"Когато отидох на проби, имаше един мъж, който ме гледаше така, сякаш съм на грешното място. Попита ме: "Тук си за проби ли?", а аз му отговорих "Да".
"С тези бутонки ли? Погледни ги! Как можеш да си помислиш, че ще играеш с тях", каза ми той.
Наистина бяха ужасни, стари и изпокъсани.
След това добави: "А тези гети? Нямаш ли гети за футбол?"
Отговорих му, че съм с най-добрите дрехи и обувки, с които разполагам и че искам единствено да играя и да покажа качествата си.
Когато стъпих на терена, трябваше да видите изненадата, изписана на лицето му. Дойде и ми каза: "Взимам те веднага! Ще играеш за моя отбор".
Страдах от глад, преодолях много тежки времена и играх бос. Не съм ходил и на училище. Не знам какво е забавление и никога не съм ходил на купон, защото знам, че ако не давам всичко от себе си, никога няма да се справям добре на терена и няма да постигна целите си".
/Садио Мане/