СТИВЪН ДЖЕРАРД

[Nightfate]

The Skipper !

[cyberfan]

Steven Gerrard quiz - name the team-mates

 

Your score:

 

15/17

 

 

 

You'll Never Walk Alone!

 

 

[Dacheff]

http://www.telegraph.co.uk/football/2016/11/24/steven-gerrard-poised-accept-liverpool-academy-coaching-role/?WT.mc_id=tmg_share_tw

 

Скоро ще го видим обратно в отбора според мен - Джерард е готов да поеме треньорска роля в Ливърпул (Телеграф).

[Liverpool-Angel]

 

 

 

 

 

 

[konov23]

Много силни думи от всички. И всичките са заслужени.

[Dacheff]

За жалост тия не всички са истини. Барса нямат такъв туит, а на Касияс туитът не е това. Но със сигурност всички изпитват респект към капитана.

[Liverpool-Angel]

За жалост тия не всички са истини. Барса нямат такъв туит, а на Касияс туитът не е това. Но със сигурност всички изпитват респект към капитана.

 

 

FC Barcelona

✔@FCBarcelona

 

Thank you, Steven Gerrard, for everything you have given to the world of football. You will never walk alone!!!

5:49 PM - 24 Nov 2016

• 24,25524,255 Retweets
  
• 31,81531,815 likes
  

• 
   
  

 

Дачев нещо против?

[cyberfan]

Хареса ми публикацията на Стъридж в инстаграм. За разлика от другите, които драскат по няколко думички в едно изречение, той направо е написал цял ферман.

 

 

iamdanielsturridge@stevengerrard

The first time I met you was at England training camp nervous as anything wondering if I'd enjoy myself and you were the first to greet me. You showed me a lot of love and said I'd do well at Liverpool. A couple of months later I was signing on the dotted line at Liverpool and low and behold the first player to greet me at melwood was. Without you a lot of the achievements I've had at Liverpool wouldn't have happened without your pinpoint passes and input. Furthermore I've learnt so much from you as a man on and off the pitch . It's been an honour and a blessing for me to have shared a chapter of your career with you and I want to wish you and your family all the best in the future. I'm sure you'll return to Liverpool one day and be the leader and legend like you were in your playing days.

Much love and more blessings . Studge

[LuboCrita]

Поиграх си да сложа линкове към отзивите на голяма част от футболистите, поздравили Стиви.

 

Алонсо

Рийзе

Торес

Карагър

Каут

Крауч

Суарез

Линекер

Рейна

Кака

Лампард

Тери

Кафу

Луис Гарсиа

Занети

Балак

Анри

Матеус

Лукас

Агер

Шкъртел

Рамос

Уорнък

Масчерано

Бабел

Уилшър

Мелър

Макси

Стъридж

Клемънс

Арбелоа

Криховяк

Шиърър

Хартсън

Томпсън

Хендерсън

Тим Кейхил

Бекъм

Роналдиньо

Малдини

Роби Кийн

Бартън

Барселона

Милан

[David]

На който и отбор да си фен, ако не си безпросветен кретен и зъл изрод в костния си мозък, не може да не признаеш, че Стивън Джерард е явление в световния футбол. Не се наемам да го титулувам с крайни определения като "най-добрия", "незаменим" и прочее. Когато човек реши да похвали някого и да изрази принадлежността си към даден отбор използва суперлативи. Подобни на тези по-горе...Нормално! Въпросът е, че при Джерард, каквото и да бъде използвано винаги ще бъде вярно и няма да звучи като фенско преувеличение и авантаджийска любезност. Всяко едно му се лепи като ръкавица на ръка. Класациите по принцип са ми много противна материя и твърде субективна подредба. Едно е сигурно, Стивън Джерард без всякакво съмнение израсна от хилавото хлапе, чиято фланелка изглеждаже като няколко номера по-голяма до огромния капитан и фрапантна фигура, която изскача извън лимитите за всяко едно определение за можещ футболист, безапелационен лидер и сърцат мотиватор както на светинята Liverpool, така и модел за подражение на милиони по света. Как стават тези неща, никой не може да каже. Харизмата е нещо, което или го имаш или го нямаш. То не се научава. То е дар от Бог! Джерард е получил доста благословии свише. Очевадно беше, че в него имаше нещо екстраординерно. Обединяващо, вдъхновяващо, окуражаващо, водещо, посветено, предано. Един от последните мохикани в тази фантастична игра, които макар и сравнително млади, носеха старите ценности и отправни точки. Днес моят мениджър, който е фен на Уест Хам ми каза полушеговито, полусериозно " Боби, отдъхнах си, няма да има вече кой да ми разваля кефа и да ме държи в напрежение. Никога няма да забравя, как Стивън Джерард ни взе ФА Кап под носа с онзи фамозен гол. Бях болен после цял месец. Голям играч, голяма фигура. Винаги съм го уважавал и харесвал, нищо, че поддържам Уест Хам. Малко са като него в играта и стават все по-малко..." Изкефи ме това признание от чужд фен. Някак си ми стана топло и гордо. Този отбор има титанични фигури в историята си, но в Стиви наистина имаше от всичко по много. Може би тази негова комплексност беше и е най-голямата му сила. Обичах да го наричам с много любов "моето момче". С повод и без повод. Когато правеше нещо извънземно като онова подканяне в чутовния мач в Истанбул, или пък, когато надъхваше момчетата в "онзи сезон", или пък, когато вкараше някой топовен гол от раздела"What a hit son, what a hit..." и очите му светваха с нереална светлина и дълбочина, които могат да бъдат излъчени от уж нормален човек... Дори, когато беше не в познатото си ниво и не му се е получавало. За мен ще си остане "Моето момче" и великия СКИПЪР на любимия ни отбор, донесъл ни много красиви моменти, нечовешки голове, микроинсултни обрати, сътворени от самия него, извели отбора ни до победа, накарал ни да обожаваме емблемата и да усещаме всички, които видим да носят символите на клуба като роднини, като братя и сестри. Всяко начало има и край. Мисля, че Стивън Джордж Джерард слага навременен край на кариерата си като футболист. Похвално е, че и не се хвърля с главата надолу в мътни води като треньор с неясни последици за още нестартиралата му треньорска кариера. Най-умното и практично за него ще бъде да си гледа ТВ ангажиментите, да си прибира парите от всякакви ентърпрайсес и да се опита да се вклини до Юрген и да попива, попива, попива знания и тънкости на треньорството. Когато се почувства готов му пожелавам да постигне всички върхове, за които мечтае и несъмнено заслужава. УСПЕХ, КАПИТАНЕ! Обичам те! Good luck, SKIPPER! I love you! May God bless you!

[tryssardi]

Ако стане помощник на Клоп ще получи ли медал кто вземем лигата?

[Dacheff]

Дачев нещо против?

Да, явно си прав. Аз ровех бая из туитъра на Барса снощи, но нищо не намерих. Но пък аз ровех в някакъв испански акаунт (пак официален) и може би затова не е имало. Но си прав, хубав жест от тях.

 

Ако стане помощник на Клоп ще получи ли медал кто вземем лигата?

Not again :sarcastic:

[kumarmd]

Не мога да опиша с думи колко уважавам Джерард. Затова няма и да се опитвам. Просто ще кажа: Благодаря ти, да си жив и здрав и дано вбъдеще да бъдеш отново облечен в нашите цветове като официална фигура в клуба! Завинаги ще нося Ливърбърда в сърцето си и ти си сред основните причини за това!

[Simply Red]

Най-некадърните 11, с които Джерард трябваше да играе в Ливърпул

[baivan]

Последния му гол

 

http://video.eurosport.ru/football/mls/2016/video_vid944225.shtml

[cyberfan]

На този ден през 1998-а прави дебюта си за Ливърпул.

 

You'll Never Walk Alone!

 

 

[men4o]

Саутгейт намекна също така, че Стивън Джерард може да стане част от щаба му.

[Dacheff]

Саутгейт намекна също така, че Стивън Джерард може да стане част от щаба му.

Не! Само не и в тази клоака!

[cyberfan]

Според медиите Майкъл Бийл, който води U23 отбора, е приел да стане помощник на Рожерио Сени в Сао Пауло. Това означава, че се отваря едно място в академията, което евентуално може да бъде заето от Джерард.

 

Steven Gerrard future: Liverpool return chances increase as under-23 manager leaves for Sao Paulo

 

You'll Never Walk Alone!

[men4o]

Легендарният полузащитник на Ливърпул Стивън Джерард е дал положителен отговор на предложението да започне работа като треньор в клубната младежка академия, твърди вестник "Мирър". 36-годишният футболист, който наскоро обяви края на кариерата си, изяви намерението си да се впусне в треньорската професия, като получи множество оферти от тимове от по-долните английски дивизии, които обаче отклони. Предложението на Ливърпул на този етап пък му се е сторило най-добър вариант за начало в треньорската сфера.

 

Според "Мирър" основна причина за решението на Джерард да започне работа с подрастващи е бил разговорът му с Юрген Клоп, който го е посъветвал да започне с по-незначителен пост, за да не попадне под прицела на медиите още в началото. Първоначалното желание на Джерард беше да е треньор в мъжкия футбол, но явно е решил да върви стъпка по сткъпка към тази цел.

[Simply Red]

Интервюто на Джерард: Отново съм на "Анфийлд" като фен. Велико е!

 

Стивън Джерард бе избран от журналисти, отразяващи Ливърпул, за "най-добър играч на клуба в ерата на Висшата лига".

За мнозина, той е и един от най-добрите в цялата история на клуба, макар да няма титлите и трофеите на хора като Кени Далглиш, Йън Ръш, Алън Хансен или Фил Нийл.

Джерард напусна САЩ, отказа се от футбола и отново е в града, като не пропуска да гледа наживо мач на Ливърпул в последните 2 месеца.

Местният вестник "Ливърпул Ехо" го намери за интервю навръх 25 декември.

 

- Как сте отново у дома?

- Чудесно.

 

- Получихте още едно признание - най-добър играч на Ливърпул в ерата на Висшата лига...

- Винаги е приятно да печелиш такива гласувания, а в случая то идва от хора, които са следили всяка моя стъпка в последните 25 години. Това е дълъг период от време и да съм първи в клуб като Ливърпул е специално.

 

- Как се чувствахте при дебюта си срещу Блекбърн през 1998-а?

- Бях уплашен. Подготовката за мача бе вълнуваща, тренировките на базата в Мелууд, похвалите от Жерар Улие, Фил Томпсън, Сами Лий - треньорите тогава. Но когато стана време да съблека анцуга и да влизам на терена, изведнъж се ужасих. Беше като шамар в лицето, който да те върне в реалността.

Сега, като погледна видеозаписа от мача... С този червен екип, който ми е голям. В тези няколко минути наистина бях уплашен. Ако трябва да съм честен, в първите 20-30 мача за Ливърпул изобщо не се чувствах сигурен и спокоен. Едновременно не искаш да си изпуснеш шанса, но и си нервен и развълнуван.

 

- Първият ви гол дойде срещу Шефийлд Уензди.

- Това бе огромен момент. С дрибъла преди да вкарам, накарах много хора да си кажат - той може да играе в по-атакуваща роля. До този момент бях играл десен защитник, десен халф, опорен полузащитник...

Това попадение със сигурност е в моя топ 10 за цялата ми кариера.

 

- Вашият личен любим мач с екипа на Ливърпул?

- Като цялостно представяне за мач, това трябва да е финалът за Купата на ФА срещу Уест Хем през 2006-а (б.р. - асистенция и два гола за 3:3, вторият в 90-ата минута, а после и реализирана дузпа при изпълненията, решили съдбата на трофея).

Това бе перфектната ми игра. Във всеки друг мач, в който съм играл добре, винаги е имало малки грешки, разочароващи отигравания, пропуснати възможности. Периоди от двубоя, в които не съм правил нещата добре.

В този ден обаче всичко бе перфектно. Всичко се получаваше. Дори днес, когато се сещам за представянето си, го смятам за идеално.

 

-Най-великият момент?

- Истанбул, няма съмнение. Финалът през 2005-а срещу Милан. Заради всичко, което значи за клуба този мач. И заради наследството, което остави след себе си. Не е само финалът, а пътят, по който стигнахме до купата. Невероятно! Бяхме аутсайдери по целия път, Истанбул събра всичко в себе си.

 

- Любимият ви мач на "Анфийлд" като атмосфера?

- Челси, полуфиналът от същата година (1:0).

Час преди мача стадионът бе пълен, а шумът бе оглушителен. "Анфийлд" вибрираше, а "Коп" се тресеше. И това не ме е изненадвало по време на мачове, разбира се. Но този път се случваше на загрявката! Целият стадион се тресеше.

Не мога да сравня тази вечер с никоя друга като атмосфера.

 

- Любим съотборник в Ливърпул?

- Карагър. Чувствах се сигурен, когато бе на терена. Знаех, че е зад гърба ми. И с това - че има лидер, който не спира да вика на терена. Аз не съм такъв, не крещя на игрището. Говорех индивидуално с играчите, това бе моят подход. Кара крещеше, даваше пример. С него в тима имахме винаги добър шанс да спечелим.

Ако говорим за индивидуална класа, Фернандо Торес и Луис Суарес са на върха в моята класация. Те са играчите, които правеха неща, след които си казваш: Уау, това наистина ли се случи?

Обичах да играя зад Майкъл Оуен, неговото движение в атака бе идеално за халфовете. Роби Фаулър пък бе моят герой, когато растях в академията на клуба, опитвайки да стигна до първия отбор. Неговите най-добри дни обаче бяха преди аз да се наложа в състава.

И още един - след първите пет минути на първата му тренировка, знаех, че Чаби Алонсо е голям играч. Техниката на пасовете му бе невероятна.

 

- Най-добрите ви голове?

- Този в последната минута срещу Уест Хем, както и онзи срещу Олимпиакос, пак в края на мача. И в двата случая бяха далечни удари, а още щом ритнах топката, си мислех, че "има шанс".

Харесвам и едно попадение срещу Мидълзбро, отново от голямо разстояние.

Както и един труден гол в Марсилия, когато завъртях топката в обратния ъгъл. Такъв вкарах и на "Гудисън Парк" срещу Евертън. Това би следвало да е моята петица от най-добри голове.

 

- Асистенцията, която помните като най-добра?

- През 2014-а подадох на Дани Стъридж срещу Фулъм. Много дълъг и труден пас. Освен това бе и с външен фалц.

Също така асистенцията към Джибрил Сисе в онзи финал с Уест Хем. Също дълга топка, а когато такава асистенция ти се получи, винаги е особено удовлетворение.

И една, с която помогнах за гол на Торес срещу Нюкасъл през 2008-а, победихме с 3:0.

 

- Най-любим стадион за гостуване?

- "Гудисън", естествено. Атмосферата беше супер, харесваше ми. Цялата омраза и подигравки, обичах да гледам дербитата там още преди да заиграя за Ливърпул. И когато го направих, винаги съм се опитвал да дам най-доброто точно там. Спечелихме доста мачове на този стадион през годините.

 

- Да не питаме тогава срещу кого победите бяха най-сладки... Очевидно Евертън!

- Срещу тях и Манчестър Юнайтед. Те са двата отбора на върха в тази класация. И от загубите срещу тях се страхувах най-много. Понякога трудно спях в нощите преди да играем с Евертън и Юнайтед. Когато обаче спечелиш мача, чувството е великолепно.

Страхът е нещо, което ми е давало допълнителна мотивация през годините. Страх от загуба, от пропусната възможност. То е противоположното усещане на емоцията от победата.

 

- Любимият ви мениджър?

- Винаги това е бил най-трудният въпрос за мен. Но избирам да кажа - този, при когото бях на върха на възможностите си, в най-силния етап от кариерата си като игра. И затова казвам: Рафа Бенитес.

Той не спря да се опитва да ме направи по-добър тактически, а начинът, по който подреждаше отбора, бе идеален за играта ми. Винаги бях в добро състояние.

Тактически, Рафа е световна класа. Но ми харесваше да играя за всеки от мениджърите на Ливърпул. Кени Далглиш бе идол в детските ми години, а и обичах футбола, който играехме при Брендън Роджърс.

Жерар Улие ми даде път в първия отбор, а и ми помогна много извън терена в онези първи години.

При Рой Ходжсън се чувствах добре, но не работихме много заедно в Ливърпул.

 

-Какво бихте променил, ако можете да върнете времето?

- Финалът на сезон 2013-2014 г. (б.р. - подхлъзването му срещу Челси и загубата с 0:2 обърнаха битката за титлата в полза на Манчестър Сити).

 

- Днес отново сте просто фен на "Анфийлд".

- Да, върнах си едно позабравено чувство. Обичам да ходя на стадиона, да гледам мачовете с публиката. Отново съм фен и това е велико!

Сезонът, който Ливърпул прави дотук, е възхитителен. Победата в последната минута в дербито с Евертън, както и над Арсенал и Челси, бяха чудесни. Е, имаше и грешки - като с Бърнли и Борнемут, но като цяло отборът във всеки мач изглежда, сякаш е по-добър от съперника и ще спечели. Това е вълнуващо за мен.

Гледаме много силен Ливърпул. Топ отбор.

 

----

 

sportinglife.bg

[Scarface]

Джерард и Коло са се засекли в Дубай и са закусвали заедно.

Може и заедно да са карали празниците се :)

 

[Scarface]

някои май ще стават родители ............ за 4 път

 

[cyberfan]

Е то това стара новина Скар.

[Scarface]

е аз не се сещам поне. А гледам е от вчера в инстаграма му

 

https://www.instagram.com/p/BPDgWU4DU3s/?taken-by=stevengerrard