Пред банята - за всичко, свързано с футбола

[Dacheff]

Бе точно Челси да не се хвалят много с трансферната си политика, че... 

[nikiniki]

54 minutes ago, Dacheff said:

Бе точно Челси да не се хвалят много с трансферната си политика, че... 

Е точно с Палмър им се получи. Взеха го евтино ,а разкараха Маунт и Хавертц. Хаверц не се набива на очи заради силната игра на Арсенал, но ако той бе в Юнайтед ,щеше да е на същия хал.И двмата са яко надценени. 

И двамата за мен освен да въртят чушкопека ,за друго не стават.

[tsbalabanov]

На фона на цялата паплач, дето купиха, един Палмър не е достатъчен, някак, де да знам. Абсолютна случайност е тоя трансфер, без никакви анализи или мисли. Просто е излезнал в търсачката на ФМ, а Тод е имал останало ресто от другите 200 трансфера, които направи и е решил да го вземе. 

[blunt]

Но пък продават добре. Как прибраха 50 млн за Маунт, който имаше само година до края на договора си и в последния сезон в Челси прекара повечето от него контузен....

[nikiniki]

Продават добре, а балами каот манчо и Арсенал има .Това са двата отбора с най-слаба политика от към траснферни цени купуване/продаване. Дори нямам предвид силата на играчите ,а value for money.

[Stivi_G]

Е този пример си беше за Мейсън и Палмър, понеже и двамата са англичани и играят на що годе еднакви позиции. Ясно, че Челси с толкова трансфери все ще попаднат на нещо добро. То и със завързани очи можеш да уцелиш поне веднъж мишена за дарц, ако пробваш 100+ пъти.

[nikiniki]

Дори спрелият часовник е верен два пъти в денонощието

[Dr.G.]

Открийте 10-те разлики:

Това е Матеус Салдана от Ференцварош.
В случай, че търсите новия Боби Фирмино.

 

[Shinobi]

Взимаме го

[baivan]

4 hours ago, Shinobi said:

Взимаме го

Пича е на 25 год, висок 185 см, играл в Япония, Китай, Баку, Белград и явно става все по-добър от сезон на сезон.  Варди от Лестър изгря на подобна възраст.

https://en.wikipedia.org/wiki/Matheus_Saldanha

 

Утре се очаква да играе срещу Тотнъм.

[nikiniki]

Аз бих го взел за да е резерва в мачовете с арсенал , за да го гледат и да ги стресира с приликите с Фирминчето

[Bellamy]

9 hours ago, Dr.G. said:

Открийте 10-те разлики:

Това е Матеус Салдана от Ференцварош.
В случай, че търсите новия Боби Фирмино.

 

Преди да прочета описанието долу, си викам - мале Фирмата къв грозен е станал в тази арабия

[Stivi_G]

https://www.facebook.com/share/r/LKpJVukgDzS1ntYV/

[Bellamy]

Един от най противните ми отбори, но все пак, историята си заслужава.

 

🗣"Вечерта на 22-ри май 2010 вървях по улиците на Милано и имах някакво странно усещане. Гледах 17-18-годишни младежи да празнуват. А аз чаках това повече от 40 години... Почти ми прилоша. Вървях сам. Стигнах до Дуомото и видях как хората полудяват. След това се насочих към вкъщи, към Порта Романа. Усещах, че забравям нещо.

В 6 сутринта скочих от леглото. Бях забравил обещанието, което дадох на майка ми, починала преди няколко години. Беше ме помолила: "Ако ми се случи нещо и Интер спечели Шампионска лига, донеси ми нещо за спомен". 

Майка ми беше повече от ултрас. Последният мач, който гледаше на Сан Сиро, беше между Интер и Борусия Мюнхенгладбах от Купата на Уефа. Беше с мен. В един момент я видях да шамари един германец. "Обиди ме", оправда се тя. А аз: "Ти дори не знаеш неговия език...". От този ден, когато играеше Интер, винаги я държах вкъщи. На стадиона страдаше много. Със спомена за това в 08:00ч. отидох при нея. По улицата имаше всякакви останки от празненствата. Момчетата ходеха с шалове на Интер около врата си. Едно нещо обаче ме порази. Пред мен се изправи едно момче, което се клатушкаше. Беше със знаме и шал и видимо беше в еуфория. Приближи се към мен. След като ме разпозна, започна да крещи: "Шампиони! Шампиони! Къде са другите?" 

"Празникът приключи", отговорих му аз и го попитах: "Видял ли си къде продават шалове, знамена и артикули на Интер? Защото обещах нещо на един човек, който вече не е сред нас". Той си свали шала: "Този е от Мадрид. Тъкмо се прибрах. Вече е твой!"

С шала на врата си отидох на гробищата в Ламбрате. Купих няколко цветя и го скрих между тях. Не ми изглеждаше правилно да вляза на такова място с шал, сякаш съм на стадиона. Изпълних обещанието си, което направих към майка си. Разпънах шала около снимката ѝ. Бях притеснен. Докато се изправях, видях един мъж да забива знаме на Интер пред един гроб. Усмихна ми се. "Черно-синьото" беше навсякъде на това гробище и първоначалното притеснение се превърна в усмивка, когато видях надуваема Купа на Шампионската лига до един порцеланов ангел. За мен този ден по някакъв начин бе кулминацията на романтичния футбол".

[nikiniki]

28 minutes ago, Bellamy said:

Един от най противните ми отбори, но все пак, историята си заслужава.

 

🗣"Вечерта на 22-ри май 2010 вървях по улиците на Милано и имах някакво странно усещане. Гледах 17-18-годишни младежи да празнуват. А аз чаках това повече от 40 години... Почти ми прилоша. Вървях сам. Стигнах до Дуомото и видях как хората полудяват. След това се насочих към вкъщи, към Порта Романа. Усещах, че забравям нещо.

В 6 сутринта скочих от леглото. Бях забравил обещанието, което дадох на майка ми, починала преди няколко години. Беше ме помолила: "Ако ми се случи нещо и Интер спечели Шампионска лига, донеси ми нещо за спомен". 

Майка ми беше повече от ултрас. Последният мач, който гледаше на Сан Сиро, беше между Интер и Борусия Мюнхенгладбах от Купата на Уефа. Беше с мен. В един момент я видях да шамари един германец. "Обиди ме", оправда се тя. А аз: "Ти дори не знаеш неговия език...". От този ден, когато играеше Интер, винаги я държах вкъщи. На стадиона страдаше много. Със спомена за това в 08:00ч. отидох при нея. По улицата имаше всякакви останки от празненствата. Момчетата ходеха с шалове на Интер около врата си. Едно нещо обаче ме порази. Пред мен се изправи едно момче, което се клатушкаше. Беше със знаме и шал и видимо беше в еуфория. Приближи се към мен. След като ме разпозна, започна да крещи: "Шампиони! Шампиони! Къде са другите?" 

"Празникът приключи", отговорих му аз и го попитах: "Видял ли си къде продават шалове, знамена и артикули на Интер? Защото обещах нещо на един човек, който вече не е сред нас". Той си свали шала: "Този е от Мадрид. Тъкмо се прибрах. Вече е твой!"

С шала на врата си отидох на гробищата в Ламбрате. Купих няколко цветя и го скрих между тях. Не ми изглеждаше правилно да вляза на такова място с шал, сякаш съм на стадиона. Изпълних обещанието си, което направих към майка си. Разпънах шала около снимката ѝ. Бях притеснен. Докато се изправях, видях един мъж да забива знаме на Интер пред един гроб. Усмихна ми се. "Черно-синьото" беше навсякъде на това гробище и първоначалното притеснение се превърна в усмивка, когато видях надуваема Купа на Шампионската лига до един порцеланов ангел. За мен този ден по някакъв начин бе кулминацията на романтичния футбол".

Бих ти сложил 5 палчета,  но не позволява сайта.Много хубава история ,напомняща ни,че футболът е толкова повече от една проста игра на гоненка на топка.