никой друг спорт - той просто стана по-добър от най-великите, по всички параграфи. Едно талантливо балканско момче с чувство за хумор и невероятна интелигентност... премина отвъд собствените си граници и полетя към немислимото; не толкова логично развитие, колкото трансформация. Дори да не го харесвате заради вашето его, факт е, че той е там, където е, защото успя да задуши своето его. Било то поради диети, гурута, вяра или каквото и да е - като него втори няма.

Не съм чел мненията тук и не знам какво настроение преобладава относно европейското, но за мен беше безапелационно най-доброто някога (включая световните; САЩ '94 ми е без особени ранни спомени), едва ли докато съм жив ще стана свидетел на нещо по-задоволително откъм зрелище и справедливост. За Италия и Дания без коментар - шапки долу. И двата отбора си бяха в невероятна форма последните три години, но пак се надскочиха и то след толкова дълбоки психологически травми (респективно отпадане от световно и най-сериозна криза в историята + онова с Ериксен). За английския национален отбор наскоро се замислих, че просто не ги понасям още от отпадането им за европейско от Хърватия през есента на 2007, досущ както родните ни бедни мафиотчета от Левски умряха за мен на Герена през май 2013 с прословутия мач срещу Славия. Иначе държавата Англия олицетворява всяко нещо, което ми е противно в човешкия манталитет и в световната политика, такова лицемерие и отвращение към всичко чуждо и по нашите земи няма, дори французите не са чак такова дъно, но са близко; Италия от друга страна е символ на вечност и заедност, на радостта и любовта към живота и играта им в момента го показва нагледно. Ето че понякога съществува инстантна красива карма и то в това толкова изродено и комерсиализирано подобие на най-велика игра... Легендарно първенство беше ей, като по чудо.

И с голямото сърце - струва ми се един от най-духовитите фенове и изобщо големи хора в тима след Анди и Мили. Все пак заради минусите в качествата отдавна трябваше да го няма. Пожелавам му да продължи с титлите в Русия.

Сладури! Завинаги е в моя ол-тайм дрийм тийм Аурелио, независимо от всичките му проблеми с контузии и постоянство.

Последните три дни не мога да ги сравня с нищо друго, тъй като съм бил едва на четири през 1994. Но.. с фланелата и шала и всички случайни и неслучайни по софийските улици, които ме поздравяваха, беше и все още е нещо специално. Защото шала скоро няма да го сваля. Обич, обич, обич.

Тези пет неща ще ги превъртам отново и отново, сън след сън, не знам докога! Салах бие начален център, Стиви се подхлъзва, Вилиан ни довършва: PINK FLOYD - FEARLESS (за който не знае - култов трак в дует с THE KOP): BEST ALLEZ ALLEZ ALLEZ: BEST YNWA: БЕЗ КОМЕНТАР: Велик живот!

ОК, това ме приключи. Плача. Последните (ми) двайсет години ме връхлетяха. ПЛАЧА.

Красивата ирония е, че най-самотното място - интернет форум - през 2020 се оказва най-доброто място да празнуваш. Гледах с приятел, чух се с брат ми (който е с корона) и няколко други, но със сигурност не е същото, както го сънувах през сълзи след победата над Ман Сити през пролетта на 2014. И все пак съм широко ухилен и скоро няма да сваля шала, напук на задуха и жегата - единственото ми желание сега е да се поздравя и прегърна поне с няколко непознати по улиците. От 19:30 се наливам с водка, наздраве! https://www.instagra.../p/CB322PHlSsC/ "Where did you hear a better message than YOU'LL NEVER WALK ALONE? There'll be a moment for us. For now, tell the world..."