Jump to content

NFL (National Football League )


Recommended Posts

http://images.ibox.bg/2008/11/10/4130.jpg


Тимовете в NFL


Американска футболна конференция (AFC)

Северна дивизия
Балтимор Рейвънс
Синсинати Бенгалс
Кливлънд Браунс
Питсбърг Стийлърс


Южна дивизия
Хюстън Тексанс
Индианаполис Колтс
Джаксънвил Джагуарс
Тенеси Тайтанс


Източна дивизия
Бъфало Билс
Маями Долфинс
Ню Инглънд Пейтриътс
Ню Йорк Джетс


Западна дивизия
Денвър Бронкос
Канзас Сити Чийфс
Оукланд Райдърс
Сан Диего Чарджърс



Национална футболна конференция (NFC)

Северна дивизия
Чикаго Беарс
Детройт Лайънс
Грийн Бей Пакърс
Минесота Викингс


Южна дивизия
Атланта Фалкънс
Каролина Пантерс
Ню Орлеанс Сейнтс
Тампа Бей Буканийрс

Източна дивизия
Далас Каубойс
Ню Йорк Джаянтс
Филаделфия Ийгълс
Вашингтон Редскинс


Западна дивизия
Аризона Кардиналс
Сейнт Луис Рамс
Сан Франсиско Фортинайнърс
Сиатъл Сийхоукс


Редовен сезон

Същинската част на шампионата започва с редовния сезон. Това става през септември. Целта е до края на декември или началото на януари да бъдат изиграни 17 кръга. Всеки тим от NFL играе 16 срещи.

1. Всеки отбор играе с трите тима от своята дивизия веднъж като домакин и веднъж като гост, което прави общо 6 срещи.

2. После отборът има 4 мача с отбори от друга дивизия в същата конференция. Срещу тези тимове отборът има две домакинства и две гостувания. Всяка година дивизията е различна, за да може за три години тимът да срещне всички отбори от своята конференция.

3. Следват мачове срещу 4 тима от една дивизия, но от другата конференция. Като всяка година тази дивизия е различна, за да може за 4 години един тим да е срещнал всички отбори от другата конференция.

4. Накрая следват по една среща срещу двата отбор от същата конференция, заели същата позиция в своите дивизии, която е заел и дадения тим, стига да не са от дивизията, от която тимът ще играе срещу четирите отбора (виж точка 2).

Плейофи

След края на редовния сезон започват плейофите, които безспорно са най-интересната част. В тях право на участие си завоюват 12 тима, които трябва да излъчат двата финалиста за „Супер Боул”. Двете конференции (NFC и AFC) излъчват по 6 отбора в плейофите. Това са 4-те победителя във всяка дивизия, или общо 8 отбора. Победителите в дивизиите се класират от първо до четвърто място в класирането на конференциите с оглед постигнатите от тях победи и загуби.

Останалите 4 отбора влзиат в плейофите с уайлд кард. тя се дава на два отбора от конференция, които са записали най-добро съотношение победи-загуби, но въпреки това не са успели да триумфират в своята дивизия. Тези два тима заемат 5-то и 6-то място в своята конференция.

Отборите класирали се на 3-то,4-то,5-то и 6-то място започват плейофите. Играе се по системата 3-тия срещу 6-тия и 4-тия срещу 5-тия. 1-ият и 2-ият почиват в този кръг от плейофите, наречен „Уайлд-кард плейофс”.

Следващият етап е включването на 1-вия и 2-рия, които играят с победителите от „Уайлд-кард плейофс” в т.нар „Дивижънъл плейофс”. Победителите тук се срещат в последния плейоф, наречен „Конферънс Чемпиъншип”. Тимът, който спечели става шампион на конференцията и отива да играе за „Супер Боул” срещу шампиона на другата конференция излъчен по същата схема.

Драфт на NFL

През април се провежда и драфтът за NFL. Това е периодът, в който отборите привличат нови играчи, най-вече от колежанската лига.



Супер Боул

Първото издание на Супер Боул е на 15 януари 1967, когато се стига до споразумение между двете алтернативни тогава лиги NFL (Националната футболна лига) и AFL (Американската футболна лига) да се излъчи общ шампион на страната. За да се отличи всеки един финал за Супер Боул е прието да се използват латинските цифри.

Последният засега победител Индианаполис Колтс спечели през 2007 Супер Боул XLI. Както вече бе споменато Супер Боул идеята за Супер Боул възниква през 1966, когато шефовете на NFL и нейната алтернатива AFL, създадена през 1960 година стигат до споразумение да бъде изигран мач между шампионите на двете лиги. До преди създаването на AFL, NFL, която възниква през 1920 година се е преборила с други 7 алтернативни лиги. В крайна сметка през 1970 се стига до обединението на двете лиги под названието NFL.

Така се слага началото на голямото шоу, като първите две титли печели представителят на NFL Грийн Бей Пакърс. Тази доминация поражда съмнения, че Супер Боул няма да просъществува много дълго. В третото издание обаче става голяма изненада Ню Йорк Джетс от AFL надиграва Балтимор Колтс . Така Супер Боул оцелява . Следващият победител отново е от AFL – Канзас Сити Чийфс. През 1970 последва споменатото вече обединение, като двете лиги дават имената на сформираните две конференции – NFC и AFC.



Финалите за Супер Боул (1967-2007)


Супер Боул I Грийн Бей Пакърс – Канзас Сити Чийфс 35:10 („ЛА Мемориал Колисеум”)
Супер Боул II Грийн Бей Пакърс – Оукланд Райдърс 33:14 („Маями Ориндж Боул”)
Супер Боул III Ню Йорк Джетс – Балтимор Колтс 16:7 („Маями Ориндж Боул”)
Супер Боул IV Канзас Сити Чийфс – Минесота Викингс 23:7 („Тюлейн Стейдиъм”)
Супер Боул V Балтимор Колтс – Далас Каубойс 16:13 („Маями Ориндж Боул”)
Супер Боул VI Далас Каубойс – Маями Долфинс 24:3 („Тюлейн Стейдиъм”)
Супер Боул VII Маями Долфинс – Вашингтон Редскинс 14:7 („ЛА Мемориал Колисеум”)
Супер Боул VIII Маями Долфинс – Минесота Викингс 24:7 („Райс Стейдиъм”)
Супер Боул IX Питсбърг Стийлърс – Минесота Викингс 16:6 („Тюлейн Стейдиъм”)
Супер Боул X Питсбърг Стийлърс – Далас Каубойс 21:17 („Маями Ориндж Боул”)
Супер Боул XI Оукланд Райдърс – Минесота Викингс 32:14 („Роуз Боул Стейдиъм”)
Супер Боул XII Далас Каубойс – Денвър Бронкос 27:10 („Луизиана Супердоум”)
Супер Боул XIII Питсбърг Стийлърс – Далас Каубойс 35:31 („Маями Ориндж Боул”)
Супер Боул XIV Питсбърг Стийлърс – Лос Анджелис Рамс 31:19 („Роуз Боул Стейдиъм”)
Супер Боул XV Оукланд Райдърс – Филаделфия Ийгълс 27:10 („Луизиана Супердоум”)
Супер Боул XVI Сан Франциско 49ерс – Синсинати Бенгалс 26:21 ("Понтиак Силвърдоум")
Супер Боул XVII Вашингтон Редскинс – Маями Долфинс 27:17 („Маями Ориндж Боул”)
Супер Боул XVIII Лос Анджелис Райдърс - Вашингтон Редскинс 38:9 („Тампа Стейдиъм”)
Супер Боул XIX Сан Франциско 49ерс – Маями Долфинс 38:16 („Станфорд Стейдиъм”)
Супер Боул XX Чикаго Беърс – Ню Инглънд Пейтриътс 46:10 („Луизиана Супердоум”)
Супер Боул XXI Ню Йорк Джаянтс – Денвър Бронкос 39:20 („Роуз Боул Стейдиъм”)
Супер Боул XXII Вашингтон Редскинс – Денвър Бронкос 42:10 („Джак Мърфи Стейдиъм”)
Супер Боул XXIII Сан Франциско 49ерс – Синсинати Бенгалс 20:16 („Джо Роби Стейдиъм”)
Супер Боул XXIV Сан Франциско 49ерс – Денвър Бронкос 55:10 („Луизиана Супердоум”)
Супер Боул XXV Ню Йорк Джаянтс – Бъфало Билс 20:19 („Тампа Стейдиъм”)
Супер Боул XXVI Вашингтон Редскинс – Бъфало Билс 37:24 („Метрдоум”)
Супер Боул XXVII Далас Каубойс – Бъфало Билс 52:17 („Роуз Боул Стейдиъм”)
Супер Боул XXVIII Далас Каубойс – Бъфало Билс 30:13 („Джорджия Доум”)
Супер Боул XXIX Сан Франциско 49ерс – Сан Диего Чарджърс 49:26 („Джо Роби Стейдиъм”)
Супер Боул XXX Далас Каубойс – Питсбърг Стийлърс 27:17 („Съндевил Стейдиъм”)
Супер Боул XXXI Грийн Бей Пакърс – Ню Инглънд Пейтриътс 35:21 („Луизиана Супердоум”)
Супер Боул XXXII Денвър Бронкос – Грий Бей Пакърс 31:24 („Куалкъм Стейдиъм”)
Супер Боул XXXIII Денвър Бронкос – Атланта Фалкънс 34:19 („Про Плеър Стейдиъм”)
Супер Боул XXXIV Сейнт Луис Рамс – Тенеси Тайтънс 23:16 („Джорджия Доум”)
Супер Боул XXXV Балтимор Рейвънс – Ню Йорк Джаянтс 34:7 („Реймънд Джеймс Стейдиъм”)
Супер Боул XXXVI Ню Инглънд Пейтриътс – Сейнт Луис Рамс 20:17 („Луизиана Супердоум”)
Супер Боул XXXVII Тампа Бей Буканийрс – Оукланд Райдърс 48:21 („Куалкъм Стейдиъм”)
Супер Боул XXXVIII Ню Инглънд Пейтриътс – Каролина Пантърс 32:29 („Рилейънт Стейдиъм”)
Супер Боул XXXIX Ню Инглънд Пейтриътс – Филаделфия Ийгълс 24:21 („АLLTEL Стейдиъм”)
Супер Боул XL Питсбърг Стийлърс – Сиатъл Сийхоукс 21:10 („Форд Фийлд)
Супер Боул XLI Индианаполис Колтс – Чикаго Беърс 29:17 („Долфин Стейдиъм”)
Супер Боул XLII Ню Йорк Джайънтс - Ню Инглънд Пейтриътс 17:14 ("Юнивърсити ъф Финикс Стейдиъм")

Шампиони в Супер Боул:

5
Сан Франциско 49ерс (1982, 1985, 1989, 1990, 1995)
Далас Каубойс (1972, 1978, 1993, 1994, 1996)
Питсбърг Стийлърс (1975, 1976, 1979, 1980, 2006)


3
ЛА/Оукланд Райдърс (1977, 1981, 1984)
Вашингтон Редскинс (1983, 1988, 1992)
Грий Бей Пакърс (1967, 1968, 1997)
Ню Инглънд Пейтриътс (2002, 2004, 2005)
Ню Йорк Джайънтс (1987, 1991, 2008)


2
Маями Дофинс (1973, 1974)
Денвър Бронкос (1998, 1999)
Балтимор/Индианаполис Колтс (1971, 2007)


1
Ню Йорк Джетс (1969)
Канзас Сити Чийфс (1970)
Чикаго Беарс (1986)
Сейнт Луис Рамс (2000)
Балтимор Рейвънс (2001)
Тампа Бей Буканийрс (2003)

Най-много участия в мача за Супер Боул има Далас Каубойс – 8, следвани от Питсбърг Стийлърс и Денвър Бронкос, които са с 6.
Само 6 отбора нямат нито едно участие в мача за Супер Боул – Аризона Кардиналс, Детройт Лайънс, Кливлънд Браунс, Ню Орлиънс Сейнтс, Джаксънвил Джагуарс, Хюстън Тексанс.
Най-много финали е посрещнал „Луизяна Супердоум” – 6, а по 5 имат "Роуз Боул" в Пасадена, и „Долфин Стейдиъм” в Маями.
NFC води на AFC по победители в Супер Боул с 22:20. Освен това отборите от NFC държат и най-дългата серия от поредни победи. Това е в периода между 1985-1997 година.



Про Боул - мача на звездите

Срещата за Про Боул се провежда в края на сезона, след като финалът за Супер Боул е излъчил шампиона. От януари 1980 има традиция мачът за Про Боул да се провежда на „Алоха Стейдиъм” в столицата на Хавайте Хонолулу.

В Мача на звездите един срещу друг излизат сборни отбори на двете конференции. Така е от 1970, когато двете алтернативи лиги AFL и NFL се обединяват и се превръщат в двете конференции на NFL – AFC и NFC.

В сезоните между 1950 и 1971 година, тогавашната NFL също е провеждала Мач на най-добрите си футболисти, като разделението на отборите е ставало на териториален принцип Изток срещу Запад, както в момента е практиката в NBA.

Изборът на тези, които ще се представят в Про Боул е поверен на феновете, които избират любимите си звезди със специално гласуване. Разбира се в този мач се залага най-вече на шоуто и затова е прието играта да преминава с доста по-коректно отношение между състезателите, отколкото в редовен мач от NFL.

Екипите на двата тима са подбрани според отличителния цвят на конференцията. Прието е със синьо да играят представителите на NFC, а с червено тези на AFC. Въпреки това всеки футболист участва в мача с шлема на тима, за който се състезава в лигата. Такова е правилото и за номерата на екипите. Когато се получи съвпадение обаче е прието играча с по-малък опит да отстъпи и да вземе друг номер.

След края на срещата се дава награда и за най-полезен играч (MVP) като до 1972 година практиката е да се отличават един футболист от защитната формация и един от атакуващата. От 1973 насам за MVP се обявява само един играч, най-заслужилият.

1971 NFC - AFC 27:6 “ЛА Мемориал Колизеум”
1972 AFC - NFC 26:13 “ЛА Мемориал Колизеум”
1973 AFC - NFC 33:28 “Тексас Стейдиъм”
1974 AFC – NFC 15:13 “Ароухед Стейдиъм”
1975 NFC – AFC 17:10 „Маями Ориндж Боул”
1976 NFC – AFC 23:20 „Луизиана Супердоум”
1977 AFC – NFC 24:14 „Кингдъм”
1978 NFC – AFC 14:13 „Тампа Стейдиъм”
1979 NFC – AFC 13:7 „ЛА Мемориал Колизеум”
1980 NFC – AFC 37:27 „Алоха Стейдиъм”
1981 NFC – AFC 21:7 „Алоха Стейдиъм”
1982 AFC – NFC 16:13 „Алоха Стейдиъм”
1983 NFC – AFC 20:19 „Алоха Стейдиъм”
1984 NFC – AFC 45:3 „Алоха Стейдиъм”
1985 AFC – NFC 22:14 „Алоха Стейдиъм”
1986 NFC – AFC 28:24 „Алоха Стейдиъм”
1987 AFC – NFC 10:6 „Алоха Стейдиъм”
1988 AFC – NFC 15:6 „Алоха Стейдиъм”
1989 NFC – AFC 34:3 „Алоха Стейдиъм”
1990 NFC – AFC 27:21 „Алоха Стейдиъм”
1991 AFC – NFC 23:21 „Алоха Стейдиъм”
1992 NFC – AFC 21:15 „Алоха Стейдиъм”
1993 AFC – NFC 23:30 „Алоха Стейдиъм”
1994 NFC – AFC 17:3 „Алоха Стейдиъм”
1995 AFC – NFC 41:13 „Алоха Стейдиъм”
1996 NFC – AFC 20:13 „Алоха Стейдиъм”
1997 AFC – NFC 26:23 „Алоха Стейдиъм”
1998 AFC – NFC 29:24 „Алоха Стейдиъм”
1999 AFC – NFC 23:10 „Алоха Стейдиъм”
2000 NFC – AFC 51:31 „Алоха Стейдиъм”
2001 AFC – NFC 38:17 „Алоха Стейдиъм”
2002 AFC – NFC 38:30 „Алоха Стейдиъм”
2003 AFC – NFC 45:20 „Алоха Стейдиъм”
2004 NFC – AFC 55:52 „Алоха Стейдиъм”
2005 AFC – NFC 38:27 „Алоха Стейдиъм”
2006 NFC – AFC 23:17 „Алоха Стейдиъм”
2007 AFC – NFC 31:28 „Алоха Стейдиъм”
2008 NFC - AFC 42:30 „Алоха Стейдиъм”

NFC и AFC имат по 19 победи в Про Боул.
Най-резултатният двубои е този от 2004 година, завършил с победа за NFC с 55:52.
Най-голямата разлика е при победата на NFC над AFC с 45:3.
Най-дълга серия победи държи NFC с 4 поредни победи от 1978-1981.
Най-често MVP е ставал куотърбек – 13 пъти, втори са уайд ресийвърите със 7.
Само два мача за Про Боул са били решени в Овъртайма – 1993 и 1997 година.
Най-много пъти MVP е ставал играч на Бъфало Билс и на Кливланд Браунс. Двата тима имат по 4 представителя с ценното отличие.
Шон Тейлър бе избран в състава на NFC за предстоящия Про Боул, но малко по-късно бе прострелян фатално от крадци в дома си. Той е първият обявен за Про Боулър посмъртно.
В състава на мажоретките за Про Боул влизат по една представителка на всеки тим.
Link to post
Share on other sites
  • Replies 53
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Popular Posts

Някой с прогноза за тазгодишния Боул? Аз съм здраво за Бронкос.

Това важи и за НБА със сигурност, но не знам за останалите спортове като хокей и бейзбол дали е така. Сигурно, де. Голям фен съм на тази система, защото няма как да има някакви хегемони сред отборите,

Идеята е, че професионални играчи от фенска маса близо половината им държава, може и повече да е, могат да бъдат взети в само 32 отбора, докато при футбола има 100 тима от така наречените елитни първ

Guest silverfox

Макар и да не съм голям фен на този спорт, не мога да отрека, че от снощи имам доста по-позитивно мнение за тази игра. Кардиналс си спечелиха един фен в мое лице след снощната драма :)

Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...
  • 1 year later...
Guest DwAyNe WaDe
Реванш нямаше, НЙ Джайънтс шампиони на Супербоул XLVI

 

Молитвите на Том Брейди (27 от 41 за 276 ярда, два тъчдауна и интерсепшън) за реванш останаха нечути. НЙ Джайънтс спечелиха Супербоул XLVI, надигравайки Ню Инглънд с 21:17. Илай Менинг (30 от 40 за 296 ярда и тъчдаун) бе обявен за MVP и заработи ключове за чисто нов кабриолет „Шевролет”, след като за седми път през сезона изведе „гигантите” до обрат във финалната четвърт.

 

Мачът стартира странно. Менинг откри с девет последователни успешни паса и счупи рекорда на Супербоул, но получи и два сака в първата серия, завършила с пънт. Том Брейди пое топката, но му бе свирено нарушение в ендзоната, което доведе до първото сейфти на Супербоул от 21 години насам. 5:22 мин. по-късно Менинг намери Виктор Крус в ендзоната и Джайънтс дръпнаха 9:0.

 

Ню Инглънд заработиха едва 55 ярда през първата четвърт, но дочакаха почивката с точка преднина. Стивън Гостковски вкара от 29 ярда, а осем секунди преди изтичане на втората четвърт Дени Уудхед хвана тъчдаун пас на Брейди. Както 25 години по-рано Джайънтс се оттеглиха на полувремето с пасив 9:10. И четвърт век по-късно отново дочакаха щастливия край.

 

„Патриотите” поведоха със 17:9 след първата си серия за третата част. Брейди намери Арън Ернандес с 12-ярдов пас за, както се оказа, последните точки на Ню Инглънд в мача. До края шампионите на АФК минаха центъра точно веднъж. И въпреки това 3:46 мин. преди края все още водеха и мечтаеха за четвърта титла в последното десетилетие.

 

Победната серия на Джайънтс стартира с умопомрачителен 38-ярдов пас на Менинг към Марио Менинхем. Куотърбекът на „гигантите” успя в 6 от 7 паса за 81 ярда, но нямаше участие в победния тъчдаун. Който бе повече от комичен. Отбраната на Ню Инглънд се разтвори като Червено море пред Моисей, а инерцията отведе Ахмад Брадшоу в ендзоната, въпреки отчаяния му опит да спре на ярд от крайната линия.

 

Блъфът на Ню Инглънд даде на Брейди 57 секунди и един таймаут за победния тъмдаун. „Патриотите” обаче едвам закараха топката но централната линия. Пасът на отчаянието обаче бе отбит и за втори път в последните пет сезона Джайънтс грабнаха трофея „Винс Ломбарди”.

Link to post
Share on other sites
  • 2 years later...
Guest TheoScouse

Напоследък започнах да се интересувам малко и от този спорт. Някой друг да го следи или да симпатизира на отбор от NFL? :)

Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...
  • 1 month later...
Guest TheoScouse

Днес двата ми любими отбора загубиха в тежки мачове, а по-специално любимият ми отбор от НФЛ загуби най-важният си мач през сезона и отпадна от плейофите по пътя за Супер Боул. И все пак, щастието за мен не се изразява в победите, които те ще натрупат, а в емоциите, които тези отбори ми докарват, и възможността да бъда част от Голямото Червено Семейство и the 12th Man.

 

YNWA!

 

GO HAWKS!

 

CY8512gUEAAq5eT.jpg

Link to post
Share on other sites
Guest El Kombainero

Нападението на Сиатъл не беше нищо специално в няколкото мача, които им гледах тази година.

Изненадващото, поне за мен, беше че и защитата им беше напълно унищожена през първото полувреме вчера.

Иначе смел опит за обрат, мъжка игра до края.

 

Голямото шоу обаче беше на Аризона - Грийн Бей.

Гледах го на запис - истинска лудница. Без съмнение мъчителна за феновете, но аз като неутрален наблюдател се изкефих на макс :)

Link to post
Share on other sites
Guest TheoScouse

Нападението на Сиатъл не беше нищо специално в няколкото мача, които им гледах тази година.

Изненадващото, поне за мен, беше че и защитата им беше напълно унищожена през първото полувреме вчера.

Иначе смел опит за обрат, мъжка игра до края.

 

Голямото шоу обаче беше на Аризона - Грийн Бей.

Гледах го на запис - истинска лудница. Без съмнение мъчителна за феновете, но аз като неутрален наблюдател се изкефих на макс :)

 

Този конкретен мач беше абсолютно олицетворение на целия сезон на Сийхоукс - ужасно трудно начало и силен завършек. Този път обаче началото се оказа прекалено тежко и не можаха да се върнат в мача, въпреки че бяха на косъм да направят исторически обрат. Аз направо ще си копирам цялото мнение от nfl-bg форума.

 

Прекалено тежко начало (първи два куортъра) на мача, иначе можеше наистина да има 'comeback'. Видя се, че 3 ТД дефицит не са краят за този отбор, но 4+фийлд гол се оказа прекалено много. И все пак, с показаното след почивката, аз оставам горд с моите Сиатъл Сийхоукс, независимо от крайния резултат.

 

Ако трябва да се търсят някакви причини за катастрофалното начало, може би бих изредил големият рън още в началото на Пантърс, лошото състояние на терена (Каролайна са си свикнали на него), и дори връщането на Бийст Моуд. В предните, да речем, 5-6 мача и в отсъствието на Линч, Сиатъл посвикна да играе повече по въздух и Ръсел успя да заформи невероятно партньорство с Боулдуин. В началото на мача обаче до почивката play call-овете бяха повечето за рън а не пас, а се виждаше, че Маршоун бе "хванал ръжда", както се казва, а и Пантърс имат добър пас ръш. Дори бих казал и че късмета бе на тяхна страна - два пъти вадеха веригите, и в двата пъти със сантиметри се бяха добрали до първия даун, и то в ключови моменти от мача.

 

Като цяло тежък сезон за 'Хоукс, самата програма дори бе ужасно трудна, затова и започнаха с лоши резултати. Постоянни пътувания до Уисконсин, Илинойс, смяна на часовите зони, мачове в 10am с трудни опоненти като ГБ, Минесота (които срещнахме и на плейофи), и в допълнение към това NFC West - вероятно най-оспорваната и тежка дивизия в НФЛ. Ако добавим и неопитната офанзивна линия, множеството контузии на ключови играчи (Линч, Джими Греъм, Рикардо Локет, Томас Роулс), плюс глупавия holdout на Ченслър, то дори игра на divisional-а на плейофите трябва да се смята за немалък успех, поне според мен. Важното е, че тези момчета успяха да се отърсят от огромното разочарование от миналата година, когато бяха на косъм да постигнат нещо историческо, и изораваха терените за да се доберат отново поне до плейофи. На всичкото отгоре и до последната секунда накараха the 12th man отново да мечтае за най-големият мач в НФЛ. В крайна сметка, всеки става фен именно за емоциите, а този отбор ми докарва невероятни такива всяка една седмица, независимо дали губи или печели, и аз съм му благодарен.

 

Бъдещето също изглежда страшно интересно. Лично аз очаквам доста промени. Кам Ченслър за мен на 99% е аут от отбора, Майкъл Бенет си чака големия контракт, Маршоун вероятно ще се пенсионира (колкото и да ми е тъжно), и така нататък. Предполагам ще се работи най-вече откъм привличането на добри offensive linemen и още един добър корнер, понеже на останалите позиции сме, смея да твърдя, прилични. Томас Роулс (РБ) се оказа откритието на сезона за Сиатъл и вече си имаме Beast Mode 2.0, редом с Тайлър Локет (УР, пънт/кик ретърн), а и Джими ще направи една стабилна подготовка с отбора и ще е в пъти по-полезен от този сезон. Дали промените ще са за добро или зло, ми предстои да разбера, но едно е сигурно - няма да скучая с моите Сиатъл Сийхоукс.

Link to post
Share on other sites
  • 3 weeks later...
Guest ready2kill

Да де, но Пантерите ще ги бият. Гледах статистики и каквото още можах да намеря и всичко води към победа на Пантерите.

Link to post
Share on other sites
Guest TheoScouse

Да де, но Пантерите ще ги бият. Гледах статистики и каквото още можах да намеря и всичко води към победа на Пантерите.

 

В плейофите както и на самия Супер Боул, всичко се решава в един мач. Статистиките тук нямат голямо значение. Ако беше така, Денвър щяха да бият Сиатъл преди две години, а не да бъдат размазани буквално. Джайънтс пък уж трябваше да загубят срещу абсолютните фаворити Чийтриътс през 2007 и 2011, и т.н.

 

Надявам се на щастлив край на лебедовата песен на Манинг.

 

 

Не съм против американците даже напротив,но как може това подобие на спорт да е толкова популярно незнам

 

И аз се чудех какво толкова му харесват, че чак бил "любимият спорт на Америка" и разни такива, но като почнах да го гледам и научих правилата, бих казал че тотално си промених мнението. Да, наистина има правила, хиляди стратегии и разновидности на формации, учудващо но не е само блъскане както всички си мислят преди да са се запознали с играта.

 

Дори бих допълнил, че ми е много по-интересен спорт от нашия футбол. Във всеки един момент може да се случи нещо и всеки отбор да отбележи точки, а не както ми се е случвало стотици пъти да се дзверя пред екрана 90 минути и да гледам как 22-ма се разхождат и накрая 0-0. (Справка: последните сезони на нашите любимци, а и не само те)

 

Отделно в американските спортове си има тавани на заплатите, които не позволяват появата на явления тип "ПСЖ", "Ман Сити" и разни такива. Драфтват се млади играчи от колежанските лиги и всеки един отбор от пълен аутсайдер през миналия сезон, може да се окаже сред фаворитите през следващия. И именно всичките тия врътки - ако си бил най-слабия имаш първи избор на драфта и вземаш най-добрите колежани, тавана на заплатите, който не позволява да се напълниш само със звезди, и фактът, че всеки сезон всеки отбор играе срещу различна дивизия (разбирай отбори), правят американския футбол толкова интересен.

 

Да не говорим, че тук вече наистина става дума за най-добрите атлети на планетата, които абсолютно си заслужават милионите. Най-малкото самият спорт може да бъде доста опасен и играчите буквално си рискуват здравето при всеки мач. Това лично аз също го изпитах от първа ръка във втората ми година в университета. (За жалост, в миналото е имало и смъртни случай)

 

Мен лично по ме впечатляват 140 килограмови мъже, които могат да избягат 40 ярда за под 5 секунди, отколкото някакви 18 годишни пръдльовци, на които още не са им пораснали косми по гърдите, ама ламтят за пари (че и им дават) по над 100 хилки на седмица.

 

ПС. Да, топката наистина се рита в някой ситуации, затова е "футбол"!

Link to post
Share on other sites
Guest Dacheff

Отделно в американските спортове си има тавани на заплатите, които не позволяват появата на явления тип "ПСЖ", "Ман Сити" и разни такива. Драфтват се млади играчи от колежанските лиги и всеки един отбор от пълен аутсайдер през миналия сезон, може да се окаже сред фаворитите през следващия. И именно всичките тия врътки - ако си бил най-слабия имаш първи избор на драфта и вземаш най-добрите колежани, тавана на заплатите, който не позволява да се напълниш само със звезди, и фактът, че всеки сезон всеки отбор играе срещу различна дивизия (разбирай отбори), правят американския футбол толкова интересен.

Това важи и за НБА със сигурност, но не знам за останалите спортове като хокей и бейзбол дали е така. Сигурно, де. Голям фен съм на тази система, защото няма как да има някакви хегемони сред отборите, които благодарение на парите постоянно обират всичко. Освен това, както казваш и ти, отборите от година на година са различни - преди си бил абсолютен аутсайдер, обаче заради драфтовете си уцелил добри играчи и следващия сезон вече не те блъскат като круша всички.

 

Абе измислили са го доста добре, жалко, че няма как това да се наложи в европейския футбол.

Link to post
Share on other sites
Guest Dilyan Damyanov

Абе не е това цялата истина. Хубаво звучи с тавана на заплатите и равнопоставеността и т.н., но това са си приказки за лека нощ от страна на американските спортове.

От всички американски спортове единствено и само във футбола им има някакъв паритет в силите през годините и то пак трябва да се отбележи, че 85% от така наречените Супер Боулове са спечелени от 12 от 32-та тима, така че пак си има един елит и едни други.

Далеч по различно е при другите им спортове. В баскетбола Лейкърс и Селтикс имат по 16 и 17 титли и след тях се нарежда Булс с 6. От 47ма година насам от 68 финала 33 са печелени от два тима. В бейсбола за 114 годишната си история има по голям избор на победители, но пак Йанкийс са първи в 27 победи следвани, ако изобщо следвани може да се употреби тук, от Кардиналите с 11. В последният им голям спорт хокея, нещата не са по различни при все, че там се включват и Канада. Там първият е с 24 победи, колкото сумарно имат вторите и третите. Това за период от 100 години. Пак 3 тима са спечелили половината възможни шампионати.

Та в заключение тази равнопоставеност, изненади, победи на аутсайдерите и т.н. са много интересни, но предимно сценарии на американски филми аплодиращи техният несломим дух в техните спортове.

Футбола им е малко по равностоен от другите, но честно казано това е може би спорта, при който умеенията в даденият спорт не са релевантни. Там се иска бързина и умение да хващаш топка от ресийвърите им, умение да подаваш от четвъртина бековете им и здрава физика и реакция от всички останали участници в играта. И при все, че това е най популярният им спорт граничещ с религия, не е толкова трудно да намериш тези умения в една страна с население от 320 милиона. Но когато стане дума за колективен спорт, било това и бейсбола, в който уменията в дадената игра, не просто физическата даденост на индивид, но и уменията му, са най-важният фактор, като баскетбола примерно, то тогава се забелязва друга тенденция, която е по близка, до европейският спорт и футбол с частност. И там парите и историята на клуба са голям фактор. Маями Хйит е отбор на 28 години, по млад от мен дори, а вече е 6ти по титли в първенството им пред един от основателите на лигата Ню Йорк, заради огромните пари, които бяха вкарани в привличането на Шак с Уейд, а по късно ЛеБрон и Бош.

 

А по повод това как няма как да се вкара в европейският футбол, някой от вас би ли бил съгласен целият професионален футбол да бъде премахнат от цяла европа с изключение на 60тина тима разделени на две или 4 дивизии, от които не можеш да изпаднеш, защото това е основата на Американските спортове. В една 320 милионна страна едва 30тина тима представляват техните спортове. На 10тина милиона се пада един тим, или пренесено в Англия 6 тима.

Като цяло Европа е два пъти и малко по голяма по население от Щатите, затова нека примерно 60тина тима да представляват футбола на Европа. Е тогава ще има далече повече равнопоставеност, тъй като тези 60 тима разделени на по 30 или 15 на 4 дивизии, ще имат целият свят да събират футболисти. Така дори да се запази европейската система, без ограничения за заплати и трансфери, в една единна лига с представители на всички тимове от цяла европа ще се получи горе долу равнопоставеност като тази в Щатите. Хм то като се замисля подобна съществува в лицето на ШЛ, чието разпределение на победители досущ наподобява равностойното НФЛ.

 

ПП: Нищо лично към американските спортове, но съм гледал това онова, за да си изградя мнение, и в болшинството си това там се е отдалечило от спортта и повече прилича на шоу вече, и като всяко шоу интереса, заряда и драмите са доста добре режисирани с една единствена цел, повече пари за собствениците, а нищо не засилва ефекта на едно шоу като моментният проблясък на обрат и интрига, подобно на Лестър тази година.

Link to post
Share on other sites
Guest TheoScouse

Абе не е това цялата истина. Хубаво звучи с тавана на заплатите и равнопоставеността и т.н., но това са си приказки за лека нощ от страна на американските спортове.

От всички американски спортове единствено и само във футбола им има някакъв паритет в силите през годините и то пак трябва да се отбележи, че 85% от така наречените Супер Боулове са спечелени от 12 от 32-та тима, така че пак си има един елит и едни други.

Далеч по различно е при другите им спортове. В баскетбола Лейкърс и Селтикс имат по 16 и 17 титли и след тях се нарежда Булс с 6. От 47ма година насам от 68 финала 33 са печелени от два тима. В бейсбола за 114 годишната си история има по голям избор на победители, но пак Йанкийс са първи в 27 победи следвани, ако изобщо следвани може да се употреби тук, от Кардиналите с 11. В последният им голям спорт хокея, нещата не са по различни при все, че там се включват и Канада. Там първият е с 24 победи, колкото сумарно имат вторите и третите. Това за период от 100 години. Пак 3 тима са спечелили половината възможни шампионати.

Та в заключение тази равнопоставеност, изненади, победи на аутсайдерите и т.н. са много интересни, но предимно сценарии на американски филми аплодиращи техният несломим дух в техните спортове.

Футбола им е малко по равностоен от другите, но честно казано това е може би спорта, при който умеенията в даденият спорт не са релевантни. Там се иска бързина и умение да хващаш топка от ресийвърите им, умение да подаваш от четвъртина бековете им и здрава физика и реакция от всички останали участници в играта. И при все, че това е най популярният им спорт граничещ с религия, не е толкова трудно да намериш тези умения в една страна с население от 320 милиона. Но когато стане дума за колективен спорт, било това и бейсбола, в който уменията в дадената игра, не просто физическата даденост на индивид, но и уменията му, са най-важният фактор, като баскетбола примерно, то тогава се забелязва друга тенденция, която е по близка, до европейският спорт и футбол с частност. И там парите и историята на клуба са голям фактор. Маями Хйит е отбор на 28 години, по млад от мен дори, а вече е 6ти по титли в първенството им пред един от основателите на лигата Ню Йорк, заради огромните пари, които бяха вкарани в привличането на Шак с Уейд, а по късно ЛеБрон и Бош.

 

А по повод това как няма как да се вкара в европейският футбол, някой от вас би ли бил съгласен целият професионален футбол да бъде премахнат от цяла европа с изключение на 60тина тима разделени на две или 4 дивизии, от които не можеш да изпаднеш, защото това е основата на Американските спортове. В една 320 милионна страна едва 30тина тима представляват техните спортове. На 10тина милиона се пада един тим, или пренесено в Англия 6 тима.

Като цяло Европа е два пъти и малко по голяма по население от Щатите, затова нека примерно 60тина тима да представляват футбола на Европа. Е тогава ще има далече повече равнопоставеност, тъй като тези 60 тима разделени на по 30 или 15 на 4 дивизии, ще имат целият свят да събират футболисти. Така дори да се запази европейската система, без ограничения за заплати и трансфери, в една единна лига с представители на всички тимове от цяла европа ще се получи горе долу равнопоставеност като тази в Щатите. Хм то като се замисля подобна съществува в лицето на ШЛ, чието разпределение на победители досущ наподобява равностойното НФЛ.

 

ПП: Нищо лично към американските спортове, но съм гледал това онова, за да си изградя мнение, и в болшинството си това там се е отдалечило от спортта и повече прилича на шоу вече, и като всяко шоу интереса, заряда и драмите са доста добре режисирани с една единствена цел, повече пари за собствениците, а нищо не засилва ефекта на едно шоу като моментният проблясък на обрат и интрига, подобно на Лестър тази година.

 

Само не разбрах какво общо имат населението на една страна и спортните отбори в нея. В Щатите били 320 милиона и имали 32 отбора, значи в Англия с оглед населението на Острова трябвало да има само 6?

 

В Щатите имало 320 милиона и затова било лесно да намерят играчи с такива умения. А в нашия си футбол е много трудно, така ли? Американския футбол се играе предимно в една единствена страна, докато "сокър" се играе по цял свят. Малко и не разбрах защо го написа това де. Вероятно относно мнението ми, че в НФЛ играят невероятни атлети, което си е абсолютно вярно. И това не е защото Щатите са 320 милиона, а защото професионалния спорт е много тясно свързан с колежанските лиги и университетите им. Младите хора, които искат да се развиват в тази насока, дават 110% от себе си и в залата и на тренировки и се превръщат в нечовеци буквално (мускулна маса, придружена от сила, бързина, реакции, и каквото още се сетиш), за разлика от нашите "сокър" играчи, от които 90% са 65-70 килограмови с мишници колкото китката ми (загледайте се следващия път като гледате някой мач), и вземат купища пари щото могат да прескачат топката.

 

Твърдението че баскетбола в Америка приличал по-скоро на нашия футбол от колкото на американския въпреки системата за тавана на заплатите също не е много вярно, понеже си дал за пример един конкретен случай, но и пропускаш доста ключови факти при него. Хийт бяха събрали този страхотен отбор тогава, защото се опитаха да "заобиколят" по легален начин правилото за тавана на заплатите. Ако не се лъжа Леброн се беше съгласил да взема по-малко пари от Бош дори, само за да спечели пръстен, което години наред не му се отдаваше в първия престой в Кливланд. Това е единствения начин когато имаш таван на заплатите, обаче колко от нашите сокър играчи ще се съгласят на този пиниз, само за да спечелят някой и друг трофей (и то при все че това не им е гарантирано)? Като ги гледам всичките какви са жадни за пари, съмнява ме някой да е навитак. И междудругото Маями са 8-ми по титли, не 6-ти.

 

В последните 12 години 7 различни отбора са ставали шампион в НБА. В НФЛ разнообразието е дори по-голямо. Когато това се случи във Висшата лига, Ла Лига, Бундес, ми се обади.

 

Споменавам конкретно последните 10-15 години, понеже ти почна да разглеждаш цялата история на тия спортове по 100 и кусур години, докато много от отборите, които гледаме в момента, не са били и създадени. Много ясно, че Янкис като един от най-старите бейзболни отбори са били голяма сила, или пък Лейкърс и Селтикс, които играят в НБА от самото и създаване. А специално тези системи за тавани на заплатите играят голяма роля именно сега, когато огромните пари влизат във всеки един спорт. Какво да гледам какво е било и кой е бил шампион преди 30-40-50 години, когато спортовете нито са били чак толкова популярни, нито е имало милиони хора пред екраните, да гледат всеки един мач, тв права по стотици милиони, цени от 4 милиона долара за 30-секундни реклами по време на Супер Боул, и така нататък.

 

Системата за тавана на заплатите е едно от най-добрите неща измисляни в спорта като цяло (за жалост май се среща само в Америка), но в Европа никога няма да бъде наложена не защото е невъзможно (не виждам какво пречи да забраниш на отборите във ВЛ примерно да не дават повече от, да речем, общо 100 милиона паунда за заплати на сезон за всички играчи, и също защо ще ти трябват задължително дивизии?), а поради две причини:

 

1. В Европа няма колежански първенства и драфт, който да изравнява силите до известна степен в края на всеки сезон.

 

И по важното 2. ФИФА, ФАФА И ФУФА никога няма да го позволят, защото ще им избягат доста парици.

 

И една бърза справка. От разликата между най-добре заплащащия и последния в таблицата направо те заболява главата (190 милиона паунда):

 

Premier League Clubs Wage Bill For 2015-16 Season

NO# CLUB 2015-16

3 Chelsea £215.6m

1 Manchester United £203 m

2 Manchester City £193.8m

4 Arsenal £192m

5 Liverpool £152m

6 Tottenham £110.5m

7 Newcastle United £75.8m

8 Everton £74.7m

9 Stoke City £72.3m

10 Sunderland £71m

11 West Ham United £69.5m

12 Aston Villa £65.1m

13 West Bromwich £68.5m

14 Southampton £59.5m

15 Swansea City £51m

16 Crystal Palace £54.3m

17 Leicester City £48.2m

18 Norwich City £37m

19 Watford £29m

20 Bournemouth £25m

Link to post
Share on other sites

А по повод това как няма как да се вкара в европейският футбол, някой от вас би ли бил съгласен целият професионален футбол да бъде премахнат от цяла европа с изключение на 60тина тима разделени на две или 4 дивизии, от които не можеш да изпаднеш, защото това е основата на Американските спортове. В една 320 милионна страна едва 30тина тима представляват техните спортове. На 10тина милиона се пада един тим, или пренесено в Англия 6 тима.

Като цяло Европа е два пъти и малко по голяма по население от Щатите, затова нека примерно 60тина тима да представляват футбола на Европа. Е тогава ще има далече повече равнопоставеност, тъй като тези 60 тима разделени на по 30 или 15 на 4 дивизии, ще имат целият свят да събират футболисти. Така дори да се запази европейската система, без ограничения за заплати и трансфери, в една единна лига с представители на всички тимове от цяла европа ще се получи горе долу равнопоставеност като тази в Щатите. Хм то като се замисля подобна съществува в лицето на ШЛ, чието разпределение на победители досущ наподобява равностойното НФЛ.

И друг път съм го писал, но не се е стигало до дискусия, но според мен това е напълно възможно и е въпрос на време да се случи - някоя телевизия да изкара яко кинти и всички топ-отбори в Европа да си направят собствено първенство. Колко ще са и какъв ще бъде принципа на разпределение на парите ще го измислят, но нищо чудно да е като в американските спортове. А пък играчите от съществуващите в момента първенства ще попадат в драфт, ако има такова нещо.

Link to post
Share on other sites
Guest Dilyan Damyanov

Само не разбрах какво общо имат населението на една страна и спортните отбори в нея. В Щатите били 320 милиона и имали 32 отбора, значи в Англия с оглед населението на Острова трябвало да има само 6?

Идеята е, че професионални играчи от фенска маса близо половината им държава, може и повече да е, могат да бъдат взети в само 32 отбора, докато при футбола има 100 тима от така наречените елитни първенства и още Господ знае колко професионални тимове. Идеята е, че е по лесно да събереш най-доброто в 30 тима, тъй като тогава ако искаш да си професионалист и да се занимаваш с този спорт просто нямаш избор освен да приемеш тавана на заплатите, но ако дойдат от Китай и кажат на Рамиреш на ти 10 милиона на сезон, но играй за нас а не в Челси за 2.5, поради тавана на заплатите, е тогава Рамиреш няма да е единственият бразилец избрал Китай, Катар, Саудитска Арабия, тим на олиграрх в Русия, тим на олигарх в бивша съветска страна, тим на диктатор някъде си по света.

В този ред на мисли, ако от една държава като Англия луда по футбола професионален футбол се играе в само 6 тима, на принципа 10 милиона човека се представляват от един тим в Щатите чисто математически, или дори 10 да са, то тогава в тези 6 до 10 тима ще са събрани само най-добрите играчите. Няма да има Чемпиъншип, няма да има Лига 1 и т.н. и тогава наистина труда, който трябва да положи всеки играч ще е неимоверно по-голям и няма да разхождат фланелката тъй като знаят, че има 1000 други, готови да заемат мястото му, а ако той загуби това място опцията е да продава коли, няма по долно ниво, на което да се облегне. Това ще е краят му като спортист. Това е принципа на липсата на по долна дивизия. Или си най-добрият или продаваш сандвичи, така само елита ще се състезава.

 

В Щатите имало 320 милиона и затова било лесно да намерят играчи с такива умения. А в нашия си футбол е много трудно, така ли? Американския футбол се играе предимно в една единствена страна, докато "сокър" се играе по цял свят. Малко и не разбрах защо го написа това де. Вероятно относно мнението ми, че в НФЛ играят невероятни атлети, което си е абсолютно вярно. И това не е защото Щатите са 320 милиона, а защото професионалния спорт е много тясно свързан с колежанските лиги и университетите им. Младите хора, които искат да се развиват в тази насока, дават 110% от себе си и в залата и на тренировки и се превръщат в нечовеци буквално (мускулна маса, придружена от сила, бързина, реакции, и каквото още се сетиш), за разлика от нашите "сокър" играчи, от които 90% са 65-70 килограмови с мишници колкото китката ми (загледайте се следващия път като гледате някой мач), и вземат купища пари щото могат да прескачат топката.

Идеята ми е, че в спорт, като американският футбол, атлетизма е водещ. Играч с уменията, прехвърлени в пасове или скорост или каквото и да е, което е важно в американският футбол като умения, не физика а умения, на Меси и с физиката на Меси или Неймар или някой друг, няма да успеят там, защото там водещо е физиката, атлетизма на играчите. В този ред на мисли, техният футбол се приближава повече до атлетиката отколкото до играта футбол и затова няма как да се сравняват. Това че на Ди Мариа краката са му като моята китка не значи, че е лош в това което прави.

Всеки спорт си има определени изисквания чисто физически, за да си на върха, и не е коректно да се сравняват атлетите от различни спортове чисто физически.

На тоя принцип да сравним тенесистите с играчите по американски футбол. Тенесистите нямат физика за американски футбол, ама другите ще има да се чудят къде да я блъснат тая ракета. Или пък да си останем при футбола, физиката на един Боатенг по никакъв начин не му помогна да не се озове на земята на 4 крака пред бълхата Меси. Просто различни изисквания се има за различни спортове. В някои се залага на умения в даденият спорт като дрибъл пас или каквото и да е във футбола и баскетбола, в други чистата физическа маса на спортиста. А е далеч по лесно да отлгедаш огромен здравеняк да се блъска глава във глава с друг огромен здравеняк от това да обясниш магията на докосванията на Суарез, Меси, Кройф, или който и да е не отговарящ на определението атлет в американският футбол за атлет.

 

 

Твърдението че баскетбола в Америка приличал по-скоро на нашия футбол от колкото на американския въпреки системата за тавана на заплатите също не е много вярно, понеже си дал за пример един конкретен случай, но и пропускаш доста ключови факти при него. Хийт бяха събрали този страхотен отбор тогава, защото се опитаха да "заобиколят" по легален начин правилото за тавана на заплатите. Ако не се лъжа Леброн се беше съгласил да взема по-малко пари от Бош дори, само за да спечели пръстен, което години наред не му се отдаваше в първия престой в Кливланд. Това е единствения начин когато имаш таван на заплатите, обаче колко от нашите сокър играчи ще се съгласят на този пиниз, само за да спечелят някой и друг трофей (и то при все че това не им е гарантирано)? Като ги гледам всичките какви са жадни за пари, съмнява ме някой да е навитак. И междудругото Маями са 8-ми по титли, не 6-ти.

Първо, Хийт ако са осми то те са осмни с равен брой титли с 7мия и 6тия. Това в Европа си е 6ти. В американската класация са 8ми поради броя финали, които са играли.

Второ, не един и два играча са напускали тим в Европа за по малко пари заради отличия. Един Макай дори плати половината си трансфер, за да печели трофеи с Байерн.

И трето, тук пак идваме до липсата на място за реализация. Ако има само 60 тима за европейските играчи да се състезават професионално, то тогава щеш нещеш ще играеш за заплатата, която ти дават, вместо да хвърляш хамбургери в местният Макдоналдс.

А тия баскетболни звезди през година правят стачки, защото се считат за ощетени от липсата на по голямо възнаграждение в следствие на което се качва тавана всеки път.

 

Системата за тавана на заплатите е едно от най-добрите неща измисляни в спорта като цяло (за жалост май се среща само в Америка), но в Европа никога няма да бъде наложена не защото е невъзможно (не виждам какво пречи да забраниш на отборите във ВЛ примерно да не дават повече от, да речем, общо 100 милиона паунда за заплати на сезон за всички играчи, и също защо ще ти трябват задължително дивизии?), а поради две причини:

 

1. В Европа няма колежански първенства и драфт, който да изравнява силите до известна степен в края на всеки сезон.

 

И по важното 2. ФИФА, ФАФА И ФУФА никога няма да го позволят, защото ще им избягат доста парици.

 

И една бърза справка. От разликата между най-добре заплащащия и последния в таблицата направо те заболява главата (190 милиона паунда):

 

Premier League Clubs Wage Bill For 2015-16 Season

NO# CLUB 2015-16

3 Chelsea £215.6m

1 Manchester United £203 m

2 Manchester City £193.8m

4 Arsenal £192m

5 Liverpool £152m

6 Tottenham £110.5m

7 Newcastle United £75.8m

8 Everton £74.7m

9 Stoke City £72.3m

10 Sunderland £71m

11 West Ham United £69.5m

12 Aston Villa £65.1m

13 West Bromwich £68.5m

14 Southampton £59.5m

15 Swansea City £51m

16 Crystal Palace £54.3m

17 Leicester City £48.2m

18 Norwich City £37m

19 Watford £29m

20 Bournemouth £25m

 

Системата за таван на заплатите не е лошо решение на проблема с равнопоставеността, но причините, поради които не може да се случи, не са описаните от теб.

Причините са в огромният брой алтернативи, които имат футболистите що се касае до избор в кой тим да се състезават. Ако утре ФА излезе с обръщение, никой тим не може да надхвърля 100 милиона за заплати, тогава в Англия нещата ще се поизравнят като по силните станат по слаби, а не по слабите да станат по силни, защото тогава изкуствената коса от Юнайтед, Агуеро, Да Да Туре, Йозили и Санчези ще отидат да играят там където няма да има таван и да са на по 3 4 милиона заплата, за да има пари за всички играчи.

Или ще стане както е в Американските спортове. Във всеки тим ще има по един, който ще изяжда половината сума за заплати, а другите ще гледат как той е богоизбраният, но пак стигаме до проблема, че те могат да напуснат и да отидат в тим, в който ще им предложат по добри пари, нещо което го няма при американските спортове. Да не мислиш, че ако играчите по американски футбол имаха алтернативи подобни на тези в Щатите, но с по добри финансови рамки щяха да си стоят в Денвър или където и да е, а не в някво забутано от Бога място за двойна заплата.

В тоя ред на мисли ФИФА как да се намеси с тавана за заплати? Да каже никой тим не може да надвишава 100милиона ли? Тогава как оправяме конкуренцията в България примерно, където никой тим не може да стигне и до една десета от това?

Или пък тавана ще се определя от първенството? Тогава идва другият проблем - Лестър имат таван 100 милиона, Байерн и Реал 20, поради по бедната Бундеслига и Ла Лига, въпреки несеизмерно по богатите Байерн и Реал. Как после Байер и Реал да се борят с английските тимове или да закриваме другите, който са извън Англия?

Този таван на заплати по американският модел е само и единствено приложим за тези техни спортове, защото останалият свят не го интересуват и не му се бъркат. Във футбола се опитаха да направят нещо подобно с този прочут Феър Плей правилник, който на теория е приложим в сегашното заварено положение, обаче където има много пари има и много адвокати и начини за заобикаляне на тези правила.

 

 

В последните 12 години 7 различни отбора са ставали шампион в НБА. В НФЛ разнообразието е дори по-голямо. Когато това се случи във Висшата лига, Ла Лига, Бундес, ми се обади.

Споменавам конкретно последните 10-15 години, понеже ти почна да разглеждаш цялата история на тия спортове по 100 и кусур години, докато много от отборите, които гледаме в момента, не са били и създадени. Много ясно, че Янкис като един от най-старите бейзболни отбори са били голяма сила, или пък Лейкърс и Селтикс, които играят в НБА от самото и създаване. А специално тези системи за тавани на заплатите играят голяма роля именно сега, когато огромните пари влизат във всеки един спорт. Какво да гледам какво е било и кой е бил шампион преди 30-40-50 години, когато спортовете нито са били чак толкова популярни, нито е имало милиони хора пред екраните, да гледат всеки един мач, тв права по стотици милиони, цени от 4 милиона долара за 30-секундни реклами по време на Супер Боул, и така нататък.

Еми и в ШЛ са ставали за последните 15 години 9 различни шампиони. Защо ли? Защото както ШЛ така и шампиона в края на сезона в щатите се решават на турнирен принцип, а в един турнир един двубой, едно залитане са решаващи, а не силата на тима през цялата година. Ако и в Англия вкарат първите 8 играят накрая плейофи, е тогава можеше и ние досега да имаме титла като класирали се втори или 4ти или 8ми, но не би.

Та там е интригата и там е шоуто в щатите и цялото това шоу е доста добре направено. Нищо общо няма колежанският им спорт, който е най-лошото нещо случващо се на атлетите.

Link to post
Share on other sites
Guest Dacheff

Евала, момчета, много обичам такива аргументирани спорове. За доста от нещата не се бях замислял, но понеже не се и интересувам от тези спортове, не ми е било необходимо. Относно проблемите при драфтовете и колежанските спортове, бях гледал ей това клипче на Джон Оливър, където той говори точно за какво става дума там. Предполагам, ще ви е интересно -

Link to post
Share on other sites
Guest El Kombainero

Две неща набързо:

 

- Разликата в броя на титлите в хокея е такава, защото от първите 50 години до днес са останали само 6 отбора. Иначе от 97 година няма отбор, който да е повторил титлата си в следващата година.

 

- Това, че у цялото САЩ имало 30 отбора е също невярно и подвеждащо. Има си една торба с първенства и отбори, просто няма система на промоция/изпадане. За даден играч няма пречки обаче да бъде прехвърлян от едно ниво в друго, съответно да му бъде плащано спрямо конкретното ниво.

 

 

Иначе по темата:

Каролина, с над 10 точки.

Link to post
Share on other sites
Guest Dilyan Damyanov

Две неща набързо:

 

- Разликата в броя на титлите в хокея е такава, защото от първите 50 години до днес са останали само 6 отбора. Иначе от 97 година няма отбор, който да е повторил титлата си в следващата година.

Да си призная за хокея им не съм много в час.

- Това, че у цялото САЩ имало 30 отбора е също невярно и подвеждащо. Има си една торба с първенства и отбори, просто няма система на промоция/изпадане. За даден играч няма пречки обаче да бъде прехвърлян от едно ниво в друго, съответно да му бъде плащано спрямо конкретното ниво.

Ако говорим за футбола, да има и други лиги с други отбори съгласен съм. Примерно двете други най-популярни и телевизиони лиги са Indoor Football League основана 2008 и Arena Football League или нещо от сорта, където спортистите получават седмични заплати от 250 до 1000 долара. В някои отбори са дори на изигран мач.

Сега се мъчат с една друга алтернативна лига основана 2014, но изненада заплатите са до 1000 долара преди данъци. Е извинявай ама преди много много години вече на един познат тук в Германия му предлагаха 500 кинта в регионална дивизия да рита.

По зле е що се отнася и до хокея обаче. Там ако не си в националната им лига, то имаш опция East Coast Hockey League, при която заплатата варира от минималната 415 долар до максималната 480 долара на седмица.

А в баскетбола Коби Брайьн с неговите 30милиона на година изкарва със само 20 милиона повече от комбинирата заплата на всички атлети, всички 180 атлети, от следващата опция, така наречената НБА Д лига.

Това са опциите и деюре са професионални дивизии. Има и други не токова популярни и високо платени полупрофесионални и след тях аматьорски дивизии, но някак си ми се струва, че атлетите от там ако погледнат заплатите на българските футболисти от Берое и ще се чудят защо са си губили времето, а не са започнали с футбол.

Та опциите си остават първите им дивизии ако имаш амбиция да си спортист, а там са по около 30тина тима от спорт.

Ако съм пропуснал нещо извинявам се, все пак не са ми кой знае колко детайлни познанията в тази сфера и съм готов винаги да науча нещо от някой по-запознат.

Link to post
Share on other sites
Guest El Kombainero

ECHL е третото ниво и там са основно млади играчи. Между нея и NHL има AHL, която е напълно професионална, макар и да се използва за подготовка на младите надежди от висшата.

 

Сега вече разликата в заплатите идва от оная схема с търсенето и предлагането.

Хокея е нишов спорт. Някои от отборите в NHL имат финансови затруднения. Тогава как отбор от третото ниво, дето ни по телевизия го дават, ни публика събира, да вади пари за заплати?

 

Ама аз изобщо не знам що сравняваме заплатите на едното и другото. Футбола откъм пари не знам дали има кой да го бие, просто защото популярността му е такава.

 

Основната пречка да не може да се въведе таван на заплатите в европейския футбол е, че всяка държава си има собствена регулираща организация, а пък най-престижния турнир е все пак международен. И никой не иска да пречи сам на своите отбори.

Отделно на места имаме разлика във валутите, което ще усложни цялата работа.

 

Но хипотетично, ако в рамките на УЕФА се въведе някаква такава система, то не вярвам китайското и арабските първенства да са голяма конкуренция. Ще излъжат някой и друг футболист, ама те и сега го правят.

Това е както преди години, когато руснаците си ребрандираха тяхното хокейно първенство в Континентална Хокейна Лига. Рублата беше силна и се гласяха да крадат талантите на NHL. Ама нещо хич не им се получи. Раздадоха безумни заплати на някакви средняци. Прибраха си една-две от техните звезди. И до там.

Link to post
Share on other sites
Guest Dacheff

Ама аз изобщо не знам що сравняваме заплатите на едното и другото. Футбола откъм пари не знам дали има кой да го бие, просто защото популярността му е такава.

Поправете ме, ако греша, но в НБА не са ли доста по-високи заплатите? Или в в бейзбола им? Там съм виждал безумни цифри...

Link to post
Share on other sites
Guest El Kombainero

От http://www.businessi...he-world-2015-5

 

1. Paris Saint-Germain, Ligue 1 — $9.1 million

2. Real Madrid, La Liga — $8.6 million

3. Manchester City, English Premier League — $8.6 million

4. Barcelona F.C., La Liga — $8.1 million

5. Los Angeles Dodgers, MLB — $8.0 million

6. Manchester United, English Premier League — $8.0 million

7. Bayern Munich, Bundesliga — $7.7 million

8. Chelsea F.C., English Premier League — $7.5 million

9. New York Yankees, MLB — $7.3 million

10. Arsenal F.C., English Premier League — $7.0 million

11. Brooklyn Nets, NBA — $6.2 million

12. Detroit Tigers, MLB — $6.2 million

13. San Francisco Giants, MLB — $6.2 million

14. Liverpool F.C., English Premier League — $6.0 million

15. New York Knicks, NBA — $5.9 million

16. Washington Nationals, MLB — $5.7 million

17. Boston Red Sox, MLB — $5.7 million

18. Los Angeles Clippers, NBA — $5.3 million

19. Sacramento Kings, NBA — $5.1 million

20. Denver Nuggets, NBA — $5.0 million

 

Това е "average pay per player".

 

Всъщност FSG плащат повече за заплати в Ливърпул, отколкото в Ред Сокс.

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...

×
×
  • Create New...