Рон Йейтс

[AllorNothing]

 

Ron Yeats was the first Liverpool captain to lift the FA Cup – but his place in Anfield history goes way beyond that.

The Scot was the rock around which the legendary Bill Shankly built his first great side.

A colossus – that's how Shanks described his latest signing in the summer of 1961 before inviting journalists to take a walk around him.

Yeats was installed as captain within six months of his arrival from Dundee United, and it proved to be an inspired choice.

His debut season saw Liverpool win the Second Division Championship after eight years in the wilderness and, over the next decade, Yeats would help turn the Reds into one of the most feared sides in Europe.

A rugged and commanding presence, the original Big Ron once prompted Shanks to remark: "With him in defence we could play Arthur Askey in goal!"

Rowdy, as he was known on the Kop, captained Liverpool to their first league title in 17 years in 1963-64 – but that was just a taste of things to come for Yeats and co.

The following season was to prove one of the most momentous in Anfield history, and not just because it brought a first FA Cup.

In August 1964, Yeats – who worked in a slaughter house before turning pro - led his teammates on a journey into the unknown as the club played its first ever European match in Reykjavik.

From there, it was the skipper who famously guessed right as Liverpool eliminated Cologne on the toss of a coin in a replayed quarter-final.

The 1964-65 campaign also saw the club ditch its white shorts, and it was Yeats who Shanks chose to model his new all red kit. It was a move the great man thought would intimidate opponents – and if the sight of his centre-half was anything to go by, he was right.

The season culminated in that never-to-be-forgotten afternoon on 1 May, 1965, when the 6ft 2in defender proudly led his Liverpool teammates up the 39 steps at Wembley to collect the FA Cup.

Another title triumph was celebrated in 1966 but, as the decade drew to a close, the ageing Yeats had to admit his best days were behind him.

He eventually lost his place to Larry Lloyd, though continued to be a positive influence at the club. After a spell as an emergency left-back which took him up to 454 appearances, the now legendary Scotsman accepted an offer to become player/manager of Tranmere Rovers.

It seemed only natural that a living legend like Yeats would one day return to Anfield in some capacity, and he did just that in 1986 when appointed chief scout, a role he fulfilled with great success until well into the new millennium.

A footballing giant in size and stature, Ron Yeats can now enjoy his well deserved retirement and bask in the knowledge that, without him, Liverpool Football Club would not be the club we know today.

[Dr.G.]

Our first captain to lift the FA Cup and a colossus in Bill Shankly's great side!

 

[docaTa]

Да почива в мир!!!

[Simply Red]

Ливърпул се сбогува със своя колос, който далеч преди Ван Дайк стана най-важният защитник в клубната история

"Разходете се около моя централен защитник, господа. Давайте! Повървете около него. Той е същински колос", нарежда Бил Шенкли през юли 1961 г.

63 години по-късно думите му въздействат още по-силно, тъй като знаем какво постига легендарният мениджър и колко основна роля за постиженията играе неговият централен защитник и капитан Рон "Рауди" Йейтс.

Не е преувеличено да кажем, че привличането на Йейтс от Дънди Юнайтед срещу 22 000 паунда променя съдбата на Ливърпул.

А смъртта на големия футболист на 86-годишна възраст ни кара да си припомним неговия принос за всичко, което клубът постига в онези времена.

Бил Шенкли си остава може би най-важната фигура в историята на Ливърпул и поемайки отбора от втора дивизия, го изстрелва до върха в Англия и до елита на Европа.

Но това нямаше да се случи без колоса в защитата, направил впечатление на мениджъра още преди периода му край река Мърси.

Шотландецът опитва да привлече своя сънародник още докато води Хъдърсфийлд Таун и е впечатлен от ръста и осанката на Йейтс. 

"Ти май си два метра висок", казва му Шенкли, но Йейтс обяснява, че е "едва" към 1.90 м. 

Оттогава за бранителя се носят легенди, които оставят по-младите фенове на Ливърпул с впечатлението, че са имали своя версия на супергероя Тор - способен собственоръчно да отблъсне армия от противникови нападатели сякаш не са нищо повече от досадни мухи.

"Просто тичаше в права линия и трябваше да внимаваш да не застанеш на пътя му", спомня си големият бивш играч на Евертън Джо Ройл. "Дори когато топката беше извън игра, трябваше да е движиш, за да го отбягваш".

Безкрайни коментари и анализи в последните години предизвика привличането на Върджил ван Дайк, оказал се вероятно най-важният трансфер в ерата на Юрген Клоп.

Нидерландецът наистина трансформира защитата в червено, но Рон Йейтс си остава най-значимото попълнение в отбрана, което Ливърпул някога е привличал.

Когато шотландецът пристига през 1961-ва, Ливърпул все още е втородивизионен отбор и не е участвал в евротурнирите, но в рамките на следващите 5 години мърсисайдци се преобразяват и започват да трупат трофей след трофей.

С колоса като капитан и лидер на защитата, клубът си припомня какво е да печелиш трофеи (след близо 20-годишна пауза).

Рон Йейтс два пъти става шампион на Англия, но най-силно е свързван със спечелената ФА Къп през 1965-а, която е и първа в историята на "червените".

Триумфът с 2:1 над Лийдс е извоюван с победен гол в продълженията и благодарение на огромното сърце на целия тим.

Когато Йейтс изкачва 39-те стълби до официалната трибуна, за да бъде поздравен от кралицата, той забравя всякакъв етикет и откровено казва на Нейно Величество, че е "скапан" от умора.

Усмивката му при получаването на трофея изразява цялото щастие и гордост от пътя, който е извървял клубът.

"Беше много емоционално да получа купата от кралицата. Всъщност ми се искаше просто да я хвърля в тълпата и да я дам на привържениците. Ние вече я бяхме спечелили, защо да не я поделим помежду си", разказва легендата години по-късно.

Разбира се, постиженията на Рон Йейтс му носят безкрайно уважение навсякъде в града. 

"Гигант на ръст и гигант като футболист", описва го един от неговите най-известни наследници в защитата на Ливърпул Джейми Карагър. "Всичко в този клуб започва от хора като Големия Рон".

Син на касапин от Абърдийн, Рон носи капитанската лента на Ливърпул в цели 417 мача и по този показател изостава единствено от Стивън Джерард.

Превърнат е в капитан само няколко месеца след като е привлечен в отбора и лидерските му качества не подлежат на съмнение. Затова е толкова странно, че за националния тим на Шотландия изиграва само два мача.

Футболната кариера на Рон в Ливърпул приключва през 1971 г. след шест спечелени трофея.

Сър Кени Далглиш е човекът, който го връща в клуба 15 години по-късно, но вече в нова роля - като скаут.

Треньорството не е за Йейтс и той бързо се отказва от тази професия, но приема като призвание задачата да открива следващото поколение таланти.

"Откри ме, когато играех в Оксфорд Юнайтед, така че завинаги ще съм му благодарен", разказва Джон Олдридж, един от най-големите британски голмайстори и също шампион с Ливърпул.

Йейтс се оттегля от скаутската си дейност през 2006 г., когато Ливърпул отново печели ФА Къп - този път с един от откритите от него играчи в защитата, Сами Хюпия.

Тъй като е запален играч на голф, шотландецът се отдава на хобито си, но за съжаление се разболява от Алцхаймер в последните си години.

На "Анфийлд" обаче няма как да забравят какво означава той за любимия им отбор.

"Когато влизах в единоборство с някого, той нямаше как да не го усети. Не бях мръсен играч и играех за топката. Но по онова време трябваше да се изправяме срещу големи и снажни централни нападатели", спомня си бранителят.

"Винаги знаех, че има ли борба, аз ще я спечеля, нямаше да отстъпя. Влизах в сблъсъците, играех добре с глава и умеех да чета играта. Отнемах топката и я предоставях на тези, които можеха да подават. Бях наясно със собствените си ограничения", допълва той.

Така ще бъде запомнен Йейтс: като честен, скромен и понякога самоироничен, но и като символ на всичко, което Ливърпул представлява от 60-те до днес.

Шенкли първи го определя като колос и това описание винаги ще приляга на легендата най-точно.