Jump to content

Роберто Фирмино (Ал Ахли)


Guest Liverbird

Recommended Posts

  • 2 weeks later...

Firmino took to Instagram to annouce that Reds fans could get their hands on the re-telling of his Anfield career in his new book appropriately titled:


 'Si Senor: My Liverpool Years'.

'There's something I want you to know.' before confirming the book's release on November 9th.

 

Link to comment
Share on other sites

  • 4 weeks later...


How it feels to be let go by Jurgen Klopp at Liverpool – according to Roberto Firmino
Nov 9, 2023

Roberto Firmino’s autobiography, Si Senor, which was published today (Thursday), is for the most part a gentle stroll through his good times at Liverpool, in which he thanks their manager Jurgen Klopp almost as regularly as God for his good fortune.

But the mood changes in its final chapters, covering the time when his contract at Anfield was running out.

Despite Liverpool coming close to winning the quadruple (Premier League title, FA Cup, Carabao Cup and Champions League) in his second to last season at the club, the former Brazil international describes that 2021-22 campaign as the worst of his life due to injuries (foot, muscle and hamstring), which made him feel disconnected from the club’s ambitions.

A collective regret in Paris followed — Liverpool lost 1-0 to Real Madrid in the Champions League final, where Firmino was introduced in the 77th minute. 

The now 32-year-old re-emphasises his admiration of Klopp as the best manager he has ever played for, but the lack of minutes in that final was the moment he “felt most disappointed” in the German. Without elaborating further, Firmino thought Klopp’s decisions that night “made things easier” for Madrid.

The book tells how he then began his eighth and final year at Anfield confident of a new deal, but as the months passed, with communication between his representatives and the club “muddled” and “slow”, Firmino began to feel marginalised.

His view is that Klopp’s greatest strength was managing squad expectations — keeping the substitutes engaged. Yet suddenly, Firmino says, he was given no explanation about his lack of playing time and he started to feel the previous freedom to discuss his concerns with his manager was no longer there.

“The boss was avoiding me,” he writes as 2023 begins. He describes a period of anguish for himself and his family due to the uncertainty around his future. “Encouraged by God”, Firmino says he decided to leave before the club decided it for him. 

Firmino describes his final year as “confused and contradictory”. Despite a good send-off in his final game at Anfield, the striker felt “sidelined” by a club he didn’t want to leave. Contrary to some claims, an offer of better money in Saudi Arabia only came after his Liverpool farewell.


Firmino gets a guard of honour for his final game at Anfield (John Powell/Liverpool FC via Getty Images)
The decision to release a book and cover this episode in such detail is unusual for a player who rarely spoke publicly during his time on Merseyside and who would regularly stroll through Anfield’s media mixed zone, even after a scintillating performance, either ignoring journalists’ attempts to engage or cheerfully muttering: “English, not good…”

It should also be said that this book is very much Firmino’s account of what happened in his final months at Anfield.

Liverpool declined to comment when asked by The Athletic this week if they wished to offer their version of events.  

Yet Firmino is not alone in suggesting that Klopp can, at best, be a little cold with players who are on their way out. The Brazilian was one of six long-serving senior players to leave the club over this year’s summer and several expressed surprise at how their exits were handled.

Alex Oxlade-Chamberlain revealed to The Athletic last month that nobody at the club warned him his contract – which expired on June 30 – was not going to get renewed until three days before the final home game of last season, when he was told a statement was going to appear on the club’s website announcing his release.

The previous silence had indicated to the England midfielder that this development was coming, but he’d have preferred it if someone had been more up front. “You… expect certain things to be told — whether it’s good, bad,” said Oxlade-Chamberlain, who moved on to Besiktas in Turkey as a free agent. “The lack of communication was… a bit surprising.”

Jordan Henderson’s situation was different — he still had a year left on his contract. Around the same time the futures of Firmino and Oxlade-Chamberlain were decided, he felt he was still a part of Klopp’s plans. 

When an offer came from Saudi Arabian club Al Ettifaq at the start of pre-season training, the then Liverpool captain went to Klopp and was informed his role at the club was not going to be as prominent. In his own interview with The Athletic, Henderson claimed that “at no point did I feel wanted, by the club or anyone, to stay”.

Henderson as title-winning Liverpool skipper and Firmino as the Brazilian to have scored the most goals in the Premier League are legendary figures. Less so, Leighton Clarkson, who played just three cup and European games for Liverpool across two seasons, having emerged from the academy system and trained with the first team for several years.

Clarkson had time left on his contract, too, but he joined Scottish club Aberdeen, where he’d enjoyed a productive 2022-23 season on loan, this summer partly because of a lack of contact from the first-team setup at Liverpool during his year in the Scottish Premiership. “Since I came up to Aberdeen, I didn’t really hear much from any of them,” the now 22-year-old told The Athletic in June. “That’s when I knew I needed to move on.”

These stories strike against the perception that Klopp is always a great communicator. 

So, how to explain it? Maybe the manager did not really know for certain himself. Listen to those who have played for him and they tend to agree that he achieves buy-in because he makes people truly believe in what he’s saying. Lose that and he loses authority.

Klopp said publicly he wanted to keep Firmino and James Milner but did not have the power to offer contracts. He had been desperate to squeeze every last ounce of energy from each one of these players and the quadruple they nearly achieved in 2022 suggested Liverpool were heading in the right direction. 


But Firmino stresses in his book that it was only as the ensuing season progressed that it became obvious the team needed a bigger rebuild than perhaps Klopp had previously imagined.

In 2021-22, Klopp had a rammed fixture list; with his side reaching three finals and taking the title race to the last round of fixtures, he was able to promise players such as Firmino starts in big games, taking the edge off any frustrations. But last term, Liverpool were almost out of the running in every competition by the middle of February.

This was new terrain for Klopp despite his vast experience. At each of his previous clubs, he was used to having players pulled away from him; now he was the one doing the culling. 

On top of this, formulating any financial or sporting strategy was a challenge. Sporting director Julian Ward unexpectedly left (he is yet to be permanently replaced) and the club’s American owners, Fenway Sports Group, contemplated selling up.

But this is the harsh reality of football: those who are forced to leave elite surroundings have a knack for getting hurt by the experience.

Firmino, Oxlade-Chamberlain, Henderson and Clarkson cannot pretend they dreamt of playing in Saudi Arabia, Turkey or Scotland at this point in their careers. And no Liverpool fan would seriously claim to be disappointed that those players – plus Naby Keita and Fabinho, the other major summer departures from Anfield – have been replaced by Alexis Mac Allister, Dominik Szoboszlai, Ryan Gravenberch and Wataru Endo.

Klopp would not be the first manager to upset a player who has served him well.

The most obvious modern-enough comparison is Sir Alex Ferguson, whose attempts to shape several Manchester United teams led to the departures of heroes including Roy Keane, Jaap Stam and Ruud van Nistelrooy. 


Klopp has been with Liverpool since 2015 building several new teams (Clive Rose/Getty Images)
The volatile manner of each of those separations had a bearing on the way these players feel about their former manager, even decades later.

Neither is it unheard of at Liverpool.

Like Klopp today, Bill Shankly was thought of as a supreme communicator and motivator, whose work lifted the club into the top flight in 1962 and then to league titles in 1964 and 1966, either side of a first FA Cup. 

Shankly would have to wait seven seasons before he delivered another trophy, though. The team needed breaking up before he was willing to do it and it took a muddy FA Cup defeat to second-tier Watford in 1970 to make him realise things needed to change.

That first great side was duly dismantled, with one of the most notable casualties being the tenacious striker Ian St John.

In 1961, St John had been a club-record signing. He spoke about Shankly like a father, and to Shankly, St John seemed like a son. But the relationship changed when he had to manage the player’s departure.

When St John learned he was dropped for a game against Newcastle United by looking at the team sheet, he felt let down. Shankly hadn’t had the courage to speak to him first.
St John said he knew his time was up when he went to pick up part of his Christmas bonus — a turkey which was only available to the “first team”, which suddenly did not involve him. When he confronted Shankly, he asked why he was only getting a “budgie”.

In his autobiography, St John wrote about the “conflicting emotions that rise to the surface” when he thought about Shankly: “I’m torn between love and hate, admiration and sometimes at least a little anger and disillusionment.”

Yet Shankly’s decision to let his No 9 go was ultimately the right one. A new raft of players came, sweeping Liverpool to more successes at home and in Europe in the years that followed.

The indications are the same thing might happen at Klopp’s Liverpool; and if it does, nobody will really care how they got there.

Link to comment
Share on other sites

Ама и журналистите- като футболистите! Единият не знаел до последно, че няма да му подновят договора, на другият му липсвала комуникация, третият не разбирал защо му се ограничава игровото време... Журналистът, пък , не разбрал защо деда ви Господ го е създал... Ааа, за да пише простотии! А пък такива като мен си губят времето да ги четат. Най-вълнуващ е паралела с дедо съро, как изпъдил тоя и оня в пика на кариерата му?! Абе, нашите горните в пика ли си бяха? Само Фирмата имаше пик, ма той беше доста отдавна. Винаги съм се чудел защо футболисти пишат книги?! Май, че основната идея е да се изакат на метено!

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

Боби бързо ще бяга от Арабия и има слухове, че Шефийлд Юнайтед го искат 😄 жалко, че Клоп никога не връща напуснали играчи. Ясно е, че в каквато и форма да е просто няма как да е по-зле от Диаз и Гакпо 

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Firmino on Rodgers:
 
"𝗢𝗻 𝘁𝗵𝗲 𝗽𝗶𝘁𝗰𝗵, 𝗜 𝗵𝗮𝗱 𝗮 𝘁𝗲𝗿𝗿𝗶𝗯𝗹𝗲 𝘀𝘁𝗮𝗿𝘁 𝘁𝗵𝗮𝘁 𝗹𝗲𝗳𝘁 𝗺𝗲 𝘄𝗼𝗻𝗱𝗲𝗿𝗶𝗻𝗴 𝗵𝗼𝘄 𝘁𝗵𝗶𝘀 𝘄𝗮𝘀 𝗴𝗼𝗶𝗻𝗴 𝘁𝗼 𝘄𝗼𝗿𝗸 𝗼𝘂𝘁.
 
"𝗜 𝗿𝗮𝗿𝗲𝗹𝘆 𝗽𝗹𝗮𝘆𝗲𝗱 𝗮𝘀 𝗮 𝘀𝘁𝗿𝗶𝗸𝗲𝗿 𝗮𝗻𝗱 𝘄𝗵𝗲𝗻 𝗜 𝗱𝗶𝗱 𝗶𝘁 𝘄𝗮𝘀 𝗮𝘀 𝗮 𝘄𝗶𝗻𝗴𝗲𝗿, 𝘄𝗶𝘁𝗵 𝗕𝗲𝗻𝘁𝗲𝗸𝗲 𝗽𝗹𝗮𝘆𝗶𝗻𝗴 𝘁𝗵𝗿𝗼𝘂𝗴𝗵 𝘁𝗵𝗲 𝗺𝗶𝗱𝗱𝗹𝗲.
 
"𝗜 𝗿𝗲𝗺𝗲𝗺𝗯𝗲𝗿 𝗴𝗮𝗺𝗲𝘀 𝘃𝘀 𝗠𝗮𝗻 𝗨𝘁𝗱 𝗮𝗻𝗱 𝗔𝗿𝘀𝗲𝗻𝗮𝗹 𝘄𝗵𝗲𝗿𝗲 𝗜 𝗽𝗹𝗮𝘆𝗲𝗱 𝗼𝗻 𝘁𝗵𝗲 𝗿𝗶𝗴𝗵𝘁 𝘀𝗶𝗱𝗲 𝗼𝗳 𝗺𝗶𝗱𝗳𝗶𝗲𝗹𝗱, 𝘄𝗶𝘁𝗵 𝘁𝗵𝗲 𝗿𝗲𝘀𝗽𝗼𝗻𝘀𝗶𝗯𝗶𝗹𝗶𝘁𝘆 𝘁𝗼 𝗱𝗲𝗳𝗲𝗻𝗱 𝗺𝗼𝗿𝗲 𝘁𝗵𝗮𝗻 𝗽𝗹𝗮𝘆. 𝗜 𝘀𝗽𝗲𝗻𝘁 𝘀𝗼 𝗺𝘂𝗰𝗵 𝗼𝗳 𝗺𝘆 𝘁𝗶𝗺𝗲 𝗱𝗿𝗼𝗽𝗽𝗶𝗻𝗴 𝘀𝗼 𝗱𝗲𝗲𝗽 & 𝘀𝗼 𝘄𝗶𝗱𝗲 𝗜 𝘄𝗮𝘀 𝗽𝗿𝗮𝗰𝘁𝗶𝗰𝗮𝗹𝗹𝘆 𝗮 𝗳𝘂𝗹𝗹-𝗯𝗮𝗰𝗸.
 
“𝗜 𝘄𝗮𝘀 𝗮 𝗹𝗼𝗻𝗴 𝘄𝗮𝘆 𝗳𝗿𝗼𝗺 𝘁𝗵𝗲 𝗽𝗮𝗿𝘁𝘀 𝗼𝗳 𝘁𝗵𝗲 𝗽𝗶𝘁𝗰𝗵 𝘄𝗵𝗲𝗿𝗲 𝗜 𝗰𝗼𝘂𝗹𝗱 𝘁𝗿𝘂𝗹𝘆 𝗺𝗮𝗸𝗲 𝗮𝗻 𝗶𝗺𝗽𝗮𝗰𝘁. 𝗜𝘁 𝘄𝗮𝘀 𝗰𝗹𝗲𝗮𝗿 𝘁𝗵𝗮𝘁 𝘁𝗵𝗲 𝗰𝗼𝗮𝗰𝗵, 𝗕𝗿𝗲𝗻𝗱𝗮𝗻 𝗥𝗼𝗱𝗴𝗲𝗿𝘀, 𝗱𝗶𝗱𝗻’𝘁 𝗸𝗻𝗼𝘄 𝗵𝗼𝘄 𝘁𝗼 𝘂𝘀𝗲 𝗺𝗲.
 
“𝗜 𝗱𝗼𝗻’𝘁 𝘁𝗵𝗶𝗻𝗸 𝗵𝗲 𝘂𝗻𝗱𝗲𝗿𝘀𝘁𝗼𝗼𝗱 𝗺𝘆 𝘀𝘁𝘆𝗹𝗲 𝗼𝗳 𝗽𝗹𝗮𝘆, 𝗜 𝗱𝗲𝗳𝗶𝗻𝗶𝘁𝗲𝗹𝘆 𝗻𝗲𝘃𝗲𝗿 𝘂𝗻𝗱𝗲𝗿𝘀𝘁𝗼𝗼𝗱 𝗵𝗶𝘀 𝗽𝗹𝗮𝗻𝘀 𝗳𝗼𝗿 𝗺𝗲. 𝗠𝗮𝘆𝗯𝗲 𝘁𝗵𝗮𝘁 𝘄𝗮𝘀 𝗯𝗲𝗰𝗮𝘂𝘀𝗲 𝗵𝗲 𝗱𝗶𝗱𝗻’𝘁 𝗿𝗲𝗮𝗹𝗹𝘆 𝗵𝗮𝘃𝗲 𝗮𝗻𝘆."
 
"𝗪𝗵𝗮𝘁 𝗜 𝗱𝗶𝗱𝗻’𝘁 𝗸𝗻𝗼𝘄, 𝗮𝘁 𝗹𝗲𝗮𝘀𝘁 𝗻𝗼𝘁 𝗮𝘁 𝘁𝗵𝗮𝘁 𝗽𝗼𝗶𝗻𝘁, 𝘄𝗮𝘀 𝘁𝗵𝗮𝘁 𝗵𝗲 (Rodgers) 𝗵𝗮𝗱𝗻’𝘁 𝘄𝗮𝗻𝘁𝗲𝗱 𝗺𝗲 𝗶𝗻 𝘁𝗵𝗲 𝗳𝗶𝗿𝘀𝘁 𝗽𝗹𝗮𝗰𝗲. 𝗧𝗵𝗲 𝗽𝗲𝗿𝘀𝗼𝗻 𝘄𝗵𝗼 𝘀𝗶𝗴𝗻𝗲𝗱 𝗺𝗲 𝗱𝗶𝗱𝗻’𝘁 𝗯𝗼𝘁𝗵𝗲𝗿 𝘁𝗼 𝘁𝗲𝗹𝗹 𝗺𝗲 𝘁𝗵𝗶𝘀 𝘁𝗶𝗻𝘆 𝗱𝗲𝘁𝗮𝗶𝗹. 𝗪𝗵𝗲𝗻 𝗜 𝗳𝗶𝗻𝗮𝗹𝗹𝘆 𝗳𝗼𝘂𝗻𝗱 𝘁𝗵𝗮𝘁 𝗼𝘂𝘁, 𝗶𝘁 𝗮𝗹𝗹 𝗺𝗮𝗱𝗲 𝘀𝗲𝗻𝘀𝗲.
 
“𝗜𝘁 𝘁𝗼𝗼𝗸 𝗺𝗲 𝗹𝗼𝗻𝗴 𝗲𝗻𝗼𝘂𝗴𝗵: 𝘄𝗼𝘂𝗹𝗱 𝘆𝗼𝘂 𝗯𝗲𝗹𝗶𝗲𝘃𝗲 𝗺𝗲 𝗶𝗳 𝗜 𝘀𝗮𝗶𝗱 𝘁𝗵𝗮𝘁 𝗜 𝗼𝗻𝗹𝘆 𝗱𝗶𝘀𝗰𝗼𝘃𝗲𝗿𝗲𝗱 𝗳𝗼𝘂𝗿 𝘆𝗲𝗮𝗿𝘀 𝗹𝗮𝘁𝗲𝗿? 𝗝𝘂𝘀𝘁 𝗶𝗻 𝘁𝗶𝗺𝗲 𝗳𝗼𝗿 𝘁𝗵𝗮𝘁 𝗕𝗼𝘅𝗶𝗻𝗴 𝗗𝗮𝘆 𝗳𝗶𝘅𝘁𝘂𝗿𝗲 𝗶𝗻 𝟮𝟬𝟭𝟵 𝘄𝗵𝗲𝗻 𝗟𝗶𝘃𝗲𝗿𝗽𝗼𝗼𝗹 𝘁𝗿𝗮𝘃𝗲𝗹𝗹𝗲𝗱 𝘁𝗼 𝘁𝗵𝗲 𝗞𝗶𝗻𝗴 𝗣𝗼𝘄𝗲𝗿 𝘁𝗼 𝗳𝗮𝗰𝗲 𝗟𝗲𝗶𝗰𝗲𝘀𝘁𝗲𝗿 𝗺𝗮𝗻𝗮𝗴𝗲𝗱 𝗯𝘆 𝗥𝗼𝗱𝗴𝗲𝗿𝘀.
 
“𝗔 𝗳𝗲𝘄 𝘄𝗲𝗲𝗸𝘀 𝗯𝗲𝗳𝗼𝗿𝗲 𝘁𝗵𝗮𝘁 𝗳𝗶𝘅𝘁𝘂𝗿𝗲, 𝗜 𝗵𝗮𝗱 𝗰𝗼𝗺𝗲 𝗮𝗰𝗿𝗼𝘀𝘀 𝗮𝗻 𝗮𝗿𝘁𝗶𝗰𝗹𝗲 𝘁𝗵𝗮𝘁 𝘁𝗼𝗹𝗱 𝘁𝗵𝗲 𝘄𝗵𝗼𝗹𝗲 𝘀𝘁𝗼𝗿𝘆. 𝗥𝗼𝗱𝗴𝗲𝗿𝘀 𝘄𝗮𝗻𝘁𝗲𝗱 𝘁𝗼 𝘀𝗶𝗴𝗻 𝗕𝗲𝗻𝘁𝗲𝗸𝗲 𝘁𝗼 𝗯𝗲 𝗟𝗶𝘃𝗲𝗿𝗽𝗼𝗼𝗹’𝘀 #𝟵. 𝗕𝗿𝗶𝗻𝗴𝗶𝗻𝗴 𝗺𝗲 𝗶𝗻 𝘄𝗮𝘀 𝗻𝗼𝘁𝗵𝗶𝗻𝗴 𝘁𝗼 𝗱𝗼 𝘄𝗶𝘁𝗵 𝗵𝗶𝗺; 𝗶𝘁 𝘄𝗮𝘀 𝗮 𝗱𝗲𝗰𝗶𝘀𝗶𝗼𝗻 𝘁𝗮𝗸𝗲𝗻 𝘀𝗼𝗹𝗲𝗹𝘆 𝗯𝘆 𝗟𝗶𝘃𝗲𝗿𝗽𝗼𝗼𝗹’𝘀 𝘀𝗰𝗼𝘂𝘁𝗶𝗻𝗴 𝗮𝗻𝗱 𝗿𝗲𝗰𝗿𝘂𝗶𝘁𝗺𝗲𝗻𝘁 𝗱𝗲𝗽𝘁.
 
“𝗧𝗵𝗲 𝗰𝗹𝘂𝗯 𝗱𝗲𝗰𝗶𝗱𝗲𝗱 𝘁𝗼 𝗯𝗿𝗶𝗻𝗴 𝗯𝗼𝘁𝗵 𝗼𝗳 𝘂𝘀 𝗶𝗻 𝗮𝗻𝗱 𝗹𝗲𝘁 𝘁𝗵𝗲 𝗰𝗼𝗺𝗽𝗲𝘁𝗶𝘁𝗶𝗼𝗻 𝗳𝗼𝗿 𝗮 𝗽𝗹𝗮𝗰𝗲 𝗽𝗹𝗮𝘆 𝗼𝘂𝘁 𝗼𝗻 𝘁𝗵𝗲 𝗽𝗶𝘁𝗰𝗵.
 
"𝗪𝗵𝗶𝗰𝗵 𝘄𝗮𝘀 𝗮𝗹𝗹 𝘄𝗲𝗹𝗹 𝗮𝗻𝗱 𝗴𝗼𝗼𝗱, 𝗯𝘂𝘁 𝗶𝘁 𝘄𝗮𝘀 𝘁𝗵𝗲 𝗰𝗼𝗮𝗰𝗵 𝘄𝗵𝗼 𝘀𝗲𝗹𝗲𝗰𝘁𝗲𝗱 𝘁𝗵𝗲 𝘁𝗲𝗮𝗺, 𝗻𝗼𝘁 𝘁𝗵𝗲 𝘀𝗰𝗼𝘂𝘁𝗶𝗻𝗴 𝗱𝗲𝗽𝗮𝗿𝘁𝗺𝗲𝗻𝘁. 𝗟𝗲𝘁’𝘀 𝗷𝘂𝘀𝘁 𝘀𝗮𝘆 𝗜 𝘀𝘁𝗮𝗿𝘁𝗲𝗱 𝗮𝘁 𝗮 𝗱𝗶𝘀𝗮𝗱𝘃𝗮𝗻𝘁𝗮𝗴𝗲.
 
"𝗪𝗵𝗲𝗻 𝗜 𝗿𝗲𝗮𝗱 𝘁𝗵𝗮𝘁 𝗮𝗿𝘁𝗶𝗰𝗹𝗲 𝘆𝗲𝗮𝗿𝘀 𝗹𝗮𝘁𝗲𝗿, 𝗜 𝗵𝗮𝗱 𝗮 𝗳𝗲𝗲𝗹𝗶𝗻𝗴 𝗼𝗳, ‘𝗮𝗵, 𝗻𝗼𝘄 𝗜 𝘂𝗻𝗱𝗲𝗿𝘀𝘁𝗮𝗻𝗱: 𝘁𝗵𝗮𝘁’𝘀 𝘄𝗵𝘆 𝗜 𝘄𝗮𝘀 𝗽𝗹𝗮𝘆𝗲𝗱 𝗼𝘂𝘁 𝗼𝗳 𝗽𝗼𝘀𝗶𝘁𝗶𝗼𝗻, 𝘁𝗵𝗮𝘁’𝘀 𝘄𝗵𝘆 𝘁𝗵𝗶𝗻𝗴𝘀 𝘄𝗲𝗿𝗲𝗻’𝘁 𝘄𝗼𝗿𝗸𝗶𝗻𝗴’.
 
“𝗥𝗼𝗱𝗴𝗲𝗿𝘀 𝘁𝗿𝗲𝗮𝘁𝗲𝗱 𝗺𝗲 𝘄𝗲𝗹𝗹, 𝗼𝗿 𝗮𝘁 𝗹𝗲𝗮𝘀𝘁 𝘁𝗵𝗮𝘁’𝘀 𝗵𝗼𝘄 𝗶𝘁 𝘀𝗲𝗲𝗺𝗲𝗱.
 
"𝗛𝗲 𝗮𝗹𝘄𝗮𝘆𝘀 𝘀𝗺𝗶𝗹𝗲𝗱, 𝘀𝗽𝗼𝗸𝗲 𝘁𝗼 𝗺𝗲 𝗶𝗻 𝗦𝗽𝗮𝗻𝗶𝘀𝗵, 𝗲𝘃𝗲𝗻 𝘁𝗵𝗼𝘂𝗴𝗵 𝗺𝘆 𝗦𝗽𝗮𝗻𝗶𝘀𝗵 𝘄𝗮𝘀𝗻’𝘁 𝗴𝗿𝗲𝗮𝘁, 𝗰𝗮𝗹𝗹𝗲𝗱 𝗺𝗲 𝗮𝗺𝗶𝗴𝗼.
 
"𝗪𝗵𝗲𝗻 𝗶𝘁 𝗰𝗮𝗺𝗲 𝘁𝗼 𝗴𝗮𝗺𝗲𝘀 𝘁𝗵𝗿𝗼𝘂𝗴𝗵, 𝗵𝗲 𝗵𝗮𝗿𝗱𝗹𝘆 𝗿𝗲𝗰𝗼𝗴𝗻𝗶𝘀𝗲𝗱 𝗺𝗲. 𝗔𝗺𝗶𝗴𝗼, 𝗶𝗻𝗱𝗲𝗲𝗱. 𝗟𝘂𝗰𝗸𝗶𝗹𝘆, 𝗜 𝗱𝗶𝗱𝗻’𝘁 𝗵𝗮𝘃𝗲 𝘁𝗼 𝗽𝘂𝘁 𝘂𝗽 𝘄𝗶𝘁𝗵 𝗶𝘁 𝗳𝗼𝗿 𝗹𝗼𝗻𝗴.
 
"𝗕𝘆 𝗢𝗰𝘁𝗼𝗯𝗲𝗿 𝗵𝗲 𝗵𝗮𝗱 𝗯𝗲𝗲𝗻 𝘀𝗮𝗰𝗸𝗲𝗱, 𝘀𝗼𝗼𝗻 𝗝𝘂𝗿𝗴𝗲𝗻 𝗞𝗹𝗼𝗽𝗽 𝘁𝗼𝗼𝗸 𝗼𝘃𝗲𝗿 𝗮𝗻𝗱 𝗵𝗲 𝗵𝗮𝗱 𝗼𝘁𝗵𝗲𝗿 𝗶𝗱𝗲𝗮𝘀, 𝘁𝗵𝗮𝘁 𝘄𝗮𝘀 𝗮 𝘁𝗼𝘁𝗮𝗹𝗹𝘆 𝗱𝗶𝗳𝗳𝗲𝗿𝗲𝗻𝘁 𝘀𝘁𝗼𝗿𝘆."
 
(DaveOCKOP from Roberto Firmino's book)
 
Link to comment
Share on other sites

44 minutes ago, Dr.G. said:
 
 
"𝗛𝗲 𝗮𝗹𝘄𝗮𝘆𝘀 𝘀𝗺𝗶𝗹𝗲𝗱, 𝘀𝗽𝗼𝗸𝗲 𝘁𝗼 𝗺𝗲 𝗶𝗻 𝗦𝗽𝗮𝗻𝗶𝘀𝗵, 𝗲𝘃𝗲𝗻 𝘁𝗵𝗼𝘂𝗴𝗵 𝗺𝘆 𝗦𝗽𝗮𝗻𝗶𝘀𝗵 𝘄𝗮𝘀𝗻’𝘁 𝗴𝗿𝗲𝗮𝘁, 𝗰𝗮𝗹𝗹𝗲𝗱 𝗺𝗲 𝗮𝗺𝗶𝗴𝗼.
 
 

Brendan Broseph 

Или по-скоро Broseph Rodgers.

Link to comment
Share on other sites

Винаги ми е било странно, че именно Роджърс купи Фирмино, защото изобщо не се вписваше в това, което Роджърс налагаше като стил и бразилецът играеше доста слабо и беше незабележим. При положение че не бях запознат с играта му преди това, се чудих дали не са ни пробутали някакво менте за 30 милиона.

Впоследствие все пак хвалих наум Роджърс, че поне на изпроводяк е взел един от най-важните ни футболисти, който пък Клоп разви в това, което е. Явно е станало въпреки Роджърс.

Link to comment
Share on other sites

Според мен, след фиаското на първото му лято в Ливърпул, нито един трансфер след това не е бил негов. Тогава докара всичките си протежета от Суонзи и ни един не беше читав. И ако си спомням правилно, някъде след това се заговори за трансферния комитет, преди това не се споменаваше такова нещо. 

Link to comment
Share on other sites

Според мен, след фиаското на първото му лято в Ливърпул, нито един трансфер след това не е бил негов. Тогава докара всичките си протежета от Суонзи и ни един не беше читав. И ако си спомням правилно, някъде след това се заговори за трансферния комитет, преди това не се споменаваше такова нещо. 
За мен по-голямото фиаско беше как изхарчиха парите от Суарез.
Винаги ми беше аналогия с фейла на ТотмЪн и парите от Бейл.

Изпратено от моят M2102J20SG с помощта на Tapatalk

Link to comment
Share on other sites

  • 3 months later...

За мен голяма грешка, че се разделихме с Фирмино и Ориги. Един от двамата и по-конкретно 1вия трябваше да остане. А не да чакаме Жота като Месия да се завърне от контузия, че другите не могат да уцелят вратата от 5-6 метра.

Бразилецът си беше с харизма и знаеше как да наказва от половин положение. Арсенал бяха много тихи, когато им предстоеше мач с нас при играещ Фирмино. Този сезон можеше да обърне някой тегав мач с гол/аситенция. Ама екселаджийте веднага искаха да го разкарат, за да спестят от заплата. При отсъствие на Салах покрай КАН и контузията, тези на Жота, слабите изяви на Нунез и Диаз през големи периоди, бразилецът щеше да изкара поне 8-10 мача като титуляр и поне още толкова като резерва.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 months later...

Боби Фирмино стана пастор

Тези, които не инвестират достатъчно време и нямат интерес да научат повече за живота на футболистите извън терена, може да се изненадат от онова, което има значителна стойност за някои играчи, включително връзката им с Бог.

Вярата е огромна част от живота на много хора. Футболистите не са изключение, но трябва да признаем, че винаги е изумително, когато разберем, че даден играч е уважаван пастор в църквата.

Бразилският нападател е отдаден християнин и редовно посещава църковни служби заедно със съпругата си и трите им дъщери. Лариса често може да бъде видяна на амвона или на сцената да изнася прочувствени проповеди заедно с прочутата деветка на Ливърпул.

Това отхвърля някои стереотипи, че бразилските играчи обичат да танцуват и да купонясват, когато са извън терена. Фирмино обаче изглежда е добър пример за това как подобни схващания всъщност не са нищо повече от заблуда.

Затова не е чудно, че бившият нападател на Ливърпул основа своя евангелска църква в Масейо, Бразилия, заедно със съпругата си Лариса Перейра.

Според бразилския информационен бюлетин Globo това се е случило в неделя, 30 юни. В изявление в социалните медии Фирмино и Перейра казаха: „От първата ни среща с Христос едно желание гори в сърцата ни. Искаме хората да почувстват любовта, която достигна до нас. Сега имаме друго желание и отговорност: да станем пастори от името на Бог."

Това не е първият път, когато Фирмино споделя религиозно послание в социалните медии. Той е кръстен през 2020 г., малко след съпругата си. Кръщението се случи в плувен басейн в Ливърпул, преди той да отвори църквата Манах в Масейо на следващата година. Негов кръстник е Алисон Бекер. „Исус е любов, няма обяснение. Просто вярвайте в него, просто вярвайте и почувствайте Светия Дух“, каза той по време на кръщението си.

И нещо интересно...

Според Discover Walks футболният талант на Фирмино е открит от зъболекар на име Марселус Портела, който го запознава с приятелите си, отговарящи за младежката академия на Figueirense Futebol Clube.

Може да бъде изображение с 1 човек

Link to comment
Share on other sites

17 hours ago, Dr.G. said:

Боби Фирмино стана пастор

Тези, които не инвестират достатъчно време и нямат интерес да научат повече за живота на футболистите извън терена, може да се изненадат от онова, което има значителна стойност за някои играчи, включително връзката им с Бог.

Вярата е огромна част от живота на много хора. Футболистите не са изключение, но трябва да признаем, че винаги е изумително, когато разберем, че даден играч е уважаван пастор в църквата.

Бразилският нападател е отдаден християнин и редовно посещава църковни служби заедно със съпругата си и трите им дъщери. Лариса често може да бъде видяна на амвона или на сцената да изнася прочувствени проповеди заедно с прочутата деветка на Ливърпул.

Това отхвърля някои стереотипи, че бразилските играчи обичат да танцуват и да купонясват, когато са извън терена. Фирмино обаче изглежда е добър пример за това как подобни схващания всъщност не са нищо повече от заблуда.

Затова не е чудно, че бившият нападател на Ливърпул основа своя евангелска църква в Масейо, Бразилия, заедно със съпругата си Лариса Перейра.

Според бразилския информационен бюлетин Globo това се е случило в неделя, 30 юни. В изявление в социалните медии Фирмино и Перейра казаха: „От първата ни среща с Христос едно желание гори в сърцата ни. Искаме хората да почувстват любовта, която достигна до нас. Сега имаме друго желание и отговорност: да станем пастори от името на Бог."

Това не е първият път, когато Фирмино споделя религиозно послание в социалните медии. Той е кръстен през 2020 г., малко след съпругата си. Кръщението се случи в плувен басейн в Ливърпул, преди той да отвори църквата Манах в Масейо на следващата година. Негов кръстник е Алисон Бекер. „Исус е любов, няма обяснение. Просто вярвайте в него, просто вярвайте и почувствайте Светия Дух“, каза той по време на кръщението си.

И нещо интересно...

Според Discover Walks футболният талант на Фирмино е открит от зъболекар на име Марселус Портела, който го запознава с приятелите си, отговарящи за младежката академия на Figueirense Futebol Clube.

Може да бъде изображение с 1 човек

Нищо чудно да е идвал инкогнито на слънчака да пие безкафе и да са го начеколили тия с белите ризки. Евангелските църкви в България проповядват на бразилския ни етнос да е трудолюбив и смирен и миряните им кърдът по-малко от очакваното. Успех, Пасторе!

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
×
×
  • Create New...