Шаби Алонсо

[Guest kikedelrio]

Кога точно Алонсо проглуши ушите на света, че иска да се върне? И кога по-точно Роджърс е казал, че е стар и не става?

[Guest HoUs4oOL]

И това как точно променя написаното от мен? Кое не е вярно? Че Алонсо и Джерард ще бъдат най-бавната двойка халфове в ПЛ ли? И че ще ги правят криви, защото до себе си няма да имат МАсчерано?Те сега ни правят смешни като го нямаме деф. халф, а какво остава двама ала Алонсовци като застанат един до друг.

С Алонсо вместо Джерард щяхме да изглеждаме по-добре според мен.Испанеца все още си е класа и с него щяхме да сме по-стабилни.Алонсо може и да не е типичен дефанзивен полузащитник,но е по-добър такъв от Капитана.Хендо,Алонсо и Джан/Алън щеше да е нелоша халфова линия...Иначе ще си ни правят смешни,докато Роджърс разбере,че Джерард не е Лотар Матеус.

[Guest deadpoll]

На мястото на Джерард може. Но двамата на терена по едно и също време е абсурдно. И от там тръгна мини-спора.

 

А и си остава въпроса кой ще е тоя смелчага, който ще остави Джерард на пейката?

[Guest Сиймор]

Алонсо, ако се опази от сериозна контузия ще е на ниво и на 36-37 години. Стига да е мотивиран да играе на такава възраст. Той е от този тип хора, които са "дялани камъни" и пасват навсякъде. Полезни без да блестят или да претендират за величие. Това му е великото на Алонсо!

[Guest tsbalabanov]

Салмо, във всяка тема не пропускаш да напишеш какъв тъпак е Роджърс. Спри се, говориш/пишеш глупости. Никъде Алонсо не е казвал, че иска да се върне и никъде не е имало новини, че Роджърс го смята за дърт и некадърен... Аман.

[Guest der Bomber]

На Алонсо му е нужен, бърз, жилав, можеш да прави шпагати т.нар. Anchor Man до него.

[Guest Dilyan Damyanov]

На Алонсо му е нужен, бърз, жилав, можеш да прави шпагати т.нар. Anchor Man до него.

Всъщност не, не му е нужен "т.нар. Anchor Man до него". Той е "т.нар. Anchor Man". Миналата година в Реал игра в халфовата линия на Реал с Модрич и Ди Мария. Кой от тях е бърз, жилав, можещ да прави шпагати? Никой. Да покриват и двамата голям периметър, но като цяло са офанзивни играчи и шпагати имат сигурно сумарно 5 за целият сезон. И не разбирам откаде идва целият този мит, че Алонсо не е дефанзивен халф? Откакто е в Реал той Е дефанзивният халф. Това, че може да гради играта от по задна позиция е просто още един плюс за него. Алонсо беше най-важният елемент от защитата на Реал и не случайно този сезон допускат те толкова много голове и не случайно миналият отбора им почна да играе хубав футбол и да не допуска камара голове, когато той се върна от контузия зимата.

[Guest oZZy]

...., че Алонсо не е дефанзивен халф? ...

Пирло дефанзивен халф ли е?

[Guest Dilyan Damyanov]

Пирло дефанзивен халф ли е?

Разбира се че не, но не схващам логиката. Това, че и Алонсо раздава дълги пасове го прави Пирло ли?

[Guest oZZy]

Разбира се че не, но не схващам логиката. Това, че и Алонсо раздава дълги пасове го прави Пирло ли?

в Юве пред Пирло играят Видал и Погба, и те не са типични дефанзивни, ама 3мата вършат работа, същото беше и в Реал - Ди Мария (преди Кедира) и Модрич тичаха за него. Така, че каква е разликата, колкото Пирло е дефанзивен, толкова е и Шаби. Преди време имаше много хубави статии, как в днешно време типичните плеймейкъри от едно време се изтеглят или на крилото (Коутиньо) или по-назад - Джерард, Алонсо, Пирло, за да могат да играят с топката.

А пък специално при Реал с Бейл и Роналдо, трябва да си доста луд да им правиш много висока преса и да ги надиграваш в центъра, при положение, че всеки пас минал зад защитата ти е гол. Та затова и се оправяха 3мата с ДиМария и Модрич, а не, че Шаби е вършел перфектна дефанзивна работа като типичния такъв халф.

[Guest Dilyan Damyanov]

Напротив, точно Алонсо вършеше работата на типичният дефанзивен халф, а сравнение между него и Пирло е повече от неумесно. Да и двамата правят дълги пасове, но до там са им приликите. Пирло играе далеч по напред от Алонсо и не рядко прави асистенции докато Алонсо рядко минаваше центъра с Реал, като не веднъж и дваж е използван и като централен защитник когато Реал гонеха победа в края на мачовете. Ето и малко статистика, които трябва да ви покажат колко много се различават двамата играчи.

Алонсо има за изминалият сезон само в Примера по 5.2 единоборства,2.7 въздушни единоборства, 1.7 изчиствания на топката, 1.6 пресичания на пасове и 7 общо блокирани изстрела. Нека видим тези на Пирло: 3.5 единоборства, 0.6 въздушни дуели, ясно кой от двамата се бори за първа топка и кой не, 0.6 изчиствания, 1.3 пресечени топки и и 5 блокирани удара в 4 мача повече от Алонсо. Тук за сравнение примерно Фернандинйо, типичният според много дефанзивен халф е с 5.6 единоборства, 1.7 въздушни единоборства, 1.5 изчиствания на топката, 1.7 пресичания на пасове и само 2 блокирани изстрела.

Шаби е дефанзивен полузащитник, който умее да разпределя топката. Страхотен е при първият пас от защитата, но това не е играч тип Пирло, а си е играч тип дефанзивен халф. Ако дори погледните положенията и асистенциите на тези двамата, или ударите към вратата всичко ще видите колко са различни. Дефанзивен халф не е само играч, който бяга като ненормален по целият терен да се бори с 20 човека като Гатузо. Да Алонсо е по статичен, но Алонсо е и по умен в това отношение. Знае къде да застане, кога да направи фала и всичко това, което според много от вас го прави бавен и стоящ на едно място играч, не случайно той има и почти два пъти повече фалове от Пирло, просто защото неговите единоборства са когато той се опитва да спечели топката или просто да направи фал да спре атака.

[Guest The King]

Пирло е дълбоко разположен плеймейкър още от както беше по-млад и играеше по-назад от Кака например, който също е плеймейкър и е типична 10-ка, но Пирло няма нито уменията, нито заложбите на Алонсо в дефанзивен план. В Ювентус е оставен да играе най-назад от тримата вътрешни халфа, защото е най-стар и трудно подвижен и бавен, но иначе е много активно подмоган от Видал и Погба, който търчат яко по цял мач. В противен случай той няма да може да се справи сам с цялата работа в дефанзивен план, докато бих казал Алонсо има по-голям шанс. Въпреки, че и той никога не е оставал без помощ.

 

Докато Алонсо е най-назад от тримата в полузащитата на Реал не само защото е най-бавен и тромав, но и защото е дефанзивния полузащитник. Да, когато беше по-млад и беше все още по-мобилен в Реал играеше като бокс2бокс, а типичният дефанзивен, оставащ отзад беше или Ласана Диара, или Кедира. След това обаче, когато скоростта съвсем му намаля, беше върнат вече да си играе като типичен опорен халф, но той по принцип винаги е имал в себе си заложби и качества за тоя пост. Просто като по-млад е играл по-напред щото при вас имахте Масчерано, а после при нас имаше други разбивачи.

 

На всичкото отгоре, ако за Алонсо можем да кажем, че е от така наречените дълбоко разположени плеймейкъри, а Кедира е типичният разбивач, при поглед в статистиките за последните няколко сезона, се вижда, че в същност испанецът го превъзхожда във всички показатели, като отнети и пресечни топки, намеси и т.н.

 

Миналия сезон за нас Алонсо вършеше най-главната работа в подпомагане на защитата, а активна подкрепа му оказваше и Модрич, който има голямо себеотрицание, покрива много периметър и е особено борбен футболист, който въпреки, че не му е това работата, отнемаше много топки и имаше важни намеси отзад. Имаше някой впечатляващи намеси и шпагати в защита. Докато Ди Мария малкооо...."вятър го вее на бял кон"

[Guest oZZy]

пичове , не съм съгласен напълно с вас, но ви благодаря за изразеното мнение :doubleup: Макар и рядко да се случва, това най-много ми харесва във форума, дискусии с аргументирани мнения

[Guest der Bomber]

Така е, и аз не мога да възприема толкова бавен футболист, като Шаби за дефанзивен халф.

[Guest Scarface]

33

 

[Guest mimpeso]

33

 

Кой ли не изходящ трансфер не преживях за толкова години, но Алонсо никога няма да преживея. Никой не може да ме разубеди, че именно след този трансфер гръбнака бе пречупен и все още е. Ако има нещо за което няма да простя на Рафата - това е!

[Guest Mario Balotelli]

Можеше при определени обстоятелства сега да играе в Ливърпул и да ни върже халфовата линия, само че ние си имаме коми(к)тет.

[Guest Dilyan Damyanov]

Можеше при определени обстоятелства сега да играе в Ливърпул и да ни върже халфовата линия, само че ние си имаме коми(к)тет.

Има едно негово интервю с Карагър от преди седмица горе долу. Там човека си казва всичко. Стига само сме обвинявали щото сме прочели в "Шок", че имаме интерес към Меси и Роналдо и те искат, но комитета ги оценява на 10 милиона и се разминаваме с Реал и Барса с исканите още 2 банички.

[Guest S.Gerrard]

Xabi Alonso's passing stats in the 1st half of the Bundesliga season.

 

[Guest S.Gerrard]

Look like Pepe Reins and Xabi Alonso wouldn't be watching anything else this Sunday afternoon...warms the heart!

 

[Guest S.Gerrard]

[Guest Challenger1]

http://youtu.be/Du51_iN0qbQ

 

:cray:

[Guest S.Gerrard]

He'll be back soon. #LFC

 

[Guest sinner]

Чичо Алонсо какъв гол вкара снощи :)

https://www.youtube.com/watch?v=yJTEe5Fh_vQ

[bgscouser]

Как го правят халфовете: Чаби Алонсо

 

Винаги се възхищаваме, когато играчите направят нещо изключително, но често го имаме за даденост. Рядко ни се удава възможността да получим в детайли отговори на най-големия въпрос: как го правят? Списание „Спортс Илюстрейтид” опитва да ни ги осигури, като интервюира за целта един вратар (Мануел Нойер), един защитник (Венсан Компани), един халф (Чаби Алонсо) и един нападател (Хавиер Ернандес – Чичарито). Днес е ред на полузащитника.

 

Той е футболната версия на Джордж Клуни – един толкова самоуверен готин пич, когото можете си представи как играе мач в смокинг, държащ чаша джин с тоник в ръка. „Отчаяние” е дума, която отсъства от речника на Чаби Алонсо, затова и той смята шпагата със засилка – този бастион на английската футболна жертвоготовност – за нещо силно надценено. Та какво е шпагатът със засилка, мъдрува Алонсо, ако не самопризнание, че е трябвало да избереш по-добра първоначална позиция на терена?

„Особено във Великобритания някои хора разбират това, други – не. Ако прекарваш твърде много време в хлъзгане по тревата, нещо не е наред. Обичам хубавите шпагати, но предпочитам играча, комуто не се налага да ги прави”, казва световният и еврошампион с Испания, играл в топ клубове като Ливърпул, Реал Мадрид и сега Байерн Мюнхен.

 

На 34 години, с почти несравнимо разбиране за играта, Алонсо е един от определящите двупосочни халфове на своето поколение. Той работи с повечето от водещите треньори – Карло Анчелоти, Висенте дел Боске,Жозе Моуриньо и Рафаел Бенитес, ала през 2014 г. дойде в Байерн с намерение да се подготви за своята собствена кариера на пейката, попивайки от методите на Джозеп Гуардиола. „Научих много в тези две години. Бе ми много полезно да разбера повече за футбола и за това как искам да правя нещата”, споделя испанецът, който ще остане и този сезон в Мюнхен под ръководството на Анчелоти за втори път в кариерата си.

http://img3.sportal.bg/uploads/tinymce/2009/maj/moni/moni2/m7/cool.jpg

 

Носещ черна стилна жилетка над изцяло сива тениска, Алонсо сяда в залата за срещи в базата на Байерн и прекарва почти час, разкоствайки задълженията на централния полузащитник в днешния футбол. „Не можеш да се отпускаш, винаги трябва да си на тръни. Не е като при нападателите, които могат да си позволят 30 секунди отдих, когато не са в играта. Халфовете трябва да са напълно съсредоточени през 90-те минути, за да са винаги на точното място.”

Алонсо е вманиачен по позиционирането, движението и пространството. Изненадващо споделя, че не е научил нищо ново за това как се подава топката, откакто бил на 19 години в Реал Сосиедат . Роден разпределител, той винаги е умеел да даде всякакъв вид пас – от къс тики-така през прорязващ извеждащ при контраатака до 50-метров холивудски диагонал. „Това никога не е било трудната част за мен, но може би не съумявах да се позиционирам добре както сега.” Образованието по тази част продължава дори днес, ускорена от двете години изучаване на постоянно менящите се тактически подходи на Гуардиола.

 

Играе ли много Алонсо с топката? По-добре го повярвайте. В сезон 2015/16 на Бундеслигата той има по 108,4 точни подавания за 90 минути при забележителна успеваемост от 91% според Опта. Гигантското му влияние върху играта обаче не е толкова в смъртоносните пасове, колкото в налагането на контрол чрез критична маса от малки избори – хиляди на брой, във всичките 90 минути. Те са есенцията на двупосочния халф. „Всичко се свежда до баланс, до вземането на множество правилни решения.Това може и да изглежда незначително в индивидуален план, ала при събирането на всичко накуп се разбира смисълът. Работата ми не е да правя блестящи отигравания. Е, може и това да се случва от време на време, но не това ми е работата.”

http://img3.sportal.bg/uploads/tinymce/2009/maj/moni/moni2/m7/xais.jpg

 

А каква тогава е работата на Алонсо? Е, тя зависи от това дали отборът му е с топката, или не е. Разнообразието от атакуващи методи на неговите тимове през годините е забележително. Неговият Ливърпул спечели ШЛ 2005 с динамично използване на светкавични удари по съперниците, при което Стивън Джерард бе на върха на силите си. Неговата Испания взе Мондиал 2010, задушавайки опонентите си като питон чрез къси пасове и максимално владение на топката. Неговият Мадрид вдигна трофея в ШЛ 2014 до голяма степен чрез опростеното доставяне на топката до върховния аватар на футболния атлетизм Кристиано Роналдо. А ако вземе за трети път тази купа с трети различен тим, изравнявайки рекорда на Кларънс Сеедорф, това би станало в един Байерн, комбиниращ контрола върху топката с умението да убива на контраатака.

 

Всеки подход бе различен, а все пак базисната роля на Алонсо при владението на топката от отбора му си остана една и съща. „Когато топката е у нас, работата ми е да я закарам от защитата до нападателите по най-добрия възможен начин, за да излязат те един на един със защитник или да попаднат в добра позиция да направят завършващия пас. Няма да ме видите да дриблирам през куп хора като Лука Модрич – това ми е трудно. Пасът – това е по-естествено заложеното при мен.”

Преди да може да достави пас обаче, той трябва да получи топката. А преди да я получи, трябва да е наясно какво го заобикаля от 360-градусова перспектива. Единственият начин да успее е чрез постоянно въртене на главата и прилагане на периферното зрение за регистриране на играчите (съотборници и съперници) и отвореното пространство. „Никога не съм гледал видео на 90-те минути само с моята игра, но би било любопитно да видя дали винаги…”, тук прибягва до пантомимата, като хвърля поглед динамично в различни посоки по подобие на куотърбек, сканиращ вторичното защитно разположение на противниците.

http://img3.sportal.bg/uploads/tinymce/2009/maj/moni/moni2/m7/quar.jpg

 

В модерния футбол защитниците затварят за миг пространството по целия терен, затова трябва да си разчертаеш околния терен в съзнанието, преди да са те връхлетели. „Преди да получа пас, опитвам да си създам представа какво ще е следващото ми решение. Когато получиш топката, вероятно вече ще е твърде късно за това, защото ще имаш противник на гърба си.”

Правенето на точно подаване обаче не се свежда просто да избиране на мишена и пращането на топката при нея. Алонсо казва, че взема предвид тежестта и разстоянието на паса, разположението на бранителите, предпочитанията на адресата – дали иска топката на крак или в празно пространство, по земя или във въздуха. „Целта ми е подаването да отиде по най-добрия възможен начин при съотборника ми – на левия или на десния му крак, за да му осигури предимство. Разбира се, той трябва да е на точната позиция. Това му е работата. Ако например обаче подам на левия му крак, може да има повече проблеми да се обърне, затова я подавам на десния му. Това ми е идеята: да създам пас за предимство, а не да създавам проблем.”

 

Тъй като играе толкова често с топката при всяко нейно владение от отбора му, Алонсо може да влияе на темпото, настройвайки метронома на по-висока честота, за да постави под напрежение съперника, или на по-ниска, за да успокои играта. През цялото време риск мениджмънтът е на ума му. Когато си по-близо до противниковата врата, казва, трябва да поемаш рискове с паса, защото един добър пас може да се превърне в гол. В своето поле обаче рискът е глупост и може да доведе до попадение в собствената ти врата.

http://img3.sportal.bg/uploads/tinymce/2009/maj/moni/moni2/m7/pas.jpg

 

Дори при владение на топката от неговия тим, Алонсо мисли за колективната форма на своите съиграчи, ако се получи грешка. „Когато нападателите атакуват, трябва да мисля къде да застана, за да върна топката при нас възможно най-бързо, ако я загубят. Понякога, в зависимост от позицията ти, трябва да пресираш високо, но ако си по-изложен на опасност, трябва да направиш стъпка назад и да опиташ да защитиш пространството, а не човека. Трябва да различаваш моментите.”

 

Тази сила в анализирането на моментите е част от онова, което Алонсо изучава толкова изкъсо при Гуардиола. По време на мач обаче то не може да дойде от треньора – трябва да излезе отвътре. Испанецът пуска на лаптоп домакинството от групите на ШЛ с Арсенал миналия ноември. Две седмици по-рано Байерн е паднал от съперника с 2:0 и според Чаби подготовката за двубоя в Мюнхен – основно чрез видео – е била по-интензивна от всякога при Гуардиола. Клиповете били за Арсенал като колектив, но Алонсо се интересувал специално от това как играят играчите около неговата позиция. Така забелязал сам например, че Месут Йозил (когото познавал от Мадрид, но не и при „артилеристите”) подава на Тио Уолкът само в празно пространство, а при пресиране Алексис Санчез влиза навътре и оставя пространството между централната полузащита и крилото, защото е с манталитета на нападател. И Чаби използва това.

Първите два гола на Байерн падат от центрирания, при които лондончани, не само Санчес, не успяват да пресират подавача от фланга. До почивката има нокаут с 3:0, домакините доминират топката, а Алонсо разпределя безукорно с купища къси пасове – футболна версия на китайско водно мъчение – с по някоя и друга стрела далеч напред. Защо къси пасове? Модерният футбол в голяма степен се определя от бързината на преходите, решаващите моменти, в които топката се губи и съперникът използва твоето излизане от равновесие и организация. В повечето случаи Алонсо предпочита тимът му да направи два-три къси паса вместо един дълъг. Така по-добре се запазва компактната форма и готовността да се защитава в екип при евентуална загуба на топката. „Като правиш дълги пасове, съиграчите ти са на много по-голямо разстояние един от друг, а ако загубят топката, е по-трудно да си я върнат, тъй като не могат да пресират толкова добре заедно, колкото биха го сторили, ако са събрани.”

 

http://img3.sportal.bg/uploads/tinymce/2009/maj/moni/moni2/m7/xar.jpg

 

Връзката между това как атакуваш и как се защитаваш е неизменна и никой не е по-отговорен за комбинирания подход на даден тим от двупосочния халф от типа на Алонсо. Срещу Арсенал той държи пълен контрол и е в центъра на всичко. Като диригент, обкръжен от симфония. След 5:1 е трудно да си спомниш и едно конкретно негово отиграване и все пак, по своя уникален начин, той бе най-доминиращият играч на терена.