AllorNothing

юЧудесно плуване на Йосиф. С изключение на титаните Дресел и Милак, другите може да ги пребори за медал. Мисля, че е способен да свали секунда от времето си и да се приближи до 50,30 сек още на тази олимпиада. Стойка Кръстева пък е на победа от медал.

Легендарна сесия в плуването тази нощ. Тони Костадинова пък след първата част от квалификацията се движи трета.

Голям провал беше това. Какво и що правят та баш на олимпиада да правиш най-слабите си представяния. При положение, че е вдигал 192 преди 2019-та, сега се предполага, че поне 190 ще може. Венецуела и такива от Б група ни бият на щанги. Скоро да очакваме макетата да ни млатят на волейбол и борба.

Ако Иван Абаджиев беше в залата Бай Иване, в момента някой наш щеше да води с 10 кила на китаеца.

Молдовеца няма да го задмине, но няма да вземе медал за съжаление. Тунизиеца и венецуелеца са много добре подготвени и имат по-големи възможности на изтласкването. Върви към най-тъжното 4-то място.

На Селин Али и предстоят поне още 4 олимпиади, само да е жива и здрава. В стрелбата опита е от изключително значение. Това, че се движи в средата на класирането за момента, е много добро постижение за момиче на 19 години, което има до момента много малко състезания при жените. Очевиден талант е и можем да очакваме от нея в бъдеще борба за олимпийска титла.

Да, сега намерих инфо, че е контузен. За Стилян Гроздев става въпрос. Преди месеци му предричаха олимпийски медал и явно щяха да се окажат прави. Но пък е положително, че вадим дълбочина в отбора. Ако имахме възможност на пълне отбор, то в поне 4 категории можеха да се борят за медали. На следващата олимпиада Карлос Насар много народ го виждат като олимпийски шампион, стига да е жив и здрав.

Е стига бре брат, голф... За джудто донякъде съм съгласен, но пък снощи гледах финален мач при жените, който беше феноменален. Една франзузойка срещу словенка на финала. Номер 1 и 2 в света. Е направиха супер битка. Много жалко, ако това е вярно. Не се чете никъде подобно нещо. Той и Христо Христов не е случаен. Много е млад, но вече има сребро на европейското преди 3 месеца и е световен шампион за младежи след това. И той ще е в битката за медалите, нищо че е със 6-та заявка. След час и половина пък стартитра Божо Андреев. Дано издържи на напрежението, защото шанса му да вземе медал е голям. А баскетбола 3х3 е огин. Много диманимечен спорт, а и често с драматични завършеци. Интересното е как на трибуните има повече народ отколко в залите при оригиналния баскет.

По-скоро трябва да се изградят национални спортни центрове. Примерн ов Плвдив такъв по гребане, във Варна по плувни спортове, в Сливен по вдигане на тежести и т.н. Като тези центрове да включват не само обучението на децата, а и да има общежития където да живеят и тренират заедно при възможно най-добрите треньори. За плуването е очаквано до дадена степен, защото американците са в период след като си отиде най-доброто им поколение изобщо в историята. В последните години се отказаха колосални фигури от състава им. Майкъл Фелпс и Раян Лохте при мъжете, Ребека Сони, Дейна Воумър и Мелиса Франклин при жените. Това бяха цели епохи, не просто спортисти носещи медали.

Проблема е, че в момента точно финансирането е на база постигнати резултати от европейски и световни първенства. Биатлона както по чудо спечели сребърен медал на световното миналата година,и си увеличи финансирането заради този резултат. Но ти, ако си спорт без финансиране, как да постигнеш резултати? Нали първо трябва да инвестираш и после идват резултатите. Това е принцип откак свят съществува. А то сега се оказва, че такива като Стъки са по-финансирани с неговото ММА от колоезденето, щото имат някакви там шампиони европейски. И наистина трябва с приоритет да се финансират спортовете. Там където ни е силата и можем да постигнем резултати. Олимпийските спортове да са с предимство пред всички останали и да се фокусира върху подготовката на младите спортисти. Вижда се раздвижване в различни спортове за изграждане на големи шампиони, които може би на следващата олимпиада, ще са основни претенденти за златото, но не е достатъчно за страна с традициите като нашата. Да, сега извадихме Йосиф Миладинов, който след 3 години, ако се развива с тези темпове, ще се бори за златото на всяко плуване. Имаме Едмонд Назарян, Карлос Насар в тежестите, сина на Румяна Нейкова, който преди 2 седмици стана световен шампион за младежи в гребането, но не говорим за една цяла школа, която да е във възход. Реално само женският ни отбор по борба и гимнастичките имат стабилно изградени школи, които не разчитат на един състезател. Айде и тежестите се размърдаха, трябва да се признае. Спорта в много държави е държавна политика и там резултатите се виждат. Не се оценява колко много в различни аспекти всъщност печели една страна когато има силно развит спорт. Самата икономика се развива така, здравният статус на населението, да не говорим за престиж. Да видим как ще се развият нещата в следващите години. И като стана въпрос за щангите, преди олимпиадата имаше дилема дали Христо Христов или Стилян Грозев да заминат за Токио, тъй като и двамата имаха правото, но ние заради наказание можем само с 2-ма да участваме и избрахме Христов. Вече мина обаче категорията на Грозев и от резултатите се вижда, че той ако беше повторил резултата си от европейското, на което стана шампион, щеше спокойно да вземе бронз и може би да се бори за сребро. Сега не е ясно какво ще се случи с Христо Христов. Има 6-та по сила заявка. Вярно, на много малко зад медалите е по заявки, но да видим.

Да, колкото и класата им.

Арсенал взимат Бен Уайт за 50 милиона, Манго Варан за 40. Добър бизнес на Артета

Aбсолютно. Много свеж идва този спорт. За разлика на такива като Сърфинг и Скейтборд. Няколко часа състезание по скейт, в което опитват да направят номер на един парапет. Цялото състезание се състоеше в това да се плъзгат и предимно пребиват по един парапет някакви хлапетии на по 13 години. Мислят да махат бокса и вдигането на тежести, които са били стожери на олимпиадата от столетие, а ми слагат скейтборд, софтбол и голф. Междувременно Косово с 2 златни медала вече на олимпиадата. Къде отиде света и къде заспахме ние.

Две секунди по-бавно плуване за Антъни спрямо няколко месеца по-рано, което си е голям провал. Така или иначе Миладинов е по-големият талант и то с доста според мен, така че предстои да видим какво ще направи. При него провал не очаквам от сорта да не влезе в полуфиналите. Даниел Асенов ме кефи с каква нагласа е на олимпиадата. Отишъл си да се млати здраво и за златен медал. Така се подхожда, пък каквото стане. Без самочувствие не става. Здраво преби румънеца днес. Практически е на два мача от медал, без да играе с някакви невъзможни до полуфиналите.

То всъщност и двете класирания са си официални Бай Иване и еднакво ценни. И аз честно казано бих заменил 1 златен медал, за сребърен и бронзов. Естествено е много важно и олимпийски шампиони отново да имаме. Не са малки шансовете за това. Скандално е обаче какви успехи имаме на худежествена гимнастика на олимпийски игри. От най-великата нация в този спорт през 70-те, 80-те и до средата на 90-те, с чутовен брой световни шампионки, кретаме с няколко мижави медала там. Подозирам, че хич не е било без значение интереса на СССР по време олимпиадите. Огромна разлика просто между успехите на световно и на олимпийски игри имаме. И то със сестезателки абсолютни световни шампионки в този спорт.

Станах сутринта рано, рано за да гледам на живо стрелбата и плуването и сега по-обяд все още умирам от яд... Не съм вярвал преди олимпиадата, че ще ме е яд на сребърен медал от наш спортист, ама ей на. Нарисуван, нарисуван беше златния. Не заслужаваше такъв развой в края Тони Костадинова. Все пак само поздрави за това, което стори. Изключителен успех. От 17 години не сме започвали толкова добре олимпиада. Трябва да кажем, че Мария Гроздева и Костадинова, ще се състезават и на 25 м. пистолет. Там Костадинова на последното състезание от световната купа е завършила 4-та, като от квалификациите влиза първа във финала. В този спорт резултатите от квалификациите важат и за финалите. Мария Гроздева пък е 2-кратна олимпийска шамионка в този спорт, а през 2019-та печели кръг от световната купа в тази дисциплина. Така, че има шанс и от там да излезе нещо. Иначе плуването върви ударно вече. Добра новина е, че се създава атмосфера в басейна и има доста народ, който носи допълнителен заряд. Вече имаш няколко изненади и драми, предстои да видим Антъни Иванов и Йосиф Миладинов какво ще направят. И двамата имат едни от най-добрите времена в света в дисциплините си през тази година. Около 4-то, 5-то място им варират времената, но са на някакви си 10,20 стотни до топ 3. Естествено на олимпиада е важно кой ще успее да подобри резултатите си през годината. Ако и двамата го направят, то не е далеч медала.

Много интересна прогноза на тази програма. На мен все ми се струва, че на тази олимпиада ще се върнем към златните медали и очаквам в женската борба да има интересни неща. Спортната стрелба, гимнастиката, бокса, щангите, плуването, и каратето с Ивет Горанова, хич не са за подценяване. Всичко друго като медал от друг спорт, ще е много приятна бомба.

Това е издевателство срещу спорта и спортистите. Олимпийските игри са едно от най-великите творения на човечеството изобщо, защото има страшно много символизъм в самото им провеждане. Не може на друго място да се съберат по едно и също време толкова много дори военно враждуващи страни към настоящо време. Добре, че самите спортисти ги гледам как внасят настроение. Тях сега могат да ги струпат на едно място в голям обем, ама публика по 1000 човека не могат да пуснат в големите им спортни съоражения. Ем имат там над 40 милиона ваксинирани японците. Па пущи ги поне тях, що ги ваксинират като и за тях важат ограниченията. Побъркана работа. Добре, че поне екшъна в спортовете ще си го има. Още тази нощ се започва с плуването където както обикновено има гръм и мълнии. В нашите силни спортове, така или иначе публиката никога не е била от значение и не се е обръщало внимание на нея и няма да се отрази в емоцията от състезанието.

За съжаление таква велика нация като японците се проявяват като абсолютни фашисти с тази забрана за фенове по трибуните. 120 милионна страна се барикадира заради 3000 случая на ден. Страна със стриктно следване на правилата, не е много на добре явно. Как да е, няколко спорта ще пострадат главно от тази липса, но олимпиадата си е олимпиада. Тук таме като спортове като плуването, ще се чуват самите спортисти, които ще са доста в залата и ще подкрепят участниците. А сега чувам как на откриването ще има 10 000 официални лица. –!– общо взето. И все пак можем да си припомним едни от най-великите моменти изобщо в спорта случавали се на олимпиади.

Унгарците примерно трупат предимно чрез водните спортове и фехтовката. Скандинавците в леката атлетика. Сега за най-големите страни, нормално трупат в повече видове спрот. Но и ние не сме били само щанги и борба. Бокса, Леката Атлетика, Гребането, Спортната гимнастика са ни много успешни. Художествената гимнастика на олимпийски игри нормално е ощетявана, но на световни първенства сме били абсолютни властелини в ония времена. Цялостно сме от малкото страни, които имат значими успехи в почти всеки спорт. Като се тръгне от световен шампион във Фехтовката, световни шампиони при мъжете и жените в шаха /тук страните се броят на пръстите на 1 ръка/, олимпийска по плуване, по биатлон, полуфинал на световно по футбол, световни рекорди в атлетиката, множество успехи в женския баскетбол, и още, и още.

Браво, но трябва да кажем и очаквано предвид класата му. Гледайки времето му, дори не се е напъвал много. На олимпиадата за медал ще трябва с поне секунда и половина по-бързо да плува. Във възможностите му е, че дори може да свали и още. Ще бъде много интересно и напрегнато.

Браво наистина. Златен медал дори при младежите е много ценно нещо в плуването. Само да кажем обаче, че тази дисциплина не е коронната на Йосиф и не е олимпийска такава. На европейски и световни я има, на олимпиадата не обаче. Миладинов е най-силен на 100 м бътерфлай и все още не е плувал на това европейско в нея. На олимпиадата ще участва на тази дисциплина, времената в нея са му сред най-силните, но и конкуренцията там е най-зловеща. На 100 м бътерфлай се смяташе, че на Майкъл Фелпс ще му стоят рекордите сума време, а те му ги строшиха вече няколко пъти. Главно Криштоф Милак и Кейлаб Дресел, които са главните фаворити и на тази олимпиада. Но, нашия има шансове определено за нещо значимо. И само за да си дадем сметка какво е представлявал спорта ни преди години, има кадри как след спечелен сребърен медал на една наша спортистка, тя при връщането си в България е посрещната с цветя от много народ, но плаче и се извинява, че не е станала първа. Едно такова все едно е предала държавата заради второто си място. Ся за 1 сребърен медал тук ще се обяви за национален герой някой наш спортист, който спечели такъв медал.

Така. Има по-малко от 3 седмици до олимпиадата и тъй като е ясно вече кои наши спортисти, ще участват там, е време и за темата. За съжаление на тези игри отиваме с тъжен рекорд като брой спортисти. Само 42-ма в 14 вида спорт. Това от 1956-та мисля, че не се е случвало. Малка нотка на позитивизъм е, че от тази група няма да има много, които да участват там само на олимпийския принцип. Лошото е, че се докарахме до там да се успокояваме с това. България продълава да е в топ 20 на класирането по спечелени медали на олимпиада и това със сигурност е единственото нещо, с което ние можем да се похвалим в полоожителен аспект изобщо по отношение на някаква класация. И след тези олимпийски игри това ще си остане така, защото все още на тези зад нас бая медали им трябват за да ни минат. А там са страни като Испания, Португалия, Турция, Гърция, Швейцария, Белгия, Австрия, Чехословакия, Югославия и дори да съберем медалите им след разпадането на тези страни, това си остава така. Доста сме пред и страни като Бразилия, Мексико, Аржентина, Нова Зенландия, Иран, Северна Корея, Ирландия, Тайланд, Сингапур и още много други по-силни икономически страни от нас. Това само като факти на какво ниво е бил спорта в държавата. Ако разделим бройката спечелени медали на населението, то отиваме в топ 5 на всички времна. Като можехме да сме и по-напред, но страни като Швеция и Финладния имат един куп спечелени медали още в зората на олимпийските игри, когато са участвали малко страни и е ясно на какво ниво е бил спорта, но... броят им се. В продължение на 20 години България не е излизало от топ 10 в класирането на няколко поредни Олимпийски Игри, като 3-то от Москва 1980 и 7-мото от Сеул 1988-са нещо направо немислимо. Направеното в Сеул само показва, че 8 години по-рано спечелените медали изобщо не са били плод само заради отсъствието на щатите тогава. Ако най-вероятно СССР не бяха прецакали Иван Абаджиев и щангите ни в Сеул, най-вероятно тогава България щеше спокойно да заеме 4-то място в класирането при участието на абсолютно всички страни. Всички тези неща ги пиша малко като, за да си спомни човек какви времена в спорта са били и къде сме сега. От една от най-великите сили в спорта, го докарваме да се надяваме на медал изобщо.. Тъжно, та тъжно. Все пак да кажем какви са ни шансовете на тази олимпиада. От наблюденията, които имам и това което знам, според мен имаме възможност за по-добро представяне от олимпиадата в Рио, като това включва и отново завръщането към печелене на златен медал. Най-големите надежди са насочени естествено към Художествената ни Гимнастика. Там не само ансамбъла, но и в индивидуалното състезание в лецето на Борняна Калейн имаме шансове за медал. Предвид това, че този спорт е силно зависим от благоразположението на съдиите, трябва да кажем, че нашите гимнастички са много на почит в Япония принципно, а и самата им страна покрай киселото мляко е с добри чувства към нас. Това не само в гимнастиката, а и във всички други спортове, в които съдиите пряко влияят на решението кой да победи, би могло да е в + за нас. При изпълнение без грешки има всички шансове ансанбъла ни дори да станат олимпийски шампионки, а Боряна Калейн да вземе медал. Другите ни надежди естествено са свързани с борбата и най-вече към женската ни такава, защото мъжката е доста спряла в момента и имаме само 3 представителя там. Все пак предвид това, че всеки борец е на 2 победи от това да се бори за медал, всеки принципн има шансовете да достигне до такъв. Жените в състав: Тайбе Юсеин, Мими Христова, Ивелина Николова. Миглена Селишка са състезателки с доста успехи. Европейски шампионки, Юсеин и световна таква преди години. Преди седмица спечелиха доста медали на подготвителен турнир в Турция, така че има шанс от там да изкочи заека дори за златен медал. От много неща зависи, но шанс някакъв има. При мъжете Кирил Милов е сребърен медалист от едно от предните световни първенства, така че в борбата поне отиваме със спортисти, които са печелили медали от големи първенства. В бокса отиваме само с 3-ма за съжаление, но пък и 3-мата също са спортисти печелили медали на световни и европейски. Даниел Асенов при мъжете е двукратен европейски шампион и носител 3-пъти на купа Странджа, която си е нещо като неофициало световно първенство. Там съдийският фактор също е много голям, така че ще видим какво ще стане. При жените в Бокса Станимира Петрова и Стойка Кръстева също са многокрантни медалистки от световни и европейски шампионати. Никой не знае кой как е подготвен за олимпийските игри, но и в бокса има шанс за медал. В Джудото отиваме също с 3-ма спортисти. Там има някакви шансове за медал, няма да е някакво чудо, ако се случи. В Каратето за първи път имаме представителка и то такава със сериозен талант в лицето на Ивет Горанова. Тя е медалистика и от световни и от европейски първенства и има напълно реални възможности за медал, дори за олимпийска титла. Преди време спечели нещо като европейски олимпийски игри, които се бяха провели. В Плуването основните надежди са свързани с Антъни Иванов - най-вече да стигне финал на 200 м Бътерфлай и огромната ни надежда Йосиф Миладинов, който преди месец спечели сребърен медал на 100 м Бътерфлай. Миладинов има съвсем, ама съвсем реални шансове да вземе медал. Това го показват времената, които дава в басейна, както и медала на Европейското, който беше спечелен в много силна конкуренция. Той е на такива години, че в момента с всеки месец нарастват физическите му възможности и непрекъснато си подобрява постиженията, нещо което неговите съперници не правят. В тази дисциплина конкуренцията е убийствена, най-големите имена в плуването в момента ще участват в нея, и ако Миладинов спечели медал там, това ще е грандиозен успех, който ще бъде наблюдаван от милиарди, тъй като Плуването е най-гледаният спорт на олимпийски игри. Изненадващо, но в спортната стрелба също изникват сериозни надежди. Мария Гроздева отново се завръща на Олимпийски Игри, тя ще ни бъде знаменосец, но по-сериозните надежди там не са насочени към нея, а към Антоанета Костадинова, която печели световни купи през тази година. Демек в някои от състезанията побеждава всички най-добри там, което е много сериозна заявка. Заедно с Гроздева бяха станали Европейски шампионки дори в отборното през тази година. За съжаление на олимпиадата отборно състезание няма, но и двете ще участват на 10 и 25 м. пистолет, като шансовете за медал не са мираж. Надеждите ни в стрелбата обаче не спират до тук, защото ще имаме и представителка в ловната стрелба, която е мега талант и световна шампионка при девойките в тази дисциплина. Селин Али е само на 19 години, но има вече и бронзов медал при големите от световно и там ще бъде много интересно да се види какво може да направи това момиче на толкова малка възраст. Не е имало състезания скоро в нейната дисциплина и не се знае кой на какво ниво е от конкуренцията, но един господ знае какво може да се случи там, когато отива състезател с такъв потенциал. В кануто и гребането отиваме само с 1 представител, което е тотален срам. Станилия Стаменова е световна шампионка от 2015-та година в нейната дисциплина, но до 2016-та това не беше олимпийска дисциплина. Сега не е в тази форма вече, имаше и скандали около финансирането ѝ, и надеждите за медал там сякаш не са много големи, но все пак не бива да се отписва бивша световна шампионка. Във вдигането на тежести отиваме само с 2-ма, но не защото нямахме добри щангисти за повече квоти, а защото сме наказани да имаме само 2-ма, заради допинг скандали в миналото. Божо Андреев и Христо Христев принципно като постижения имат шансове. Единият е европейски шампион, вице такъв на Европа от предни шампионата. Там обаче не се знае кой как е подготвен от азиатците, но все пак по 8 човека в категория, що да не минат 5-6 от тях и да вземат медали. В Бадминтона сме с Линда Зачири, която няма шансове за медал, и сестри Стоеви в двойките, които са неколкократни евеопейски шампионки. За нещастие най-добрите в този спорт там са азиатците и е много трудно да се борят за медалите. Побеждавали са по световни купи там разни тайландки и китайки, но ще бъде подвиг, ако го направят това и на олимпийските игри и вземат медал. В леката атлетика най-големите надежди са към сребърната медалистка от Рио - Мирела Демирева. В скока на височина никога нищо се не знае, така че тя пак може да се пребори за медал там. В тройният скок участваме с Габриела Петрова, която има 5-то място на световно, но за медал там ще трябва нещо като чудо. Останалите ни участници в лицето на Ивет Лалова, Тихомир Иванов и Инна Евтимова, по-скоро отиват за някакво добро класиране. Влизане във финали ще е постижение за тях. Имаме представителка и в тениса на маса, но там участието ще е наистина на олимпийски принцип. Такова ще е и за още 3-ма наши плувци, но лошо няма. По-добре да си там, а не като повечето ни спортисти да гледат олимпиадата пред телевизора. Това е горе-долу положението при нас. От зле по-зле, но поне имаме някакъв шанс да отлепим от последните 2 трагични за нас олимпиади. Олимпиадата започна на 23-юли, като състезанията ще започват от 3-4 часа през нощта наше време и ще завършват към 16-17 часа. Заради американците за съжаление финалите в плуването ще са баш посреднощ за нас.

Сити са предложили 100 милиона паунда за Кейн като първоначална оферта. Според мен има много голям шанс да го вземат това лято.

Принципно в 99% от останалите клубове, това което е направил Джини за нас щеше да му носи несъмнено титлата "легенда", но имайки предвид нашата история и стандартите, които са зададени, ако Джини го причислим към легендите, ще трябва още 30-40 човека да прибавим сигурно. По-тесен е кръга на легендите и малко повечко постижения се изискват, за да се попадне в този кръг сякаш. Играчи като Шаби Алонсо, Хаман, Хупия, също не са там. Джини попада в тяхната категория по мое мнение. Много би се раздуло иначе това понятие легенди. От този ни отбор има играчи с по-значим принос от Вайналдум и някои от тях със сигурност ще попаднат в листата на легендите след като им приключи кариерата при нас. И като прекарани години и като влияние ще са пред Джини, което да им даде такъв статут. Салах, Мане, Боби, Хендо, Върдж.. Робо и Трент + Алисон когато натрупат повечко стаж, ще са все хора с по-голямо влияение за отбора и постигнатите успехи, отколкото Джини. Без изобщо да подценявам приноса му в последните години. Дивачето по съвсем други причини ще застане сред легендите. Неговото магическо докосване в рамките на кратко време е едно на милион. Няма как да не бъде отчетено.