AllorNothing

Взехме бронза в крайна сметка, което си е успех. Победихме сребия с 3:2. Това е второ поред поколение с медал от голямо първенство, след сребърният от миналата година на световното на предният набор. Интересното е, че сега отново семейство Николови се връща с медал, защото Симеон Николов беше в състава на юношите. Играе като разпределител, висок е 2 метра вече и можем много големи надежди да възложим и на него. С брат му могат да са основа за големи неща.

Ха, оказа се че е с друг час. Водят ни с два гейма, а е 16 часа. Жалко.

Да. Ето тук: Ако нещо стане с линка, във фейсбук страницата на федерацията по волейбол слагат линк към сайта на грузинската федерация по волейбол, която организира и излъчва първенството.

Днес юношите ни до 18 години играят 1/2 финал на европейското с Франция. До момента в групите бихме Полша и още 3 отбора, и нелепо изпуснахме Италия, която ни победи с 3:2 гейма. Мачът е от 16:00.

Дам. Тук бие дори Матей Казийски. Директно преди да навърши 19 години, отива в най-силното първенство, в най-силният отбор там. При това го взимат за основен играч. Матей излезе на 21 мисля в чужбина. Има доста бъдеще волейбола ни. Намерим ли достоен заместник на Цецо Соколов, то след време можем пак да спорим за медалите на всяко първенство. От това, което видях от нашите в лигата на нациите, е истинска грехота, ако Мартин Атанасов и Слави Гоцев не играят в топ отбори идната година. Страхотна класа и двамата. На първите две места са съответно на посрещане и блок. За световното тази година със завръщането на Цецо, можем да хвърлим някоя бомба. Що не.

Гледах на живо мачовете на всички отбори, които бяха тук и според мен изобщо не трябва да имаме претенции към нашите момчета. Та те бразилците бяха с кажи-речи всичко най-добро, а ние срещу тях играхме практически с нашият Б отбор. Нямаше ни ги двамата титулярни центрове, няма го Скримов, няма го Соколов, Сеганов и той се контузи, за капак и Алекс Николов получи контузия. И въпреки това не стояха зле. В предните мачове пък, липсата на самочувствие според мен не достигне за да победим щатите, а срещу Австралия напрежението ги повали. Срещу Иран всичко беше добре. Този отбор е много млад обаче и трябва на спокойствие да се оставят да работят. Николов ще стане мега звезда, сигурен съм. Той може да дърпа отбора 15 години напред. Около него можем да изградим много солиден отбор, борещ се за медали дори. Либерото и диагонал ще са ключови позиции в този бъдещ отбор, защото след Соколов, поне за мен Парапунов и Карягин не отговарят на амбициите, които бихме имали. Колкото до другите отбори, поляците отново са машини. За мен те и Франция са най-класните отбори в света. Дружина полская сега са изкарали някакъв Семенюк, удоволствие беше да го гледам.

Алекс Николов прави феноменални неща в атака. Много ми е трудно да си спомня Матей Казийски на тези години, но по отношение на атаката според мен Николов дори го превъзхожда. По отношение на сервис и посрещане изостава, но цялостната му игра на тези години е на супер ниво. Имаме бъдеще в този спорт в следващите поне 15 години и то доста обещаващо такова.

Аз съм на същото мнение. Алекс Николов е невероятен играч още на тази възраст и ще дърпа отбора много дълго време. Имаме много силни млади играчи в момента. И за пръв път от години не им изпускам мач. Гледах им всички среднощни до момента, сега ще отида и в Армеец да ги подкрепя. Вижда се живец вече. Нищо че губят, потенциал има. Алекс Николов, Аспарух Аспарухов, Карягин, Алекс Грозданов, Георги Татаров, Владо Гърков, има и други по-млади момчета наистина със сериозни заявки.

Признавам, много добро от матрьошките. Спартак Москва се подигра брутално с германския хегемон Байерн Мюнхен, а причината беше офертата на баварците за звездата на Ливърпул. Твърди се, че баварците са предложили 30 млн. евро за сенегалеца, като 7 от тях зависят от това дали Байерн ще триумфира в Шампионската лига и дали Мане ще спечели „Златната топка”. Това даде повод на московския клуб да се изгаври с баварците в социалните мрежи. От Спартак публикуваха в социалните мрежи измислено писмо, „получено” от Байерн. В него от „Алианц Арена” предлагат 1000 евро за един от асовете на отбора Александър Соболев. В офертата са включени и бонуси – 10 млн. евро, ако Байерн спечели Евровизия, 15 млн. евро,ако Манчестър Юнайтед спечели трофей, както и 20 млн. евро, ако Лионел Меси премине в Реал Мадрид.

5-то злато за България. Христо Христов малко на магия го взе, но може би контузията която имаше преди първенството е повлияла, защото в сравнение с миналото европейско, вдигна с 20-на кг по-малко. Но, златото си е злато. 8 медала от първенството, все от мъжете. Ако стегнем и жените, с двойна разлика по медали ще ги бием останалите. България продължава да е най-успешната страна в Европа в този спорт, с вече над 410 медала. Категорично преди всички останали. В този ми живот, няма шанс да бъдем надминати. В борбата също все още сме номер едно в Европа, с над 440 медала. Тук вече Русия може да ни мине.

4-то злато от Европейското по вдигане на тежести и общо 7-ми медал до момента. Донесе го Дейвид Фишеров. Англичанин, който когато идва в България си променя фамилията от Фишер на Фишеров. Владее перфектен български и най-впечатляващото е, че след като стана шампион на чист български пред камерите каза - България над Всичко. Евала братче, напълни ми душата това момче. Насар стигна до среброто по-рано, но категорията за него е нова, а в нея потроши всички юношески рекорди. В бъдеще няма да може да бъде спрян и там. Току що навърши 18 все пак. Остава ни Христо Христов докрая на първенството. Медал почти сигурно ще спечели, да видим за титла ще има ли сили.

Така е. Велико съперничество е това. Може да се каже наистина и най-великото. Чудесно се получи, че имахме такова съперничество в ерата на най-великият спортист за всички времена. Shhhht. Quiet! Genius at work. И верно много жалко за Зверев. Какъв мач правеше само. 3 часа, а не бяха завършили сет 2.

Точно заради него е Герб направиха неща за спорта, не може да се отрече. Доста зали построиха и също толкова доста откраднаха от тях. Тази в Бургас е епичен случай.

Три категории на европейското по вдигане на тежести и само три златни медала и един бронз за нас. А тепърва идва детето чудо Насар. Като да не е зле. Върнаха ме 20 години назад когато така мачкахме. Е..далечко сме от 80-те, когато на едно световно от 10 категории, имаме нещо като 7 златни Други успехи, които трябва да се отбележат от последния месец. 3 медала от европейското по бокс за мъже. 1 бронзов по бокс от световното за жени. Сребро за великата Ивет от европейското по карате. Най-после пусне фвндък на украинката нашата. Това се казва подкрепа. Не изглеждат зле нещата и тези година в спорта. Най-после отлепихме и след 10-те медала от европейското по борба.

На мен един от любимите ми моменти свързани с него, е когато бихме Арсенал с 4-0 в първата година на Салах. Тогава за гола на Салах, който се откъсна сам срещу вратаря още от центъра, Мане не тичаше докрая за да му подаде Мо, а през цялото време тичаше точно пред Белейрин, за да не му даде шанс да стигне Салах. И до момента не мога изобщо във футбола да си спомня подобно нещо. Друг момент, който ми се е запаметил...водим с 5-0 на Уотфорд, последни минути на мача, тъч за нас и Мане гони топката и бърза да изпълни тъча все едно падаме в резултата. Естествено и комичните опити да имитира Фирмино с каратистите удари. Много спомени изплуваха. Тъжно ми става, но...това е част от нормалното развитие на всеки отбор.

Садио ще остане една от вечните легенди за клуба. Мисля, че тук няма две мнения по въпроса. Той даде най-добрите си години на нас. С основна роля за всички успехи, които постигнахме. По мои наблюдения той остава по-харесвания от феновете в сравнение със Салах, може би защото при него винаги го е имало онова лъвското, борбеността. Имал е много слаби периоди, по-слаби от тези на Салах, но когато ги е имал, винаги се хвърляше до последно. Аз освен с играта му за нас, винаги ще го запомня с изключителната скромност, която има. Невероятното желание да помага финансово на народа си, както и историята за малкия Садио, който е разполагал с един единствен чифт скъсани обувки, които е шил с тел, за да има с какво да играе. За съжаление след неуспехите ни последната седмица, идват и новините за напускането на двама от любимите ми футболисти в този отбор. И Ориги, и Мане ще липсват много. Толкова много години вече свикнахме с тях. Истината обаче е, че няма и нищо вечно. Тези раздели са неизбежни искаме ли да вървим напред. Сбогом Садио. Желая му всичко най-добро...

Садио е много слаб дузпаджия. Бях сигурен, че ще пропусне. Дори да не беше Менди на вратата. Не му се отдават дузпите, нищо че е вкарал няколко. То и баба ми да бие 20 дузпи, все ще вкара 5. От това, което съм видял от нашите като изпълнения, Фабиньо и чичи са най-надеждните. Салах естествено прибавям тук, но и задължително Трент и Диого Жота. Диого 3 дузпи би тази година. 2 на финалите и една срещу Лестър и 3-те бяха безкомпромисни. За мен той трябваше да е 5-ти изпълнител. Трент пък на 3-ти финал бие, и неговите са супер. Върдж и Коцето може би и в тях може да се вложи доста доверие. Както и Тиаго. Супер дузпа би и той. Ориги и Фирмата доста колебливо бият. За мен, ако пак в скоро време стигнем до дузпи (не знам как ще се живее, ако е на 28-ми) първите ни 5 трябва да са: Милнър, Фабиньо, Трент, Диого и Салах. Като, ако някой от тях не е на терена или се стигне до след 5-та дузпа....Върдж, Тиаго и Коцето. Мисля, че имаме поне 8 човека много стабилни изпълнители.

Хахахаха В Разград, ни моа. Божке, божке, кой е тоя умник взел това решение. Тамън имаше шанс да се понапълни националния срещу макетата, та да им тури всеки пожеланията си, тия го сложиха в Разград къде нема има никой. За жълти книжки са тия мозъци.

Това е може би най-звездният трансфер, който правят Сити. Холанд идва при тях като топ световна звезда вече. Не съм сигурен, че това можеше да се каже за Агуеро, Давид Силва или Де Бройне, когато ги взимаха през годините. Не можем обаче да сме сигурни, че с него ще са още по-силни. Не е автоматична гаранция. Жилетката едно време взе Ибрахимович в прайма му, но това не направи тогава Барселона още по-силен отбор. Даже може да се каже, че имаха отстъпление с него в състава.

Може би най-категорично спечелената титла, която съм виждал. Във всичките си мачове Рони разгроми противниците си. Заслужено вече без спорове е номер едно за всички времена. Според мен повратна точка в кариерата му беше срещата със Стив Питърс. Бръкна му в главата тогава този човек и промени нещо. Колкото цялостно за световното, не съм съгласен, че не е било интересно. Напротив. Имахме най-дългият фрейм в историята, 147, рекорд по сенчърита, беше си супер световно със супер шампион.

Човек, който излиза с песен, в която се пее... добрите стари момчета пиеха уиски и припяваха, "днес ще бъде денят, в който ще умра", не може да бъде победен. 150 милиона в касичката, непобеден до момента, и аз да бях, и аз се отказвах.

И аз съм от тези, които харесват възможно най-дългите фреймове. Там се вижда всичко. Надхитряне, много тактика и мисъл. А, ако може да се падат във вечерни сесии тези фреймове, е топ. Което ми напомня финала между Робъртсън и Дот през 2010-та, когато Асен Спиридонов си знаеше на къде отиват нещата и в ефир си каза как се е запасил с кило ягоди, банани, 2 кафета 3в1 и шоколад. В крайна сметка мачът свърши някъде към 3 часа наше време, без изобщо да се беше стигнало до максимума фреймове. На мен това световно и онова през 2008-ма са ми най-запаметените в съзнанието. Имаше и след това епични обрати през годините, но максимумът на Рони през 2008 със сигурно най-великият разбиващ удар в историята и обратът на Робо през 2010-та срещу Хигинсън са ми забити силно в паметта.

Изпуснал си и две суперкупи и 1 световно клубно, което Бог знае кога ще е. 9 купи може да вземе в един сезон. А сега сериозно. Значително вдигна нивото Мане. Не е само заради головете му. Не губи елементарно топката, изнася я добре когато се върне назад. В такова състояние не е бил от две години. Дано задържи така до края на сезона.

За мен абсолютна легенда, но за да е демократично можем да пуснем анкета. И де да беше само един гол. Два на Барселона, във финала на ШЛ, този срещу Евертън, няколко победни в последните секунди. Ще ми липсва определено. Винаги съм го харесвал Дивачето. Никога за Нищо не е мрънкал, а се бореше за мястото си. Велик човек. Това мога да кажа.