Jump to content

Кевин Кийгън


Guest S.Gerrard

Recommended Posts

Guest S.Gerrard

http://i29.tinypic.com/7315oj.jpg

 

Birthdate: 14 February 1951

Birthplace: Armthorpe, England

Other clubs: Scunthorpe (1967-71), Hamburg SV (1977-80), Southampton (1980-82), Newcastle United (1982-84), Blacktown City Demons (1985)

Bought from: Scunthorpe

Signed for LFC: £33,000, 03.05.1971

International debut: 15.11.1972 vs. Wales

International caps: 63/21 (29/7 at LFC) - 05.07.1982

Liverpool debut: 14.08.1971

Last appearance: 25.05.1977

Debut goal: 14.08.1971

Last goal: 03.05.1977

Contract expiry: 03.06.1977

Win ratio: 54.8% W: 177 D: 88 L: 58

Games/goals ratio: 3.23

Total games/goals opposite LFC: 7 / 1

LFC league games/goals: 230 / 68

Total LFC games/goals: 323 / 100

 

http://www.lfchistor...yer/Profile/341

http://int.soccerway...-keegan/106909/

http://en.wikipedia....ki/Kevin_Keegan

 

Player profile

 

Keegan joined Scunthorpe as an apprentice in 1968 and made his name as a midfield player in the Fourth Division playing 120 League games. He was signed when Liverpool were busy preparing for their FA Cup final date with Arsenal at Wembley. Shankly knew he had signed a player of exceptional potential but the 20-year-old Yorkshireman was left behind when Liverpool flew off on their traditional pre-season tour. Four days before the 1971/72 season was due to open, Shankly picked Keegan for the first team in a full-scale practice match at Melwood, normally a game where fitness is more important than the result. But Keegan created havoc that day and Shankly had no hesitation in giving him his debut against Nottingham Forest at Anfield the following Saturday when the League season opened. Keegan scored after 12 minutes and after netting three times in the opening five League fixtures, it was clear that he was in the first team to stay. In fact, Keegan never played in a single reserve fixture during the whole of his seven seasons at Anfield!

 

Defeat at Derby and a controversial draw at Arsenal in the last two first division games of Keegan's debut season cost Liverpool the title. But he only had to wait another 12 months to achieve that and added a UEFA Cup winners' medal too when his early strikes in the re-arranged home leg of the final against Borussia Mönchengladbach were the platform for the club's eventual aggregate victory, the club's first in a European club competition. He also received the first of numerous international caps during that season when picked for a World Cup qualifier with Wales in Cardiff on 15 November 1972. In 1973/74 Keegan played in every single one of the 61 competitive matches Liverpool had in the League and three cup competitions, contributing 19 goals. Six of those came in the successful FA Cup run, including two crucial strikes against his hometown club Doncaster Rovers, bottom of the old Fourth Division at the time, who threatened to make one of the biggest upsets in the cup's history when they took a 2-1 interval lead at Anfield, only to be pegged back by Keegan's second-half equaliser. Ever the man for the big occasion, he produced a sensational volley past Peter Shilton in the replayed semi-final victory over Leicester City at Villa Park and then netted two goals in the one-sided Wembley showdown with Newcastle United.

 

The 1974/75 season started badly for Keegan, perhaps the lowest point of an illustrious career. He was sent off during a pre-season match against Kaiserslautern in West Germany and also received his marching orders four days later after clashing with Billy Bremner in the Charity Shield at Wembley. Perhaps because the traditional curtain-raiser to the season was being played at the national stadium for the first time but also because both he and Bremner took off their shirts as they left the field, both men received lengthy bans and although Keegan was allowed to play in the opening League match at Luton, he didn't play in the First Division again until October. But he quickly found his old form and played in the remaining 33 first division fixtures as the Reds finished runners-up to Derby County. With goals hard to come by that season, how crucial his absence was, especially when the team was beaten three times in four games during September. In 1976 Liverpool repeated their League and UEFA Cup 'double' of 1973 and again Keegan was prominent, only missing one first division game and scoring in both legs of the European final against Bruges. "Mighty Mouse" was voted the Football Writers' Association Footballer of the Year in 1975/76, and then gave a season's notice, announcing he was moving to West Germany. At a time when it was almost unheard of for English players to try their luck abroad, this caused some friction but nobody could doubt Keegan's commitment to the cause in his farewell season. He was the club's leading scorer in the League and contributed valuable goals as the team reached the finals of both the FA and European cups. With the Championship clinched in the penultimate League match, a historic treble triumph beckoned but Manchester United ruined that dream and it was just a question of whether the players could lift themselves for one last effort in the European Cup final only four days later. In Rome, Kevin played his heart out and ran himself and Berti Vogts into the ground. Eight minutes from time, he started a typical run from forty or so yards out, which was only ended by Vogts' foul in the penalty area. Phil Neal converted the spot-kick to seal probably the most famous triumph in the club's history.

 

£500,000 was a record fee for a British footbal!er and Keegan was the most expensive player in the Bundesliga. He soon stamped his authority on the Bundesliga, winning the championship in his second season at Hamburg SV and and won incredibly two consecutive European Footballer of the Year awards, after being the runner-up his last season at Liverpool. In his last season Keegan featured in the European Cup final against Nottingham Forest but lost 1-0. After staying three years in Germany the 29-year-old Keegan was on his way home. Liverpool had first option on him but he moved to Southampton for £420,000. In Keegan's second season at the Dell he was the first division's top-scorer with 26 goals in 41 games and voted Player of the Year by his fellow professionals. After two years at Southampton he was on his way to second division Newcastle for £100,000, where he stayed until his retirement in 1984, after playing 85 matches and scoring 49 goals. Eight years later Keegan became manager of Newcastle, leaving after a five-year spell after winning the first division title and finishing runners-up in the Premiership as his highlights. Keegan was one year in charge at Fulham, before taking over as England's manager in February 1999. He was England's supremo for one and a half year before being sacked after England failed miserably in Euro 2000. In May 2001, Keegan was appointed manager of Manchester City, winning the first division title and even though he never reached the heights he had hoped for with City he still tried to entertain the audience as he did as a player. Keegan wanted to retire from management and left City in the 2004/05 season. He made an unexpected return to Newcastle in January 2008, a highly popular appointment as the Geordie fans saw him as their Messiah. Only eight months later Keegan left Newcastle claiming owner Mike Ashley wasn't providing him with the financial support that he had promised.

 

Keegan was an incredible player, tireless in showing off his talents and his enthusiasm invariably made his teammates more determined to succeed. He was a smashing success at every club he played. Dangerous in the air despite a comparative lack of height, he had a wonderful understanding with big John Toshack during his early seasons at Anfield and his speed of thought created numerous goals for his colleagues with his intelligent runs and passing. He was the first pin-up boy Liverpool had really ever had and made the number seven shirt so famous. Kevin Keegan should rightly be remembered as one of the finest players ever to wear a Liverpool shirt.

 

 

Цитат

Few figures are as synonymous with English football as Kevin Keegan. His ventures in management and punditry have taken the spotlight over past two decades, but it is his exploits on the pitch above all else that have made him an icon of the game.

 

Keegan's beginnings were rather humble. Knocked back by Coventry City as a teenager, he was eventually scouted and signed by fourth-division Scunthorpe United whilst playing for an amateur team. He gradually established himself as the key creative influence in the senior side, carving a niche as a right-sided playmaker.

 

His big break came in 1971, when a certain Bill Shankly came a-calling and took him to Liverpool. It was the legendary Scottish manager who spotted Keegan's attacking talents, and he soon transformed him into a forward - a move which would prove to be something of a masterstroke.

 

Alongside John Toshack, Keegan formed one of the deadliest strike-partnerships in the game. He was the inspiration behind the Reds' sustained success in the 1970s, the superstar talisman of Shankly's last teams and Bob Paisley's first. Three league titles, two UEFA Cups, an FA Cup and, the crowning glory, the 1977 European Cup.

 

It was immediately after that high-point of his Anfield career that Keegan left the club. By then the captain of England and one of the most recognisable footballers in Europe, he signed for Hamburger SV to become the highest- paid player in Germany at the time.

 

On an individual note, things only got better for the stocky, poodle-permed striker. HSV went trohpyless in his first season there, but midway through his second term, Keegan was awarded the Ballon d'Or - a title which he would go on to retain 12 months later.

 

The Armthorpe-born star spent three seasons in Germany, and, like at Liverpool, his time there came to an end with a European Cup final - although, regrettably, he would not take a winner's medal with him when he made surprise switch to Southampton in 1980. He spent two successful seasons with the Saints and then moved to second-division Newcastle United, before hanging up his boots in 1984.

 

Keegan's international career had drawn to a close two years earlier, following England's elimination in the second round of the 1982 World Cup - his only appearance at FIFA's showpiece event. His sole European Championship campaign came in 1980. He held the captaincy for six years, from 1976 until his retirement.

 

The legacy Keegan left as a player is a rich one indeed. As energetic as he was skilful, as passionate as he was brilliant, as charming as he was lethal, the South Yorkshireman was more than just the premier forward of his day; he was a natural leader, and one of the fiercest competitors going around. The late Billy Bremner would attest to that, given the pair's famous bust-up in the 1974 Charity Shield.

 

His mixed efforts in the dugout and his often hilarious commentary work may have seen his crown slip on occasion in recent times, but that cannot detract fom the fact that 'King Kev' - Liverpool legend, Hamburg hero, lion-hearted England skipper - is, and always will be, football royalty.

 

HONOURS

 

Liverpool

 

First Division: 1972–73, 1975–76, 1976–77

UEFA Cup: 1972–73, 1975–76

FA Cup: 1973–74

FA Charity Shield: 1974–75, 1976–77

European Cup: 1976–77

 

Hamburger SV

 

German Bundesliga: 1978-79

 

Individual

 

European Footballer of the Year: 1978, 1979

PFA Player of the Year: 1981-82

Inaugural inductee into English Football Hall of Fame: 2002

 

DID YOU KNOW... Keegan's famous "I'd love it if we beat them! Love it!" outburst - directed towards Sir Alex Ferguson's Manchester United while he was manager of Newcastle United - was ranked at #17 in Channel 4's '100 Greatest Sporting Moments'?

Link to post
Share on other sites
  • 9 months later...
  • 10 months later...
Guest Fowler23

Keegan: Shanks would be loving it

http://assets1.liverpoolfc.tv/uploads/players/keegan_4a6ec5f5be221020645519_263X.jpg

Kevin Keegan believes the legendary Bill Shankly would be delighted to see Kenny Dalglish back at the Liverpool helm.

Keegan was signed by Shankly from Scunthorpe United in 1971 before being replaced as our No.7 by Dalglish following a move to Hamburg six years later.

 

Few are better placed, then, to comment on what Shankly would make of The King's return.

 

"Well he'd be delighted to see someone like Kenny Dalglish back there," said Keegan.

 

"No disrespect to the ones who have been there before him, because Roy Hodgson and Rafael Benitez are good men, but he knows the club just like Bill Shankly knew the club.

 

"He cares about the club, he knows what it takes, he knows what the people want, you know, and I guess he'd have a good idea of how he can provide that over a period of time.

 

"He will need time, it's not going to be one of these jobs you're going to step into and solve the problems. You're not going to solve those problems over two or three months."

 

http://www.liverpoolfc.tv/news/latest-news...ld-be-loving-it

Link to post
Share on other sites
  • 3 months later...
  • 11 months later...
Guest Simply Red

Господин Съвършенство - Кевин Кигън

 

Дребничкият магьосник покори футболния свят с екипа на Ливърпул

Бил Шенкли,мениджърът на Ливърпул,имаше неподправено шотландско чувство за хумор: "Всеки път, когато настроението ми се развали, поглеждам класирането и като видя къде е Евертън, то мигновено се оправя"...

 

Да, но през 1970 г. именно мърсисайдските съперници отвъд "Стенли парк" станаха шампиони,а Ливърпул се добра едва до пето място. Отборът губеше скорост заради неминуемото застаряване на звездите Рони Йейтс, Йън Сейнт Джон и Роджър Хънт - време беше за раздяла с част от героите на шампионския състав от 1966 г. Така Шенкли изпрати скаутите да се поогледат наоколо за нови момчета...

 

- Хей,Бил! - гласът на Джеф Туентимън звучеше в телефонната слушалка развълнувано - Намерих в Скънторп едно момче, което, басирам се за двойна халба черна бира, ще играе наесен в първия ти отбор!

 

-Ха, Скънторп от четвърта дивизия и Ливърпул... Приемам облога! Само гледай бирата да е студена - след Евертън най-много мразя топлата бира...

 

Нисичкото и слабичко момче пристъпи на "Анфийлд".

 

- Здравей, синко! Знаеш ли за какъв велик клуб ще играеш?

 

Кевин Кигън знаеше добре - Ливърпул е институция в Англия, мениджърът срещу него - легенда,а прославената трибуна "Коп" - амвон в храма. И 20-годишният младеж сложи уверено подписа си под договора...

 

Още l своя дебют срещу Нотингам Форест той отбеляза в 12-та минута. Стана безпорен титуляр (никога Шенкли не бе губил бас с по-голяма радост!) и вля своята младежка енергия и вдъхновение към кипящата страст на подмладения отбор. Новите футболисти бяха впечатляващи - Рей Клемънс, Лари Лойд, Стив Хайуей, Джон Тошак, добавени към останалите в клуба Емлин Хюз и Йън Калахън. Това бе страховита смес, забъркана от велик мениджър.

 

Армията на Шенкс пое отново по пътя към трофеите... Първо бе спечелен дубъл - шампионска титла и Купа на УЕФА през 1973 г. с два гола на Кигън на финала срещу Борусия (Мьонхенгладбах).

 

Той бе изградил просто телепатична връзка с големия уелски стрелец Тошак, а, като се прибавеше и скоростта и дрибъла на ирландското крило Хайуей, нападението добиваше кинжална острота.

 

Страст и буря - това бе Ливърпул в тези години. Кевин изнасяше топката в неуморими рейдове, мислеше и действаше мигновено, притежаваше огромен запас от находчиви хрумвания, а головете му караха "Коп" 90 минути да не спира със своите песни на триумфа...

 

С Кигън Ливърпул спечели още 2 шампионски титли и 1 Купа на УЕФА.

 

И ето че през 1977 г. отборът стигна и до финала за Купата на европейските шампиони в Рим. Девет от десет експерти предрекоха успех за стария враг Борусия (Мьонхенгладбах), а Берти Фогтс - неумолимият гладиатор, бе убеден, че ще хване Кигън в железните си клещи. Все пак само преди три години той беше обезвредил не кой да е, а Йохан Кройф!

 

Но малкият голям англичанин го оставяше далеч зад себе си по време на мача, а Ливърпул превзе Вечния град и вдигна европейската купа...

 

Дал всичко на червения клуб, асът от "Анфийлд" бе решил да потърси ново предизвикателство. "Чувствах, че развитието ми бе спряло. Аз бях добър играч от велик отбор, но исках да разбера какво мога да постигна, ако започна отначало"...

 

Хамбургер Шпортферайн бе идеалното място за това. Отборът не беще колос в Бундеслигата, а и от 18 години нямаше шампионска титла. Началото бе трудно, обстановката - необичайна, както и езикът.

 

Но после дойде промяната - Кигън се превърна отново в неуморимия плеймейкър и безпощаден стрелец. "Имах чувството, че играя със сянката му" - думите на славния Румениге от Байерн звучаха без следа от куртоазия. „Умееше да бъде винаги в центъра на играта, пред очите на всички и въпреки това действията му бяха изненадващи", добавя легендарният нападател.

 

На следващата година Хамбургер стана шампион, а Кигън спечели в две последователни години „Златната топка".

 

След това той реши да се завърне отново на мъгливия Албион, търсейки поредното предизвикателство в по-скромен тим - Саутхемптън. Отборът на английския Юг бе преобразен в кратки срокове и ако мениджърът Лори Макменеми се бе вслушал в съветите на Кигън за подсилване на отбраната, би могло да се стигне и до шампионски финиш.

 

Последната спирка в края на неговата забележителна кариера бе Нюкасъл Юнайтед. Далеч на север, в страната на „джордитата", зрелищният футбол бе на необикновен пиедистал - посредствеността не би могла да бъде никога добродетел в този странен футболен град.

 

Той чакаше своите герои да върнат отбора във висшия ешалон. Заедно с добрия си приятел от Ливърпул Тери Макдърмът и младите Питър Биърдсли и Крис Уодъл Кийгън предизвика еуфория сред феновете от Тайнисайд - той бе отново дързък, прецизен, голям...

 

"Да играеш за страната си е безусловна привилегия, няма по-голяма чест от това", казваше той. С фланелката с трите лъва „крал" Кев (както го наричаха почитателите му) изигра 63 мача, бе капитан 31 пъти и отбеляза 21 гола.

 

Изключително красиво бе попадението му срещу Аржентина, когато действащия световен шампион бе повален през 1980 г. на "Уембли".

 

И тук, в националния отбор той изгради още една почти телепатична връзка с друг знаменит футболист - Тревър Брукинг. Те можеха да се намерят на терена и с вързани очи, а много защити почувстаха опустошителното им взаимодействие.

 

Но съдбата бе безмилостно иронична към тях - след като се раздадоха, за да сбъднат мечтата си и да класират Англия за Световните финали в Испания, там те играха повече... голф, отколкото футбол поради контузии и участваха само в последния мач точно 26 минути...

 

Старият мъдрец Шенкли,чийто прах отдавна беше разпилян над терена на "Анфийлд", казваше, че "Футболът не е въпрос на живот и смърт, а нещо много повече".

 

Може би е имал предвид любовта на ликуващите тълпи, която се предава по странен начин и завладява всяка фибра от тялото. И, дори останал без дъх, те кара да се раздаваш отново и отново. Както го правеше и Кевин Кигън, наречен "Господин Съвършенство".

Link to post
Share on other sites
  • 3 months later...
Guest dandio

Кевин Кигън или господин Съвършенство

 

http://www.liverpool-bulgaria.com/images/stories/kevin%20keegan%202.jpg

 

Бил Шенкли, мениджърът на Ливърпул, имаше неподправено шотландско чувство за хумор: "Всеки път, когато настроението ми се развали, поглеждам класирането и като видя къде е Евертън, то мигновено се оправя"...

 

Да, но през 1970 г. именно мърсисайдските съперници отвъд "Стенли парк" станаха шампиони,а Ливърпул се добра едва до пето място. Отборът губеше скорост заради неминуемото застаряване на звездите Рони Йейтс, Йън Сейнт Джон и Роджър Хънт - време беше за раздяла с част от героите на шампионския състав от 1966 г. Така Шенкли изпрати скаутите да се поогледат наоколо за нови момчета...

 

- Хей,Бил! - гласът на Джеф Туентимън звучеше в телефонната слушалка развълнувано - Намерих в Скънторп едно момче, което, басирам се за двойна халба черна бира, ще играе наесен в първия ти отбор!

-Ха, Скънторп от четвърта дивизия и Ливърпул... Приемам облога! Само гледай бирата да е студена - след Евертън най-много мразя топлата бира...

 

Нисичкото и слабичко момче пристъпи на "Анфийлд".

- Здравей, синко! Знаеш ли за какъв велик клуб ще играеш?

Кевин Кигън знаеше добре - Ливърпул е институция в Англия, мениджърът срещу него - легенда,а прославената трибуна "Коп" - амвон в храма. И 20-годишният младеж сложи уверено подписа си под договора...

 

Още l своя дебют срещу Нотингам Форест той отбеляза в 12-та минута. Стана безпорен титуляр (никога Шенкли не бе губил бас с по-голяма радост!) и вля своята младежка енергия и вдъхновение към кипящата страст на подмладения отбор. Новите футболисти бяха впечатляващи - Рей Клемънс, Лари Лойд, Стив Хайуей, Джон Тошак, добавени към останалите в клуба Емлин Хюз и Йън Калахън. Това бе страховита смес, забъркана от велик мениджър.

http://www.liverpool-bulgaria.com/images/stories/liverpool-fc-bill-shankly-kevin-keegan-1971-picture-memorabilia_3517_500.jpg

 

Армията на Шенкс пое отново по пътя към трофеите... Първо бе спечелен дубъл - шампионска титла и Купа на УЕФА през 1973 г. с два гола на Кигън на финала срещу Борусия (Мьонхенгладбах).

 

Той бе изградил просто телепатична връзка с големия уелски стрелец Тошак, а, като се прибавеше и скоростта и дрибъла на ирландското крило Хайуей, нападението добиваше кинжална острота.

 

Страст и буря - това бе Ливърпул в тези години. Кевин изнасяше топката в неуморими рейдове, мислеше и действаше мигновено, притежаваше огромен запас от находчиви хрумвания, а головете му караха "Коп" 90 минути да не спира със своите песни на триумфа...

 

С Кигън Ливърпул спечели още 2 шампионски титли и 1 Купа на УЕФА.

 

И ето че през 1977 г. отборът стигна и до финала за Купата на европейските шампиони в Рим. Девет от десет експерти предрекоха успех за стария враг Борусия (Мьонхенгладбах), а Берти Фогтс - неумолимият гладиатор, бе убеден, че ще хване Кигън в железните си клещи. Все пак само преди три години той беше обезвредил не кой да е, а Йохан Кройф!

Но малкият голям англичанин го оставяше далеч зад себе си по време на мача, а Ливърпул превзе Вечния град и вдигна европейската купа...

http://www.liverpool-bulgaria.com/images/stories/keegan%203.jpg

Дал всичко на червения клуб, асът от "Анфийлд" бе решил да потърси ново предизвикателство. "Чувствах, че развитието ми бе спряло. Аз бях добър играч от велик отбор, но исках да разбера какво мога да постигна, ако започна отначало"...

Хамбургер Шпортферайн бе идеалното място за това. Отборът не беще колос в Бундеслигата, а и от 18 години нямаше шампионска титла. Началото бе трудно, обстановката - необичайна, както и езикът.

 

Но после дойде промяната - Кигън се превърна отново в неуморимия плеймейкър и безпощаден стрелец. "Имах чувството,

че играя със сянката му" - думите на славния Румениге от Байерн звучаха без следа от куртоазия. „Умееше да бъде винаги в центъра на играта, пред очите на всички и въпреки това действията му бяха изненадващи", добавя легендарният нападател.

На следващата година Хамбургер стана шампион, а Кигън спечели в две последователни години „Златната топка".

 

След това той реши да се завърне отново на мъгливия Албион, търсейки поредното предизвикателство в по-скромен тим - Саутхемптън. Отборът на английския Юг бе преобразен в кратки срокове и ако мениджърът Лори Макменеми се бе вслушал в съветите на Кигън за подсилване на отбраната, би могло да се стигне и до шампионски финиш.

 

Последната спирка в края на неговата забележителна кариера бе Нюкасъл Юнайтед. Далеч на север, в страната на „джордитата", зрелищният футбол бе на необикновен пиедистал - посредствеността не би могла да бъде никога добродетел в този странен футболен град.

 

Той чакаше своите герои да върнат отбора във висшия ешалон. Заедно с добрия си приятел от Ливърпул Тери Макдърмът и младите Питър Биърдсли и Крис Уодъл Кийгън предизвика еуфория сред феновете от Тайнисайд - той бе отново дързък, прецизен, голям...

http://www.liverpool-bulgaria.com/images/stories/keegan416.jpg

"Да играеш за страната си е безусловна привилегия, няма по-голяма чест от това", казваше той. С фланелката с трите лъва „крал" Кев (както го наричаха почитателите му) изигра 63 мача, бе капитан 31 пъти и отбеляза 21 гола.

 

Изключително красиво бе попадението му срещу Аржентина, когато действащия световен шампион бе повален през 1980 г. на "Уембли".

 

И тук, в националния отбор той изгради още една почти телепатична връзка с друг знаменит футболист - Тревър Брукинг. Те можеха да се намерят на терена и с вързани очи, а много защити почувстаха опустошителното им взаимодействие.

 

Но съдбата бе безмилостно иронична към тях - след като се раздадоха, за да сбъднат мечтата си и да класират Англия за Световните финали в Испания, там те играха повече... голф, отколкото футбол поради контузии и участваха само в последния мач точно 26 минути...

 

Старият мъдрец Шенкли,чийто прах отдавна беше разпилян над терена на "Анфийлд", казваше, че "Футболът не е въпрос на живот и смърт, а нещо много повече".

 

Може би е имал предвид любовта на ликуващите тълпи, която се предава по странен начин и завладява всяка фибра от тялото. И, дори останал без дъх, те кара да се раздаваш отново и отново. Както го правеше и Кевин Кигън, наречен "Господин Съвършенство".

 

 

Webcafe.bg

 

Тази статийка е стара, ама бе качена скоро на сайта...

 

Ето още един цитат от уикипедия

 

 

After 323 appearances and exactly 100 goals, Keegan left Liverpool as promised. He had been made offers from clubs across Europe, and chose to join Hamburg SV in the West German Bundesliga for £500,000. Liverpool replaced him with Kenny Dalglish.

Of his time in Liverpool, Keegan later said, "The ONLY thing I FEAR is missing an open goal in front of the KOP. I would DIE if that were to happen.

 

When they start singing 'You'll Never Walk Alone' my eyes start TO WATER. There have been times WHEN I've actually BEEN CRYING WHILE I'VE BEEN PLAYING..."

Link to post
Share on other sites
  • 2 months later...
Guest vulgar

Reds hero warns: 'Lightweight' star is 'not really suited' to LFC. Big mistake?

 

Anfield legend Kevin Keegan is the latest ex-Liverpool player to question Brendan Rodgers' decision to spend £12m on Daniel Sturridge.

 

Prior to the signing, Dietmar Hamann, Steve Nicol, Stan Collymore and Ray Houghton all expressed reservations about 23-year old striker, and now, Keegan - who worked with Sturridge during his time as Man City boss - has delivered a withering verdict on his suitability for Liverpool.

 

In his column for the Daily Star today, Keegan questioned whether Sturridge has what it takes to play 'week-in, week-out at the highest level, adding:

 

“He’s not the centre forward figure that Liverpool need. He’s like Theo Walcott in that he wants to play up top but he’s not really suited to that as he’s just too lightweight and can’t hold the ball up.

 

“What Suarez needs is someone in front of him to play off and Sturridge is too similar. Daniel can definitely beat people and has got an eye for goal, but he’s not the sort of player who will have Liverpool fans saying ‘wow, he’s the one’.”

 

At 6'2, it's hard to believe that Sturridge is too 'lightweight' to play up front, but there has to be a reason that most of his managers persisted with playing him out wide.

 

Jim Cassell - the Manchester City coach who brought Sturridge through the ranks at Manchester City - sees things differently. Sturridge spent three seasons under Cassell's stewardship at City's academy, and according to him, sturridge can go on to achieve 'great things'. He told the BBC:

 

"Daniel was exceptional, even as a 13-year-old. He had great pace, fantastic feet and magnificent vision. I couldn't speak too highly of him when he was with us. He trained hard, was respectful and always immaculately turned out - I thought he was great. He has the potential to be a top-class international striker".

 

I really hope Sturridge starts today's game against Mansfield. For me, there's nothing more frustrating that seeing a new signing on the bench after joining the club. Joe Cole only moved to West Ham a couple of days ago and he started for them against Man United yesterday; you can't tell me that Sturridge isn't ready to start against a *non-league* team.

 

One thing is for sure: Sturridge has to work out for Rodgers. If he doesn't, it will means he's spent £25m on two strikers who don't score regularly, and that will cast even more doubt on his ability in the transfer market.

 

С две думи Кийгън смята,че не Стъридж е НАПАДЕЛЯТ.Аргументира се с качествата му,които според него не са такива каквито трябват за център нападател.За него Дани е като Уолкът.

Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...
  • 1 year later...
Guest niki 50

Голям ,много голям!!Гледах го 1976г на финала срещу Брюж /вторият мач/ 1-1.Вкара гол от фаул за 1-1.Година по късно срещу Борусия на Алън Симонсен също се разписа!Стърлинг прилича на него,но Кигън беше адски здрав в единоборствата.Макар,че не е висок вкарваше и с глава не малко голове!Да е жив и здрав!!!

Link to post
Share on other sites
Guest Liverpool-Angel

Някой модератор да поправи името му. Казва се Джозеф Кигън, макар че светът го знае като Кевин- това е бащиното му име.

Link to post
Share on other sites
  • 2 months later...
  • 2 years later...

Интересно ми е дали някой е чел инфо защо Кийгън не се е върнал в Ливърпул след Хамбургер или по-точно защо нашите не са го искали? Доколкото знам е имало опция да го върнат. Да не би е да е бил подобен случая като с Оуен?

Link to post
Share on other sites
  • 7 months later...
  • 11 months later...
  • 1 year later...

https://m.dir.bg/corner/futbol/narekoha-go-petiya-ot-biytals

 

Нарекоха го Петия от "Бийтълс"

 

@ Никога ме съм го гледал. Ако някой го е гледал може да сподели впечатления. Преди време някой каза, че играта му приличала на Стърлинг.

 

Link to post
Share on other sites

Гледал съм го много пъти по ТВ в турнирите на УЕФА с Ливърпул, Хамбургер и националния.

Невероятен, почти невъзможно да бъде спрян, той минаваше край съперниците като край колчета. :)

 

ДВЕте му Златни топки са напълно заслужено признание. Жалко за нас, че беше вече в Германия.

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
×
×
  • Create New...