ШАМПИОНИ! 19-та отново е у дома си - там, където принадлежи!

[thekop]

Както беше вече споменато добре е да се сетим и за тези, които се радват някъде там... Има колеги, които познават дъщерята на Милен (не се сещам за ника му) и могат да се свържат с нея и да я поздравят от името на форума. Сигурен съм, че ще бъде благодарна. Също така, ако някой може да се свърже с роднини на Liverpool-Angel (ако правилно се сещам), да го стори и да вдигнат тост в негова памет и за здравето на всички, които работят за клуба и тези които го обичат!

–––––––

Нямам нищо грузинско, но нали били добри в тостовете, та ми се иска сега да вдигна един по техен тертип:

Каквото почукало, такова се обадило казват, "What goes around, comes around" пеят... Много обиди и подигравки изтърпяхме през тези 30 години, но обичахме. Немалко се препъвахме или направо си се давехме накрая на Дунава, но ние си бяхме там и носещите червената фланелка никога не крачеха сами. И знаехме, че където е текло пак ще тече. Та в този ред на мисли искам да окуражя всички нормални и свестни фенове на МЮ и Арсенал, а за глупендърите от двата лагера имам въпрос - Как беше? ...and still counting?

Да пием за тази велика игра и за този велик човек Юрген Клоп! Наздраве!

[Plovdiv_1926]

Имаше и едно, на което вече можем да кажем The Premiership has officially docked in Liverpool for the first time

[flyhorse0906]

Или " Английския циклон", както беше написано в една стара статия от онези времена!

 

"Ливърпул - Английският циклон" - статия от книгата "История на футбола" на Димитър Попдимитров, издателство "Физкултура и спорт" 1988 г.Още пазя тази книга и не мога да отрека, че тези няколко страници имат сериозна роля за формирмирането ми като привърженик на този славен отбор.

[Gandalf]

Колосът от Мърсисайд прибра това което най-му приляга за 19 път. ШАМПИОНИ! Дълго ,много дълго чакана и изстрадана ,но на края отново у дома! Зная, че съм един незначителен фен, но искам да посветя тази Титла на всички онези от Ливърпулското семейство, които не са сред нас. Сигурен съм че от небето, което стана златно и те се радват колкото нас.

[saso]

Честита титла, момчета!

Ливърпул е велик клуб. Рано или късно, щеше да се случи.

Помня последната, свидетел съм на хегемонията от 70-те и 80-те и зная, че в момента, всички гадове треперят това да не се повтори. Тогава мачкахме всичко и наред. Не е за вярване, че след толкова много години, още ги е страх.

Клоп е Мисия, момчетата са златни. Поздрави на всички.

Нека се радваме на момента.

Наздраве!

[paton]

Партито продължава ... От Еко сега излезе новина, че феновете отново започват да се събират в центъра на града. До неделя ще падне голяма размазвация!

[AllorNothing]

We will be all together soon.

For now tell the world...

WE ARE LIVERPOOL. CHAMPIONS OF ENGLAND!!!!

 

Jurgen Klopp

 

Доживяхме. Честито на всички! Светия Граал е в храма си.

 

Трудно е да се опишат емоции и факти, които никога преди това човек не е преживявал. А аз, както и много други хора за първи път преживяхме това което вече стана факт.

Знам, че на много от нас ни е кофти заради това, че най-вероятно титлата няма да бъде вдигната пред публика, че не станахме шампиони по време на наш мач, че я няма специфичната емоция от това да спечелиш финал или титлата в последен кръг.

Емоцията от тази титла обаче, е нещо много по-специално. Вярвам, че при много от нас снощи са се отприщили всички емоции, които са трупани толкова много години.

Една титла не се печели само в последния мач, преди математически да не можеш, да бъдеш достигнат. Титлата се печели в маратон, през който всички ние преминахме в низ от емоции. Въпреки, че титлата е спечелена по възможно най-категоричния начин, през сезона имаше мачове, които никога няма да бъдат забравени заради драматизма си. Кой знае дали, ако Мане не беше вкарал в последната секунда на Вила, какво щеше да пишем в момента? Или ако Милнър не беше вкарал отново в последната секудна на Лестър? Какво изпитвахме в онези моменти? Изпитвахме неща, които никога няма да забравим. Те всички са част от постигането на голямата цел. Имаше множество моменти, в които постигнахме нещата по Ливърпулския начин. С много борба, с пот, с дух, с непримиримост, за да може сега да изглежда, че "Светия Граал" е безпроблемно спечелен.

 

Този отбор завинаги ще остане в историята на футбола със своята непримиримост.

Героят на Силвестър Сталоун в един филм казваше -" Не е важно колко силно можеш да удариш, важното е колко силно могат да те ударят и да продължиш напред, колко удара можеш да поемеш и да продължиш напред. Така се раждат победителите!"

А ние поемахме много удари. Бяхме на земята, изправяхме се леко, пак ни поваляха, пак се изправяхме, и така отново, и отново, и отново.

Спомняме ли си какво ни беше положението в един понеделник през Май миналата година? Тогава Венсан Компани с гол, който никога в живота си няма да успее да повтори, на практика донесе титлата на Сити. Всички ние в онзи момент го осъзнахме това. Като същевременно ни предстоеше реванш с Барселона и 3 гола за наваксване?

По-повален на земята от това няма как да си. "Бонус" точки ни носеха и загубените финали в ШЛ, ЛЕ, КЛ, преди това загубнените титли и други финали.

Отбора, клуба обаче в онзи момент показа манталитета си на Уличен Боец. Показва, че колкото и дълго да си на земята, колкото и удара да понасяш, си способен отново да се изправиш, решен да повалиш противника си.

Именно заради този дух, заради този манталитет аз съм станал фен на този клуб. Този дух който е въплатен преди повече от половин век от Бил Шенкли, е нещо което никой друг отбор в света няма, и никога няма да има. Точно това прави Ливърпул различен. Сигурен съм, че всички ние го знаем, а и чуждите фенове го знаят, макар да им е трудно да го признаят.

 

Казваха ни, че сме жалки, но ние никога не се отказвахме. Нито пандемия, нито каквото ѝ да е, можеше да сломи този манталитет.

Сега вече всички ни вярват. Ние сме шампионите.

Искрено се надявам, че тези които бяха тук във форума през годините и вече не са сред нас, имат възможността някъде там да стават свидетели на това, което и ние.

 

Естествено най-голямата заслуга за всичко това е на Юрген Норберт Клоп. Такъв човек се ражда веднъж на столетие. Сигурен съм в това. Освен, че се ражда веднъж на столетие, аз съм сигурен, че съдбата си знае работата и свързва тези човешки същества точно с Ливърпул.

Клоп е всичко това, което аз някога съм си представял като човек, който да ни бъде мениджър. Повечето от нас само са чували и четат за това, което е представлявал Бил Шенкли. Човека дал началото на съвременния Ливърпул. Човек който е изградил всичко от нулата. Вдъхнал живот, извадил от калта клуба.

Преди близо 5 годиини този клуб се нуждаеше точно от подобна фигура, за да бъде възроден. Спомням си спомените през 2015 г. дали Анчелоти или Клоп е по-добрият вариант за нас. Аз тогава твърдо бях на мнението, че на нас не ни трябва просто добър мениджър, който да нареди правилно тактиката и да излезе на терена.

На нас ни трябваше фигура обединител. Фигура която има непримирим дух и може да гради нещо от нищото.

Той дойде, обеща и си изпълни обещанието! Да, Юргене ти успя и стана безсмъртен. Не ни подведе и сега всички, които се съмняваха, вече вярват. Вече вярват.

 

Разбира се не трябва да подминаваме бандата от гладиатори, които водят битките на всеки един терен.

Алисон Бекер - Този човек има не само визия като на разсънено лъвче, той във всеки един момент играе като Лъв на терена. Непоколебим, смел, вдъхващ огромно спокойствие на всички пред него, и на всички нас пред телевизионните екрани.

 

Трент Александър Арнолд - "Просто нормалното момче от Мърсисайд". Едва ли в скоро време ще се появи друг десен бек, за който да се каже, че е Магьосник с топка в крака. Пасовете на Трент за произведение на изкуството.

 

Джо Гомес и Джоел Матип. И двамата в много моменти изглеждат на терена така сякаш ще заспят, с едно такова лежерно изражение, но дойде ли време за голяма битка, нито един от тях не е подвел. Винаги въпреки множеството си контузии, са давали всчико от себе си.

 

Върджил Ван Дайк. Чудовището в центъра на защитата, което очарова с елегантност, непоколебимост, мъжество, майсторство. Най-добрият централен защитник, който моите очи са виждали. Върджил донесе нещо, което изглеждаше като мираж в пустиня за нас толкова дълго време - Железна отбрана.

 

Анди Робъртъсн - Шотландският Боец. Ако има човек, който да олицетворява в пълна степен духа и непримиримостта на този отброр, то това е точно Робо. Винаги готов за битка, винаги излиза и дава 120% от възможностите си. Без значение дали срещу него е Меси или Джеси (Лингард). Винаги готов да защити своите съотборници и да срита някой чужд противен задник.

 

Джеймс Милнър - Дядо Мили. Олицетворението на професионализъм и на сърцата игра. През всички тези години , в които Милнър е при нас, нито един път не се е оплакал дори за най-миниланото нещо. Въпреки, че игра почти на всяка възможна позиция на терена, въпреки че често е резерва чичи Мили винаги е бил готов да изпълни това, което се изисква от него.

 

Джорджиньо Вайналдум - Невидимия махнал невидимото одеало и станал много видим. Джини е един от футболистите не само в нашия отбор, а в световен мащаб с най-голяма трансформация в играта и влиянието си на терена. Всички знаем как го наричахме в първите години от пристинагането му. От човек който се губеше по терена, в момента Вайналдум може да обезличи собственоръчно всяка халфова линия в света. Освен това той винаги е имал качеството да бележи супер важните голове. Даже ми е трудно да се сетя за маловажен гол, който да е вкарал сърцатия Нидерландец.

 

Фабиньо Таварес - Железния човек в отбора. Като терминатор е по терена бразилеца. Фабиньо се оказа въплащенито на нашите мечти за чудовище в центъра на терена. Мечти за едно гадно к'пеле, което да тероризира нон-стоп баш майсторите в противниковите отбори. И това не е всичко както викаше Ханс едно време. Освен тероризирането на противниковите играчи, се оказа и че този човек може да бъде много съзидателен в атакуващ план. Истинско бижу.

 

Джордан ХЕНДЕРСЪН - КАПИТАНА с главни букви. Да, Хендерсън се превърна абсолютно заслужено в КАПИТАНА на този Ливърпул. Само това ще кажа за него. Поклон Хендо.

 

Роберто Фирмино - Магьосника, мозъка, интелекта на терена. Боби Фирмино буквално въведе нов пост в света на футбола. Не точно центален нападател, не точно 10-ка, не точно фалшива 9-ка. Просто Роберто Фирмино. Единствен и неповторим. Явление във футбола. Най-алтруистичният нападател, който е бродил по тази земя.

 

Садио Мане - "Единственото което имаме е малко Ориз и Садио Мане". Това е което имат хората от селото, в което е роден Садио. Момчето, което тръгна Бамбали, което е играело футбол с едни обувки, които е връзвал с тел, за да не се разпаднат, се превърна в един от най-добрите футболисти изобщо в света. Изключителен характер, непоколебим, смел, нахакан на терена, но и невероятно скромен извън него. Мане е символ на всичко най-добро, което може да има в човек. Непрестанната помощ, която оказва на хората в Сенегал посоянно доказва това. Както и факта, че въпреки милионите, с които несъмнено разполага, Садио все още носи един смартфон с напукан дисплей. Носи го не защото не може да си купи друг, а защото Вайналдум му го подари. Сълзи ми текат.

 

Мохамед Салах - Мо Сала, Мо Сала. Човека чудо в отбора. Хулен, оплюван, боготворен, всичко е бил и Е Салах за този клуб. Мо притежава онова докосване от Господ, което малцина играчи притежават. Салах може да реши всеки един мач, по всяко едно време, независимо от състоянието в което се намира, независимо от играта която е показвал по време на даден двубой. Фараона ще остане завинаги в историята не само на Ливърпул, но и в историята на ВЛ с това което прави. Мо Салах е гений по свой собствен начин.

 

Естествено и - Корнер Тейкен Куикли... ОРИГИИИИИИ. Божията частица в отбора. Моментите, в които бележи Ориги през годините за нас, изглеждат като божия намеса. Без неговите голове, не толкова в тази кампания, а в предишните, е много вероятно клуба да не се намира в положението, което в момента. Легенда завинаги ще остане Дивачето.

 

Не трябва да забравяме Деян Ловрен, Адам Лалана, Натаниел Клайн, Джердан Шакири, Наби Кейта, Алекс Окслейд Чембърлейн, все хора които малко или много през годините дадоха своята частичка принос. Всеки от тях има своите паметни моменти, които ще се помнят винаги. Ловрен с гола срещу Борусия, Шакири с трите гола и задната ножица срещу Юнайтед. ОКС с тупалките от халите.

 

Всички те се превърнаха в Легенди.

Със сигурност много хора остават в сянка зад успехите в последните години, но със сигурност трябва да знаят, че цялата Ливърпулска общност им е благодарна. От чистачката на стадион, до човека който коси тревата, до лелките които готвят.

Благодарност и към Джон W Хенри. Каквото и да си говорим, успехите на Ливърпул дойдоха като за учебник по правилно менажиране на бизнес, на футболен клуб.

От клуб изправен пред администрация, те ни превърнаха в успешен клуб на Терена, и в много успешен извън терена. При нас всичко се случи по най-правилният начин, без пари от Камили, без пари от Олигарси, без държавни помощи.

Всичко, което постигна клуба е благодарение на правилната работа в много от структурите, които има организацията извън футболното игрищте. Всичко това води до още по-голямо удоволствие при мен, защото знам че нещата станаха по начин по който винаги съм мечтал.

 

Не знам дълго ли се получи, кратко ли, но... Тази титла е огромно събитие в живота на много хора. Тази титла е за Стивън Джерард, за Кени Далглиш, за всички легенди и изстрадали хора покрай клуба в изминалите 30 години. Тази титла е за нас привържениците, които никога не се отказахме да подкрепяме отбора и в най-тъмните му времена. Титлата е за загиналите от Хилзбъро, за всички онези, които не можаха да станат свидетели приживе на този успех.

 

You''ll never walk alone

[чаби алонсо]

Помня последната,но тази ще я помня вечно.Ти си велик Юрген Майсторе Клоп.

[joffer]

We will be all together soon.

For now tell the world...

WE ARE LIVERPOOL. CHAMPIONS OF ENGLAND!!!!

 

Jurgen Klopp

 

Доживяхме. Честито на всички! Светия Граал е в храма си.

 

Трудно е да се опишат емоции и факти, които никога преди това човек не е преживявал. А аз, както и много други хора за първи път преживяхме това което вече стана факт.

Знам, че на много от нас ни е кофти заради това, че най-вероятно титлата няма да бъде вдигната пред публика, че не станахме шампиони по време на наш мач, че я няма специфичната емоция от това да спечелиш финал или титлата в последен кръг.

Емоцията от тази титла обаче, е нещо много по-специално. Вярвам, че при много от нас снощи са се отприщили всички емоции, които са трупани толкова много години.

Една титла не се печели само в последния мач, преди математически да не можеш, да бъдеш достигнат. Титлата се печели в маратон, през който всички ние преминахме в низ от емоции. Въпреки, че титлата е спечелена по възможно най-категоричния начин, през сезона имаше мачове, които никога няма да бъдат забравени заради драматизма си. Кой знае дали, ако Мане не беше вкарал в последната секунда на Вила, какво щеше да пишем в момента? Или ако Милнър не беше вкарал отново в последната секудна на Лестър? Какво изпитвахме в онези моменти? Изпитвахме неща, които никога няма да забравим. Те всички са част от постигането на голямата цел. Имаше множество моменти, в които постигнахме нещата по Ливърпулския начин. С много борба, с пот, с дух, с непримиримост, за да може сега да изглежда, че "Светия Граал" е безпроблемно спечелен.

 

Този отбор завинаги ще остане в историята на футбола със своята непримиримост.

Героят на Силвестър Сталоун в един филм казваше -" Не е важно колко силно можеш да удариш, важното е колко силно могат да те ударят и да продължиш напред, колко удара можеш да поемеш и да продължиш напред. Така се раждат победителите!"

А ние поемахме много удари. Бяхме на земята, изправяхме се леко, пак ни поваляха, пак се изправяхме, и така отново, и отново, и отново.

Спомняме ли си какво ни беше положението в един понеделник през Май миналата година? Тогава Венсан Компани с гол, който никога в живота си няма да успее да повтори, на практика донесе титлата на Сити. Всички ние в онзи момент го осъзнахме това. Като същевременно ни предстоеше реванш с Барселона и 3 гола за наваксване?

По-повален на земята от това няма как да си. "Бонус" точки ни носеха и загубените финали в ШЛ, ЛЕ, КЛ, преди това загубнените титли и други финали.

Отбора, клуба обаче в онзи момент показа манталитета си на Уличен Боец. Показва, че колкото и дълго да си на земята, колкото и удара да понасяш, си способен отново да се изправиш, решен да повалиш противника си.

Именно заради този дух, заради този манталитет аз съм станал фен на този клуб. Този дух който е въплатен преди повече от половин век от Бил Шенкли, е нещо което никой друг отбор в света няма, и никога няма да има. Точно това прави Ливърпул различен. Сигурен съм, че всички ние го знаем, а и чуждите фенове го знаят, макар да им е трудно да го признаят.

 

Казваха ни, че сме жалки, но ние никога не се отказвахме. Нито пандемия, нито каквото ѝ да е, можеше да сломи този манталитет.

Сега вече всички ни вярват. Ние сме шампионите.

Искрено се надявам, че тези които бяха тук във форума през годините и вече не са сред нас, имат възможността някъде там да стават свидетели на това, което и ние.

 

Естествено най-голямата заслуга за всичко това е на Юрген Норберт Клоп. Такъв човек се ражда веднъж на столетие. Сигурен съм в това. Освен, че се ражда веднъж на столетие, аз съм сигурен, че съдбата си знае работата и свързва тези човешки същества точно с Ливърпул.

Клоп е всичко това, което аз някога съм си представял като човек, който да ни бъде мениджър. Повечето от нас само са чували и четат за това, което е представлявал Бил Шенкли. Човека дал началото на съвременния Ливърпул. Човек който е изградил всичко от нулата. Вдъхнал живот, извадил от калта клуба.

Преди близо 5 годиини този клуб се нуждаеше точно от подобна фигура, за да бъде възроден. Спомням си спомените през 2015 г. дали Анчелоти или Клоп е по-добрият вариант за нас. Аз тогава твърдо бях на мнението, че на нас не ни трябва просто добър мениджър, който да нареди правилно тактиката и да излезе на терена.

На нас ни трябваше фигура обединител. Фигура която има непримирим дух и може да гради нещо от нищото.

Той дойде, обеща и си изпълни обещанието! Да, Юргене ти успя и стана безсмъртен. Не ни подведе и сега всички, които се съмняваха, вече вярват. Вече вярват.

 

Разбира се не трябва да подминаваме бандата от гладиатори, които водят битките на всеки един терен.

Алисон Бекер - Този човек има не само визия като на разсънено лъвче, той във всеки един момент играе като Лъв на терена. Непоколебим, смел, вдъхващ огромно спокойствие на всички пред него, и на всички нас пред телевизионните екрани.

 

Трент Александър Арнолд - "Просто нормалното момче от Мърсисайд". Едва ли в скоро време ще се появи друг десен бек, за който да се каже, че е Магьосник с топка в крака. Пасовете на Трент за произведение на изкуството.

 

Джо Гомес и Джоел Матип. И двамата в много моменти изглеждат на терена така сякаш ще заспят, с едно такова лежерно изражение, но дойде ли време за голяма битка, нито един от тях не е подвел. Винаги въпреки множеството си контузии, са давали всчико от себе си.

 

Върджил Ван Дайк. Чудовището в центъра на защитата, което очарова с елегантност, непоколебимост, мъжество, майсторство. Най-добрият централен защитник, който моите очи са виждали. Върджил донесе нещо, което изглеждаше като мираж в пустиня за нас толкова дълго време - Железна отбрана.

 

Анди Робъртъсн - Шотландският Боец. Ако има човек, който да олицетворява в пълна степен духа и непримиримостта на този отброр, то това е точно Робо. Винаги готов за битка, винаги излиза и дава 120% от възможностите си. Без значение дали срещу него е Меси или Джеси (Лингард). Винаги готов да защити своите съотборници и да срита някой чужд противен задник.

 

Джеймс Милнър - Дядо Мили. Олицетворението на професионализъм и на сърцата игра. През всички тези години , в които Милнър е при нас, нито един път не се е оплакал дори за най-миниланото нещо. Въпреки, че игра почти на всяка възможна позиция на терена, въпреки че често е резерва чичи Мили винаги е бил готов да изпълни това, което се изисква от него.

 

Джорджиньо Вайналдум - Невидимия махнал невидимото одеало и станал много видим. Джини е един от футболистите не само в нашия отбор, а в световен мащаб с най-голяма трансформация в играта и влиянието си на терена. Всички знаем как го наричахме в първите години от пристинагането му. От човек който се губеше по терена, в момента Вайналдум може да обезличи собственоръчно всяка халфова линия в света. Освен това той винаги е имал качеството да бележи супер важните голове. Даже ми е трудно да се сетя за маловажен гол, който да е вкарал сърцатия Нидерландец.

 

Фабиньо Таварес - Железния човек в отбора. Като терминатор е по терена бразилеца. Фабиньо се оказа въплащенито на нашите мечти за чудовище в центъра на терена. Мечти за едно гадно к'пеле, което да тероризира нон-стоп баш майсторите в противниковите отбори. И това не е всичко както викаше Ханс едно време. Освен тероризирането на противниковите играчи, се оказа и че този човек може да бъде много съзидателен в атакуващ план. Истинско бижу.

 

Джордан ХЕНДЕРСЪН - КАПИТАНА с главни букви. Да, Хендерсън се превърна абсолютно заслужено в КАПИТАНА на този Ливърпул. Само това ще кажа за него. Поклон Хендо.

 

Роберто Фирмино - Магьосника, мозъка, интелекта на терена. Боби Фирмино буквално въведе нов пост в света на футбола. Не точно центален нападател, не точно 10-ка, не точно фалшива 9-ка. Просто Роберто Фирмино. Единствен и неповторим. Явление във футбола. Най-алтруистичният нападател, който е бродил по тази земя.

 

Садио Мане - "Единственото което имаме е малко Ориз и Садио Мане". Това е което имат хората от селото, в което е роден Садио. Момчето, което тръгна Бамбали, което е играело футбол с едни обувки, които е връзвал с тел, за да не се разпаднат, се превърна в един от най-добрите футболисти изобщо в света. Изключителен характер, непоколебим, смел, нахакан на терена, но и невероятно скромен извън него. Мане е символ на всичко най-добро, което може да има в човек. Непрестанната помощ, която оказва на хората в Сенегал посоянно доказва това. Както и факта, че въпреки милионите, с които несъмнено разполага, Садио все още носи един смартфон с напукан дисплей. Носи го не защото не може да си купи друг, а защото Вайналдум му го подари. Сълзи ми текат.

 

Мохамед Салах - Мо Сала, Мо Сала. Човека чудо в отбора. Хулен, оплюван, боготворен, всичко е бил и Е Салах за този клуб. Мо притежава онова докосване от Господ, което малцина играчи притежават. Салах може да реши всеки един мач, по всяко едно време, независимо от състоянието в което се намира, независимо от играта която е показвал по време на даден двубой. Фараона ще остане завинаги в историята не само на Ливърпул, но и в историята на ВЛ с това което прави. Мо Салах е гений по свой собствен начин.

 

Естествено и - Корнер Тейкен Куикли... ОРИГИИИИИИ. Божията частица в отбора. Моментите, в които бележи Ориги през годините за нас, изглеждат като божия намеса. Без неговите голове, не толкова в тази кампания, а в предишните, е много вероятно клуба да не се намира в положението, което в момента. Легенда завинаги ще остане Дивачето.

 

Не трябва да забравяме Деян Ловрен, Адам Лалана, Натаниел Клайн, Джердан Шакири, Наби Кейта, Алекс Окслейд Чембърлейн, все хора които малко или много през годините дадоха своята частичка принос. Всеки от тях има своите паметни моменти, които ще се помнят винаги. Ловрен с гола срещу Борусия, Шакири с трите гола и задната ножица срещу Юнайтед. ОКС с тупалките от халите.

 

Всички те се превърнаха в Легенди.

Със сигурност много хора остават в сянка зад успехите в последните години, но със сигурност трябва да знаят, че цялата Ливърпулска общност им е благодарна. От чистачката на стадион, до човека който коси тревата, до лелките които готвят.

Благодарност и към Джон W Хенри. Каквото и да си говорим, успехите на Ливърпул дойдоха като за учебник по правилно менажиране на бизнес, на футболен клуб.

От клуб изправен пред администрация, те ни превърнаха в успешен клуб на Терена, и в много успешен извън терена. При нас всичко се случи по най-правилният начин, без пари от Камили, без пари от Олигарси, без държавни помощи.

Всичко, което постигна клуба е благодарение на правилната работа в много от структурите, които има организацията извън футболното игрищте. Всичко това води до още по-голямо удоволствие при мен, защото знам че нещата станаха по начин по който винаги съм мечтал.

 

Не знам дълго ли се получи, кратко ли, но... Тази титла е огромно събитие в живота на много хора. Тази титла е за Стивън Джерард, за Кени Далглиш, за всички легенди и изстрадали хора покрай клуба в изминалите 30 години. Тази титла е за нас привържениците, които никога не се отказахме да подкрепяме отбора и в най-тъмните му времена. Титлата е за загиналите от Хилзбъро, за всички онези, които не можаха да станат свидетели приживе на този успех.

 

You''ll never walk alone

 

Човек много хубаво мнение, както и други разбира се, в тази тема. С голямо удоволствие го изчетох.

[W.HristowLFC]

Аз не знам какво мога повече да кажа. Това ми е първият път в който виждам Ливърпул като шампион на Англия. Велико е. Дай Боже още доста пъти да ни се случва и с всеки следващ да ни прави все по - малко впечетление.

[cyberfan]

[David]

Изгледах стотици видео материали. Видях сълзите на Юрген, видях детската радост на играчите. Видях зрялото тържество на плеядата легенди като Кени, Томпсън, Сунес, донесли епохални успехи на този велик клуб. Както и на по-младите, допринесли за историята на Ливърпул.

Постоянно настръхвам...

Е, добре де, поплаках си...

Видях спонатанното FUCK YOU, CORONA WHATEVER!!! от така наречените обикновени хора, които се изправиха срещу всичко, което статуковото определя и показха колко много обичат този феноменален отбор, събирайки се около Анфийлд и по улиците на Ливърпул, за да засвидетелстват гордостта си от любимците ни...

Това без никакво съмнение не е само футбол! Това наистина е религия, съзаклятие, магия. Само целунатите свише влизат в това общество.

Не дръзвам да кажа секта, защото колкото и да сме различни по каквито и да се сетим показатели, ни свързва огромната, необяснима вселенска любов и почит към този неподражаем тим. Това не ми се връзва със секта...

 

Живея в някакво състояние на полутранс, което не може да не ме кара да не изпитвам гордост и неописуема радост, същевремено съм като на ксанакс. Леко мъгливо. Тази ненормалана обстановка те кара да се чудиш, това случва ли се или е някакво будно сънуване...

 

ЧЕСТИТА ТИТЛА, момичета и момчета! Няма да използвам думи като доживяхме и прочее. Ще кажа, логичното се случи. Някои неща в този свят са осъдени да творят история и да остават в същата тази история. Колкото и да е кален, неравен и трънлив пътят, Ливърпул винаги е намирал начин да стигне до целта.

Този път отне малко по-дълго време, за да изпитаме тази дълбинна тръпка на гордост, удовлетвореност и законно самочувствие, че принадлежим към тази абнормална феерия, зачената в Мърсисайд от архитектите, всички знаем имената им.

 

Колкото и налудничаво да звучи, изпитанията се изпращат отгоре и лошите моменти са за тест на характера.

 

Няма такъв отбор, харизма, случване, задружност и непреходност като Ливърпул! Няма!

 

Има успели клубове, има богати клубове, има уонаби клубове. Нашият Ливърпул е законодател и е един! Без дубликат!

 

Някои по -стари като мен помнят това онова и от по-стари времена, някои по-млади изпитват за първи път тази изключителна тръпка да видят любимия си отбор ШАМПИОН на най-силното първенство в света.

 

Това не се забравя лесно и остава в съзнанието ти, докато си жив.

 

Аз нямам абсолютно ясен спомен как точно се влюбих в Ливърпул преди около 45 години, но със сигурност помня легендарни фигури от 70 те, 80 те и нагоре.

 

То просто се случи, казах си. Ама, че отбор! Уаууу!!! Усетих магията, която ме залепи като магнит и останалото е история...

С цялата честност, от един момент насам не най-винаги най-леката за понасяне, но любовта е и изпитание. Затова много често апелирам да бъдем толерантни, разбиращи, прощаващи. Да бъдем истински съпортъри...Това ни отличава от огормна част от феновеете на много други отбори. NO MATTER WHAT I WILL SUPPORT YOU!!!

 

Крайно много се радвам, че въпреки лъкатушенията в настроенията огормна част от вас тайно в себе си вярваха, повярваха, че всичко е възможно, когато обичаш и подкрепяш безрезервно. Без АКО, ОБАЧЕ И НО...

 

 

Случи се! Чудото се случи! Чакането свърши. Време за отваряне на кой къде какво има класно и по вкуса му. Огормен товар се смъкна от гърбовете ни. Диша се леко, гордо и с пълни гърди.

 

Като казах, че чудото се случи...Не мога, няма как, не искам да пропусна да изкажа тоталната си благодарност, вяра и възхищение към човека от Черната гора известен като Юрген Норберт Клоп...

 

Ще бъда откровен. Преди много време някой беше казал, че си мечтае някой си Юрген Клоп да дойде в Ливърпул. Да, бил дивак, ексцентрик. ама бил хел оф а мениджър. Юрген, ху...Някакъв луд подскача там и криви уста, хм...Ама по принцип лудичките ми импонират.

 

Както китайците казват "Внимавай какво си пожелаваш"...

Отдавна вече знам кой е Юрген Клоп. Отдавна знам, че няма друг човек, който беше в състояние да рестартира заспалия колос и да върне точния ген код в клетките на легендата...

 

Без да преувеличавам дължим 90% от сюрреалистичната приказка, която изживяваме именно на Юрген. Първо, изключително човешко същество. Начетен, фин, състрадателен, Педагог, психолог. Феноманален футболен нърд и последователен мениджър. Не се интересува от никого. Следва свои правила в играта, в живота, във всичко.

 

Дойде, каза, постигна. A man of his word!

 

Всички вече са наясно, че няма как този гига успех да бъде просто късмет, случайност, подредба на звездите и минаване между капките.

 

Юрген Клоп върна институцията Ливърпул на мястото и. Някъде далече над върха!

 

Твърдо съм за статуя на този велик германец! Никой не иска скромното му мнение. Естествено, че ще откаже, но кой го пита! Има място до патрирасите Шенкли, Пейсли и Фейгън.

 

Разбира се, разбира се....Клоп не е всичко. Само, че той подбра асасин комндата си. Той сглоби дедли пъзела, който със сигурност ще предизвиква безсъние у противниците.

 

Имах една приятелка, която казваше "Моят зет както вземе да сглобява мебел, вечно му остава някоя излишна дъска...

Да имаш ингредиентите и да знаеш какво да правиш с тях...

Безспорно нашите любими играчи са си класа, та класа. Но главното и основното е, че са сглобени като отряд наемни убийци и никой не стърчи досадно. Това несъмнено е сериозен лост към феноменалните успехи в последните две години и нещо.

 

Няма смисъл да се спирам на всеки и да казвам имена по същата тази причина. Всички знаем кой, как, с какво е допринесъл великия Ливърпул да стане отново доминант.

 

Фил Томпсън го каза просто и ясно " Тези момчета дори не осъзнават, че със спечелването на тази титла спечилиха безсмъртието си. Оттук нататък, всеки, който иска да печели трофеи ще трябва да преодолее Ливърпул!"

Шапки долу за момчетата и Клоп! Благодаря Ви от дъното на душата си!

 

Обичайте клуба, момичета и момчета и никога не се съмнявайте в Клоп, нито за секунда!

 

Наздраве! Празнувайте юнашката!

 

LONG LIVE LIVERPOOL!!!

[Pavkata]

https://twitter.com/i/status/1276618455928709125

[Drenski]

Прочетох, че доста хора са плакали снощи.

 

Плакал съм още няколко пъти на мачове на Ливърпул. Но тогава беше плач от радост, но и от нерви след някакъв инфарктен развой и треперене до последната секунда. Снощи като изгледах клипа, който пусна клуба, се просълзих. Днес гледах други клипове и ми се случи още два-три пъти. Но това не бяха сълзи от нерви, а само от гордост, че и аз съм една песъчинка от това огромно нещо, наречено Ливърпул Футбол Клуб.

 

Днес получих много поздравления - по телефона, по мейла, по месинджър, по вайбър, във фейсбук. Приятно е. Чувствах се все едно, че имам рожден ден. Надявам се, че наистина е било рожден ден на Новата ера на Ливърпул, воден от Юрген Велики.

 

Видях, че някой по-нагоре беше писал - да станат 21 и вече мога да умра. На моята възраст имаше години, когато сериозно се бях разтревожил, че няма да доживея следваща титла, защото не ми остава чак толкова много. Днес гледах пресконференцията на Клоп. И аз като него се надявам да поживея още 30-40 години и в тях да видя още много титли и купи на Ливърпул. Но сега вече ще дишаме по-спокойно, каквото и да става. Прокобата вече е счупена. А 30 години са страшно много време.

 

Виждам, че е почти сигурно, че Парад на победата все пак ще има. Сега е време за парти, рано е за бъдещи планове, но ако искам догодина да дублираме титлата, то е и за да можем да изживеем радостта при пълни трибуни и милионен парад. Радвам се, че направихме равен с Евертън. Бях писал тук, че имах билет за мача с Кристъл Палас и щях да се изям от яд, ако вирусът ми беше отнел възможността да бъда на Анфийлд, когато Ливърпул става шампион след 30 години.

[liverpoolfan]

Доживях... доживях да видя най великия клуб отново шампион, доживях да видя мнение на Гандалф да е популярно във форума и да получи звезда. Хората са казали- щом си изпитал силни емоции, значи не си живял напразно..

Тази титла е завоювана от сегашните ни звезди, но също така принадлежи и на Джерард, Суарез, Торес, Каръгър и още много момчета, които се раздадоха докрай, но поради лошо стечение на обстоятелствата не можаха да я прегърнат.

Честита титла момчета и нека това да бъде само началото!!!

[flyhorse0906]

[Plovdiv_1926]

[vencifcl]

"Карлсберг" поздравява феновете на Ливърпул по света със специална лимитирана серия кенове

 

https://www.sportal....RguKuyIG_Dh4UC0

 

На здраве за титлата, и запрятаме ръкави в очакване на следващата.

 

30 безкрайни години. Но футболният "Бийтълс" си върна Светия Граал

 

https://m.dir.bg/corner/sektor-k/30-bezkrayni-godini-no-futbolniyat-biytals-si-varna-svetiya-graal?fbclid=IwAR13LLKhCq3XCYDqaj2-NpcdXjOfh0fpFsSBmNDjQWi67e7xp7OfRdd-Gjw

[Svet]

Не знам дали някой го е отбелязал назад, но ще вдигнем титлата в последния домакински мач срещу Челси.

[Bellamy]

Не знам дали някой го е отбелязал назад, но ще вдигнем титлата в последния мач срещу Челси.

Според мен Анфийлд ще е окупиран от фенове и ще вдигнем купата през някоя от терасите на стадиона

[DeaThRoW]

Последните три дни не мога да ги сравня с нищо друго, тъй като съм бил едва на четири през 1994. Но.. с фланелата и шала и всички случайни и неслучайни по софийските улици, които ме поздравяваха, беше и все още е нещо специално. Защото шала скоро няма да го сваля. Обич, обич, обич.

[vencifcl]

[livernas]

Честита титла на всички фенове на Великия Ливърпул!!! Всеки ден чета,какво се пише в този форум. Самият аз,не съм писал тук повече от три години..Просто си бях решил,да не пиша,докато не станем ШАМПИОНИ.!!! Суеверие някакво,може би.. Но си струваше.Бях на 15,когато за последно спечелихме титлата през 90г. Боже мой , наистина ли най-после свърши това ужасяващо 30 годишно чакане?!! ДА.!! Истина е.!! Сега, малкият ми син е на 15 ( естетвенно че е луд фен на отбора ни ).. Та, му пожелах онази вечер, да чака само една година до следвашата ни титла. Да не страда като мен.. И като всички нас,които въпреки всичко - никога не се отказахме и продължавахме неуморно да вярваме и подкрепяме Великия ни клуб..Защото , Ливърпул не е просто футболен отбор! Ливърпул е магия.!!! Благодаря Ви,момчета.. Данке,хер Юрген.!!! Този човек,е роден за ЛФК.

Лично аз, повярвах че тази година печелим титлата - на коледа. След победата ни с 0-4 в Лестър..Според мен,безспорно най-добрият ни мач този сезон. Сега,след като момчетата вече спечелиха титлата - е много трудно да се мотивират и да играят на сто процента. Искренно се надявам обаче , че чичо Юрген ще успее да ги надъха.. И да успеем да подобрим всички рекорди които остават. След това,една добра лятна подготовка.. И да ги почваме отново. Че , много имаме да им връщаме на всички.!!

И на края,искам само да кажа : I love you LFC.. Yes,I do.!!!!

[baivan]

Получаването на атрибутите - купа и медали май се отлага с още 3-4 дни, защото в предпоследния кръг на 18/19 юли Челси вместо да ни гостува за церемонията ще играе 1/2 финал за ФА. Остава да играем с тях вечерен мач към 22 юли.

[Stivi_G]

 

 

Съгласен съм с всичко написано! Но, Слави, забрави една много важна фигура за клуба - Майкъл Едуардс. Човекът, който е в основата да добрите ни входящи и изходящи трансфери през последните сезони.