AnubisS

Спърс си разшириха състава сериозно, особено в атака с Перишич и Ричарлисон, нищо чудно да минат и те в схемата 4-3-3 по подобие на Клоп. В ощи линии изглежда всички се подсилиха от водещите отбори, привлякоха сериозни имена (поне на хартия), само при нас е спорно дали надградихме или ще страдаме след напускането на Мане, пък да не говорим, ако и Салах си замине още това лято. Не критикувам, просто разсъждавам над нещата, които се случват и тепърва предстоят. Ще е интересен сезон, както винаги.

Спърс си разшириха състава сериозно, особено в атака с Перишич и Ричарлисон, нищо чудно да минат и те в схемата 4-3-3 по подобие на Клоп. В ощи линии изглежда всички се подсилиха от водещите отбори, привлякоха сериозни имена (поне на хартия), само при нас е спорно дали надградихме или ще страдаме след напускането на Мане, пък да не говорим, ако и Салах си замине още това лято. Не критикувам, просто разсъждавам над нещата, които се случват и тепърва предстоят. Ще е интересен сезон, както винаги.

Спърс си разшириха състава сериозно, особено в атака с Перишич и Ричарлисон, нищо чудно да минат и те в схемата 4-3-3 по подобие на Клоп. В ощи линии изглежда всички се подсилиха от водещите отбори, привлякоха сериозни имена (поне на хартия), само при нас е спорно дали надградихме или ще страдаме след напускането на Мане, пък да не говорим, ако и Салах си замине още това лято. Не критикувам, просто разсъждавам над нещата, които се случват и тепърва предстоят. Ще е интересен сезон, както винаги.

Спърс си разшириха състава сериозно, особено в атака с Перишич и Ричарлисон, нищо чудно да минат и те в схемата 4-3-3 по подобие на Клоп. В ощи линии изглежда всички се подсилиха от водещите отбори, привлякоха сериозни имена (поне на хартия), само при нас е спорно дали надградихме или ще страдаме след напускането на Мане, пък да не говорим, ако и Салах си замине още това лято. Не критикувам, просто разсъждавам над нещата, които се случват и тепърва предстоят. Ще е интересен сезон, както винаги.

Поведението ни не е на отбор, който иска да бъде доминант. Държим се като доволни от спорадични успехи.
И като почнат обясненията "ама ако вземем топ играч напред на мястото на кого ще играе" и пърдя мокро. Салах е на 28, Мане и Фирмино са на по 29, в халфовата линия също имаме играчи на по над 30. 
Ако не започнем да купуваме по малко нови играчи и да ги вкарваме в отбора постепенно, ще я оклепаме жестоко. Напред зависим много от скоростта, а Мане и Салах по-бързи няма да стават. Да не се окаже, че след 2 години ще трябва да се вземат накуп 3-ма нови атакуващи футболисти... Ако стигнем дотам я пишете бегала. Нито ФСГ ще извадят 200 млн в един джам, нито много нови играчи накуп ще се калибрират бързо. Не знам на какво разчита Хенри честно казано.

We will be all together soon.
For now tell the world...
WE ARE LIVERPOOL. CHAMPIONS OF ENGLAND!!!!
 
Jurgen Klopp
 
Доживяхме. Честито на всички! Светия Граал е в храма си.
 
Трудно е да се опишат емоции и факти, които никога преди това човек не е преживявал. А аз, както и много други хора за първи път преживяхме това което вече стана факт.
Знам, че на много от нас ни е кофти заради това, че най-вероятно титлата няма да бъде вдигната пред публика, че не станахме шампиони по време на наш мач, че я няма специфичната емоция от това да спечелиш финал или титлата в последен кръг.
Емоцията от тази титла обаче, е нещо много по-специално. Вярвам, че при много от нас снощи са се отприщили всички емоции, които са трупани толкова много години.
Една титла не се печели само в последния мач, преди математически да не можеш, да бъдеш достигнат. Титлата се печели в маратон, през който всички ние преминахме в низ от емоции. Въпреки, че титлата е спечелена по възможно най-категоричния начин, през сезона имаше мачове, които никога няма да бъдат забравени заради драматизма си. Кой знае дали, ако Мане не беше вкарал в последната секунда на Вила, какво щеше да пишем в момента? Или ако Милнър не беше вкарал отново в последната секудна на Лестър? Какво изпитвахме в онези моменти? Изпитвахме неща, които никога няма да забравим. Те всички са част от постигането на голямата цел. Имаше множество моменти, в които постигнахме нещата по Ливърпулския начин. С много борба, с пот, с дух, с непримиримост, за да може сега да изглежда, че "Светия Граал" е безпроблемно спечелен.
 
Този отбор завинаги ще остане в историята на футбола със своята непримиримост.
Героят на Силвестър Сталоун в един филм казваше -" Не е важно колко силно можеш да удариш, важното е колко силно могат да те ударят и да продължиш напред, колко удара можеш да поемеш и да продължиш напред. Така се раждат победителите!"
А ние поемахме много удари. Бяхме на земята, изправяхме се леко, пак ни поваляха, пак се изправяхме, и така отново, и отново, и отново.
Спомняме ли си какво ни беше положението в един понеделник през Май миналата година? Тогава Венсан Компани с гол, който никога в живота си няма да успее да повтори, на практика донесе титлата на Сити. Всички ние в онзи момент го осъзнахме това. Като същевременно ни предстоеше реванш с Барселона и 3 гола за наваксване?
По-повален на земята от това няма как да си. "Бонус" точки ни носеха и загубените финали в ШЛ, ЛЕ, КЛ, преди това загубнените титли и други финали.
Отбора, клуба обаче в онзи момент показа манталитета си на Уличен Боец. Показва, че колкото и дълго да си на земята, колкото и удара да понасяш, си способен отново да се изправиш, решен да повалиш противника си.
Именно заради този дух, заради този манталитет аз съм станал фен на този клуб. Този дух който е въплатен преди повече от половин век от Бил Шенкли, е нещо което никой друг отбор в света няма, и никога няма да има. Точно това прави Ливърпул различен. Сигурен съм, че всички ние го знаем, а и чуждите фенове го знаят, макар да им е трудно да го признаят.
 
Казваха ни, че сме жалки, но ние никога не се отказвахме. Нито пандемия, нито каквото ѝ да е, можеше да сломи този манталитет.
Сега вече всички ни вярват. Ние сме шампионите.
Искрено се надявам, че тези които бяха тук във форума през годините и вече не са сред нас, имат възможността някъде там да стават свидетели на това, което и ние.
 
Естествено най-голямата заслуга за всичко това е на Юрген Норберт Клоп. Такъв човек се ражда веднъж на столетие. Сигурен съм в това. Освен, че се ражда веднъж на столетие, аз съм сигурен, че съдбата си знае работата и свързва тези човешки същества точно с Ливърпул.
Клоп е всичко това, което аз някога съм си представял като човек, който да ни бъде мениджър. Повечето от нас само са чували и четат за това, което е представлявал Бил Шенкли. Човека дал началото на съвременния Ливърпул. Човек който е изградил всичко от нулата. Вдъхнал живот, извадил от калта клуба.
Преди близо 5 годиини този клуб се нуждаеше точно от подобна фигура, за да бъде възроден. Спомням си спомените през 2015 г. дали Анчелоти или Клоп е по-добрият вариант за нас. Аз тогава твърдо бях на мнението, че на нас не ни трябва просто добър мениджър, който да нареди правилно тактиката и да излезе на терена.
На нас ни трябваше фигура обединител. Фигура която има непримирим дух и може да гради нещо от нищото.
Той дойде, обеща и си изпълни обещанието! Да, Юргене ти успя и стана безсмъртен. Не ни подведе и сега всички, които се съмняваха, вече вярват. Вече вярват.
 
Разбира се не трябва да подминаваме бандата от гладиатори, които водят битките на всеки един терен.
Алисон Бекер - Този човек има не само визия като на разсънено лъвче, той във всеки един момент играе като Лъв на терена. Непоколебим, смел, вдъхващ огромно спокойствие на всички пред него, и на всички нас пред телевизионните екрани.
 
Трент Александър Арнолд - "Просто нормалното момче от Мърсисайд". Едва ли в скоро време ще се появи друг десен бек, за който да се каже, че е Магьосник с топка в крака. Пасовете на Трент за произведение на изкуството.
 
Джо Гомес и Джоел Матип. И двамата в много моменти изглеждат на терена така сякаш ще заспят, с едно такова лежерно изражение, но дойде ли време за голяма битка, нито един от тях не е подвел. Винаги въпреки множеството си контузии, са давали всчико от себе си.
 
Върджил Ван Дайк. Чудовището в центъра на защитата, което очарова с елегантност, непоколебимост, мъжество, майсторство. Най-добрият централен защитник, който моите очи са виждали. Върджил донесе нещо, което изглеждаше като мираж в пустиня за нас толкова дълго време - Железна отбрана.
 
Анди Робъртъсн - Шотландският Боец. Ако има човек, който да олицетворява в пълна степен духа и непримиримостта на този отброр, то това е точно Робо. Винаги готов за битка, винаги излиза и дава 120% от възможностите си. Без значение дали срещу него е Меси или Джеси (Лингард). Винаги готов да защити своите съотборници и да срита някой чужд противен задник.
 
Джеймс Милнър - Дядо Мили. Олицетворението на професионализъм и на сърцата игра. През всички тези години , в които Милнър е при нас, нито един път не се е оплакал дори за най-миниланото нещо. Въпреки, че игра почти на всяка възможна позиция на терена, въпреки че често е резерва чичи Мили винаги е бил готов да изпълни това, което се изисква от него.
 
Джорджиньо Вайналдум - Невидимия махнал невидимото одеало и станал много видим. Джини е един от футболистите не само в нашия отбор, а в световен мащаб с най-голяма трансформация в играта и влиянието си на терена. Всички знаем как го наричахме в първите години от пристинагането му. От човек който се губеше по терена, в момента Вайналдум може да обезличи собственоръчно всяка халфова линия в света. Освен това той винаги е имал качеството да бележи супер важните голове. Даже ми е трудно да се сетя за маловажен гол, който да е вкарал сърцатия Нидерландец.
 
Фабиньо Таварес - Железния човек в отбора. Като терминатор е по терена бразилеца. Фабиньо се оказа въплащенито на нашите мечти за чудовище в центъра на терена. Мечти за едно гадно к'пеле, което да тероризира нон-стоп баш майсторите в противниковите отбори. И това не е всичко както викаше Ханс едно време. Освен тероризирането на противниковите играчи, се оказа и че този човек може да бъде много съзидателен в атакуващ план. Истинско бижу.
 
Джордан ХЕНДЕРСЪН - КАПИТАНА с главни букви. Да, Хендерсън се превърна абсолютно заслужено в КАПИТАНА на този Ливърпул. Само това ще кажа за него. Поклон Хендо.
 
Роберто Фирмино - Магьосника, мозъка, интелекта на терена. Боби Фирмино буквално въведе нов пост в света на футбола. Не точно центален нападател, не точно 10-ка, не точно фалшива 9-ка. Просто Роберто Фирмино. Единствен и неповторим. Явление във футбола. Най-алтруистичният нападател, който е бродил по тази земя.
 
Садио Мане - "Единственото което имаме е малко Ориз и Садио Мане". Това е което имат хората от селото, в което е роден Садио. Момчето, което тръгна Бамбали, което е играело футбол с едни обувки, които е връзвал с тел, за да не се разпаднат, се превърна в един от най-добрите футболисти изобщо в света. Изключителен характер, непоколебим, смел, нахакан на терена, но и невероятно скромен извън него. Мане е символ на всичко най-добро, което може да има в човек. Непрестанната помощ, която оказва на хората в Сенегал посоянно доказва това. Както и факта, че въпреки милионите, с които несъмнено разполага, Садио все още носи един смартфон с напукан дисплей. Носи го не защото не може да си купи друг, а защото Вайналдум му го подари. Сълзи ми текат.
 
Мохамед Салах - Мо Сала, Мо Сала. Човека чудо в отбора. Хулен, оплюван, боготворен, всичко е бил и Е Салах за този клуб. Мо притежава онова докосване от Господ, което малцина играчи притежават. Салах може да реши всеки един мач, по всяко едно време, независимо от състоянието в което се намира, независимо от играта която е показвал по време на даден двубой. Фараона ще остане завинаги в историята не само на Ливърпул, но и в историята на ВЛ с това което прави. Мо Салах е гений по свой собствен начин.
 
Естествено и - Корнер Тейкен Куикли... ОРИГИИИИИИ. Божията частица в отбора. Моментите, в които бележи Ориги през годините за нас, изглеждат като божия намеса. Без неговите голове, не толкова в тази кампания, а в предишните, е много вероятно клуба да не се намира в положението, което в момента. Легенда завинаги ще остане Дивачето.
 
Не трябва да забравяме Деян Ловрен, Адам Лалана, Натаниел Клайн, Джердан Шакири, Наби Кейта, Алекс Окслейд Чембърлейн, все хора които малко или много през годините дадоха своята частичка принос. Всеки от тях има своите паметни моменти, които ще се помнят винаги. Ловрен с гола срещу Борусия, Шакири с трите гола и задната ножица срещу Юнайтед. ОКС с тупалките от халите.
 
Всички те се превърнаха в Легенди.
Със сигурност много хора остават в сянка зад успехите в последните години, но със сигурност трябва да знаят, че цялата Ливърпулска общност им е благодарна. От чистачката на стадион, до човека който коси тревата, до лелките които готвят.
Благодарност и към Джон W Хенри. Каквото и да си говорим, успехите на Ливърпул дойдоха като за учебник по правилно менажиране на бизнес, на футболен клуб.
От клуб изправен пред администрация, те ни превърнаха в успешен клуб на Терена, и в много успешен извън терена. При нас всичко се случи по най-правилният начин, без пари от Камили, без пари от Олигарси, без държавни помощи.
Всичко, което постигна клуба е благодарение на правилната работа в много от структурите, които има организацията извън футболното игрищте. Всичко това води до още по-голямо удоволствие при мен, защото знам че нещата станаха по начин по който винаги съм мечтал.
 
Не знам дълго ли се получи, кратко ли, но... Тази титла е огромно събитие в живота на много хора. Тази титла е за Стивън Джерард, за Кени Далглиш, за всички легенди и изстрадали хора покрай клуба в изминалите 30 години. Тази титла е за нас привържениците, които никога не се отказахме да подкрепяме отбора и в най-тъмните му времена. Титлата е за загиналите от Хилзбъро, за всички онези, които не можаха да станат свидетели приживе на този успех.
 
You''ll never walk alone

Радвам се за Милнър! Имам чувството, че цял живот е играл само за нас. Някак се вписа леко, ненатрапливо и за дълго в Ливърпул.
Аз имам странното усещане, че този човек може да играе поне до 45.
 
Супер дисциплиниран, посветен и войник на когото може да се разчита във всяка една минута. Незаслужено недооценяван, подиграван открито понякога. Един пич, който няма аурата на Ван Дайк и техниката на Фирмино, но има едно огромно сърце на солджър, който не знае назад.
Всъщност е един поливалентен футболист, чиято порода е на изчезване.
 
Може да играе каквото е необходимо. Има ли по-хладнокръвен и уверен дузпаджия в отбора-не! Когато има нужда от стабилност, сигурност и някой, който да ти вдъхне спокойствие в гаден момент-Джеймс е насреща...
 
Какво повече да искаме, а може би още един екстеншън на договора след това...

Напълно заслужено!
 
http://store.picbg.net/pubpic/35/56/b9121f4255df3556.PNG

Един от малкото останали истински магьосници във футбола.
 
Някои стават футболисти, Фирмино се е родил такъв.

Тая статистика може вярно да обърка някого, който не е гледал мачове. Няма как да сравня двамата в офанзивен план. Което не значи задължително, че Коу е по-полезен цялостно. Хендо тича много повече, пресира много повече, отнема повече и т.н. В тези компоненти Коу не може да му стъпи на малкия пръст. Но нека да питам така - в закучен мач срещу Бърнли, кой от двамата има по-голям шанс да обърне нещата? Щото Коу го е правил - я с удар отдалеч, я с извеждащ пас.
 
Нека просто да кажем, че двамата са доста различни и имат различен принос към отбора, в който играят. Хендо ще остане в историята като един от капитаните на ЛФК, вдигали ШЛ. И като винаги оставящ сърцето и дробовете си на терена за отбора. Коу като хлъзгав латинос с болки в гърба. Хендо освен това е лоялен на отбора и ще остане такъв, сигурен съм. И не, не защото не го е поискал друг отбор. Убеден съм, че дори да го поиска, той няма да остави ЛФК докато отборът има нужда от него.

Вече е на 38 години и отново ще играе във Висшата лига!
Бърнли го взе днес от Сток Сити с краткосрочен договор.
 

 
Може да го видим на пейката, а и на терена при нас 10.03. 14:00 Ливърпул - Бърнли
 
и ако може да помогне с нещо и тогава 27.04. 17:00 Бърнли - Манчестър Сити

Ами дай да ги видим кои са тези доста отбори? Защото аз лично се сещам за 2, в които би му се наложило сериозно да се бори за титулярно място.
Нека изредим водещите отбори в Европа. В Манго - титуляр. Със сигурност класи над Лингард. Челси- Титуляр. Сити - ще измести Стърлинг. Ако Мане ни се струва, че прави пропуски и взима грешни решения, то Стърлинг прави двойно повече такива неща.В Арснеал- без коментар. В Тотнъм - Въпреки, че не играят с подобна схема, то ако имаха Мане със сигурност щеше да играе титуляр.
Реал - в момента са такъв та.ак, че Мане ще им се вижда в момента като близнак на Роналдо.
Байерн - 100 про. титуляр. Интер и Милан не знам трябва ли да ги коментирам.
 
И спираме до Барселона и Ювентус където би имал проблеми да играе редовно. При испанците трябва да се бори с Дембеле, а в Ювентус с дъглас Коща или Дибала. Там не се знае точно кой им е титуляр, но имат качествени играчи в атака.
Та се оказва, че не са чак "доста" отборите, в които няма да играе Мането редовно.
 
Да, има си своите слабости, но тук много често се забравя един важен факт. - Сенегалеца е един от не чак толкова многото играчи в света, които могат да решават баш най-важните мачове.
При Мане няма разлика дали играе срещу Бърнли, Сити, Реал, Манго. Няма да се скрие и да не поеме отговорност. Да, може да направи пропуски понякога и във важните двубои, но това отново е поемане на отговорност.
Ако го сравним с един Стърлинг примерно, то няма база за сравнение по отношение на способността да се решават големите срещи.
Ние можем да се смятаме за големи късметлии, защото в момента имаме 3-ма играчи в нападение, които могат и са решавали много от големите мачове, които имахме през последните години. Или поне са вкарвали голове в тях.
Ако не е Салах ще излезе Мане, ако не е Мане ще се появи Фирмино, а понякога се появяват и 3-мата едновременно. Тогава става почти невъзможно да бъдем победени, когато и тримата играят на върхово ниво в един мач.
 
Нормално е принципно да сме критични спрямо своите играчи. Това се случва при всички фенове на различните отбори. Ние примерно естествено наблюдаваме много по-често и внимателно нашите играчи и виждаме в детайли техните слабости. Прехласваме се понякога по чуждите, но когато съм решил да проверя мнение на други фенове за даден техен футболист, то и там се виждат много критики по техен адрес, а ние ги смятаме за "богове" едва ли не. Примерно миналата година си спомням, че попаднах на мнения за привърженици на Ювентус, които се чудеха кога Дибала ще направи голям мач в ШЛ. Даваха пример точно с нашето трио, което във всеки един мач изпъква независимо от противника.
Тъй, че нека си го ценим Садио защото той продължава да си бъде световна класа играч при все всичките му слабости.
 
Истината е, че и играта на Мане се промени с идването на Салах. Преди Мо да дойде Мането беше водещата фигура в атака. Звездата на отбора така да се каже. В първите седмици след пристигането на Салах отново беше такова положението до онзи червен картон срещу Сити.
Аз лакомията, която има понякога с Мане си я обяснявам с нуждата му от това да вкарва голове и да се чувства значим за отбора.
Не съм съгласен, че има слабо футболно IQ. Ако имаше такова то почти всяко взето решение щеше да му е грешно, а това изобщо не е така.
Естествено не е и футболен интелектуален гений, но за мен едно от "умните" неща, които съм виждал в последните години беше онова блокиране от страна на Мането срещу Бейлерин когато ги бихме 4-0 при гола на Салах. Може много неща Садио, но понякога е прекалено несериозен и прекален непукист отколково трябва.

Аз също се кефя, че играе слабо. Както каза колегата Ламбов - не толкова заради самия него да му е гадно, колкото заради отбора му. Аман от тия Барса и Реал. Аман от техните обучени песове - всички там вестници, найкове и какво ли още не. Писна ми да правят едно и също всеки път. Нека да фейлнат зверски, ама зверски така 5-6 пъти с такива трансфери за по 150+ млн, та да видят останалите футболисти, че не всичко там е по мед и масло. Затова се кефя като дадат една торба пари и притискат друг отбор, а после футболистът никъв го няма.
 
Не го ща обратно при нас Коу, нито Суарез, нито когото и да било, който е правил к*рвенски номера, за да се махне. Но си признавам, че с наслада гледам как флопва Коутиньо. Даже се надявам Барса да го продадат на загуба и после той да се разиграе в другия отбор, където отиде. Стига да не е в Англия.

Забележително постижение...
 
http://c0.thejournal.ie/media/2016/10/milner-cropped_1w3liqyxyv4d31ns1a2hwjbixn-390x285.jpg
 
За гостуването на Ливърпул в Борнемут, Джеймс Милнър ще изиграе своя ма под номер 500 във Висшата Лига. Той ще стане едва 13-тия играч, който достига до тази внушителна цифра , при това по-млад от него е бил само Гарет Бари.
 
Джеймс Милнър записа първия си гол във Висшата Лига на 16-години и 357 дни, което го прави вторият най-млад голмайстор след Джеймс Воън. Халфът е вкарал 15 гола за Ливърпул, повече отколкото е отбелязал за всеки от предишните си отбори - Лийдс, Нюкасъл, Астън Вила и Ман Сити.
 
Милнър е записал впечатляващите 80 асистенции, като само 6 играчи имат повече от него в историята - Раян Гигс, Сеск Фабрегас, Уей Рууни, Франк Лампард, Стивън Джерард и Денис Бергкамп.
 
Ето и всички футболисти с повече от 500 мача във Висшата Лига:
 
Гарет Бари - 653
Раян Гигс - 632
Франк Лампард - 609
Дейвид Джеймс - 572
Гари Спийд - 535
Емил Хески - 516
Марк Шварцър - 514
Джейми Карагър - 508
Фил Невил - 505
Стивън Джерард - 504
Рио Фърдинанд - 504
Сол Кембъл - 503
Джеймс Милнър - 499

Понеже много започна по разни групи и сайтове да се пише, че сега Клоп едва ли не трябвало да пуска Стъридж титуляр, да кажа и аз нещо. Ами... не. Стъридж НЕ трябва да е титуляр. Без значение колко, как и кога вкарва.
 
Първо - тялото му няма да издържи на напрежението и ще се просне пак контузен, гаранция. В крайна сметка по-добре да имаме здрав Стъридж на пейката, който да влиза и да решава мачове, отколкото титуляр 3 мача (в които и 5 гола да вкара) и после до февруари в клиниката.
 
Второ - това, че Стъридж вкарва голове, не го прави генерално по-полезен за отбора от Фирмино. Не мисля, че трябва да казвам пак защо, достатъчно мачове гледаме. За стила на Клоп Фирмино е безценен, защото той е първият защитник в тоя тим. Как виждате Стъридж да взима топката от дефанзивния халф на лошите с шпагат? Никак, нали? Ама оня го прави многократно (миналия сезон имаше повече отнемания на топката от защитата на Арсенал). Отделно Стъридж няма как да тича и да пресира така, както го прави Фирмата.
 
Затова - Фирмино ще си бъде неизменен титуляр, а Стъридж трябва да си остане като златна резерва или да влиза титуляр като отмяна (примерно ШЛ и ФА). Разбира се, че може да бъде ротиран и да започне и мачове във ВЛ, но не и основен нападател за отбора.

Как Садио Мане отказа на "грешния" Юнайтед
 
Садио Мане призна, че е отказал оферта от Манчестър Юнайтед, преди да премине в Ливърпул, наричайки „червените дяволи“ „грешния отбор“.
Сенегалският халф е близо до „Олд Трафорд“ още по времето на Луис ван Гаал и дори е водил преговори с холандеца, но мечтата му винаги е била „Анфийлд“.
Ливърпул купи Мане за малко над 40 милиона евро през лятото на 2016 година, Юрген Клоп е искал полузащитника още по времето си в Борусия Дортмунд, но от Ред Бул Залцбург са поискали твърде много пари.
„Искаха ме много отбори, включително Манчестър Юнайтед. Все грешните отбори. Не можех да повярвам.
Говорих с Ван Гаал и дори имаше оферта за мен. Но знаех, че това не е правилният отбор за мен. Не беше правилният момент. Не беше правилният мениджър“, сподели пред Super Sport 26-годишният Мане.
В крайна сметка, сенегалецът получава и офертата от Ливърпул, която му позволява да се присъедини към отбор на Клоп и към новия проект на „Анфийлд“.
„Да, срещнах се с него (Клоп, още през 2014-а – б.а.) и говорих с него. Но Залцбург искаше 25 милиона (евро), което беше твърде много по онова време, а и играех в австрийското първенство, без да искам да обидя никого.
Не бях достатъчно добър за 25 милиона и затова не отидох там (в Дортмунд – б.а.)“, добави Мане за преговорите през 2014 г., когато Саутхемптън плати 23 млн. евро за него на Ред Бул.
За малко над два сезона в Ливърпул Садио Мане изигра 76 мача, в които отбеляза 36 гола и даде 17 асистенции, оформяйки смъртоносното трио с Мохамед Салах и Роберто Фирмино в атаката на „червените“.
„Ливърпул е различен клуб от всички останали, в които съм бил. Ние сме като семейство. Всички сме много близки, особено играчите.
Това ни прави по-силни. Може да видите колко близки сме на терена. Мисля, че това е много важно за всеки отбор, защото се създават приятелства на и извън терена.“

Ей тва е, като прекараш няколко седмици с Неймар... :sarcastic:

Аз не съм му фен само защото е мързелив и незаинтересован тотално, когато играта не върви, а такива много не ги обичам. Но според мен е логичен трансфер - дава широчина, техничен е, експлозивен е, има супер удар, нестандартен е. Много често играем срещу отбори, които за да бием ни трябва някой ей такъв да я ритне от 30 метра като Коу и да влезне, или да даде някой супер пас - ей тоя е такъв, и като резерва според мен ще е супер да разчупва играта. Също така в предни позиции имаме доста динамични и активни футболисти, които улесняват супер много играта на един добър подавач като Шакири. Честно казано както и да го погледнем, трудно някой би предпочел да има Оджо, Уудбърн, Ингс, Ориги и Лалана вместо Шакири на резервната скамейка. Има самочувствие и е печелил трофеи и големи мачове.
 
За мен Клоп е доказал, че в офанзивната част на играта е един от най-добрите и не си спомням атакуващ трансфер, който да е правил и да е бил слаб, не казвам, че всички са Салах, но в никой случай не е флопвал там, освен май с онова недоразумение Имобиле.
 
Пожелавам му успех и да е здрав!

Както казва Клопо:– Ако някой като Шакири е наличен за тези пари, трябва да реагираш, ако си умен, а ние сме!
 
Шакири е наличен за тези пари не защото е оценен на толкова, а защото има клауза в договора, че изпаднат ли Стоук за 13 мил. е свободен да си тръгне. Ако я нямаше тази клауза и Стоук си бяха във ВЛ, то поне едно 30-40 мил. щяха да му искат.
Задължително просто беше взимането а швейцареца. Изпадне ли ти нещо тънката, трябва да се възползваш. Риск в този трансфер почти няма, само можем да спечелим.
Вариант 1 - Шакири си върши работата за която е взет, дава широчина на състава, ротира някой по-крилата когато е нужно, при контузии запълва дупки и така.
Вариант 2 - Не прави нещо кой знае колко впечатляващо и след един, два сезона винаги можем да го засилим някъде на поне двойна печалба.
Очевидно самият Шакири има огромно желание да дойде при нас, почивката си е съкратил човека за да може по-бързо да подпише. Клоп със сигурност може да подобри играта на Шакири, да я изчисти от нейните слабости и швейцарецът да стане по-добър играч отколкото е бил досега.
Ся много приказки има, че бил мързелив, но аз честно казано освен ако даден играч не е феномена Роберто Фирмино, то не виждам в световният футбол много всеотдайни атакуващи играчи, които са брилянтни и в защитен план.
Садио Мане и Мо Салах преди да дойдат при нас не са били нищо повече от Шакири по отношение на пресирането и работата в защита, това го гарантирам.
 
Шакири, ако иска да има повечко игрово време при нас, то ще се научи и да пресира, и да изпълнява всички други неща, които му е наложил Клоп. Друг шанс няма.
По отношение на това какво може да ни донесе швейцареца. На първо време тупалки от далеч. Не съм гледал статистики, но съм почти сигурен,че Шакири не изостава с много на Коутиньо за последните 4-5 години по отношение на вкарани голове извън наказателното поле. Много здрав шут има, може да я нацепи от всякакви позиции, а това е особено полезно при някой болезнено закучил се мач.
Изпълнява чудесно статични положения. Много добро центрирани има при тези ситуации + че е добър при директните удари от фаул.
Има добър поглед над играта. Умее да извежда от дълбочина, което при нас е много важно. Много точно подаване има Шакири и дори когато центрира не го прави ей така само за да изсипе топката в наказателното поле, ами го прави целенасочено към точно определен играч.
Друг + който може да му се изтъкне е, че той е перде. Не се притеснява да се надиграва с противници, да стреля, да опита нещо нестандартно. Има добра техника,МНОГО добра физика, но пък и доста нисък ръст, но все пак едва ли се очаква от него да скача за високи топки в двете наказателни полета.
 
Естествено има и минуси в играта си, но все пак никой не е казал, че взимаме възможно най-голямата звезда в световният футбол.
За тези пари обаче си осигурихме чудесна опция. Откакто е в Англия съм му гледал на швейцареца горе долу всеки мач, който е излъчван по ТВ и знам, че може да допринесе с играта си за отбора.
Натрупа вече сериозен опит като цяло, а по английските терени, редовен участник е на световни и европейски първенства, като редовно е най-добрият играч за Швейцария. Като за играч даващ широчина, няма какво повече да искаме.
Нека да е жив и здрав първо, а след това с помощта на Клопо и по-голямата класа на играчите с които ще играе, Шакири може да бъде още по-добър играч от това което сме наблюдавали до момента.
 
В края след като вече е наш играч ще напомня, че всякакви обидни думи, сравнения и тем подобни неща – Ще Се НаКазваТ.
 
ШакирА, ШакиР, Кюфтето, Мързеливеца и други определения, които съм чел за него във форума нека си останат в миналото.

Рейна винаги си е бил посредствен вратар. Слаб дойде, още по-слаб си тръгна.
 
За мен много по-внимателно трябва да се анализира какво се случи с Дудек и с Миноле.
 
Дудек беше най-добрият вратар във ВЛ в първия си сезон. Сезон 2001-2002 е единственият, в който отборът можеше да се облегне на вратаря си при нужда (откакто аз гледам мачове на Ливърпул). Обаче след това - срив, чак накрая вече такива евтини голове пускаше, че не беше вече дори смешно.
 
Миноле в първите си 3 мача - 3 сухи мрежи, спасена дузпа, измъкнат мач благодарение на него самия, пак много силен мач. И след това - пак срив, малко по малко затъна посредствеността и драстично увеличи броя на глупостите, които струваха точки на отбора.
 
И накрая - как така в този отбор не се изгради един вратар за 20 и кусур години откакто аз гледам футбол, а разни пумпали като Бърнли и Стоук можаха - ето за това вече трябва да се търси някакво /пара/нормално обяснение.

Откакто Клоп е начело на отборът ни, с всяко изминато лято трансферите стават все по-бързо и по-хладнокръвно. Уникално е чувството да се събудиш и да прочетеш - хоп, Ливърпул си купи Фабиньо, без никой да е чул, видял, дори помирисал. Признавам си, че напоследък не съм толкова активен, но аз не съм срещнал нито един слух, споменаване или каквото и да било за Фабиньо, и изведнъж той наш.
 
От толкова години искам дефанзивен халф, с мощ, който да може да си спира топката, да я води, да я подава, да преминава противници. За мен лично, това е прекрасен трансфер. Стилът му на игра лично на мен адски много ми наподобява Патрик Виейра, но е малко по-бърз и атлетичен, поне по очни впечатления.
 
Пожелавам му да е здрав и да се впише максимално бързо в стила и колектива, който гради Юрген. С този трансфер, най-накрая Хендерсън ще се премести малко по-напред и ще може да покаже качествата, които има, и да бъде полезен на отбора. Също така конкуренцията в средата започва да става много сериозна - Окс, Фабиньо, Хендо, Кейта, Джини, Мили, Лалана.... С привличането на този пич, смятам, че следващия сезон ще имаме една от най-добрите защити в лигата, ако ли не и най-добрата, само да видим какво ще се случи с вратаря.
 
Нямаше как по-добре да ни започне трансферното лято, дано успеем на всички нужни постове да добавим необходимата класа.

Съвсем спокойно мога да кажа, че привличаме първокласен играч, който поне на теория би следвало да пасне идеално в системата на Клоп. Имам достатъчно впечатления и наблюдения от играта му, за да съм сигурен, че рискът, който поемаме при тази сделка, е сведен до минимум.
 
Очаквах със сигурност, че ще привлечем играч с присъствие в халфовата линия, който ще внесе повечко физическа мощ при единоборствата, защото с напускането на Джан този компонент от играта ставаше твърде дефицитен. В момента разполагаме само с един футболист, който може да прегази противников играч в единоборство, без това да изглежда някакво свръхусилия от негова страна - това е Ван Дайк. При това той го прави наистина с лекота и постоянно. Нито Хендо, нито Чембърлейн, нито Вайналдум, нито Милнър, нито Лалана или новопривлечения Кейта са футболисти, които могат да осигурят трайна физическа сила на отбора, а това не е за подценяване в първенство като ВЛ. Ако се огледаме около нас в класирането, всички отбори в халфовата си линия разполагат с подобен профил играч, а някои дори с повече от един. В Юнайтед, например, такива са Фелайни, Погба и Матич. В Челси имат Бакайоко (колкото и слабо да играе в момента), в Тотнъм са Дайър и Уанаяма, в Арсенал подобен донякъде е Джака. Ясна е предполагам идеята на всичко това, за което пиша.
 
Но да се върнем на темата.
 
Фабиньо е един от футболистите с най-голяма заслуга за титлата на Монако през сезон 2016/17, а и като цяло за сериозното им израстване в последните сезони. Футболната революция, която сътвори Леонардо Жардим в Монако се основаваше на две основни оси - супер атрактивната и зрелищна игра на отбора в нападание, и изключително солидния гръбнак в халфовата линия, който подхранваше головите чудовища в предни позиции. Той бе съставен от Фабиньо, Бакайоко, Кондогбия и Моутиньо. Това бе наистина страховит и могъщ квартет, който газеше всичко по пътя си. И четиримата се допълваха прекрасно и халфовата им линия изглеждаше близка до съвършенството.
 
Всички помним, че цялото внимание тогава бе окупирано донякъде с основание от Мбапе, Фалкао, Льомар, Бернардо Силва и Жермен заради водопада от голове, който доставиха, но без този фундаменталния тил зад тях, нищо нямаше да бъде същото. А Жардим определено бе наясно, че Фабиньо е движещ механизъм и основен ротор в неговата машина и залагаше постоянно на него. Неслучайно бразилецът бе третият най-използван играч в тима след Бернардо Силва и Валер Жермен в онзи шампионски сезон и регистрира цели 56 мача от 60 възможни.
 
Честно казано силно се изненадах, че Фабиньо се задържа след онова турбулентно лято за Монако, в което шефовете им решиха да осребрят повечето си големи звезди, виждайки шанс да генерират изключителна печалба. Истината е, че парите, които Монако искаха за него бяха прекалени и нереалистични. Говореше се за суми от рода на 60-70 млн., а това се стори множко на кандидатите и в крайна сметка ги отказа. Спомням си ясно сагите с него през последните две лета, защото постоянно уж бе в полпозишън да си тръгне, а името винаги му се споменаваше редом до най-големите риби на пазара. В крайна сметка бразилецът склони и остана още един сезон там, но с уговорката, че това ще бъде последен за него там. Ето, че дойде време за промяната и обещания трансфер.
 
Относно качествата му. Като стил на игра, бразилецът много наподобява играчи като Аксел Витсел, Юри Тилеманс, Неманя Матич и Стивън Нзонзи. Разликата поне за мен е, че е по-атлетичен от тях, по-бърз е и бележи осезаемо повече голове. Бих добавил, че и е по-гъвкав, защото с лекота може да лавира на няколко позиции, без това да отнеме от ефективността му. Виждал съм го да играе като ляв и десен краен бранител, централен такъв, когато се е налагало, но номинално си е дефанзивен халф, още по-точно казано т.нар. "Anchorman". Забелязал съм, че има и нескрит афинитет към внезапните включвания в предни позиции. Разполага с широка крачка, добра техника, обработва умело топката и я придвижва бързо в предни позиции. Борави добре и с двата крака, което е важно при освобождаването от кълбото максимално бързо.В шампионския сезон на Монако отбеляза цели 12 гола, при все, че бе ползван главно в халфовата линия и спорадично в дясната зона на защитата. Този сезон също се отчете с прилично количество голове - 8 гола, гарнирани с 13 асистенции. За чист дефанзивен полузащитник не е никак зле.
 
Най-големият му капитал е периметърът, който покрива и неизчерпаемата енергия, с която разполага. Тя му помага да печели множество от т.нар. "втори топки", на които толкова се държи в съвременния футбол. Ясно е вече на всички, че Клоп обожава подобен профил футболисти и именно затова трансферът изглежда точно по неговия вкус. Фабиньо ще набави още енергия и атлетизъм в централната линия, ще добави и малко повечко опции там като вариативност, което е добро дошло. Ще помогне и с няколко гола отгоре на сезон, тъй като Милнър, Хендо, Вайналдум, Лалана и напускащия Джан така и не подобриха този си аспект от играта.
 
Като обобщение. Много силен трансфер в моите очи. Не мисля, че ще съжаляваме, ако покаже онова, с което си спечели почитатели във Франция и направи така, че няколко сезона да бъде търсен от отбори като ПСЖ, Ман Юнайтед, Барселона и т.н. Стилът на игра между Монако и Ливърпул е сравнително сходен, като и двата отбора разчитат на скоростта, бързото преливане от линия в линия, импровизацията и светкавичното изнасяне на топката.
 
Очаквам да се впише силно и да бъде основен футболист. Привличаме го според мен на добра цена, като се има предвид, че е на прекрасна футболна възраст (24г.), тепърва ще става важен играч в нац. отбор на Бразилия и изобщо ще показва най-доброто от себе си. Всичко това ще качва цената му и би следвало да го превърне в отлична инвестиция.
 
Поздравления и за отличната работа на звеното, което се грижи за трансферите. Така се работи - без фанфари, без протакане и без сапунени опери по 2 месеца. Писах преди няколко дни, че съм твърдо убеден в здравата работа, която се върши зад кулисите. Очаквам да обявим минимум още един футболист до началото на Световното първенство. Успех на момчето и дано пожъне поне половината от успеха, с който се окичи Мохамед Салах в първия си сезон. Не е невъзможно.

Играч на сезона за мен!!
 
Честито на Мо, заслужено спечели почти всички възможни индивидуални награди, но Фирмино изигра просто страхотен, страхотен сезон.
Движенията, отиграванията... напомнят ми на истински Селесао от близкото и не толкова близко минало. What a playa!
 
Тъй като не успя да грабне някоя статуетка, му пожелавам да е играч на мача на 26.05. Това ще е прекрасен завършек на сезона за един феноменален играч.