Jump to content

ШАМПИОНИ! 19-та отново е у дома си - там, където принадлежи!


Recommended Posts

  • Replies 126
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Popular Posts

We will be all together soon. For now tell the world... WE ARE LIVERPOOL. CHAMPIONS OF ENGLAND!!!!   Jurgen Klopp   Доживяхме. Честито на всички! Светия Граал е в храма си.   Трудно е да се опишат емо

Изгледах стотици видео материали. Видях сълзите на Юрген, видях детската радост на играчите. Видях зрялото тържество на плеядата легенди като Кени, Томпсън, Сунес, донесли епохални успехи на този вели

Честита титла, пичове! Чудех се дали да не използвам обръщението "копелета', обаче рискувам някой, особено от по- младите да се почувства обиден. Уточнявам- преди трийсетина години в София се чуваше

Или " Английския циклон", както беше написано в една стара статия от онези времена!

 

"Ливърпул - Английският циклон" - статия от книгата "История на футбола" на Димитър Попдимитров, издателство "Физкултура и спорт" 1988 г.Още пазя тази книга и не мога да отрека, че тези няколко страници имат сериозна роля за формирмирането ми като привърженик на този славен отбор.

Link to post
Share on other sites

Партито продължава ... От Еко сега излезе новина, че феновете отново започват да се събират в центъра на града. До неделя ще падне голяма размазвация!

Link to post
Share on other sites

We will be all together soon.

For now tell the world...

WE ARE LIVERPOOL. CHAMPIONS OF ENGLAND!!!!

 

Jurgen Klopp

 

Доживяхме. Честито на всички! Светия Граал е в храма си.

 

Трудно е да се опишат емоции и факти, които никога преди това човек не е преживявал. А аз, както и много други хора за първи път преживяхме това което вече стана факт.

Знам, че на много от нас ни е кофти заради това, че най-вероятно титлата няма да бъде вдигната пред публика, че не станахме шампиони по време на наш мач, че я няма специфичната емоция от това да спечелиш финал или титлата в последен кръг.

Емоцията от тази титла обаче, е нещо много по-специално. Вярвам, че при много от нас снощи са се отприщили всички емоции, които са трупани толкова много години.

Една титла не се печели само в последния мач, преди математически да не можеш, да бъдеш достигнат. Титлата се печели в маратон, през който всички ние преминахме в низ от емоции. Въпреки, че титлата е спечелена по възможно най-категоричния начин, през сезона имаше мачове, които никога няма да бъдат забравени заради драматизма си. Кой знае дали, ако Мане не беше вкарал в последната секунда на Вила, какво щеше да пишем в момента? Или ако Милнър не беше вкарал отново в последната секудна на Лестър? Какво изпитвахме в онези моменти? Изпитвахме неща, които никога няма да забравим. Те всички са част от постигането на голямата цел. Имаше множество моменти, в които постигнахме нещата по Ливърпулския начин. С много борба, с пот, с дух, с непримиримост, за да може сега да изглежда, че "Светия Граал" е безпроблемно спечелен.

 

Този отбор завинаги ще остане в историята на футбола със своята непримиримост.

Героят на Силвестър Сталоун в един филм казваше -" Не е важно колко силно можеш да удариш, важното е колко силно могат да те ударят и да продължиш напред, колко удара можеш да поемеш и да продължиш напред. Така се раждат победителите!"

А ние поемахме много удари. Бяхме на земята, изправяхме се леко, пак ни поваляха, пак се изправяхме, и така отново, и отново, и отново.

Спомняме ли си какво ни беше положението в един понеделник през Май миналата година? Тогава Венсан Компани с гол, който никога в живота си няма да успее да повтори, на практика донесе титлата на Сити. Всички ние в онзи момент го осъзнахме това. Като същевременно ни предстоеше реванш с Барселона и 3 гола за наваксване?

По-повален на земята от това няма как да си. "Бонус" точки ни носеха и загубените финали в ШЛ, ЛЕ, КЛ, преди това загубнените титли и други финали.

Отбора, клуба обаче в онзи момент показа манталитета си на Уличен Боец. Показва, че колкото и дълго да си на земята, колкото и удара да понасяш, си способен отново да се изправиш, решен да повалиш противника си.

Именно заради този дух, заради този манталитет аз съм станал фен на този клуб. Този дух който е въплатен преди повече от половин век от Бил Шенкли, е нещо което никой друг отбор в света няма, и никога няма да има. Точно това прави Ливърпул различен. Сигурен съм, че всички ние го знаем, а и чуждите фенове го знаят, макар да им е трудно да го признаят.

 

Казваха ни, че сме жалки, но ние никога не се отказвахме. Нито пандемия, нито каквото ѝ да е, можеше да сломи този манталитет.

Сега вече всички ни вярват. Ние сме шампионите.

Искрено се надявам, че тези които бяха тук във форума през годините и вече не са сред нас, имат възможността някъде там да стават свидетели на това, което и ние.

 

Естествено най-голямата заслуга за всичко това е на Юрген Норберт Клоп. Такъв човек се ражда веднъж на столетие. Сигурен съм в това. Освен, че се ражда веднъж на столетие, аз съм сигурен, че съдбата си знае работата и свързва тези човешки същества точно с Ливърпул.

Клоп е всичко това, което аз някога съм си представял като човек, който да ни бъде мениджър. Повечето от нас само са чували и четат за това, което е представлявал Бил Шенкли. Човека дал началото на съвременния Ливърпул. Човек който е изградил всичко от нулата. Вдъхнал живот, извадил от калта клуба.

Преди близо 5 годиини този клуб се нуждаеше точно от подобна фигура, за да бъде възроден. Спомням си спомените през 2015 г. дали Анчелоти или Клоп е по-добрият вариант за нас. Аз тогава твърдо бях на мнението, че на нас не ни трябва просто добър мениджър, който да нареди правилно тактиката и да излезе на терена.

На нас ни трябваше фигура обединител. Фигура която има непримирим дух и може да гради нещо от нищото.

Той дойде, обеща и си изпълни обещанието! Да, Юргене ти успя и стана безсмъртен. Не ни подведе и сега всички, които се съмняваха, вече вярват. Вече вярват.

 

Разбира се не трябва да подминаваме бандата от гладиатори, които водят битките на всеки един терен.

Алисон Бекер - Този човек има не само визия като на разсънено лъвче, той във всеки един момент играе като Лъв на терена. Непоколебим, смел, вдъхващ огромно спокойствие на всички пред него, и на всички нас пред телевизионните екрани.

 

Трент Александър Арнолд - "Просто нормалното момче от Мърсисайд". Едва ли в скоро време ще се появи друг десен бек, за който да се каже, че е Магьосник с топка в крака. Пасовете на Трент за произведение на изкуството.

 

Джо Гомес и Джоел Матип. И двамата в много моменти изглеждат на терена така сякаш ще заспят, с едно такова лежерно изражение, но дойде ли време за голяма битка, нито един от тях не е подвел. Винаги въпреки множеството си контузии, са давали всчико от себе си.

 

Върджил Ван Дайк. Чудовището в центъра на защитата, което очарова с елегантност, непоколебимост, мъжество, майсторство. Най-добрият централен защитник, който моите очи са виждали. Върджил донесе нещо, което изглеждаше като мираж в пустиня за нас толкова дълго време - Железна отбрана.

 

Анди Робъртъсн - Шотландският Боец. Ако има човек, който да олицетворява в пълна степен духа и непримиримостта на този отброр, то това е точно Робо. Винаги готов за битка, винаги излиза и дава 120% от възможностите си. Без значение дали срещу него е Меси или Джеси (Лингард). Винаги готов да защити своите съотборници и да срита някой чужд противен задник.

 

Джеймс Милнър - Дядо Мили. Олицетворението на професионализъм и на сърцата игра. През всички тези години , в които Милнър е при нас, нито един път не се е оплакал дори за най-миниланото нещо. Въпреки, че игра почти на всяка възможна позиция на терена, въпреки че често е резерва чичи Мили винаги е бил готов да изпълни това, което се изисква от него.

 

Джорджиньо Вайналдум - Невидимия махнал невидимото одеало и станал много видим. Джини е един от футболистите не само в нашия отбор, а в световен мащаб с най-голяма трансформация в играта и влиянието си на терена. Всички знаем как го наричахме в първите години от пристинагането му. От човек който се губеше по терена, в момента Вайналдум може да обезличи собственоръчно всяка халфова линия в света. Освен това той винаги е имал качеството да бележи супер важните голове. Даже ми е трудно да се сетя за маловажен гол, който да е вкарал сърцатия Нидерландец.

 

Фабиньо Таварес - Железния човек в отбора. Като терминатор е по терена бразилеца. Фабиньо се оказа въплащенито на нашите мечти за чудовище в центъра на терена. Мечти за едно гадно к'пеле, което да тероризира нон-стоп баш майсторите в противниковите отбори. И това не е всичко както викаше Ханс едно време. Освен тероризирането на противниковите играчи, се оказа и че този човек може да бъде много съзидателен в атакуващ план. Истинско бижу.

 

Джордан ХЕНДЕРСЪН - КАПИТАНА с главни букви. Да, Хендерсън се превърна абсолютно заслужено в КАПИТАНА на този Ливърпул. Само това ще кажа за него. Поклон Хендо.

 

Роберто Фирмино - Магьосника, мозъка, интелекта на терена. Боби Фирмино буквално въведе нов пост в света на футбола. Не точно центален нападател, не точно 10-ка, не точно фалшива 9-ка. Просто Роберто Фирмино. Единствен и неповторим. Явление във футбола. Най-алтруистичният нападател, който е бродил по тази земя.

 

Садио Мане - "Единственото което имаме е малко Ориз и Садио Мане". Това е което имат хората от селото, в което е роден Садио. Момчето, което тръгна Бамбали, което е играело футбол с едни обувки, които е връзвал с тел, за да не се разпаднат, се превърна в един от най-добрите футболисти изобщо в света. Изключителен характер, непоколебим, смел, нахакан на терена, но и невероятно скромен извън него. Мане е символ на всичко най-добро, което може да има в човек. Непрестанната помощ, която оказва на хората в Сенегал посоянно доказва това. Както и факта, че въпреки милионите, с които несъмнено разполага, Садио все още носи един смартфон с напукан дисплей. Носи го не защото не може да си купи друг, а защото Вайналдум му го подари. Сълзи ми текат.

 

Мохамед Салах - Мо Сала, Мо Сала. Човека чудо в отбора. Хулен, оплюван, боготворен, всичко е бил и Е Салах за този клуб. Мо притежава онова докосване от Господ, което малцина играчи притежават. Салах може да реши всеки един мач, по всяко едно време, независимо от състоянието в което се намира, независимо от играта която е показвал по време на даден двубой. Фараона ще остане завинаги в историята не само на Ливърпул, но и в историята на ВЛ с това което прави. Мо Салах е гений по свой собствен начин.

 

Естествено и - Корнер Тейкен Куикли... ОРИГИИИИИИ. Божията частица в отбора. Моментите, в които бележи Ориги през годините за нас, изглеждат като божия намеса. Без неговите голове, не толкова в тази кампания, а в предишните, е много вероятно клуба да не се намира в положението, което в момента. Легенда завинаги ще остане Дивачето.

 

Не трябва да забравяме Деян Ловрен, Адам Лалана, Натаниел Клайн, Джердан Шакири, Наби Кейта, Алекс Окслейд Чембърлейн, все хора които малко или много през годините дадоха своята частичка принос. Всеки от тях има своите паметни моменти, които ще се помнят винаги. Ловрен с гола срещу Борусия, Шакири с трите гола и задната ножица срещу Юнайтед. ОКС с тупалките от халите.

 

Всички те се превърнаха в Легенди.

Със сигурност много хора остават в сянка зад успехите в последните години, но със сигурност трябва да знаят, че цялата Ливърпулска общност им е благодарна. От чистачката на стадион, до човека който коси тревата, до лелките които готвят.

Благодарност и към Джон W Хенри. Каквото и да си говорим, успехите на Ливърпул дойдоха като за учебник по правилно менажиране на бизнес, на футболен клуб.

От клуб изправен пред администрация, те ни превърнаха в успешен клуб на Терена, и в много успешен извън терена. При нас всичко се случи по най-правилният начин, без пари от Камили, без пари от Олигарси, без държавни помощи.

Всичко, което постигна клуба е благодарение на правилната работа в много от структурите, които има организацията извън футболното игрищте. Всичко това води до още по-голямо удоволствие при мен, защото знам че нещата станаха по начин по който винаги съм мечтал.

 

Не знам дълго ли се получи, кратко ли, но... Тази титла е огромно събитие в живота на много хора. Тази титла е за Стивън Джерард, за Кени Далглиш, за всички легенди и изстрадали хора покрай клуба в изминалите 30 години. Тази титла е за нас привържениците, които никога не се отказахме да подкрепяме отбора и в най-тъмните му времена. Титлата е за загиналите от Хилзбъро, за всички онези, които не можаха да станат свидетели приживе на този успех.

 

You''ll never walk alone

 

Човек много хубаво мнение, както и други разбира се, в тази тема. С голямо удоволствие го изчетох.

Link to post
Share on other sites

Аз не знам какво мога повече да кажа. Това ми е първият път в който виждам Ливърпул като шампион на Англия. Велико е. Дай Боже още доста пъти да ни се случва и с всеки следващ да ни прави все по - малко впечетление.

Link to post
Share on other sites

"Карлсберг" поздравява феновете на Ливърпул по света със специална лимитирана серия кенове

 

https://www.sportal....RguKuyIG_Dh4UC0

 

На здраве за титлата, и запрятаме ръкави в очакване на следващата.

 

30 безкрайни години. Но футболният "Бийтълс" си върна Светия Граал

 

https://m.dir.bg/corner/sektor-k/30-bezkrayni-godini-no-futbolniyat-biytals-si-varna-svetiya-graal?fbclid=IwAR13LLKhCq3XCYDqaj2-NpcdXjOfh0fpFsSBmNDjQWi67e7xp7OfRdd-Gjw

Link to post
Share on other sites

Не знам дали някой го е отбелязал назад, но ще вдигнем титлата в последния мач срещу Челси.

Според мен Анфийлд ще е окупиран от фенове и ще вдигнем купата през някоя от терасите на стадиона
Link to post
Share on other sites

Последните три дни не мога да ги сравня с нищо друго, тъй като съм бил едва на четири през 1994. Но.. с фланелата и шала и всички случайни и неслучайни по софийските улици, които ме поздравяваха, беше и все още е нещо специално. Защото шала скоро няма да го сваля. Обич, обич, обич.

Link to post
Share on other sites

Получаването на атрибутите - купа и медали май се отлага с още 3-4 дни, защото в предпоследния кръг на 18/19 юли Челси вместо да ни гостува за церемонията ще играе 1/2 финал за ФА. Остава да играем с тях вечерен мач към 22 юли.

Link to post
Share on other sites

 

 

Съгласен съм с всичко написано! Но, Слави, забрави една много важна фигура за клуба - Майкъл Едуардс. Човекът, който е в основата да добрите ни входящи и изходящи трансфери през последните сезони.

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...

×
×
  • Create New...