Jump to content

David

Потребители
  • Posts

    523
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    61

Everything posted by David

  1. Ще подкрепям Англия, както винаги досега в живота ми. С риск да изглеждам бетонна глава няма да сменям посоката на пристрастията си тепърва. Дебело подчертавам, че изказвам собственото си мнение и не се опитвам да назидавам никого или да се опитвам да сменям нечия позиция. Разбирам аргументите на всеки, който не харесва английския национален отбор, но.... Като се абстрахираме от наистина софт дузпата срещу Стърлинг, която пък компенсира по-ранната такава срещу Кейн, англичаните заслужиха мястотo си на финала с постоянна игра, посветеност и достатъчно футболна резонност. За нищо на света не казвам, че сме гледали неземни неща от тях, както не видяхме такива и от достa от другите отбори. Къде са Франция, големите фаворити, къде е Германия, a Белгия?! М?! Това е състезание с една посока. Не хартиени постулати, кой разполагал с капцитет и таланти и да се отрича това, което се случва в реалността. Говорейки за таланти, смея да твърдя, че Англия разполага с такива в това поколение. Ще бъде чудесно държавата подарила феномена футбол на света да спечели значим трофей! Никога няма да разбера злъчния хейт по английския футбол. Никога! Смехотворно е да желаеш всичко най-лошо на отбор, в който играе капитана на любимия ти отбор. Абсолютен нонсенс! Не става дума за налудничаво подкрепяне. Има една дума уважение и зачитане на усилията и постиженията на хората. Ливърпул е английски отбор и това благоговение пред италианци, германци, белгийци и прочее ми е непонятно. Всички техни футболисти са гении, англичаните плод на близкородствено размножаване...Интересно! Сложете ръка на сърцето и ми кажете какво толкова показа Италия срещу Испания? Испанците ги скъсаха от доминация. Ако не беше тъпият избор на Енрике да натовари свръхфрустрирания Мортата да изпълни дузпа, както и пропуските му преди това, не се знае кой щеше да бъде днес на финала. Само казвам факти, които ми се набиват на очи. Това с бутането на Англия изкуствено да спечели титлата е нелепо. Срещу Дания, ако не беше Шмайхел, иначе симпатичните датчани отиваха на разлика. Хубаво е, когато се говорят неща да са балансирани. Само Господ знае кой ще спечели титлата. Най-важното е да се заредим с класни питиета и да се изкефим на играта и интригата. Приятно гледане, колеги! П.С. Hopefully it is not going to Rome.
  2. Присъединявам се към Стиви Джи. Не е расистко изказване, защото имам черни приятели, обичам черна музика, но да напълним флагмана на английския и световен футбол само с африканци тип тъмносини някак ми би било тъжно. Ако се изхожда от логиката, че са по-атлетични по природа и уж нечупливи... Ммм може много да се поспори. Видяхме го Кейта какъв чудничък атлет ми е. Надявам се, беше. Хубаво е да погледнем към германци, холандци, белгийци... Тази права логика за атлетизъм по дифолт не ми се получава. Какво стана с Тилеманс? Нещо заглъхнаха нещата? Трябва си креативен халф. Не бива пак да тръгваме на мускули. Както и нападател, разбира се е нужен. Някой трябва да добутва топката при толкова много положения. Надявам се да не събираме огризките от пазара. Аз не съм привърженик на маниакални трансфери, но да му прилича. Ливърпул не е място за следдипломна квалификация.
  3. Времето му в Ливърпул мина през повдигане на вежди в началото, в средата и в края. В началото лично аз повдигах вежди, защото не можех да разбера какво играе, къде е на терена и въобще там ли е. В много от мачовете изчезваше и си казвах. Има ли смисъл като няма значение. От какъв зор приютяваме някакви несретници... После започна да показва някакви признаци нa живот, ухили се с неподражаемата си усмивка в пряк и преносен смисъл. Започна да показва, че не е някакъв футболен нонсенс, а е съвсем резонен играч. Моето лично мнение се затвърди в положителен аспект, когато гледах мача ни на живо на Анфийлд с Манчестър Сити навръх Нова година. Тогава победихме с негов гол. Но не голът ме убеди, че е стойностен футболист. Още на загрявkaта обърнах внимание на финеса, с който боравеше с топката и после и по време на самия мач. Казах си, абе защо този човек не вади на показ таланта си, а го играе някакъв бланд, праволинеен там средняк... Постепенно взе "да ме слуша" и разцъфна. Солиден, техничен, жилав боец. Изключително опериране на малък периметър и главозамайващо пазене на топката. Имаше мачове, в които съм го гледал със зяпнала уста. Да, имаше и сънливи изяви на моменти, но... Няма да споменавам головете му срещу Барселона. Ок, важни са! Завинаги остава във фолклора на отбора с този подвиг! Не обичам обезличаването на думата "легенда" с използването и за щяло и нещяло. Джини под никаква форма и значение на думата не е легенда, но ще си остане обичания, усмихнат пич, на когото можеше да се разчита винаги да свърши каквато работа е нужна. Повдигането за последно дойде от фамозните преговори около оставането му евентуално. Така и не разбрахме за какво ставаше дума... Лично за мен Джини си остава много положителен герой и ще си го спомням с топло усещане и усмивка! Good luck, Gini!
  4. Сега вече и официално прегърна купата. Нашият капитан! Момчето, което е орисано да бъде футболна величина от най-високи карати! Well deserved, Stevie Boy! Congrats! Оттук наттък все по-големи и по-големи успехи и отлични резултати, който и отбор да води легендата. Защо не и да установи години на хегемония с отбора на сърцето си-Ливърпул! Един ден, разбира се. Несъмнено оценката на Фъргюсън не е ала бала любезности. Няма за какво. Явно вижда качества в Джерард да бъде успешен треньор. Дърпа много умело юздите на кариерата си. Борави отлично с медиите. Изказва се премерено, държи високо ниво на изяви и на терена, и извън него. Когато Юрген реши да ни изостави, имаме алтернатива, която няма ни най-малко сантиментална стойност, а изпробвано качество. Да бъде!
  5. Стийв е великан! https://www.givemesport.com/1667629-steven-gerrards-response-to-who-won-the-2006-champions-league-final
  6. Ами, хайде да кажа, да е жив и здрав Фернанадо! Честит му рожден ден! Да кове успехи във фитнес попрището! Знам, че много хора го недолюбват. Аз лично никога няма да забравя колко радост ни е донесъл и си остава сред най-любимите ми играчи минали през великия ни клуб!. Как се разправяше със защитите... Топ нападател! Още настръхвам от реакциите на коментаторите"Fernando Torrresss... and it is a goal!"
  7. Gandalff, ти сигурен ли си, че си фен на Ливърпул?!
  8. Честито на моето момче, както винаги с любов съм го наричал! Заслужи си го с талант и постоянство! Well done, legend! Единственото, което мога да пожелая на Стийв е да продлжава в същия дух с талант, дисциплина и амбиция да гради новата си кариера. Очевидно е посветен от Господ да бъде фактор в тази игра, несамо като играч! Несъмнено Джерард показва умение и стамина да се справя с наличните играчи, за малко пари и в тегави условия. Тези неща не бива да се подценяват, независмо, че всичко знаем за каква конкуренция става дума там... Това ни най-малко не омаловажава успеха на Стивън Джерард. Всичко хубаво, НО най-голямата му грешка би била да приеме някаква оферта(ако въобще допуснм, че такова нещо е възможно от собствениците). Редно е да си даде ясна сметка, че изискванията, интензитета и безпардонността на Премиър лийг са заложени по дифолт. Да попита конкурента си от годините като играч Лампард. Системата ще го изплюе като изстискан портокал и толкова... Ще завърши кариерата си някъде из долните дивизии пред да е разцъфнала. Ако допусне тази грешка, разбира се... Една покана от Ливърпул безспорно би била перце за егото на всеки, но трябва да си даде ясна сметка какво го чака, ако се провали. Да попрочете и форумите какво би получил от "благодарните фенове". Мисля, че Стиви е разумен мъж и го съветват също така разумни хора и няма да се поддаде на необмислено изкушение. Има си точния момент, когато евентуално да му кажем "Добре дошъл вкъщи, Капитане!" Със сигурност този момент не е сега, защото мястото няма да бъде вакантно поне още един сезон и Клоп има бизнес за довършване...
  9. Изключително много харесвам Уайналдум. Много слънчев пич и стойностен футболист. Не е някой крив храст и да кажеш, абе да върви на майната си. Даде доста на Ливърпул. Записа името си със златни букви в историята на клуба с онзи епохален мач срещу Барселона. Ливърпул също не му даде малко като например да гушка красиви купи и да гради Си Ви. Така че, кръчмарски казано: Пито-платено. Щом някъде го стяга найка, има пълното право да ни помаха за чао. Тази сага започна да става несериозна и явно Джини търси да не намери... Ще ни бъде кривинделско едно известно време и ще минем напред. Аз си обещах, че след дългото боледуване по Торес няма да се разстройвам така. Стивън не го броя. Там беше логично. Ще запомня суринамския дъч с невероятното пазене на топката, с упоритостта, борбеността и физическа стамина. Железен солджър!!! Шедьоврите му срещу Барселона и усмивката му. Не е незаменим, но зависи с кого... Good luck, Mr. Smile!
  10. Благодаря Бай Иване, така си и знаех. Без да обиждам играчите на Джерард той изкарва максимума от изстискани лимони или от такива, които я пуснали сок, я не при други условия, ако се придържам към растителния пример. Това е атестат за качествата на Стиви! Fowler23, преди да започне късметлийският асцендинг на Юнайтед имаше доста гласове "Докарайте блади Джерард да ни води, той прави чудеса в Шотландия..." Лично познавам фенове, които го искат. Това разбира се няма как да стане, освен ако Стийв не изгуби напълно памет.
  11. Да не омаловажаваме това, което Стийв постига! Да, умряло първенство е. Да, два три отбора могат да се броят за нещо, но една титла и максимален поход в ЕЛ би било добро начало и сериозен подтик на кариерата му като треньор. Не на последно място с какви играчи постига това. Съмнявам се целият му отбор дали струва колкото Кейта примерно... А добре ли беше да е начело на Ливърпул да му дадат един вагон пари и да кретаме около 5-6 място? Няма никога гаранции за нищо!Нали се сещаме какво се случва със статута му на легенда като играч, имайки предвид природата на феновете. Много умно си прави човекът. Малко по малко. Самият факт, че феновете на Манчестър го искат за треньор, говори много!
  12. Както всичко в света има огромен субективизъм в преценките и в нередки случаи имената надделяват над реалното състояние на даден бодибилдър. Както в много други области. Въобще всичко се изроди. Никой не отрича нечовешките постижения на всички шампиони и преди и сега. Но напоследък всичко е химия, която тласка тялото да се развива в ненормални размери. Със съответните ужасни последствия. Ако някой си направи труда да погледне шампионите от годините назад преди 2000-та ще види огромната разлика в контурите, релефа, цялостната симетрия на телата. Някой ще каже, особено, ако е вманичаен на тема размери и екстремности, абе стари човече мръдни в 21 век. Аз не се опитвам да убеждавам никого. Споделям какво мисля за този спорт, който принципно много харесвам, уважавам. Самият аз тренирам през целия си съзнателен живот. (Не на професионално ниво разбира се) Културизмът, фитнесът са начин да ваеш тялото си. Проблемът, че всичко се изроди и прие изродена посока и форма. Все пак това състезание трябва да бъде за красота, хармония и разбира се размери, но не оувърексесив. За мен лично шампионите трябва да изглеждат като Франк Зейн в миналото. От последния Олимпия за мен истински изваяния и смислен шампион би бил Крис Бъмстед от класик физик.
  13. Понеже тук се развива дискусия относно патриотична подкрепа и една камара други посоки, свързани с бокса в момента, но тя темата е и по-глобална.Някои тук казаха по-нагоре някои мнения ги карали да се срамуват от НАС, а не от Пулев, Много хубаво! Подкрепяйте, когото искате. Ако се отъждествявате с Кубрат Пулев си е ваш избор. Понеже винаги стоя зад думите си, ще го повторя пак. Ненавиждам примитивни, скудоумни, самонадеяни персонажи, от която и да е сфера. Няма сила на света, която да ме накара да стоя със зинала от възхищение уста от проявите на подобни на Пулев елементи. Благодаря на AllorNothing, Senzor и Dacheff за обстойните, аргументирани и ясни мнения. Браво! Към всички, които веднага скочиха и се почувстваха едва ли не лично засегнати, че някой не се слага по дифолт в армията на Кубрат. Момчета, живеем в свободно общество(колко е свободно е една друга необятна тема), но да кажем, че е така. Наивните развявания на патриотични лозунги са наистина наивни и изпразнени от съдържание аргументи. За да бъда също ясен ще дам сравнения отново със спортни персони-българи. Никога няма да забравя как настръхна кожата ми, когато пресичайки Пикадили съркъс на всеизвестната рекламна стена цъфна образа на Григор Димитров. Не помня причината, или беше покрай победата му на Мастърс или реклама, все едно. Наистина ми се искаше да се пръсна от гордост! Обаче, Григор е друга бира. Премерен, интелигентен, ведър, целенасочен. Някой да го е чул да ръмжи като охранително куче на имение на новобогаташ? Не, нали? Или да казва на Надал или Федерер. "Ще ме запомниш". Говорим за персонажи. Нима Гришо е постигнал малко?! Играе с ИСТИНСКИ СТОЙНОСТИ в спорта си. Постига наистина феноменални резултати понякога. Бие утвърдени шампиони. Нито е номер едно, нито поддържа постоянна суперформа, НО той наистина и с поведение и постижения те кара да го уважаваш. Няма как никога, при никакви обстоятелства да кажа, че не подкрепям този човек, дори да не бие. И на него и на нас ни е ясно, че много трудно може да бъде номер едно. обаче с труда, поведението си и цялата си презентация пред света не буди поводи да ни е срам, че сме българи. Ивет Лалова...Уникален спортист! Интелигентна, посветена, приятен събеседник. Била кого ли не по пистите. Да, трудно се поддържа с години топ форма, имайки предвид особено жестоката и контузия преди време. Въпреки всичко се завърна със страхотни представяния. Имам честта да я познавам лично. Изключително земно и нормално момиче-българка. Как да ме е срам от нея...?! Пиронкова, героичнi победи след майчинство. Равни на подвиг. Как да не ти стане гордо... Йордан Йовчев. Даже няма да казвам нищо повече за Данчо. Шапка долу за него! Разбирате ли, маниерът с който води кариерата си един спортист, представяйки себе си или/и страната си говорят за качеството му. Никой не плюе Пулев, че не е бил Джошуа. (Бил се бил лъвски, ахахаха) Маниерът, маниерът и поведението, дами и господа! Безумните твърдения, че видиш ли всички боксьори са едва ли не питомци на приюти и контингент на затворите за малолетни преди кариерите си, не е точно така. Сензор и Дачев го казха много добре. Развитие нула. Претенции до небето. Безпочвени естествено. Двамата класни боксьори, които срещна по пътя си Кубрат приключиха с идентична снимка, която може да бъде кръстена Good night. Глупостите, че бил постигнал всичко сам Пулев дотук са точно като твърденията на някои жени, че са изградили сами кариерите си без мъжко участие. Зад него има също цял щаб хора. Колко са качествени не е моя работа.... Възрастта като фактор има значение, когато търсиш оправдания. Истински големите губят като Кличко. Поздрави Антъни когато го смаза и каза: "ТИ си новият голям шампион". Нима Владимир не изял една камара удари в главата. Да, може бипо-малко от Кубрат и подобни на него, но този човек дори и днес на 44 е изваян атлет, изключително добре презентиран, говори артикулирано на няколко езика. Изгради имеприя от името си, но пердашеше здраво къде, кой му се появи на пътя...Интелигентно. Който ме разбрал, разбрал. Начинът и маниерите, момчета. Начинът и маниерите.
  14. Не обичам да се обяснявам какво съм искал да кажа. Но да ти обясня, Ред Джерард. Исках да кажа хейтърство по отношение на България и че Пулев е сънародник. Отникъде не изскачам и имам право на мнение, както и ти! Да, не харесвам примитивни хора като него...Нещо против? Освен това няма никаква база, за да се боксира на такова ниво. Видяхме кое, как. Щом ти харесва да бъдеш представян от подобен елемент, чудесно! За мен, не благодаря! Бъди здрав!
  15. Хора, сложете ръка на сърцето и кажете честно...Има ли някой, който е очаквал, че Кубрат Пулев има нещо в шкафчето срещу Антъни Джошуа?! Като се абстрахираме от някакъв необоснован и странен патриотизъм...Кой и как би си помислил, че тази машина от мускули може да бъде победена от някакъв еквивалент на съндей лигата във футбола, при това хипераматьорска такава. Тук не става дума за хейтърство или, че трябва да се срамуваме, че сме българи. Просто мен ме е срам да ме представя някакъв примат, който на всичко отгоре е формен простак и самонадеян селски бияч. Комбинация, която ненавиждам. Който си е въобразявал, че Кубрат може да му излезе късмета и да нокаутира Антъни някак си(защото той няма на какво да разчита иначе), наистина витае в тежки наркотични светове. В спорта има желязна логика и тя сочи, че по-добрият побеждава. Особено пък в индивидуалните спортове, където няма какво да те покрие, освен самият ти. В белите ръкавици на Джошуа имаше доста олово. Трябва основно да ги разпарчетосат, за да се разкрие загадката ... Поне пари прави Пулев. Да е жив и здрав, но се надявам повече да не слушам псевдонапънати, изсмукани от пръстите подкрепи. Грххх. Просто си споделих какво мисля. Не визирам никой от форума с всичко, което казах. Дойде ми в повече бодряшкия псевдопатризотизъм откъде ли не. Абсолютно друга тема е, колко точно е добър Антъни Джошуа и има ли кой да го просне. Човекът просто е в друга орбита на този спорт. Това е.
  16. Изгледайте това, момчета и момчета! Рей Клемънс през собствения си поглед. Велико! https://www.facebook...58388760464667/
  17. Не знам кой, какво помни от хората във форума, но мисля, че тези, които сме го гледали в реални мачове по телевизията, колкото и малко да са били тогава, ще се съгласят с констатацията, че едва ли някога Ливърпул и английския национален отбор ще имат по-комплексен, харизматичен и уникален вратар. Един от най-любимите ми футболисти, обличали някога фланелката на Ливърпул! Уважавам и харесвам Алисън много, но и той е твърде далече от класата на Рей. Тук даже не става дума за никакви съпоставки. Рей Клемънс играеше в собствена своя лига на много високо, високо ниво. Изваждаше положения, които никой не знае как нормален човек, би могъл да направи в реално време. и не, не са само натуралният рефлекс и късмет. Той наблюдаваше зорко играта под козирката на шапката си. Беше готов с решения няколко хода напред и винаги вземаше правилните решения. Изключителна харизма и талант от стратосферно ниво! Наистина днешните вратари могат само да се учат от него! Това, че конюктурни кретенщини сложиха Питър Шилтън едва ли не пред него като класа, не подценяват ни най-малко таланта му! Господ да даде мир на душата му! Сбогом, легендо!
  18. По-скоро спадах към феновете на Адам Лалана. Без ненужни хайпове и превъзнасяне, но и без абсолютно незаслуженото поднасяне на ръба на открито оплюване. Човекът си имаше достатъчно достойнства и ако не бяха зачестилите му контузии, можеше да бъде изключително полезен. Дори да се абстрахираме от личните ни гледни точки, Клоп го харесваше очеизвадно много, а той дали не разбира от футболисти?! Обаче... Несъмнено тайм ту сей гудбай! В кариерата на всеки футболист настъпва такъв момент, в който ако има късмета да играе на високо ниво, чудесно, ако не или родния клуб или някъде мейкин' а ливин, защото децата и жената са свикнали на висок стандарт все пак...Брайтън е повече от найс дестинейшън. Морска атмосфера, хубав вайб, предполага се приятна заплата... Няма лошо, хора сме всички и как живеем е от голямо значение за близките ни и нас самите. Адам даде каквото можа, имаше героични периоди, имаше неудачни периоди, но винаги, когато е бил във форма е горял в играта. Смея да твърдя, че беше от малкото футболисти, които имат изящна техника на малък периметър. Имаше поглед, беше борец, непримирим и струва ми се лек характер. Някои казват техничен като за бритиш, всъщност той си е испанче родено на острова, така че... Good luck, Adam! Once red, always red!
  19. Изгледах стотици видео материали. Видях сълзите на Юрген, видях детската радост на играчите. Видях зрялото тържество на плеядата легенди като Кени, Томпсън, Сунес, донесли епохални успехи на този велик клуб. Както и на по-младите, допринесли за историята на Ливърпул. Постоянно настръхвам... Е, добре де, поплаках си... Видях спонатанното FUCK YOU, CORONA WHATEVER!!! от така наречените обикновени хора, които се изправиха срещу всичко, което статуковото определя и показха колко много обичат този феноменален отбор, събирайки се около Анфийлд и по улиците на Ливърпул, за да засвидетелстват гордостта си от любимците ни... Това без никакво съмнение не е само футбол! Това наистина е религия, съзаклятие, магия. Само целунатите свише влизат в това общество. Не дръзвам да кажа секта, защото колкото и да сме различни по каквито и да се сетим показатели, ни свързва огромната, необяснима вселенска любов и почит към този неподражаем тим. Това не ми се връзва със секта... Живея в някакво състояние на полутранс, което не може да не ме кара да не изпитвам гордост и неописуема радост, същевремено съм като на ксанакс. Леко мъгливо. Тази ненормалана обстановка те кара да се чудиш, това случва ли се или е някакво будно сънуване... ЧЕСТИТА ТИТЛА, момичета и момчета! Няма да използвам думи като доживяхме и прочее. Ще кажа, логичното се случи. Някои неща в този свят са осъдени да творят история и да остават в същата тази история. Колкото и да е кален, неравен и трънлив пътят, Ливърпул винаги е намирал начин да стигне до целта. Този път отне малко по-дълго време, за да изпитаме тази дълбинна тръпка на гордост, удовлетвореност и законно самочувствие, че принадлежим към тази абнормална феерия, зачената в Мърсисайд от архитектите, всички знаем имената им. Колкото и налудничаво да звучи, изпитанията се изпращат отгоре и лошите моменти са за тест на характера. Няма такъв отбор, харизма, случване, задружност и непреходност като Ливърпул! Няма! Има успели клубове, има богати клубове, има уонаби клубове. Нашият Ливърпул е законодател и е един! Без дубликат! Някои по -стари като мен помнят това онова и от по-стари времена, някои по-млади изпитват за първи път тази изключителна тръпка да видят любимия си отбор ШАМПИОН на най-силното първенство в света. Това не се забравя лесно и остава в съзнанието ти, докато си жив. Аз нямам абсолютно ясен спомен как точно се влюбих в Ливърпул преди около 45 години, но със сигурност помня легендарни фигури от 70 те, 80 те и нагоре. То просто се случи, казах си. Ама, че отбор! Уаууу!!! Усетих магията, която ме залепи като магнит и останалото е история... С цялата честност, от един момент насам не най-винаги най-леката за понасяне, но любовта е и изпитание. Затова много често апелирам да бъдем толерантни, разбиращи, прощаващи. Да бъдем истински съпортъри...Това ни отличава от огормна част от феновеете на много други отбори. NO MATTER WHAT I WILL SUPPORT YOU!!! Крайно много се радвам, че въпреки лъкатушенията в настроенията огормна част от вас тайно в себе си вярваха, повярваха, че всичко е възможно, когато обичаш и подкрепяш безрезервно. Без АКО, ОБАЧЕ И НО... Случи се! Чудото се случи! Чакането свърши. Време за отваряне на кой къде какво има класно и по вкуса му. Огормен товар се смъкна от гърбовете ни. Диша се леко, гордо и с пълни гърди. Като казах, че чудото се случи...Не мога, няма как, не искам да пропусна да изкажа тоталната си благодарност, вяра и възхищение към човека от Черната гора известен като Юрген Норберт Клоп... Ще бъда откровен. Преди много време някой беше казал, че си мечтае някой си Юрген Клоп да дойде в Ливърпул. Да, бил дивак, ексцентрик. ама бил хел оф а мениджър. Юрген, ху...Някакъв луд подскача там и криви уста, хм...Ама по принцип лудичките ми импонират. Както китайците казват "Внимавай какво си пожелаваш"... Отдавна вече знам кой е Юрген Клоп. Отдавна знам, че няма друг човек, който беше в състояние да рестартира заспалия колос и да върне точния ген код в клетките на легендата... Без да преувеличавам дължим 90% от сюрреалистичната приказка, която изживяваме именно на Юрген. Първо, изключително човешко същество. Начетен, фин, състрадателен, Педагог, психолог. Феноманален футболен нърд и последователен мениджър. Не се интересува от никого. Следва свои правила в играта, в живота, във всичко. Дойде, каза, постигна. A man of his word! Всички вече са наясно, че няма как този гига успех да бъде просто късмет, случайност, подредба на звездите и минаване между капките. Юрген Клоп върна институцията Ливърпул на мястото и. Някъде далече над върха! Твърдо съм за статуя на този велик германец! Никой не иска скромното му мнение. Естествено, че ще откаже, но кой го пита! Има място до патрирасите Шенкли, Пейсли и Фейгън. Разбира се, разбира се....Клоп не е всичко. Само, че той подбра асасин комндата си. Той сглоби дедли пъзела, който със сигурност ще предизвиква безсъние у противниците. Имах една приятелка, която казваше "Моят зет както вземе да сглобява мебел, вечно му остава някоя излишна дъска... Да имаш ингредиентите и да знаеш какво да правиш с тях... Безспорно нашите любими играчи са си класа, та класа. Но главното и основното е, че са сглобени като отряд наемни убийци и никой не стърчи досадно. Това несъмнено е сериозен лост към феноменалните успехи в последните две години и нещо. Няма смисъл да се спирам на всеки и да казвам имена по същата тази причина. Всички знаем кой, как, с какво е допринесъл великия Ливърпул да стане отново доминант. Фил Томпсън го каза просто и ясно " Тези момчета дори не осъзнават, че със спечелването на тази титла спечилиха безсмъртието си. Оттук нататък, всеки, който иска да печели трофеи ще трябва да преодолее Ливърпул!" Шапки долу за момчетата и Клоп! Благодаря Ви от дъното на душата си! Обичайте клуба, момичета и момчета и никога не се съмнявайте в Клоп, нито за секунда! Наздраве! Празнувайте юнашката! LONG LIVE LIVERPOOL!!!
  20. Ни най-малко не съм специалист по бокс. Като всеки фен на спорта хвърлям по едно око на разни спортове като тенис, лека атлетика, колоездене, баскетбол, волейбол. Като всеки човек имам пристрастия и антипатии. За този реванш с все сили стисках палци за Циганския крал. Не защото е много куул да се асоциираш с мангалите, но някак си в този човек има нещо, което ми импонира като персона. Да, палячо е в обличане, поведение, приказки. Масите обаче това искат. Изгледах три серии за Тайсън Фюри по английската Ай Ти Ви. Този човек е роден три месеца по-рано и се е събирал в шепата на баща си Джон, който е знаел, че ако оцелее ще бъде бъдещ огромен шампион. Нещо, което се оформя да не е далече от истината. За днешния мач нямаше как да си причиня подобно мъчение да стана в 5 английско време, но и насън стисках палци за Джипси кинг. Бях убеден какво ще прочета като се събудя! Изгледах седемте рунда сбито и конкретно. Без излишните, ала световната федерация циркове. Доста си го е напердашил Фюри товрения м-р Нокаут. След четвъртия рунд трудно запазваше равновесие. Много умно решение от страна на щаба му да хвърлят хавлията. Този човек, Тайсън Фюри е диагностициран с биполярно разтройство, с нонстоп суицидни мисли. Пълна лудница, но лудите по принцип са тези, които постигат големи неща. Интелектът има твърде много защитни механизми, за да тръгне срещу всичко и всички и да постигне това, което иска. Той обаче няма такива спирачки и върви като напук на всякаква логика и закономерности. Как да не му се кефиш... Уайлдър е надарен от Господ със стоманен десен юмрук, но това е всичко. Ако не успее да нокаутира съперника си свършва курса. Дори Майк Тайсън, на когото както всички знаем е кръстен Фюри, казва, че за човек с неговите габарити се движи много леко, танцово и кадърно по ринга... И двамата опоненти са много далече от изваяната, атлетска форма на Антъни(чийто фен съм, защото просто го харесвам като пичага и боксьор), но имаха своите си аргументи за миналия вече двубой. По принцип в моите разбирания един спортист трябва да бъде атлет. Явно обаче, че в бокса това каква физическа форма имаш не важи много. Между другото някой нарече Уайлдър културист. Всъщност той е една изпилена шпинга с много силна дясна ръка. Изглежда атлетичен до кръста, но краката му са като клечки за коктейлни хапки...Въобще за ръста си няма нужната маса. Само вметвам. "Лудият" Фюри явно не е толкова луд и много правилно е разчел крачките си, анализирал е слабостите си и е направил правилните проемни, като смяна на треньора си например. Тайсън Фюри върви напред, защото притежава силата на хората, които не се страхуват от нищо, адски набожен е и истински вярва в сюприйм силите. Освен това е благороден пич. Адски ме впечатли, когато в био документарито му предложиха два живи омара в един ресторант в Марбея, като го питаха как да му ги приготвят. Били се казвали Роналдо и Меси. Той ги попита кротко колко струват. Плати им 200 евра и ги накара да ги хвърлят в морето... След всички неща, които се случват даже не ми се коментират глупости от типа за Кубрат Пулев, само защото сме българи... Пак някой ще има железа в ръкавиците, когато играе срещу него... Колкото и голям фен да съм на Джошуа, ако не качи килограми и не стане агресивен, няма как да стои на трона. А иначе съвременният спорт е една голяма рекламна витрина и нищо друго. Който търси големи, ама наистина големи спортисти (като Тайсън и Кличко например), живее в много, много стари времена. Уви!
  21. Предполагам всички сте гледали как една нищо и никава безлична каквида се превръща в крайно красива и отваряща зениците пеперуда. Е това се случи с м-р Смайл, известен повече като Джини. Този приветлив младеж претърпя тотална и удивителна трансформация в последните месеци. След епохалния мач с Барселона той навлезе в качествено нов етап в кариерата си при нас и въобще. Вайналдум беше много странен феномен. Лично се убедих, когато гледах на живо нашите срещу Манчестър Сити при победата с негов гол с глава 1:0. Пипа топката като човек с много сериозен технически арсенал и талант, а учудващо нещо все не му се получаваше, все нещо се крие, изчезва, няма го...Бледо, неубедително, недостатъчно, дори да забучваше по някой гол. Сега Джорджиньо е друг човек. Авангард, деен, напорист, солиден, инвентор, жилав, борбен. Уау! Доказа го и вчера с играта си. Явно този феноменален принос срещу Барцилона отключи сандъчето със съкровища, които кротко са си чакали. Дивя се как се бори, финтира, устоява на какви ли не гадни прийоми, но оцелява и повежда нанякъде играта в наша полза. Наистина невъзпят герой, когото за нищо на света не сменям за никого. Дори головете му срещу Барселона му гарантират статут на легенда, но не мисля, че той ще лежи на тези лаври и тепърва трябва да очакваме най-доброто от него. Ето с такива като Джорджиньо Вайналдум се гради солиден отбор. Частта, която пасва точно, където и е мястото. Клоп знае това отлично...
  22. Малко веселба със Стиви и Крауч... Много важен момент...Стиви се опита да бъде любезен относно Евъртън и Юнайтед, нооооооо... :sarcastic: :997: https://www.facebook...37256439770984/
  23. Не е нужно да се говори много за Торес. Достатъчно е да се види гол като този... https://www.youtube....h?v=03i4NTA2ep4 Както и 81-те гола, които вкара за великия ни отбор, за да си наясно каква класа сме имали... "It is Toorress and he scores!" Обикновено това бяха въгласите на коментаторите, които и сега ме карат да настръхвам..Да, когато топката по това време беше в него, магията се случваше. Фантастични голове от невъобразими ситуации и ъгли. Със Стив бяха несъмнено велик тандем! Един феномeнален, харизматичен, мощен, техничен и безпощаден централен нападател изигра най-върховните мачове в кариерата си за нас! Обичам това момче, харесвам го като футболист и никога това, което се случи, не може да ме накара да го мразя. Може би един от най-любимите ми футболисти носили ливърбърда на гърдите си някога. Имахме голов хищник, който ни караше да знаем, че и най-закучения мач има изход, щом той е на терена. Завършен футболен продукт, който за съжаление взе сакрално решение за край на кариерата си, която не мога да не се съглася до голяма степен завърши след сезоните му при нас... Независимо, че спечели къде що има и има пребогатo Си Ви, грешните решения доведоха фантастичния му талант да бъде вкарван в черни пътища. Това е животът! С каквото и да се занимава отсега натaтък му пожелавам пълен успех! Thank you for the incredible moments, El Nino!
  24. Репортер: Деян Ловрен, не мислите ли, че е време да кажете "довиждане" на Ливърпул? Деян: Защо? Те ще ходят някъде ли?! :sarcastic: https://www.facebook...?type=3
×
×
  • Create New...