David

Изгледах стотици видео материали. Видях сълзите на Юрген, видях детската радост на играчите. Видях зрялото тържество на плеядата легенди като Кени, Томпсън, Сунес, донесли епохални успехи на този велик клуб. Както и на по-младите, допринесли за историята на Ливърпул. Постоянно настръхвам... Е, добре де, поплаках си... Видях спонатанното FUCK YOU, CORONA WHATEVER!!! от така наречените обикновени хора, които се изправиха срещу всичко, което статуковото определя и показха колко много обичат този феноменален отбор, събирайки се около Анфийлд и по улиците на Ливърпул, за да засвидетелстват гордостта си от любимците ни... Това без никакво съмнение не е само футбол! Това наистина е религия, съзаклятие, магия. Само целунатите свише влизат в това общество. Не дръзвам да кажа секта, защото колкото и да сме различни по каквито и да се сетим показатели, ни свързва огромната, необяснима вселенска любов и почит към този неподражаем тим. Това не ми се връзва със секта... Живея в някакво състояние на полутранс, което не може да не ме кара да не изпитвам гордост и неописуема радост, същевремено съм като на ксанакс. Леко мъгливо. Тази ненормалана обстановка те кара да се чудиш, това случва ли се или е някакво будно сънуване... ЧЕСТИТА ТИТЛА, момичета и момчета! Няма да използвам думи като доживяхме и прочее. Ще кажа, логичното се случи. Някои неща в този свят са осъдени да творят история и да остават в същата тази история. Колкото и да е кален, неравен и трънлив пътят, Ливърпул винаги е намирал начин да стигне до целта. Този път отне малко по-дълго време, за да изпитаме тази дълбинна тръпка на гордост, удовлетвореност и законно самочувствие, че принадлежим към тази абнормална феерия, зачената в Мърсисайд от архитектите, всички знаем имената им. Колкото и налудничаво да звучи, изпитанията се изпращат отгоре и лошите моменти са за тест на характера. Няма такъв отбор, харизма, случване, задружност и непреходност като Ливърпул! Няма! Има успели клубове, има богати клубове, има уонаби клубове. Нашият Ливърпул е законодател и е един! Без дубликат! Някои по -стари като мен помнят това онова и от по-стари времена, някои по-млади изпитват за първи път тази изключителна тръпка да видят любимия си отбор ШАМПИОН на най-силното първенство в света. Това не се забравя лесно и остава в съзнанието ти, докато си жив. Аз нямам абсолютно ясен спомен как точно се влюбих в Ливърпул преди около 45 години, но със сигурност помня легендарни фигури от 70 те, 80 те и нагоре. То просто се случи, казах си. Ама, че отбор! Уаууу!!! Усетих магията, която ме залепи като магнит и останалото е история... С цялата честност, от един момент насам не най-винаги най-леката за понасяне, но любовта е и изпитание. Затова много често апелирам да бъдем толерантни, разбиращи, прощаващи. Да бъдем истински съпортъри...Това ни отличава от огормна част от феновеете на много други отбори. NO MATTER WHAT I WILL SUPPORT YOU!!! Крайно много се радвам, че въпреки лъкатушенията в настроенията огормна част от вас тайно в себе си вярваха, повярваха, че всичко е възможно, когато обичаш и подкрепяш безрезервно. Без АКО, ОБАЧЕ И НО... Случи се! Чудото се случи! Чакането свърши. Време за отваряне на кой къде какво има класно и по вкуса му. Огормен товар се смъкна от гърбовете ни. Диша се леко, гордо и с пълни гърди. Като казах, че чудото се случи...Не мога, няма как, не искам да пропусна да изкажа тоталната си благодарност, вяра и възхищение към човека от Черната гора известен като Юрген Норберт Клоп... Ще бъда откровен. Преди много време някой беше казал, че си мечтае някой си Юрген Клоп да дойде в Ливърпул. Да, бил дивак, ексцентрик. ама бил хел оф а мениджър. Юрген, ху...Някакъв луд подскача там и криви уста, хм...Ама по принцип лудичките ми импонират. Както китайците казват "Внимавай какво си пожелаваш"... Отдавна вече знам кой е Юрген Клоп. Отдавна знам, че няма друг човек, който беше в състояние да рестартира заспалия колос и да върне точния ген код в клетките на легендата... Без да преувеличавам дължим 90% от сюрреалистичната приказка, която изживяваме именно на Юрген. Първо, изключително човешко същество. Начетен, фин, състрадателен, Педагог, психолог. Феноманален футболен нърд и последователен мениджър. Не се интересува от никого. Следва свои правила в играта, в живота, във всичко. Дойде, каза, постигна. A man of his word! Всички вече са наясно, че няма как този гига успех да бъде просто късмет, случайност, подредба на звездите и минаване между капките. Юрген Клоп върна институцията Ливърпул на мястото и. Някъде далече над върха! Твърдо съм за статуя на този велик германец! Никой не иска скромното му мнение. Естествено, че ще откаже, но кой го пита! Има място до патрирасите Шенкли, Пейсли и Фейгън. Разбира се, разбира се....Клоп не е всичко. Само, че той подбра асасин комндата си. Той сглоби дедли пъзела, който със сигурност ще предизвиква безсъние у противниците. Имах една приятелка, която казваше "Моят зет както вземе да сглобява мебел, вечно му остава някоя излишна дъска... Да имаш ингредиентите и да знаеш какво да правиш с тях... Безспорно нашите любими играчи са си класа, та класа. Но главното и основното е, че са сглобени като отряд наемни убийци и никой не стърчи досадно. Това несъмнено е сериозен лост към феноменалните успехи в последните две години и нещо. Няма смисъл да се спирам на всеки и да казвам имена по същата тази причина. Всички знаем кой, как, с какво е допринесъл великия Ливърпул да стане отново доминант. Фил Томпсън го каза просто и ясно " Тези момчета дори не осъзнават, че със спечелването на тази титла спечилиха безсмъртието си. Оттук нататък, всеки, който иска да печели трофеи ще трябва да преодолее Ливърпул!" Шапки долу за момчетата и Клоп! Благодаря Ви от дъното на душата си! Обичайте клуба, момичета и момчета и никога не се съмнявайте в Клоп, нито за секунда! Наздраве! Празнувайте юнашката! LONG LIVE LIVERPOOL!!!

Дивок Ориги ми е много симпатичен. Съгласен съм с Allornothing, че за негово добро най-добре е да бъде продаден. Твърде млад е, за да чака последно десет и чат-пат да вкарва по някой гол. Аз не мисля, че той е лимитиран футболист, просто няама възможността да играе където пасва най-добре и не може да набере скорост така да се каже. Ни най-малко не го защитавам, нито се упражнявам в адвокатура. Снажен пич, достатъчно гъвкав и повратлив за височината си. Умее да гардира топката добре. Не може и не му е нужно да бъде Коутиньо. За всеки мислещ различно от Клоп присъствието му на крилото е енигма, но Юрген има някакви конкретни идеи за това и няма как да се промени. Факт е, че той вкарваше голове и от подобна позиция. Дали ще си тръгне или не ще решат и той и Клоп. Ако не друго, поне не е ваза от колекцията на династията Мин. Не бива да се кахърим, просто може би изпълни мисията си в Ливърпул, помогна за епохални успехи. Ще остане завинаги в историята на клуба с фантастичния си принос.

Ни най-малко не съм специалист по бокс. Като всеки фен на спорта хвърлям по едно око на разни спортове като тенис, лека атлетика, колоездене, баскетбол, волейбол. Като всеки човек имам пристрастия и антипатии. За този реванш с все сили стисках палци за Циганския крал. Не защото е много куул да се асоциираш с мангалите, но някак си в този човек има нещо, което ми импонира като персона. Да, палячо е в обличане, поведение, приказки. Масите обаче това искат. Изгледах три серии за Тайсън Фюри по английската Ай Ти Ви. Този човек е роден три месеца по-рано и се е събирал в шепата на баща си Джон, който е знаел, че ако оцелее ще бъде бъдещ огромен шампион. Нещо, което се оформя да не е далече от истината. За днешния мач нямаше как да си причиня подобно мъчение да стана в 5 английско време, но и насън стисках палци за Джипси кинг. Бях убеден какво ще прочета като се събудя! Изгледах седемте рунда сбито и конкретно. Без излишните, ала световната федерация циркове. Доста си го е напердашил Фюри товрения м-р Нокаут. След четвъртия рунд трудно запазваше равновесие. Много умно решение от страна на щаба му да хвърлят хавлията. Този човек, Тайсън Фюри е диагностициран с биполярно разтройство, с нонстоп суицидни мисли. Пълна лудница, но лудите по принцип са тези, които постигат големи неща. Интелектът има твърде много защитни механизми, за да тръгне срещу всичко и всички и да постигне това, което иска. Той обаче няма такива спирачки и върви като напук на всякаква логика и закономерности. Как да не му се кефиш... Уайлдър е надарен от Господ със стоманен десен юмрук, но това е всичко. Ако не успее да нокаутира съперника си свършва курса. Дори Майк Тайсън, на когото както всички знаем е кръстен Фюри, казва, че за човек с неговите габарити се движи много леко, танцово и кадърно по ринга... И двамата опоненти са много далече от изваяната, атлетска форма на Антъни(чийто фен съм, защото просто го харесвам като пичага и боксьор), но имаха своите си аргументи за миналия вече двубой. По принцип в моите разбирания един спортист трябва да бъде атлет. Явно обаче, че в бокса това каква физическа форма имаш не важи много. Между другото някой нарече Уайлдър културист. Всъщност той е една изпилена шпинга с много силна дясна ръка. Изглежда атлетичен до кръста, но краката му са като клечки за коктейлни хапки...Въобще за ръста си няма нужната маса. Само вметвам. "Лудият" Фюри явно не е толкова луд и много правилно е разчел крачките си, анализирал е слабостите си и е направил правилните проемни, като смяна на треньора си например. Тайсън Фюри върви напред, защото притежава силата на хората, които не се страхуват от нищо, адски набожен е и истински вярва в сюприйм силите. Освен това е благороден пич. Адски ме впечатли, когато в био документарито му предложиха два живи омара в един ресторант в Марбея, като го питаха как да му ги приготвят. Били се казвали Роналдо и Меси. Той ги попита кротко колко струват. Плати им 200 евра и ги накара да ги хвърлят в морето... След всички неща, които се случват даже не ми се коментират глупости от типа за Кубрат Пулев, само защото сме българи... Пак някой ще има железа в ръкавиците, когато играе срещу него... Колкото и голям фен да съм на Джошуа, ако не качи килограми и не стане агресивен, няма как да стои на трона. А иначе съвременният спорт е една голяма рекламна витрина и нищо друго. Който търси големи, ама наистина големи спортисти (като Тайсън и Кличко например), живее в много, много стари времена. Уви!

Аз съм от... хайде не хейтърите му в никакъв случай, но да кажем убеден в лимитираните му възможности и вбесен от ненужната плахост, която показваше години наред в Ливърпул. Това ме караше да нервнича и да не разбирам как все още този човек му беше позволено да носи капитанската лента на този отбор- институция. Някак беше доста странно. Коментари от сорта, щом еди кой си му гласува доверие и оцелява при толкова много треньори, значи има нещо в него не ми вършеха грам услуга. За мен като фен беше, е и ще бъде важно, ако виждам играч на терена с ливърбърд на гърдите да стои солидно и посветено. Дълги години наред Джордън беше всичко друго, но не и това, което очаквам от футболист на Ливърпул, камо ли капитан. Още повече след знаете кой и кои носили армабанда. Отгоре на всичко виждахме как той повече се вълнуваше дали бретонът му е в абсолютно добро състояние, отколкото какво прави на терена. Основният му принос беше да крещи и ръкомаха на съдиите, като някое детенце което удря с юмрук брадичката си, заканвайки се някой батко, само че от балкона на шестия етаж... На фона на нищожния му принос, всичко това изглеждаше гротескно, нелепо и несъстоятелно. След идването на Ван Дайк и виждайки какъв импакт прави исполинът, направо ми се ревеше от неправдата...НО... О,чудо! Стана като че ли някаква подмяна на самоличността на Борн, пардон Хендерсън и от един период насам виждаме една персона, която няма почти нищо общо с онзи Хендерсън. Борбен, активен, пасове на дистанция по конец, въвлчен сериозно в правенето на играта, надъхва колегите си по онзи заразителен начин, който кара другите да те следват и да се подчиняват на наставленията ти. Без грам оттенък на иронична усмивка. Ето и вчера неговият пас беше фундаментален, за да изкъртим трите точки. Аз лично никога няма да си обясня неговата скованост, когато се наложи да финтира един на един, защото сме виждали ранни негови видеоматериали, където той показва никаk нелоши неща с топката. Ще си остане пълна загадка за мен лично защо не показва това към ден днешен, но влиянието, което той има в момента в отбора е осезателно, важно и напълно заслужава лентата! Сравненията с Джерард са ненужни и нелепи. За запълване на обувки е твърде грандоманско да говорим, но Джордън вече е един достоен капитан на велик отбор! Аз лично си посипвам главата с пепел за неверието, подценяването и един вагон псувни, които е отнесъл, когато съм насаме с телевизора. Jordan, deeply sorry mate!

Предполагам всички сте гледали как една нищо и никава безлична каквида се превръща в крайно красива и отваряща зениците пеперуда. Е това се случи с м-р Смайл, известен повече като Джини. Този приветлив младеж претърпя тотална и удивителна трансформация в последните месеци. След епохалния мач с Барселона той навлезе в качествено нов етап в кариерата си при нас и въобще. Вайналдум беше много странен феномен. Лично се убедих, когато гледах на живо нашите срещу Манчестър Сити при победата с негов гол с глава 1:0. Пипа топката като човек с много сериозен технически арсенал и талант, а учудващо нещо все не му се получаваше, все нещо се крие, изчезва, няма го...Бледо, неубедително, недостатъчно, дори да забучваше по някой гол. Сега Джорджиньо е друг човек. Авангард, деен, напорист, солиден, инвентор, жилав, борбен. Уау! Доказа го и вчера с играта си. Явно този феноменален принос срещу Барцилона отключи сандъчето със съкровища, които кротко са си чакали. Дивя се как се бори, финтира, устоява на какви ли не гадни прийоми, но оцелява и повежда нанякъде играта в наша полза. Наистина невъзпят герой, когото за нищо на света не сменям за никого. Дори головете му срещу Барселона му гарантират статут на легенда, но не мисля, че той ще лежи на тези лаври и тепърва трябва да очакваме най-доброто от него. Ето с такива като Джорджиньо Вайналдум се гради солиден отбор. Частта, която пасва точно, където и е мястото. Клоп знае това отлично...

Понеже имам наблюдение от първа ръка споделям нещо, което няма много общо със Садио конкретно, но е като една нагледна картина на това, какво представлява живота на една огромна част от африканците. Особено в някои от тези държави. Ние дори не можем да си го представим и само си въобразяваме, че сме последна дупка на кавала, изостанали, бедни и какви ли още не несъстоятелни неща. Та при мен работи един страхотен симпатяга и човек, когото много харесвам и ценя. Той е африканец от Гана. Едно към едно историите несамо на Мане, а и много други таланти идващи от континента Африка. Парцалени топки, скъсани обувки, липса на пари, блеснали очи, ако видят истинска топка и обувки... Съответно не на всеки му проработва някак си късмета. Някои пробиват, някои не. Като моят ганайски приятел, а по неговите думи си е бил сериозен талант. Както обаче понякога се случва в живота невсичко става като по филмите. Той казва аз имам талант, но не успях да го развия, защото бяхме крайно бедни, но искам моят син да стигне колкото може по-високо във футбола. Садио Мане е неговия идол и си мечтае синът му да се приближи до неговите постижения. Здравата основа е сложена. Момчето учи А и Б в школата на Уест Хам,( която хич не е лошава), нищо, че моят човек си е наш човек, черен скаузър :60: . Пожелавам му от сърце да да осъществи мечтата си и да види сина си успял като Садио Мане. Това малко сайдкикче беше посветено именно на невероятния футболист и човек, Садио Мане! Понякога може би оставаме заслепени и недооценяваме приноса на Мане за успехите на колосалния ни отбор...А той е огромен! Той притежава едно много важно и различно качество. Не се огъва пред наглед отчайващи ситуации и се бори до последна капка кръв, образно казано. Такива хора решават най-трудните задачи, поемат отговорност и не им пука от никого и нищо. Водят битката и толкова. Същото това го притежава и Луис Суарез, когото вече никак не обичам след антиките му срещу нас, но е факт. Това може би си е вродено, а може би трудния и озъбен живот го формира. Когато знаеш, че трябва да се бориш за всяка минута от вдишванията си. Нека това да е началото на многото големи награди, които безспорно и неминуемо Садио Мане ще спечели! Писах дългичко, но Садио заслужава всяка буква посветена на него! Аллах да му дава здраве, за да ни радва дълги години и да прави същите благородни неща за родното си място и несамо!

:sarcastic: :60: :sarcastic: https://www.facebook...?type=3

Радвам се за Милнър! Имам чувството, че цял живот е играл само за нас. Някак се вписа леко, ненатрапливо и за дълго в Ливърпул. Аз имам странното усещане, че този човек може да играе поне до 45. Супер дисциплиниран, посветен и войник на когото може да се разчита във всяка една минута. Незаслужено недооценяван, подиграван открито понякога. Един пич, който няма аурата на Ван Дайк и техниката на Фирмино, но има едно огромно сърце на солджър, който не знае назад. Всъщност е един поливалентен футболист, чиято порода е на изчезване. Може да играе каквото е необходимо. Има ли по-хладнокръвен и уверен дузпаджия в отбора-не! Когато има нужда от стабилност, сигурност и някой, който да ти вдъхне спокойствие в гаден момент-Джеймс е насреща... Какво повече да искаме, а може би още един екстеншън на договора след това...

Малко веселба със Стиви и Крауч... Много важен момент...Стиви се опита да бъде любезен относно Евъртън и Юнайтед, нооооооо... :sarcastic: :997: https://www.facebook...37256439770984/

Не е нужно да се говори много за Торес. Достатъчно е да се види гол като този... https://www.youtube....h?v=03i4NTA2ep4 Както и 81-те гола, които вкара за великия ни отбор, за да си наясно каква класа сме имали... "It is Toorress and he scores!" Обикновено това бяха въгласите на коментаторите, които и сега ме карат да настръхвам..Да, когато топката по това време беше в него, магията се случваше. Фантастични голове от невъобразими ситуации и ъгли. Със Стив бяха несъмнено велик тандем! Един феномeнален, харизматичен, мощен, техничен и безпощаден централен нападател изигра най-върховните мачове в кариерата си за нас! Обичам това момче, харесвам го като футболист и никога това, което се случи, не може да ме накара да го мразя. Може би един от най-любимите ми футболисти носили ливърбърда на гърдите си някога. Имахме голов хищник, който ни караше да знаем, че и най-закучения мач има изход, щом той е на терена. Завършен футболен продукт, който за съжаление взе сакрално решение за край на кариерата си, която не мога да не се съглася до голяма степен завърши след сезоните му при нас... Независимо, че спечели къде що има и има пребогатo Си Ви, грешните решения доведоха фантастичния му талант да бъде вкарван в черни пътища. Това е животът! С каквото и да се занимава отсега натaтък му пожелавам пълен успех! Thank you for the incredible moments, El Nino!

Репортер: Деян Ловрен, не мислите ли, че е време да кажете "довиждане" на Ливърпул? Деян: Защо? Те ще ходят някъде ли?! :sarcastic: https://www.facebook...?type=3

Никога не съм имал резерви към таланта на Стъридж и винаги съм имал такива към отношението му към нещата, НО! Така се сбогуват пичовете, пък дори да има щипка поза. Важното е, че и той остава ливърпулец до гроб. Не се съмнявам. Талантлив пич с лоша генетика и слаб ангел! :yes: Успех, Дани, където ида отидеш! Не забравяй клуба който те презентира за голямата игра! https://www.liverpoo...XvYHLxFIHASmvrI

Не съм специалист по бокс, поне не тесен и отблизо следящ спорта, но говорих с мой приятел занимавал се много сериозно с бокс и познава лично Антъни. Неговото мнение е, че мача намирисва и че незабавно трябва да смени целия си екип Джошуа. Неговите думи бяха, че Ей Джей е много свястно момче, но слуша съветите на алчни мениджъри, както страдаи от некоментентността на треньорския и възстановителен екип. Мнението на Колин, че парите много сериозно са замъглили фокуса му. Според него е направил поне 30 ина милиона паундс дотук, което си е сериозмо имане с оглед бекграунда му и малко губи фокуса на нещата. Би следвало буквално сега да изчезне от медийното внимание и де факто и да тренира в отшелничество и дори да потърси съветите по конкретни техники от маршъл артс гурута. Не в посока бой, а медитация, съсредоточване. Контрол дори на жизнените функции, за да даде максимума от себе си и да измие това петно от името си. Предавам нередактирано мнение от човек доста навътре в тематиката и конкретно Джошуа. Аз лично много харесвам Антъни, независимо, че детронира любимеца ми Кличко. Нищо не трае вечно на тази земя. Уви! Желая му пълна реабилитация и нови успехи!

Стивън Джерард! Класа! https://www.facebook.com/slashfootballuk/videos/624447411353036/

:sarcastic: :sarcastic: :sarcastic: :sarcastic: :sarcastic: :sarcastic: :997: https://www.facebook...?type=3

На завидните 38 г. Йоси Бенаюн е решил да каже чао на кариерата с като играч. Беше хилавичък, но доста сериозен техничар. Къде да имахме разни такива като него от по-задните редове... На първо мислене ми е в главата онзи хедър срещу Реал в Мадрид, с който и победихме тогава. Симпатичен играч, но всичко има край... http://www.lfcclick....ycmfT73OtO0AL84 Някои сладки моменти от криерата му при нас.

:60: :sarcastic: https://www.facebook...?type=3

Wow! Я го вижте нашия... https://www.facebook.com/OhMyGoal.KeliNetwork/videos/572381529894119/UzpfSTUyMzAxMjQ4Nzg4NTMzNjoxMDY3MDUyMjA2ODE0Njky/

Снощи изгледах Make us dream. Трябва да кажа, че филмът беше направен много по-сериозно и въздействащо от този за Кени. Кралят заслужаваше много по-цветно и и бляскаво представяне, мое мнение. Но това само като сравнение. За някои от по-младите Принцът-крал е Джерарад, така че всичко е наред. Ето пак настърхвам. Настръхвах, просълзявах се, изправях се на нокти особено в частта от Истанбул. Преживявах всичко, сякаш нещо може да се промени... Осъзнах каква огромна фигура е бил за нас Стивън. Колко комплексно надарено от Бог момче беше и е, колко важен бешe във всички смисли. Колко вяра, надежда, увереност вдъхваше в съотборниците си, във всички нас. Карал ни е да се чувстваме на върха на света като привърженици на най-великия клуб на света, когато той ни водеше към победи. Осъзнах за пореден път, че такива спортисти и футболисти в частност не се раждат всеки ден. Изключителна фигура, силен характер, роден лидер и победител. Да, той не успя да спечели в кариерата си онази с панделките, но всеки има своя път, възходи и падения. Бях забравил тези брожения, паления на фланелки, кълнежи от неблагодарните фенове, около сагата с преминаването му в Челси. В крайна сметка любовта закодирана в гените му, мъдрите думи от баща му оставиха скаузърското момче в неговата люлка, в клуба на сърцето му. "Главата ти казва да отидеш, но сърцето ти е скаузърско, ти принадлежиш на този клуб и град! Все пак решението е твое..." Думите на баща му, които явно са вкарали нужната инжекция със скаузърски серум. Колко са футболистите, които биха се вдигнали след ужасната контузия, усложнена с инфекция в таза?! Само истински силен характер и посветен на казузата на любимия си отбор човек може да направи това. Никой, никога не бива да си позволява лоша дума за този невероятен боец, лидер, прекрасен футболист А някои си позволяваха да подлагат на съмнение таланта му, констатираха, че няма сила в краката си... Някак кратичка и неблагодарна ми идваше по това време фенската памет. Крайно нечестно и незаслужено към човека носил ни толкова радости със запазената марка скриймъри във важни моменти. Точно, когато всичко изглежда загубено, когато всички са увесили носове. Затова големите са големи, а Стиви без съмнение е от феноменалните футболисти на нашето време! Много искам Върджил Ван Дайк да стъпи в обувките му. Единствения, когото виждам с подобен профил на лидер, капитан и футболист, независимо в разликата в позициите на терена. Велик клуб трябва да бъде воден от велик лидер. Ще направя една препратка към колективното мислене и какви думи се използват. " Не бива да позволяваме на това нещо да ни се изплъзне..." Помним тези съдбовни думи на Стиви. Уви, неговото подхлъзване по зла ирония беше началото на края на мечтата тогава... Затова много трябва да внимаваме със заканите, предварителните празнувания, ненужните самочувствия и подигравки. Всичко отеква във Вселената, там някъде и се връща в много изкривен вид понякога... Не бива да го забравяме. От сърце пожелавам на Стивън да постигне големи успехи като треньор, дори да засенчи тези като футболист! Защо не начело на Ливърпул един ден. Той принадлежи на футбола, на Ливърпул, на любимия ни клуб!

Звъня на един колега и приятел албанец(фен на Ювентус, но уважаващ Ливърпул) да споделим мисли около дербито и му казвам, добре заби твоят брат по гени,(че той все ми подчертава, че е косовар Шакири) и той казва" Пич за мен Вие сте шaмпиони. Да, не го обичам Шакири по ред причини, ама яко го заби на Юнайтед. Харесва ми да Ви гледам, макар, че никога няма да забравя като ни бихте на Анфийлд и аз пътувах до Ливърпул да гледам мача..." Та, аз си знаех, че това квадратно бичме ще ни е топ коз и златна резервa/титуляр. Той просто играеше втора цигулка, а има талант и ето, че изгрява. Той има едно ценно качество, което имат и Алисън и Върджил, абсолютни завеси. Забравят какво е било преди една минута и пердашат напред със самочувствие и можене. Затова мисля, че ако някои от тези, които си мислят, че са абонирани за фърст тийм не дават това, което се очаква, като нищо ще гледат напереното петле вместо себе си в първите 11! Well done bull boy!!! :sarcastic: :D :sarcastic:

В началото Джорджиньо адски ме нервираше с пасивността си и тези ала Дейвид Коърфийлд номера. Не можеш да го намериш с телескопа Хабъл. Направо си ми беше втори Хендерсън. Уж нещо се мотка, а полза от присъствието му на терена зироу. Казвах си, абе иска време, не бива да бъде отписван с лека ръка...Дългичко продължи адаптацията му, но мисля, че вече е коренно различен играч и си е баш на мястото. Не е някакво леке, което си въобразява, че футболът започва от него и всичко се върти около него. Лек характер, бори се доста в огромна част от времето. Голяма роля в реабилитирането му(в очите ми) изгигра, че го видях на живо с Ман Сити, когато вкара и единствения гол с глава и игра много добре. На загрявката пипаше топката като човек, който има сериозен технически арсенал. Тоест кривите му, безплодни изяви не са били от липса на талант, а е било нужно да се адаптира. Умее да пази топката много добре, като му тръгнат финтовете доволно преминава играчи, а като полудее показва и завидна скорост. Нужни са такива бойци с универсални функции на този отбор. Не може всички да са топ техничари и мега звезди в един тим. Кой ще стои пейка тогава.... Той и не е мрънкач, учи се момчето и иска да бъде полезен. Клоп го харесва. Все повече ще си намира мястото. Нужно е да поработи по силата на удара си, както и завършването на атаките, когато може. Мотае се ненужно понякога, когато може да стреля или изплюва топката някъде си със слаб или хипер неточен удар.

Престъпление би било да не му се предложи договор! Джеймс е стоманен войник, който наистина влага всичко от себе си, дори, когато не е на себе си! Човек, който винаги ще се нагърби с отговорности в тягостни моменти. Липсваха ни такива и сега вече ги имаме в негово лице и на Върджил... Хладнокръвен изпълнител на дузпи, борец, съвсем прилично плете топката. Не споделям мнението на латинообсебени фенове, че е английски дървообработващ елемент. Клоп трябва да вкара целия си вербален капацитет и да го убеди да не се поддава на чийзи залитания. Да, роден клуб и прочее, но WE NEED YOU, MILLIE!!! Stay, please! Keep writing a history with the greatest club in the world!

Много атлетичен, много подготвен физически е Антъни! Заслужено спечели. Той си призна, че е чакал Поветкин да фалира физически. Иначе руснакът лошо го нацепи няколко пъти в началото в носа и прочее, нооо... Дуумс дей дойде!!! Не съм кой знае какъв бесен фен на бокса, но Антъни Джошуа е всичко, което трябва да бъде един хеви уейт шампион. Харизматичен, здрав, висок. Страшен рекламен продукт. Той сам призна, че се учи с всеки ден и мач. "Дори моите идоли са губили мачове, така че е редно да следвам стъпките им и да избягвам грешките им!" Ако не се главозамае и понижи форма и подготовка ще задмине сиянието на братята Кличко,които си бяха колоси и признавам също много харесвам и уважавам. Обаче всяко нещо с времето си. Няма как на 42 г. в каквато и да си форма да се биеш с млад и стоманен пич... П.С. Иначе Антъни има върху какво да работи. Малко повечко работа в движението и с крака и тяло. Разбирам, че не е 48 кила, но има какво да се желае...За да стане наистина недостижим за опонентите си.

https://www.facebook.com/FirminoLFC1/photos/a.112520432419855/721835958154963/?type=3&theater :sarcastic: :60:

Клоп го каза, че не може да не вземеш футболист като Шакири, когато е достъпен на подобна цена. Склонен съм да се съглася с треньора ни...