Волейбол

[хектор]

Дано оставят, Пранди да работи. Преди два месеца, ни тупаха наред в лигата на нациите, а сега видимо отбора е дръпнал напред. Само този психологически проблем, да рухват в почти спечелени мачове след спечелени първи два гейма, дано успеят да го преодолеят вече.

[Chinaski]

Това си е бг черта....не е характерна само за конкретен спорт.

[Toshko_Afrikanski]

Владо Николов за мача вчера:

И след като емоциите от вчера малко се изпариха....

 

Страхотен мач на най-високо ниво, с много качество, с драма- трябва да сме ГОРДИ, че главните герои в него бяха нашите момчета..

 

Да...боли, когато не ти стига толкова малко, за да осъществиш мечтата си- защото за всеки спортист да си на Олимпиада е като да си покорил най- високия връх, до който стигат и се докосват само малцина...

 

 

Ако нас/вас ни/ви е яд, тях ги е яд умножено по 1000..на нас отстрани ще ни мине много скоро- на тях- НЕ...ще го играят този мач още много дълго и с милион повторения, и ще го мислят, анализират, може би обвиняват...

 

Това е сложният и емоционален живот на професионалния спортист- с пикове, спадове, драматизъм, адреналин, случайности или не, милиметри вътре или вън.. така че нека ги подкрепим, поздравим, порадваме, поплачем или посмеем с тях...това ще им стигне и на тях и на вас...да се почувстваме по-добре...

 

Хайде да я оставим тази прословута психика на професионалните психолози, този "пораженчески" манталитет на анализите на историци и социолози, обидените и недоказали се анализатори на тази прекрасна игра да се огледат около себе си и да преброят до кое стъпало на съвременната човешка еволюция са стигнали и в кой век ще дойде и тяхното време да се борят да стигнат поне до подножието на върха, където много години са били, са и ще бъдат българските национални волейболни отбори и волейболисти..

 

Генът си е наш и ние си го носим, а в него има много талант и потенциал за волейбол...проверено с годините:)

 

Успех, момчета, борбата продължава!!!!!

[neversurrender]

Съгласен съм с голяма част от казаното, но никой не слага етикет, че само волейболистите нямат психика, това си важи за всички българи. Самият факт, че оставяме мутрите да ни управлят държавата и да ни лъжат и крадат от край време, е напълно достатъчно да заключим, че всички българи сме в кюпа.

[ravina]

Владо го е казал много точно. Не бъркайте обаче нещата с политиката. Двете нямат нищо общо.

Във спорта излизаш и се състезаваш срещу противник. По - добрия побеждава.

Интересно ми е защо очаквате нещо във волейбола. Първенството дори не е на ниво Б - група. Защо не искате от футболистите да са постоянно по първенствата /както волейболните ни национали/ ???

Даже смея да твърдя, че волейбола е на мноооого високо ниво спрямо базите и първенството.

 

А защо държавата ни е на това положение .... е съвсем друг въпрос.

[neversurrender]

Ясно ни е това, но се питаме защо все нас ни обръщат от 2:0, до 2:3 след като до 2:1 сме мачкали, защо не можем да спечелим такива срещи. Защо Григор Димитров при мачбол на полуфинал от голям турнир праща топката от два метра в мрежата при завършващ удар на опразнено поле или за следящите повече тенис да кажат точно как се нарича, Тодор Алексиев нещо подпобно срещу Куба на волейбол направи преди години при мачбол. Всичките тези случаи са последвани от загуби и много много други такива примери, които вече са позбаравени, но са част от общата картинка на впечатлението, тука вече не става въпрос за разлика в уменията, а за нещо друго.

[Toshko_Afrikanski]

Нямам идея колко следиш волейбол, но ще ми е интересно колко мача знаеш, в които са ни обръщали от 0:2. Честно казано аз се сещам за повече в обратна посока... Друго нещо, какво общо има с манталитета, когато Супер Бобо с лявата ръка заби в аут при права без блок на световното през 2006-та, когато между другото ние щяхме да обърнем Полша, не те нас. (тогава обърнахме и Франция от 2:0)?

 

Специално в неделя вечер се случи най-логичното нещо, същото, което се случи и на 1 юни в Мадрид - по-добрият отбор победи. Да, имахме отлично начало заради свръх мотивация, комфорта на домашната зала, може би изненадата с човека на Пранди като 4-ка и българската публика, но бразилците и кубинецът са добри играчи и успяха да завъртят колело, да реагират на нашите силни страни и да оправят атаката си. Между другото, ако не беше контузията на Скримов, можеш и да успеем да затворим 3-ти гейм или и контузията е психика?

 

Иначе нямаме психика, а на олимпиадата си бием Полша, Италия, Германия като стой та гледай. Бихме си Русия и за третото място на евро 2009 мисля, а по пътя Сърбия и Италия. После пак стигнахме още два 1/2 финала през 2013 и 2015, а през останалите, които не изброих - 1/4 финал. Някой май беше казал по-горе, не забравяйте, че и отсреща има също отбор, който също иска победата и от време на време този отбор е по-добър от нашите национали. Специално пък Бразилия е много по-трудно да ги биеш на волейбол отколкото на футбол.

[neversurrender]

Само погледни колко отбори ставаха шампиони назад във времето във волейбола, когато ние имахме силен отбор и реално трябваше да сме спечелили някъде някога титла, винаги се пропукваме неочаквано някъде. В София ставаш Европейски шампион, повеждаш 2:0 и те обръщат, това е несериозно. Или на онова Световно, когато бихме всички силни и дойде полуфиналът срещу Полша, които ни биха 0:3, а тогава отборът ни беше страшен, с всичко най-добро, готов за титла.

И аз съм се радвал на успехите ни във волейбола и смятам, че само заради психика не сме спечелили трофей там.

[Stojkica]

Или на онова Световно, когато бихме всички силни и дойде полуфиналът срещу Полша, които ни биха 0:3, а тогава отборът ни беше страшен, с всичко най-добро, готов за титла.

 

Полуфиналът с Полша завърши 1:3, а не 0:3. А освен това отборът не беше готов за световен шампион, защото разпределителят му беше калпав. Виж, ако Николай Иванов играеше на това световно, може би нещата щяха да се получат.

[Toshko_Afrikanski]

Рядко съм съгласен със Стойкича(освен за Хендо), но тук съм. През онова Световно, което и аз споменах паднахме от Полша поради малшанс буквално, Боби сега на тази възраст ще забие 99 топки от 100, но тогава не успя, но идеята ми беше друга. През онова Световно Бразилия просто бе над всички, не бяхме най-добрия отбор, тъй като разпределителя изпитваше трудности с играта в центъра, треньорът беше средно ниво и на Владо му се роди дете и буквално не знаеше къде се намира, а Владо е меко казано класен диагонал. Никога не сме били най-добрите и реално най-логичното е да сме в подножието им и като класиране. Трезвата оценка е нещо хубаво. А пък специално онова европейско в България и Италия и загубата от Франция, тогава със сигурност имаше поне 5 по-класни формации от нашата и този полуфинал беше надскачане.

[ReD_Gerrard]

те пък американците бяха една класа 2008-ма, когато обраха всичко, та стой та гледай.

 

Невинаги победителят е най-класният отбор, но винаги е психически силен и подготвен.

[ravina]

Абе къде се сравняваме с Италия, Бразилия, Полша, Франция, Русия и т.нт.

 

В нашия отбор принципно е ясна стартовия отбор /и то не заради качество на всички позиции а понеже няма по - добри/, но резервите са доста по - слаби като цяло ... В останалите претенденти за челните места отбора е значително по - балансиран. И е нормално - всеки играе в топ първенство, самите първенства в страните им са ТОП. Първенството в Сърбия е на светлинни години пред българското ...

 

За мен по - скоро е чудо, че поддържаме такова високо национално ниво.

[Toshko_Afrikanski]

Чудо си е, наистина... А жалкото е, че имаме много добри специалисти за разлика от другите два отборни спорта - футбола и баскетбола. Ние даже сме научили кубинците на тази игра... Ама това управление, всичките ограничения на талантливите млади играчи, които налагат федерацията, измислените чужденци, които докарват последните години и т.н. не ни помагат въобще. Радо и Матей пробваха да обърнат внимание, ама на протеста пред министерството, както и в залата бяхме 50 човека, а те бяха намразени, както от медийните драскачи, така и от широката публика. Ако имам време по-натам ще извадя едни думи от биографията на Димитър Златанов, бащата на Христо Златанов, за когото много ме е яд, че не игра за нас, които добре обобщават картинката ни при управленските постове.

[Stivi_G]

И как какво се сравняваме? Имали сме играчи които са били най-добрите на своите постове през определено време и искания от редица Топ клубове. Проблемът винаги ни е бил психиката, както вече споменахте. Както имаме една приказка "до тук добре... сега гледай да се ос*реш" и винаги става негативния сценарий.

 

Добре, че не съм гледал мача в неделя. Щях да се ядосвам сума ти време.

 

Sent from my F8331 using Tapatalk

 

 

[Toshko_Afrikanski]

Намерих и спирам по темата, че едните си знаят едно, другите друго и така:

"....Междувременно, аз получих покана да се включа в надпреварата за президент на БВФ. При едно от идванията ми в София, мои познати и приятели ме агитираха за това. Убеждаваха ме, че съм най-подходящия за този пост, виждаха в мен човека, който може да спечели срещу Валентин Заяков.

 

Започна кампанията. В моя щаб, предизборен се появи Данчо Лазаров, доведен от Стоян Хранов. Обикаляхме цялата страна, запознах се с нови хора, с проблемите в нашия спорт.

 

И на проведеното ОИС с пълно мнозинство ме избраха за президент на федерацията. Но веднага стана разправия кой да влезе в новия УС. Почна едно боричкане, "твой човек", "мой човек". Оказа се, че съм заобиколен от интересчии. Тъй като за мен спортът е идеология, обявих, че ще работя за развитието на волейбола, за изграждането на добри състезатели и треньори. Отделно посочих, че в УС няма място за президенти на клубни отбори, които гонят лични интереси.

 

Веднага започнаха подмолни игрички, за да се забави в съда регистрацията на новия УС. Тогава, така наречените мои поддръжници си показаха истинските лица и се видя кой, колко струва. Толкова наглост, лицемерие и подлост не бях срещал до момента в живота си. Данчо Лазаров като разбра, че няма да стане неговата игра, мина в опозиция. В. Заяков направи нова федерация. Според родните закони, не можеше да има две федерации. Някой услужливо беше пратил оплакване до международната федерация и ни грозеше опасност, БГ волейбола да бъде изключен от международни прояви. Такива кални номера не бях виждал през живота си.

 

Така и не ме регистрираха официално в съда като президент на БВФ. Нещата вървяха към организиране на друго общо събрание. Предложих Венцислав Върбанов (министър на земеделието при Иван Костов). Но, и той се задържа като президент около 6 месеца.

 

В цялата тази какафония се преплитаха най-различни машинации, но за съжаление, все в ущърб на родния волейбол. А аз изкарах няколко месеца в София, изпълнени с напрежение, интриги и огорчение. Веднъж, към десет и половина вечерта, звънна домашния ми телефон. Обаждаше се Александър Томов - Лупи. Учудих се, откъде накъде той ще ме търси, и какво неговата персона има с волейбола. Ама в България в онези смутни времена, всеки "разбираше" от всичко. Та и Лупи решил да помага на любимия ми спорт. Информира ме, че след малко пред блока ми, ще дойде личния му шофер, и че той знаел къде да ме закара. Присъствието ми било наложително. Е, съгласих се. Щом е за доброто на българския волейбол.

 

Оказох се в една стая с Иван Славков, тогава шеф на БОК, Лупи, Д. Лазаров и Валентин Заяков. Онемях, като ги видях! Особено Лазаров и Заяков - рамо до рамо, които иначе бяха врагове и минаваха по различни тротоари, ако случайно се засичаха по улицата От мен се искаше, да подпиша документ, с който декларирам отказа си от президентския пост на федерацията... Тогава си рекох: "Къде съм тръгнал с тези си мои волейболни утопии и идеологии, да се занимавам с хора, които нямат капка интерес да развиват родния волейбол, а търсят други дивиденти"? И добре, че така се получи, защото аз в такава отровна атмосфера не можех да работя.

 

След това, на последвалото общо събрание Данчо Лазаров застана начело на Българската федерация по волейбол, която управлява и до ден днешен..."

 

Д.Златанов

[baivan]

Най-шокиращата ни загуба беше през 1970 (гледах го по ТВ)

 

http://bgvolleyball.com/55160-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F--%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D1%82%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%B1%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-1970

[AllorNothing]

Нямам идея колко следиш волейбол, но ще ми е интересно колко мача знаеш, в които са ни обръщали от 0:2. Честно казано аз се сещам за повече в обратна посока... Друго нещо, какво общо има с манталитета, когато Супер Бобо с лявата ръка заби в аут при права без блок на световното през 2006-та, когато между другото ние щяхме да обърнем Полша, не те нас. (тогава обърнахме и Франция от 2:0)?

 

Специално в неделя вечер се случи най-логичното нещо, същото, което се случи и на 1 юни в Мадрид - по-добрият отбор победи. Да, имахме отлично начало заради свръх мотивация, комфорта на домашната зала, може би изненадата с човека на Пранди като 4-ка и българската публика, но бразилците и кубинецът са добри играчи и успяха да завъртят колело, да реагират на нашите силни страни и да оправят атаката си. Между другото, ако не беше контузията на Скримов, можеш и да успеем да затворим 3-ти гейм или и контузията е психика?

 

Иначе нямаме психика, а на олимпиадата си бием Полша, Италия, Германия като стой та гледай. Бихме си Русия и за третото място на евро 2009 мисля, а по пътя Сърбия и Италия. После пак стигнахме още два 1/2 финала през 2013 и 2015, а през останалите, които не изброих - 1/4 финал. Някой май беше казал по-горе, не забравяйте, че и отсреща има също отбор, който също иска победата и от време на време този отбор е по-добър от нашите национали. Специално пък Бразилия е много по-трудно да ги биеш на волейбол отколкото на футбол.

 

Kогато през годините имаме толкова много трети и четвърти места, ( купища, купища ) и много малко втори и първи, просто няма как психиката да не е фактор.

Да, понякога е въпрос на качество на състава, на качеството на състава на съперника ти, но тук не говорим за 2-3 случая, в които не можем да преодолеем 1/2 финалите или да спечелим среща като тази с Бразилия в Неделя.

 

Споменаваш онова на Супер Бобо. И аз в тази тема съм говорил сума пъти за тази ситуация. Е.. не е ли баш въпрос на психика това, кочето направи Боян? 99 от 100 пъти може да, я вкара тази топка, но баш в най-важният момент в цялата му кариера не успя. Психика? Мал Шанс?

Да дадем и друг пример от световното през 2010 ли беше / може и да бъркам годината / когато на 1/4 финалите срещу куба Тошко Алексиев направи нещо подобно като това на Боян Йорданов в много ключов момент и в последствие загубихме срещата. След мача журналисти попитаха Пламен Константинов - " какво не ни достигна в този мач" и той каза - " Не ни достигна един Тошко Алексиев". А Тошко топки като онази е правил хиляди в кариерата си, но баш когато трябваше не я направи. Психика? Мал Шанс?

 

Другото което е. Факт е, че винаги е имало противници, които ни превъзхождат с индивидуална класа, но хубавото на спорта е, че много, много често отборите с най-голям потенциал не стигат до успех.

Ако вземем примерно нашият любим Ливърпул. В ШЛ и преди това КЕШ ние имаме най-доброто % съотношение спрямо изиграни мачове и постигнати победи в тях. Имаме и 6 титли, още няколко финала и 1/2 финала. Били ли сме през всички тези сезони отбора с най-голяма индивидуална класа на играчите? Не, не сме били. Пречило ли ни е това да пребиваме отборите, които са смятани за фаворити срещу нас? Не ни е пречило. С дух, с борба, със самочувствие, естествено и с класа отбора винаги е успявал да постига супер резултати в Европа без преди началото на сезоните да е слаган сред фаворитите.

 

Имаме проблеми в спорта що се отнася психиката ни във важните моменти и в противното никой не може да ме убеди. То си има исторически факти в тази насока.

За пример може да се даде отново Волейбола и онова световно първенство играно тук в България, на което достигаме финал, играе с 5 гейм / тогава до 15 точки / водим с 13 на 5 срещу Германия в този гейм и в крайна сметка губим мача. Пак не е било психика вероятно.

 

Не съм съгласен и с твърдението, че в момента се знаел предварително стартовият ни състав и сме имали слаби резирви. Напротив, имаме доста равностойна група играчи в момента. Може би само Цецо Соколов няма добра алтернатива, но останалите ни постове са много добре покрити.

Като посрещачи имаме - братята Пенчеви, Тошко Скримов и откритието на Силвано Пранди - Марто Атанасов.

Като центрове имаме - Гоцев, Йосифов, Тодоров и отново младо момче наложено от Пранди - Алекс Грозданов. Все качествени играчи са това, някои от които и доста млади.

От състава дори отпаднаха Братоеви и Ники Николов.

 

Иначе говорейки за психика аз много се радвам, че в отбора се появиха момчета като Розалин Пенчев и Марто Атанасов. Това са момчета, които са много наперени, със самочувствие и с качества. Не може в спорта без такъв вид играчи да имаш успех. Трябва да имаш такива "дупета", които нямат грам притеснение на полето.

Цецо Соколов е играч от световна величина, но я няма тази напереност и наглост при него, което няма как да е плюс.

 

Все пак се вижда светлина в тунела при волейболистите ни в сравнение с покъртителното световно, което изиграхме миналата година.

Не го харесвах Пламен Константинов като треньор и сега със Силвано Пранди за мен се видяха разликите между двамата.

Първото нещо - най-после слава на бога не бяха викани Учиков и Миро Градинаров. Беше ли Пламен все още треньор на отбора си залагах главата, че двамата щяха да са първа писта в отбора.

Второто - не личи да има напрежение между отделните играчи, между играчите и треньора. Липсват скандалите. С Пламен те бяха патент. Дали с Лимона, дали с Портокала, без значние.

Надявам се на Европейското, което предстои да вдигнем още малко нивото от това, което показахме във Варна. Има луфт, който да позволи развитие.

С малко шанс имаме силите да се доберем до финалната четворка.

 

ПП: Бай Иван е постнал преди мен баш мача с Германците на световното :)

[ReD_Gerrard]

Намерих и спирам по темата, че едните си знаят едно, другите друго и така:

 

Всички сме съгласни по темата, че Данчо Лазаров е тумор за българския волейбол. Но не виждам как това е контра пункт на тезата, че на българските спортисти им липсва психика.

[Dacheff]

Ама викате не смесвайте спорта с политиката, а давате БВФ като тумор в развитието на спорта. Е БВФ не е ли политика? Баш БФС номер 2...

[Toshko_Afrikanski]

Всички сме съгласни по темата, че Данчо Лазаров е тумор за българския волейбол. Но не виждам как това е контра пункт на тезата, че на българските спортисти им липсва психика.

Намерих цитата и го давам тъй като обещах, а спирам по темата с психиката, за това и нищо не съм писал по нея. Явно няма как да се убедим едни други. Просто за мен ни липсва качествено управление на ресурсите, които са ни доста ценни, ако мога въобще така да се изразя, не психика. Как да е.

[alex59]

Най-шокиращата ни загуба беше през 1970 (гледах го по ТВ)

 

http://bgvolleyball....

Гледах го и аз. За първи път в живота си плаках като... дете заради спорта.

[Stivi_G]

Виждам, че доста се споменава ситуацията в края на третия гейм при 1:1 с Полша на 1/2 финала на Мондеал 2006, Боян. До колкото си спомням грешката беше на Жеков, разпределителя, а не на Бобо. При все, че е левичар, трябваше да получи топката по-късо, а Жеков му я даде като за дясна и Боян се "разтегна" за да я отиграе. Това е по спомени, може и да греша. За съжаление това не променя нещата. Според мен тогава бяхме малко по-добрият отбор, но не се възползваме от шанса.

 

Sent from my F8331 using Tapatalk

[Toshko_Afrikanski]

Грешиш.

час и 20 е ситуацията

 

[хектор]

Нашите засега добре вървят на европейското, ама да ги видим срещу силните отбори как ще се справят. Зайцев със скуадрата не са като Португалия.

[Taipan]

Гледам сега как франсетата ни размазват направо! Ама са гадове, държат се толково нагло, че ми иде да подържам арабелите с бомбите :c055: